Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.04.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-ти
състав, в закрито заседание, в състав:
Председател: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: ЕЛЕНА РАДЕВА ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като
разгледа докладваното от съдия Бенина ч. гр.д. № 10397
по описа за 2020 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на „О.Ф.Б.“
ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20208510401017 по описа на ЧСИ М.П., рег.
№ 851 на КЧСИ срещу Постановление от 20.07.2020 г. за
приети по делото разноски, които съдебният изпълнител по възражение от длъжника
е редуцирал частично. Произнасянето на съдебния изпълнител в този смисъл е
по постъпило възражение на длъжника, обективирано в
молба от 20.07.2020 г. срещу приетите по делото разноски,
представляващи адвокатски хонорар за процесуалния представител на взискателя в размер на 360,00 лв. с ДДС, и съответно
дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата се излагат доводи, че по процесното
изпълнително дело единственото, което е сторено от пълномощника на взискателя в изпълнителното производство е подаване на
молба за образуването му, като други действия не са били извършвани. В срока за доброволно изпълнение
длъжникът заплатил дължимите суми,
поради което по никакъв начин не е предизвикал инициирането на нови действия
във връзка със събирането им. При тези данни счита, че съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за действия по образуване на изпълнително дело се дължи
възнаграждение в размер на 200 лв., като счита за недължимо претендираното
адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г., доколкото от името на взискателя не са били
извършвани действия по изпълнението с цел удовлетворяване на паричното вземане.
Като допълнителни аргументи излага, че изпълнителното дело не се отличава с
фактическа и правна сложност. Поради изложеното, моли съда да бъде отменено
като незаконосъобразно постановлението за разноски на ЧСИ П., с което е прието
за частично основателно възражението на длъжника за намаляване на приетите
разноски в изпълнението, като присъди като дължими от „О.Ф.Б.“ ЕАД единствено
разноските по образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв. и съответно
да бъде намалена пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира се
и присъждане на разноски по настоящето дело, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
На взискателя по изпълнителното
дело е изпратен препис от частната жалба, който в законоустановения
срок за по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирал писмени възражения срещу нея.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител
излага становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като взе предвид становището на страните и представените по делото
доказателства, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20208510401017 по
описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ е образувано на 01.07.2020 г. по молба на
взискателя М.Й.М.за събиране на сумата от 1500 лв. –
адвокатско възнаграждение и сумата от 679.92 лв. – заплатена държавна такса,
представляващи присъдени съдебни разноски с решение от 29.11.2019г. по
гр.д.№1197/2019г. по описа на СРС, 142 състав, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист от 23.06.2020 г.
С молбата от 01.07.2020 г. взискателят
М.Й.М.е възложил на ЧСИ М.П. да образува изпълнително дело и да събере
гореописаните суми, като е посочил банкова сметка, ***. Приложени са
изпълнителният лист от 23.06.2020 г. и договор за правна защита и съдействие,
сключен между взискателя М.М.и
АД“В.и Л.“ за осъществяване на представителство по образуване и водене на
изпълнителното дело при предоставяне на безплатна правна помощ на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
До длъжника „О.Ф.Б.“ ЕАД е изпратена Покана за доброволно
изпълнение изх. № 32440/01.07.2020 г., в
която са вписани сумите, за погасяването на които длъжникът е поканен
доброволно да изпълни в 2-седмичен срок от съобщението, а именно 2 179.92
лв. – неолихвяеми
вземания /мораторни лихви, обезщетения и др./, 360
лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и 351.83 лв. – такси по ТЗЧСИ.
С последваща молба от взискателя М.Й.М., депозирана по изпълнителното дело на
03.07.2020 г. е посочен способ за събиране на вземането – запор върху банковите
сметки на длъжника в Банка ДСК АД.
С молба изх. № 152/17.07.2020 г. длъжникът „О.Ф.Б.“ ЕАД е
заявил, че е извършил плащане на сумите, посочени като дължими в поканата за
доброволно изпълнение, като е посочил, че плащане е извършено на 16.07.2020 г.
и е възразил срещу размера на възложените му разноски. Приложено е преводно
нареждане от 16.07.2020 г., от което се установява извършено плащане по сметка
на ЧСИ М.П. на сумата от 2 891.75 лв.
При
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предл.
последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване постановлението за
разноски по изпълнителното дело.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол,
с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което съдът намира, че
същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По
основателността на жалбата:
По обжалвания размер на адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело и искането да бъде намален на 200 лв., настоящият състав
намира следното:
Съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, взискателят
има право на разноски за процесуално представителство за образуване на
изпълнителното производство, както и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания.
Молбата за образуване на процесното
изпълнително дело е подадена от взискателя чрез адв. Георги Вълев, за чиято представителна власт са
ангажирани надлежно доказателства.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен
договор за правна защита и съдействие от 30.06.2020г., като е договорено
предоставянето на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, като съобразно посочената правна норма, за определяне
размера на дължимото в полза на адвоката възнаграждение, приложима е Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските, посл.
изм. бр. 68 на Държавен вестник от 31.07.2020 г.
Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото в
конкретния случай не са налице процесуални усложнения по отношение на страните
или движението по процесното изпълнително дело, както
и не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за
адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следователно съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от
Наредбата, приложима към конкретния случай, за образуването на изпълнителното
дело минималното възнаграждение е 200 лева.
Според настоящият съдебен състав, обаче, същото в случая не
се дължи кумулативно с възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене
на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания, каквото е приел ЧСИ П.. В тази връзка следва да се отбележи,
че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., според която за водене
на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7,
ал. 2 не намира приложение, тъй като в разглежданото изпълнително производство
след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприети действия от
взискателя във връзка с водене на изпълнителното
производство с цел удовлетворяване на паричното вземане. По изпълнителното
дело, от адвоката на взискателя е депозирана молба за
образуването му, в която е поискано събирането на вземането по изпълнителния
лист и на сторените разноски по изпълнителното производство за адвокатско
възнаграждение, а в последваща молба е посочен изпълнителният
способ, а именно посочено е да бъде
наложен запор по сметките на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.
Посочването на изпълнителен способ - запор на банкова сметка
/ ***о процесуално представителство по изпълнителното дело, изразяващо се в
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като
определянето на начина на изпълнение е задължителен реквизит от молбата за
образуване на делото, по аргумент от чл. 426, ал. 2 ГПК.
Други действия от страна на пълномощника на взискателя с цел удовлетворяване на паричните вземания не
са предприемани и не се е наложило да бъдат предприемани, доколкото по делото
са налице данни, че в срока за доброволно изпълнение е постъпила сумата от
2 891.75 лв. за погасяване задълженията предмет принудителното изпълнение.
Ето защо, съдът намира, че не е налице основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лв., дължима за
осъщественото процесуално представителство за извършените действия от името на взискателя за образуване на изпълнителното дело.
По изложените съображения, съдът приема, че дължимите от „О.Ф.Б.“
ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към
момента на постановяване на обжалвания акт възлизат на 200 лв. Поради това,
обжалваният отказ на ЧСИ М.П., обективиран в
Постановление от 20.07.2020 г. за приети по делото разноски да намали приетите
по изп. д. № 20208510401017 разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство в полза на взискателя,
следва да се отмени за сумата над 240,00 лв. /с включен ДДС към
възнаграждението от 200 лв./, с оглед представено в преписката по
изпълнителното дело доказателство за регистриране на АД „В.и Л“ с валиден номер
по ДДС.
Относно
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ:
Според настоящата инстанция, при определяне на „парично
вземане“ и „събрана сума“, въз основа на която се начислява размерът на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се включат и разноските
на взискателя /ако са доказани/ за адвокатско
възнаграждение за представителство в рамките на изпълнителното производство.
Под употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“ следва да се
разбира, както паричното вземане предмет на изпълнение в изпълнителния процес,
посочено в изпълнителния лист като титул, така и разноските на взискателя в рамките на изпълнителния процес, за които няма
издаден изпълнителен лист, но които подлежат на принудително изпълнение на
основание постановлението за разноски в изпълнителното производство. Вземането
за тези разноски е различно от това, за което е издаден изпълнителният лист, но
правилата за събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това по
постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи – правилата по
ГПК, ЗЧСИ и Тарифата.
Следователно, за събиране на вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси
и разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е
снабдено с изпълнителен лист. В подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26,
т. 4 от Тарифата, с която при определяне основата за изчисляване на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата изрично са изключени определени
разноски на взискателя по изпълнението – авансовите
такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени направените разноски за адвокат.
Във връзка с гореизложените изводи, съдът намира, че
дължимата такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи върху вземането по
изпълнителния лист /2179.92 лева/, дължимото се на процесуалния представител на
взискателя адвокатско възнаграждение от 240 лв. и
5.00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл, основата
за определяне на дължимата пропорционална
такса е равняваща се на сумата
от 2424.92 лева, като съгласно т. 26, б. „в“ ТТРЗЧСИ, дължимата такса
възлиза на 213.99
лв. без ДДС и на 256.79 лв. с ДДС и следва да бъде намалена до този размер.
Относно разноските: Разноски в настоящото производство не
се присъждат, доколкото същото е
образувано при упражняване правото на съдебен контрол на действието на съдебния
изпълнител при възлагането на разноските. В този смисъл, макар и основателна
жалбата, не може да бъде прието, че взискателят е
станал повод за завеждането й, доколкото с нея се атакуват действия на съдебния
изпълнител, като при установяване незаконосъобразност на същите, ще възникне
основание за ангажиране отговорността за имуществени вреди на съдебния
изпълнител, съобразно предвидения за това ред в нормата на чл. 441 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И
:
ОТМЕНЯ Постановление
от 20.07.2020 г. на съдебния изпълнител по изп. дело
№
20208510401017 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с което
е намален размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение в размер на 320 лв. с ДДС и размера на таксата по чл.
26 ТТРЗЧСИ на 263.74 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА сумата на дължимото в полза на взискателя
М.Й.М.адвокатско възнаграждение от 320 лв. на 240 лв.
НАМАЛЯВА таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ
изп. дело №
20208510401017 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ от 263.74 лв. на 256.79 лева с ДДС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.