Р Е
Ш Е Н И Е
№ 446/30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№93/2020г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на „Д*** “ ЕООД,
със седалище и адрес на управление *** срещу Уведомително писмо за прекратяване
на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програма
за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. за кампания 2016г.
изх.№01-2600/6744#1/13.11.2019г. на Заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с което на основание чл.18, ал.3, т.4 и
чл.67, ал.1 от Наредба №11/06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програма за развитие на селските райони
(ПРСР) 2007-2013г. на оспорващия е отказана финансова помощ и прекратен
агроекологичния ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1). В жалбата се излагат
доводи, че оспорения административен акт е незаконосъобразен и се иска неговата
отмяна, като са развити доводи за наличието на допуснати нарушения на
материалния закон и административнопроизводствените правила. По същество на
спора, оспорващия, чрез пълномощника си адвокат И. поддържа жалбата си, като
доводи за отмяна на оспорения административен акт излага в писмени бележки,
като претендира и присъждане на разноски по делото съобразно представен
списък.
Ответника
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Й. оспорва жалбата и поддържа, че
оспорения административен акт е законосъобразен, като претендира присъждане на
разноски по делото.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията
за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програма за развитие на
селските райони (ПРСР) 2007-2013г. за кампания 2016г. изх.№01-2600/6744#1/13.11.2019г. на Заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София. За да мотивира издаването на оспорения
административен акт, административния орган е приел, че в случая оспорващия не
е подал заявление за плащане по мярка 214 с направление ВПС-1 през кампания
2016г. Административния орган е посочил в мотивите на оспорения административен
акт, че оспорващия е бил в обективна невъзможност да спази поетите ангажименти
за част от площите, като те са изключени от поетия ангажимент, но за 22,91 ха
не е доказал невъзможност да изпълни ангажимента и същата площ не е заявена за
подпомаган в кампания 2016г.
От фактическа страна по делото е
безспорно следното:
Не е спорно между страните по
делото, че оспорващият има поет петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка
214 „Агроекологични плащания“ от програма за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013г. Не е спорно между страните, че оспорващия не е подал заявление по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ за кампания 2016г.
С писмо изх.№01-2600/6744 от
31.10.2016г. (л.14,15 по делото), оспорващия е уведомен, че следва има
възможност да ангажира доказателства за обстоятелства свързани с неподаването
на заявление по по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ за кампания 2016г. С писмо вх.№02-121-2600/536 от 20.12.2016г.
(л.20,21 по делото), оспорващия е уведомил административния орган за причините,
които са довели до неподаването на заявление по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ за кампания 2016г, като е представил доказателства в подкрепа на
изразеното от него становище.
С Уведомително писмо за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. за
кампания 2016г. изх.№01-2600/6744#1/13.11.2019г. на Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София на основание чл.18,
ал.3, т.4 и чл.67, ал.1 от Наредба №11/06.04.2009г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програма за развитие на
селските райони (ПРСР) 2007-2013г. на оспорващия е отказана финансова помощ и
прекратен агроекологичния ангажимент по направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), като
административния акт е получен от представляващия оспорващия на 16.12.2019г.,
както се установява от личен подпис върху административния акт, тоест жалбата с
вх.№01-2600/6744 от 03.01.2020г. е подадена в рамките на законоустановения
срок.
От събраните по делото писмени
доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза, съдът стига до следните
правни изводи:
Административния акт
е издаден от компетентен орган – Заместник изпълнителния директор на
"Държавен фонд "Земеделие"- РА, на който административен орган и
на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителния
директор на РА е делегирал правомощия да се произнася по заявления за подпомагане
и искания за плащане. С решение по т. 6 от протокола от 15.06.2017 г. (л.13 по
делото), издателя на административния акт е избран за заместник на
изпълнителния директор. Със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г. на
Изпълнителния директор на "Държавен фонд "Земеделие" (л.10-12 по
делото), издателя на административния акт е упълномощен да издава и подписва
всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до
кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Следователно
административният акт е издаден от компетентен орган по силата на упражнена
законова възможност за делегиране на правомощия.
Оспорения акт е в
писмена форма, спазени са основните изисквания за съдържанието на акта,
предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Не се установява в
процедурата по издаване на обжалваното уведомително писмо да са допуснати
процесуални нарушения, ограничаващи участието на земеделския стопанин в административното
производство. Оспорващия е надлежно уведомен за започване на административното
производство и му е предоставена възможност да ангажира доказателства, които са
обсъдени от административния орган при постановяване на оспорения
административен акт.
По разбиране на
настоящият съдебен състав, административния акт е издаден в съответствие с
приложимия материален закон. Това е така, тъй като законосъобразно
административния орган е приел, че са налице основанията на чл.18, ал.3, т.4 и
чл.67, ал.1 от Наредба №11/2009г., които са мотивирали издаването на оспорения
административен акт. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза
изготвена от вещото лице инж. И., която не се оспорва от страните и се
кредитира изцяло от настоящия съдебен състав като обективна и безпристрастна,
се установява, че за площи в размер от 30,88 ха от одобрената площ от 53,79 ха,
оспорващия е бил в обективна невъзможност да продължи ангажимента си по мярка
214 „Агроекологични плащания“ с направление ВПС-1 за кампания 2016г., но за
площ от 22,91 ха не е се установява невъзможност да продължи да изпълнява
поетия ангажимент, тоест следвало е да подаде заявление за кампания 2016г. При
наличието на безспорното обстоятелство, което оспорващия потвърждава и в
жалбата си, че не е подал заявление за мярка 214 „Агроекологични плащания“ с направление ВПС-1
за кампания 2016г., следва да се приеме, че са налице предпоставките на
материалния закон за издаване на оспорения административен акт. По разбиране на
настоящия съдебен състав в случая не се установява да са налице форсмажорни
обстоятелства или непреодолима сила по смисъла на чл.2, §2, б.“е“ от Регламент
№1306/2013г. на ЕП и ЕС, тъй като не се касае за отчуждаване на цялото
стопанство или голяма част от него, което е обосновано от установяването по
делото, че оспорващия е разполагал с площ от 22,91 ха, която е част от поетия
агроекологичен ангажимент и която е следвало да бъде заявена за кампания 2016г.
Следва да се отбележи, че обстоятелството, че 30,88 ха от общата одобрена площ
от 53,79 ха не могат да бъдат заявени за подпомагане не е спорно по делото и в
тази насока са мотивите на административния акт, в който е направено
разграничение между безспорно установените площи за който е налице обективна
невъзможност оспорващия да подаде заявление за подпомагане през кампания 2016г.
Пълнотата изисква да
се отбележи, че съгласно чл.67, ал.1 от Наредба №11/2009г., земеделски стопани, които
не подадат "заявление за
плащане" по време на агроекологичния си
ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се
изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични
плащания, а съгласно чл.18, ал.3, т.4 от Наредба
№11/2009г., Държавен фонд
"Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент, когато земеделските стопани не изпълнят агроекологичните
задължения от заявленията по чл. 7, ал. 2, а от събраните по делото
доказателства се установява, че наличието на тази хипотеза е налице, тъй като
оспорващия е имал задължението да подаде завление за кампания 2016г. за площ от
22,91 ха.
При
цялостната проверка законосъобразността на оспорения административен акт
на основанията по чл.146 от АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника
юрисконсулт Й. за присъждане
разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 АПК, оспорващия следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“
гр.София разноски по делото изразяващите
се в разноски за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство осъществено от
юрисконсулт Й., което на основание чл.78, ал.8 от Гражданско процесуален кодекс
във връзка с чл.144 от АПК, следва да бъде определено в размер на 100 лева и
разноски за допусната по делото съдебно-техническа експертиза в размер на 300
лева или общо разноски в размер на 400 лева.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното Уведомително писмо за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програма за
развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. за кампания 2016г.
изх.№01-2600/6744#1/13.11.2019г. на Заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с което на основание чл.18, ал.3, т.4 и
чл.67, ал.1 от Наредба №11/06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програма за развитие на селските райони
(ПРСР) 2007-2013г. е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да се отхвърли
като неоснователна, като оспорващия се осъди да заплати разноски по делото
предвид, което на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.4 АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д*** “ ЕООД,
със седалище и адрес на управление *** срещу Уведомително писмо за прекратяване
на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програма
за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. за кампания 2016г.
изх.№01-2600/6744#1/13.11.2019г. на Заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София.
ОСЪЖДА „Д*** “ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК * да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София
разноски по воденото съдебно
производство в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: