Разпореждане по дело №2254/2022 на Административен съд - Варна

С молба с.д. №10971/20.07.2023г гл.юк.А.П. – процесуален представител на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП- София, е поискала издаване на заверени преписи от решенията по настоящото адм.д. №2254/2022г на АС – Варна и по адм.д. №7759/2023г на ВАС – София.

С разпореждане №7429/21.07.2023г съдията-докладчик е уважил това искане, но след представяне на доказателства за платена ДТ от 26лв., внесена по сметката на АС – Варна, дължима на осн.Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.

С молба с.д. №11386/01.08.2023г гл.ю.к.П. е поискала отмяна на разпореждането в частта, с която се изисква заплащане на ДТ, с аргумент, че Дирекция „ОДОП“ е държавно учреждение, а предмет на делото е обжалване на РА, т.е. казусът е извън приложното поле на изключението по ччл.84 т.1 от ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Актът, с който се разпорежда внасяне на държавна такса за получаване на заверени преписи от решения, подлежи на изменение или отмяна от съда, който го е постановил, на осн.чл.253 от ГПК, приложима по препращането на чл.144 от АПК, т.е. молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.

В чл.84 от ГПК, приложим в административното производство на осн.чл.144 от АПК, се съдържат особените случаи на освобождаване от държавна такса. Съгласно т. 1 от цитираната разпоредба освободени са държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост. Съдържанието на законовата регламентация сочи, че от значение за освобождаване от заплащане на държавни такси е характерът на правото, чиято защита се търси, а не преимуществено публичното качество на правния субект и осъществяваната от него дейност. В този смисъл са и мотивите към т.10 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г на ВКС по т.д. №6/2012г, ОСГТК, според които освобождаването от държавна такса в хипотезата на чл.84 т.1 от ГПК се определя не от субективния обхват на нормата, а е поставено изцяло в зависимост от характера на правото, чиято защита се реализира в исковия процес. В случая предмет на приключилото съдебно производство е РА с установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО, т.е. по аргумент от чл.162 ал.2 т.1 от ДОПК това е публично, а не частно държавно вземане, в която хипотеза е дължима държавна такса в съдебното производство. След като основното производство не попада в изключенията по чл.84 т.1 от ГПК, следва че молителят – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна чрез процесуалния му представител, не дължи и таксата по т.19 б.“в“ от Тарифата за издаване на препис от крайния акт по делото.

Предвид изложеното разпореденото на 21.07.2023 г. от съда внасяне на държавна такса за издаване на заверени преписи от решенията на двете съдебни инстанции следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на осн.чл.253 от ГПК вр.чл.144 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане №7429/21.07.2023г по адм.д. №2254/2022г на АС – Варна, ХХVІ с-в, В ЧАСТТА, с която е разпоредено внасяне на държавна такса от 26 (двадесет и шест) лева за издаване на заверени преписи от решенията на АС – Варна и ВАС – София по делото.

ДА СЕ ИЗДАДАТ поисканите от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна чрез гл.ю.к. П. заверени преписи от съдебни актове без заплащане на държавна такса.

Определението е окончателно.

	Съдия: