№ 2407
гр. Варна, 27.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20223100501319 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано частна жалба, подадена Т. Г. В., ЕГН
********** срещу разпореждане № 18120/26.05.2022г, с което е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, ведно с молбата за постановяване на незабавно изпълнение и
издаване на изпълнителен лист по гр.д. 6204/22 г на ВРС, 35 с-в.
Жалбоподателката твърди, че представения запис на заповед
представлява редовен документ по чл. 417 т.9 ГПК и че поетото с него от
длъжника задължение е с конкретно посочен падеж, а израза относно
предявяването на ценната книга има значение само като указание за
упражняване на правата по чл. 492 ТЗ, без да е уговорка за изискуемост.
Позовава се на съдебна практика в този смисъл, като моли отказът на
първоинстанционния съд да бъде изцяло отменен и да бъде уважено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и незабавно издаване на
изпълнителен лист.
Жалбата вх. № 36828/02.06.22 е подадена от заявителя в рамките на
преклузивен едноседмичен срок. Предмет на контрол е подлежащо на
обжалване разпореждане и производството по жалбата е процесуално
допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансово дължимата такса е
внесена.
Насрещна страна по частната жалба не следва да се конституира,
предвид едностранен характер на производството до уважаване на молба за
издаване на заповед за изпълнение(така в Определение № 141 от 5.03.2009 г.
на ВКС по ч. т. д. № 94/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица
Ковачева).
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по
същество на искане до съда, съответното приложение на чл. 270 ГПК възлага
на въззивната инстанция и служебна проверка за действителност и
допустимост, преди произнасяне по съществото на искането.
Производството е било образувано по молба на заявителя (физическо
лице – кредитор) срещу лично задължен издател ( също физическо лице) с
адрес в седалището на сезирания съд. Компетентният районен съд е сезиран с
надлежен формуляр по чл. 417 ГПК. Съответно на това сезиране
разпореждането на първоинстанционния съд кореспондира на акт по чл. 413
ал.2 ГПК и е действително(ПП1/53г, ПП1/80г).
Обжалваният акт е произнесен по редовно заявление, вземане за
главница е точно индивидуализирано в т. 9 и 14, включително с позоваване на
твърдения за предявяване на ценната книга за плащане на издателя,
удостоверено с негов подпис на 17.03.2022г. С допълнителна молба от
23.05.2022г. пълномощник на заявителя е представил и оригиналния
документ, описан в заявлението, като е уточнил, че падежът за плащане е
изрично уговорен, а предявяването е извършено като покана за изпълнение на
вече изискуемото задължение. Съдът приема, че заявлението на кредитора е
редовно основано на допустим документ по чл. 417 ГПК( т.12 от
заявлението). Твърденията на заявителя не пораждат съмнение за издаване на
ценната книга по повод на сделка с доставчик на потребителски услуги и не
налагат допълнително обосновка с други документи за каузална сделка.
Постоянното местожителство на длъжника в гр. Варна е служебно установено
от съда. Не са налице пречки по чл. 411 ал.2 ГПК.
Останалата част от проверката на съда по заявление, в което е
формулирано искане и за незабавно изпълнение се отнася само до
произнасянето на разпореждането по чл. 418 ГПК, което вече налага и
преценка на представения документ. Действително приложения към
заявлението оригинал съдържа законовите реквизити на запис на заповед по
чл. 535 ТЗ: наименованието "запис на заповед" като заглавие и в текста на
документа; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж;
място на плащането; името на лицето, на което трябва да се плати; дата и
място на издаването и подпис на издател.
Действително, в текста на документа задължението на платеца е
формулирано като поето „срещу предявяване на настоящия запис“, но същото
изявление завършва с уточнение, че плащането на кредитора се извършва
„на падежа“, който е отделно категорично посочен като дата 16.03.2022г. Тази
формулировка изключва тълкуването, дадено от първата инстанция за
нееднозначно уговорен падеж. Въззивният съд отчита характера на документа
като ценната книга, изискващ при упражняване на каквито и да са права по
него да се доказва държането на физическия носител от титуляра. В този
смисъл са и разясненията относно нуждата от "предявяване за плащане" по
смисъла на т. 3 на ТР ОСТК 1/2004 от 28.12.2005 г. на ВКС, което
разграничава значението на понятията именно в хипотезата на запис на
заповед с определен падеж. Представянето /предявяването/ за плащане има
функцията на покана за изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия
падеж по ефекта менителнично задължение. Затова и посочването на това
2
понятие и удостоверяването на това действие на лицевата страна на ценната
книга няма отношение към падежа, а визира необходимото съдействие от
кредитора за надлежна легитимация с оригиналния документ при предложено
от длъжника доброволно изпълнение на носимо парично задължение или при
търсене на закъснялото вече плащане по падежиралия ефект. В тази насока е и
съдебната практика, която въззивният съд споделя(Решение № 148 от
15.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 61/2017 г., I т. о., ТК). Затова в този случай
съдът намира, че представената ценна книга кореспондира на заявеното
вземане и следва да се прецени като редовен и неопорочен от външна страна
документ, даващ основание за допускане на незабавно изпълнение на заповед,
издадена по твърденията на заявителя и документ, удостоверяващ чрез
подписи на длъжниците изискуемо вземане.
Обжалваното разпореждане следва да се отмени изцяло и да се допусне
незабавното издаване на изпълнителен лист по заповед, удостоверяваща
заявеното вземане по заявлението на кредитора в цялост. Самото издаване на
заповед по заявлението и изпълнителния лист настоящият състав на съда
преценява като технически действия по изпълнение на постановеното по
съществото на жалбата допускане на незабавно изпълнение.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 18120/26.05.2022г, с което е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по гр.д. 6204/22 г на ВРС, 35 с-в и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
Допуска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по заявление вх. № 32794/17.05.22г на кредитора Т. Г. В. срещу
длъжника Б. В. АНД. за изискуема главницата от 9 500лв, дължима по запис
на заповед, издадена на 16.02.2022г с падеж 16.03.2022г и лихва от подаване
на заявлението, на осн. чл. 417 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3