НОХД № 896/2017 г.

МОТИВИ:

 

 

            Обвинението против подс. А.А. *** е за извършени престъпления, както следва:

- по чл.216 ал.1 от НК, за това, че на 26.10.2016 г. в с. С., ул. „.“ № . е повредил чужда движима вещ- лек автомобил Рено Меган Сценик с ДК № РА 1647 ВС собственост на Н.Г.С. *** като е счупил дясно външно огледало за обратно виждане и стъкло на десния фар, като причинената щета е в размер на 201 лева;

            - по чл.354еа ал.3 т.1 от НК, за това, че на 27.10.2016 г. в с. С., обл. П., ул.„.“ №., без надлежно разрешително по ЗКНВПП е държал в обитавания от него дом високо рисково наркотично вещество марихуана под формата на суха зелена листна маса с общо нетно тегло 21,97 грама със съдържание на активен компонент Тетрахидроканабинол /ТХК/ 0,15 тегловни процента на стойност 131,82 лева съгласно постановление на МС № 23/29.№1 1998 за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството;

- по чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 бук. „а” и „б” от НК, за това, че на 28.12 2016 г. в с. С., ул. „.“ № . от дом обитаван от Г.А.Д. противозаконно е отнел чужди движими вещи- парична сума в размер на 1760 лева от владението на Г.А.Д. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като кражбата представлява опасен рецидив.

Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик поддържа повдигнатото обвинение. Излага съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за осъдителна присъда и осъждане на подсъдимия съобразно обвинението при отчитане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства при условията на чл.58а ал.1 от НК.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебно назначения му защитник, като се признава за виновен по предявеното му обвинение, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

            Подс. А.Д. ***. Същият е осъждан многократно за тежки умишлени престъпления, като му е налагано наказание „лишаване от свобода”, което е търпял ефективно. Наказанието по последното осъждане е изтърпял на 16.04.2014 г. Подс. Д. не работи постоянно, а по местоживеене не се ползва с добро име поради множеството му регистрирани противообществени прояви и злоупотребата с алкохол.

            Към месец октомври 2016 г. св. Н.С. притежавал лек автомобил „Р. М.С.“ с ДК № .. На 26.10.2016 г. той паркирал посочения автомобил пред дома си в с. С., обл. П., на ул.„.“ № .. Същия ден, около 18,00 часа, подс. А.Д. минал покрай дома на св. С. и се спрял пред входната врата на къщата. Той започнал безпричинно да удря и да блъска по вратата с ритници, крещейки на висок тон обиди и закани. По това време в къщата била св. М. С.- майка на св. Н. С., двете й внучки и възрастната й майка. Виждайки случващото се св. С. позвънила на ЕЕНСП 112 и съобщила за поведението на подс. Д., но сигнала не бил посетен от полицейски АП.

            След като в продължение на около час ритал по входната врата и крещял, подсъдимият пренесъл агресията си върху паркирания лек автомобил на св. С.. Ритнал с крак външното огледало за обратно виждане и го счупил. След това изритал и десния фар, в резултат на което се счупило стъклото му. След това подс. Д. си тръгнал.

            На следващия ден сутринта св. С.видяла пораженията върху л.а. „Р. М. С.“ с ДК № … и съобщила в полицията. Извършен бил оглед на местопроизшествие, за който бил изготвен съответния протокол и фотоалбум към него.

            В хода на разследването от заключението на изготвената оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, се установява, че стойността на причинената повреда на автомобила, изразяваща се в счупването на огледало и фар и стойността на монтажа им, възлиза на 201 лева.

            По повод на подадения сигнал от св. С.в полицията, на 27.10.2016 г., сутринта около 09,30 ч., св. С. Щ. и колегата му мл. ПИ Р. М., служители в РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик, посетили дома на подс. Д. ***, представляващ двуетажна къща. След като подсъдимият поканил полицейските служители в дома си на втория етаж, св. Щерев забелязал в една от стаите подпряно на стената сухо растение с коренището, което преценил, че е от вида на конопа. Той веднага се свързал с ОДЧ при РУ- Септември, като съобщил за видяното. Поради тази причина в дома на подс. Д. ОСГ извършила процесуално-следствено действие- претърсване и изземване за времето от 11,05 ч. до 11,35 часа на 27.10.2016 г., в условията на неотложност, при което в стая със северозападно изложение на 2 ет. на къщата било намерено изкоренено сухо растение с лисна маса със съцветия. На част от листната маса със съцветия от растението бил извършен полеви наркотест, при който същата реагирала на марихуана. Растението било иззето, като листната маса със съцветията била отделена. При измерването й с електронна везна било отчетено тегло 28 грама. За извършеното неотложно процесуално действие бил съставен съответния протокол и фотоалбум към него, който бил одобрен с определение от 28.10.2016 г. по ЧНД № 2269/2016 г. по описа на РС- Пазарджик. Пред полицейските служители подс. Д. заявил, че сам е отгледал растението в саксия и че било за лична употреба. Това обяснение подс. Д. записал собственоръчно и в протокола за претърсване и изземване.

            В хода на разследването била назначена химическа експертиза, която изследвала сухата зелена листна маса със съцветия от намереното и иззето растение от дома на подс. Д.. От заключението на вещото лице се установява, че растителната маса представлява марихуана и е с нето тегло 21,97 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 0,15 тегловни %.

            Остатъкът от наркотичното вещество марихуана, след проведеното изследване, бил предаден на съхранение в ЦМУ при Агенция „Митници“- София.

            Съгласно постановление на МС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цените на наркотичните вещества (обн. в ДВ бр.15/06.02.1998 г. в сила от 06.02.1998 г., изм. ДВ бр.14/18.02.2000 г. в сила от 18.02.2000 г.), е видно, че стойността на марихуаната без изискване на процентно съдържание за 1 грам е 6 лева. С оглед на това стойността на иззетата от дома на подс. Д. 21,97 грама марихуана възлиза на стойност 131,82 лева.

            За двата случая били образувани досъдебни производство, които впоследствие били обединени в едно.

            Подс. Д. се познавал със св. Г.Д.,***. В дома си, в шкаф в една от стаите св. Д. държал парична сума в размер на 1 760 лева, в банкноти с различен номинал. На 28.12.2016 г., подс. Д. минал покрай къщата на Д. и видял, че входната врата била отворена. Влязъл в дома на св. Д., а от там и в посочената стая и отворил шкафа, в който били парите. След като видял паричната сума, подс. Д. бързо я взел и прибрал в себе си, след което веднага тръгнал да излиза навън. На вратата бил спрян от св. Д., който неподозирайки какво е направил подсъдимия, го поканил да влезе вътре и да се почерпят. Подс. Д. се съгласил. Докато се черпели, св. Д. се сетил да провери дали парите му са в шкафа. Когато го отворил установил липсата им. Той съобщил това обстоятелство на подс. Д., който се направил на обиден и си тръгнал. Поведението му усъмнило св. Д. и той уведомил полицията за случая. След като тръгнал от дома на св. Д., подс. Д. се прибрал в къщата си, като сложил отнетата парична сума в полиетиленова чанта, която скрил под греда на таванското помещение. По-късно похарчил от парите 20 лева за храна.

            По повод на получения сигнал, на 29.12.2016 г. в дома на подс. Д. бил извършен оглед на местопроизшествие. По време на огледа, подсъдимият посочил на полицейските служители мястото, където бил скрил парите, които отнел предния ден от св. Д.. След това подс. Д. предал доброволно парична сума в размер на 1 740 лева, като в изготвения протокол той собственоръчно записал, че това е паричната сума, която отнел от Г.Д.. За извършения оглед в дома на подсъдимия също бил изготвен протокол и фотоалбум.

            По-късно с Приемо-предавателен протокол от 29.12.2016 г. паричната сума от 1 740 лева била предадена на св. Д.. Останалите 20 лева подс. Д. не възстановил на пострадалия.

По повод на случилото се било образувано ДП, което впоследствие било обединено с другото ДП, продължило в едно наказателно производство.

            Гореизложената фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия А.Д. за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и доказателствата от досъдебната фаза на процеса, които подкрепят самопризнанието, а именно: показанията на свидетелите М. С., Н.С., Т. Т., М. З., С. Д., С. Щ., Г.Д. и Л. П., както и от приложените писмени доказателства и от заключенията на оценъчната и химическата експертизи.

При така установената фактическа обстановка се налага правният извод, че с поведението си подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.216 ал.1 от НК, като на 26.10.2016 г. в село С., обл. П. е повредил чужда движима вещ- лек автомобил „Р. М. С.” с ДК№ .. собственост на Н.Г.С. ***, като е счупил дясно външно огледало за обратно виждане и стъкло на десния фар, като причинената щета е в размер на 201 лева.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл. Той е съзнавал, че лекият автомобил „Р. М. С.” с ДК № .. е собственост на постр. Н.С., имал е представа, че външното огледало за обратно виждане и десният фар са част от автомобила, съзнавал е, че материалът, от който са направени посочените вещи (в по-голямата си част от стъкло), при упражняване на силен натиск, удари с крак (ритници), може да доведе до накърняване на субстанцията им до степен, която ги прави негодни за употреба по предназначение, като по този начин ще ги унищожи напълно, а от там ще повреди и вещта- лекият автомобил. Въпреки това лично е упражнил действия- удари с ритници по фара и огледалото, при които действия стъклените части на двете вещи се счупили, като е искал настъпването на общественоопасните последици.

Установената по-горе фактология дава основание съдът да приеме, че подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК, като на 27.10.2016г. в село С., обл.П., без надлежно разрешително по ЗКНВП е държал в обитавания от него дом високорисково наркотично вещество марихуана с общо нетно тегло 21,97 грама със съдържание на активен компонент Тетрахидроканабинол /ТХК/ 0,15 тегловни процента на стойност 131,82 лева,.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл. По собствените му признания, той сам е засадил марихуаната в саксия и е отгледал растението, след което го е изкоренил и оставил да се изсуши, като марихуаната била предназначена за лична употреба. Подсъдимият е действал напълно съзнателно и преднамерено и знаейки какво е засадил и отглеждал растението марихуана. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване- знаел е, че след като изкорени конопеното растение и го остави да се изсуши, листната му маса със съцветия представлява марихуана- наркотично вещество, и че по този начин държи този наркотик, съзнавал е неговия вид, наясно е, че притежанието на това наркотично вещество е забранено от закона и че прави това без надлежно разрешение.

Следва да се посочи, че случаят не може да бъде приет за маловажен, с оглед на това че предметът на престъплението е с общо нетно тегло 21,97 грама марихуана, което количество съвсем не е за еднократна употреба. От това общо количество марихуана, държано от подс. Д. могат да бъдат приготвени много цигари за пушене. Вярно е, че стойността на държаното наркотично вещество определена съгласно Приложение № 2 към ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството е ниска- 131,82 лева (под размера на МРЗ), но тя не е водещ елемент за съставомерността на деянието. Освен това публично известен е фактът, че стойността на 21,97 грама марихуана на нелегалния пазар надхвърля сумата от 131,82 лева. В случая се касае за тежко умишлено престъпление, поначало с висока степен на обществена опасност, което предполага и настъпването на вредни последици (или възможност да настъпят такива) за здравето и живота, поради което е налице висока обществена опасност на деянието, която не може да бъде пренебрегната. Отделно от това и данните за личността на подс. Д. го определят като деец също с висока степен на обществена опасност- осъждан е десет пъти, като с изключение на едно, всичките са за тежки умишлени престъпления, за които е търпял и ефективно наказание лишаване от свобода. По последното осъждане е освободен от затвора на 16.04.2014 г. и две години по-късно освен това деяние извършва и още две и то за кратък период от време- за около 2 месеца, а и характеристичните данни за него са изключително негативни. Всички тези обстоятелства определят конкретното деяние като такова със завишена степен на обществена опасност в сравнение с типичните престъпления от този вид.

Обществената опасност на това деяние следва да се отчита на база на засегнатите обществени отношения, регулирани със съответната норма, на база бързонарастващия брой на престъпления от този вид, което засяга главно подрастващите и младежите в най-уязвимата за тях възраст.

Така изложените съображения изключват маловажността на случая.

Изложената и установената фактология по делото дава основание съдът да приеме, че подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна и признаците на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 и чл.29 ал.1 бук. „а” и „б” от НК, като на 28.12.2016г. в село Сестримо, обл.Пазарджик е отнел чужди движими вещи- парична сума в размер на 1760 лева, от владението на Г.А. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив,

Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращия. Съзнавал е, че извършва кражба на посочените вещи- паричната сума от 1 760 лева, като прекъсва владението върху тях от страна на собственика им Г.Д. без негово съгласие и върши това с намерение противозаконно да свои вещите. Съзнавал е, че е осъждан с влязла в сила на 29.05.2012 г. присъда по НОХД № 788/2012 г. по описа на Районен съд- Пазарджик за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 от НК, за което му е било наложено наказание две години лишаване от свобода при строг режим, което е изтърпял в периода от 21.04.2012 г. до 16.04.2014 г., както и с присъда по НОХД № 876/11 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, влязла в сила 15.07.2011 г., за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.т.3 и 4 от НК, за което му е било наложено наказание десет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, което е изтърпял в периода от 29.03.2011 г. до 29.01.2012 г.

Настоящото деяние е извършено от подс. Д. в срока по чл.30 ал.1 от НК.

            Подсъдимият е действал при пряк умисъл, т.к. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на деянията се доказа по един несъмнен начин от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на деянията.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за всяко едно от престъпленията, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за неговата индивидуализация.

            За да определи наказанието бе отчетена високата степен на обществена опасност на всяко едно от деянията- повреждане на движима вещ, държане на високорисково наркотично вещество и кражба на вещ, представляваща опасен рецидив. Съдът отчете обществената опасност на конкретното противозаконно повреждане на чужда вещ, която е висока, като се има предвид мястото, времето и средствата за извършване и вида на унищожените вещи- част от вещта, предмет на посегателството. Престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК засяга обществени отношения, регулирани със съответната норма, на база бързонарастващия брой на престъпления от този вид, което засяга главно подрастващите и младежите в най-уязвимата за тях възраст. Висока е степента на обществена опасност и на деянието кражба, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК- „Престъпления против собствеността”. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Конкретното деяние също е със завишена степен на обществена опасност, предвид времето, начина и мястото на неговото извършване- през деня, в дома на пострадалия, използвайки обстоятелството, че вратата е била отворена, действайки демонстративно и с чувство за безнаказаност, предвид че предмет на посегателството е парична сума и поради това, че е извършено при условията на опасен рецидив. Всички тези обстоятелства правят престъпното посегателство на подсъдимия и с по-високата социална, морална и правна укоримост.

Подсъдимият Д. е личност с висока степен на обществена опасност. Осъждан е многократно- десет пъти за умишлени престъпления, като девет от осъжданията му са на лишаване от свобода, което е изтърпял ефективно. Криминално проявен е, а по местоживеене е негативно охарактеризиран.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост, както и в желанието на подсъдимия да си набави средства по бърз и престъпен начин. Ниската правна култура на подсъдимия и заниженият му самоконтрол също са конкретни причини за извършване на престъпленията.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия, съдът отчете направеното самопризнание, оказаното съдействие на полицейските органи, тежкото материално положение и имотно състояние, ниската стойност на вещите- предмет на престъпното увреждане и това че е върнал почти цялата парична сума- предмет на кражбата. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете обремененото съдебно минало и изключително негативните данни на подсъдимия, високата стойност на вещите предмет на кражбата.

С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест за всяко едно от деянията, съобразявайки се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът не приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, а тази на чл.58а ал.4 от НК по отношение на престъплението по чл.216 ал.1 от НК, като прие, че в случая е налице едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство- изключително ниската стойност на вещите, далеч под МРЗ за страната, предмет на посегателство, при наличието на което и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на това съдът индивидуализира наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.2 бук. „б“ от НК, като определи наказание „пробация“. Вида на пробационни мерки и техният срок беше определен при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, придавайки тежест на посочените такива. Така на подс. Д. бяха наложени пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, а именно: Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от десет месеца и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца.

С оглед на посоченото по-горе, при отчитане на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съобразно относителната им тежест за всяко едно от деянията по чл.354а ал.3 т.1 от НК и по чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, съобразявайки се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, като определи наказание за подсъдимия при условията на общата част в НК за всяко едно от деянията. При това положение съдът определи наказание от една година лишаване от свобода за престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК, което намери за съответно на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК. Веднага след това съдът намали така определеното наказание с една трета, т.е. с четири месеца и осъди подсъдимия на осем месеца лишаване от свобода, като при условията на чл.57 ал.2 от НК наложи и наказание глоба в размер на 2 000 лева. За престъплението по чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 бук. „а“ и „б“ от НК съдът определи наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, което намери за съответно на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК. Веднага след това съдът намали така определеното наказание с една трета, т.е. с десет месеца и осъди подсъдимия на една година и осем месеца лишаване от свобода.

Трите престъпления са извършени от подсъдимия при условията на реална съвкупност, с оглед на което и на основание чл.23 ал. 1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание на подсъдимия А.Д. в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода, към което присъедини изцяло наказанието глоба в размер на 2 000 лева на основание чл.23 ал.3 от НК.

Така определеното по вид и размер общо най-тежко наказание и присъединеното към него наказание глоба, съдът намери за справедливо и обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.

Предвид миналите осъждания на подс. Д. на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, които е изтърпял ефективно и както се посочи по-горе е освободен от затвора на 16.04.2014 г., след изтърпяване на наказанието по последната присъда, е налице законова пречка за прилагане на института на условното осъждане. За това на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „б” от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, т.к. престъплението, за което се налага наказанието е умишлено, не са изтекли 5 години от изтърпяване на предходното наложено наказание лишаване от свобода, което е било ефективно.

            На основание чл.354а ал.6 от НК вещественото доказателство- остатък от марихуана с общо нетно тегло 21,97 грама в два броя полиетиленови плика, находящи се на съхранение при ЦМУ гр. София- предмет на престъплението, съдът отне в полза на държавата, като постанови да се унищожи след влизане на присъдата в сила.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подс. А.Д. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 180,92 лева, както и по 5 лева ДТ при евентуално служебно издаване на изпълнителни листове, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.

            По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: