№ 1658
гр. Варна, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Т.ова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501999 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е
въззивна жалба вх. № 4529/09.08.2022г. от ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Княз
Дондуков“ № 59 срещу решение №122/12.07.2022г., постановено по гр.дело
№ 20213120100581/2021г. на Районен съд – Девня, което е отхвърлен
предявения от въззивника срещу А. E. С., ЕГН: **********, с адрес *** иск с
правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ да бъде осъден ответника да заплати
сумата от 3306. 64 лева, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно Каско“ за причинени
вреди на лек автомобил "Фолксваген Туран" с ДК№ ******* от пътно -
транспортно произшествие, настъпило на 18.10.2017 г. в гр. Варна, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
17.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
1
незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва се, че представения
опис на щета, представлява извадка от електронната система на
застрахователя, поради което датата 04.03.2021г. няма връзка с времето на
отстраняване на вредите, както е посочено в решението. За неправилни се
считат и изводите на съда, че показанията на св. Д. не съответстват на
описаните в описа вреди, както и този, че изготвеното заключение по САТЕ е
противоречиво и не следва да бъде кредитирано. Въззивникът счита, че е
доказано плащането по заведената щета, като то е извършено едновременно с
плащането и по други щети.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да се уважи предявения иск изцяло.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата А. Е. С., в който оспорва подадената въззивна жалба и
счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Правилно са
преценени от районния съд коментираните във въззивната жалба
доказателства, което е обусловило и крайният извод за недоказаност на
предявения иск.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ от
„Алианц България“ АД срещу А. E. да бъде осъден ответника да заплати
сумата от 3 306.64 лева, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени вреди на
лек автомобил "Фолксваген Туран" с ДК№ ******* от пътно - транспортно
произшествие, настъпило на 18.10.2017г. в гр. Варна, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 18.10.2017г. в гр. Варна,
на бул. Владислав Варненчик до бл.29 е настъпило застрахователно събитие,
прие което ответникът, като пешеходец навлиза внезапно на пътното платно и
става причина за ПТП, в следствие на което са причинени щети на лек
автомобил „Фолксваген Тукан“ с ДК №*******, собственост на „Порше
2
Лизинг БГ“ ЕООД. Между ищеца и собственика на автомобила е бил сключен
договор за застраховка „Каско“ по застрахователна полица №*********,
валидна за периода 12.06.2017г. до 11.06.2018г.
Причинените щети по процесното МПС са описани в опис щета,
отстранени са в доверен сервиз, като е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 3306.04лв. С плащане на обезщетението за ищеца е
възникнало регресно вземане срещу причинителя на вредата, настоящия
ответник.
Формулиран е петитум за осъждане на ответника да заплати процесната
сума.
Ответникът А. E. С. в подадения отговор е оспорил предявения иск по
основание и размер, като счита същия за неоснователен.
При така очертаните предмет на предявения иск и на въззивната
жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно нормата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това
число в случаите за вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение.
За основателност на регресния иск следва да са доказани по безспорен
начин следните предпоставки: валидно сключен договор за застраховане, да е
причинено застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред
застрахования въз основа на правилата на деликтната или договорната
отговорност и застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно
обезщетение на застрахования.
Фактите по делото сочат, че страните са били обвързани по силата на
валиден договор за застраховка „Каско“ по застрахователна полица
№*********, валидна за периода 12.06.2017г. до 11.06.2018г. на лек
автомобил „Фолксваген Тукан“ с ДК №*******, собственост на „Порше
3
Лизинг БГ“ ЕООД.
Настъпило е ПТП на 18.10.2017г. в гр. Варна, на бул. Владислав
Варненчик до бл.29, при което А. E. С. , като пешеходец навлиза внезапно на
платното за движение, в следствие на което е блъснат от приближаващия се
отляво лек автомобил „Фолксваген Тукан“ с ДК №*******, управляван от Д.
Г. Д.. Детайлно механизмът на произшествието е описан в акт за
установяване на административно нарушение №*****г. Същият е подписан
от ответника С., с което той е признал неизгодни за себе си факти. Този
механизъм на ПТП се установява и от свидетелските показания на свидетеля
Д..
При тези фактически данни досежно механизма на ПТП и наличие на
непротиворечиви доказателства за това, съдът намира, че е налице
противоправно поведение от страна на ответника, който е бил в нарушение на
нормата на чл.114, т. 1 от Закона за движение по пътищата и е навлязъл
внезапно на платното за движение, въпреки изричната забрана.
В следствие на настъпилото произшествие по лекия автомобил
„Фолксваген Тукан“ са настъпили щети, подробно описани в опис щета,
приложен на л.18 от делото. Налице е причинно следствена връзка между
поведението на ответника и възникналите вреди. Това обстоятелство
категорично се установява от заключението по допусната съдебно
автотехническа експертиза, съгласно което щетите посочени в опис щета
могат да бъдат причинени от настъпилото ПТП. Същото е неоспорено,
компетентно дадено, в пълнота на обосновката, поради което и следва да бъде
кредитирано. Вещото лице е заключило, че е налице механизъм на удар на
пешеходец при спиращо в момента на удара и след него МПС. Той се състои
в качване на тялото върху предния капак с възможност да достигне до
предното ветровито стъкло. От тежестта на тялото и предаденото му
ускорение в следствие на скоростта на автомобила при удара, тялото пада
върху предния капак и нанася значителна кривина. Получава се усукване,
което се предава на двете панти. При усукването на бронята /еластична и има
свойството да възвръща своята форма при не толкова тежки удари/ се
получават щети по челната решетка. Тя е пластмасова, но е направена от
крехък материал, който няма свойството да си възвръща формата и се чупи.
Това е и причината за щетите по рамка, радиатори, фар и държач.
4
За определяне на размера на застрахователното обезщетение, съдът
съобрази разпоредбата на чл. 400, ал. 1 от КЗ, която предвижда, че за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. Ал. 2 от цитираната разпоредба дава определение на
„възстановителна застрахователна стойност“, която представлява стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Размерът на застрахователното обезщетение се
определя към датата на събитието и в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.
За определяне на възстановителната стойност на вредите е представена
фактура №*****г. от извършилия ремонта на автомобила сервиз „Порше
Интер Ауто БГ“ ЕООД, от която се установява, че необходимата сума се
равнява на 3306.64лв. Тази сума категорично съответства на посочената от
вещото лице по автотехническата експертиза. Няма други доказателства,
които да сочат на друга възстановителна стойност.
Застрахователното обезщетение е платено, съгласно справка за
извършени плащания на л. 23 и преводно нареждане л.24 от делото. Същите
кореспондират по между си с номер на фактура и щета.
С плащането на застрахователното обезщетението застрахователят се е
суброгирал в правата на увреденото лице до размера на платената сума.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ е основателен в пълния му предявен, поради
което следва да бъде уважен, а първоинстанционното решение подлежи на
отмяна.
По разноските.
Предвид изхода от спора и направеното искане на въззивника за
присъждане на разноски, такива следва да му бъдат присъдени на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 1558.03лв. за първа инстанция и 977.60лв. за
въззивна инстанция, съгласно приложените списъци по чл.80 от ГПК и
доказателства за сторени разноски/фактура и платежно нареждане/.
5
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №122/12.07.2022г., постановено по гр.дело №
20213120100581/2021г. на Районен съд – Девня КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА А. E. С., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 59 сумата от 3306.64 лева /три
хиляди триста и шест лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ по застрахователна полица №********* за причинени
вреди на лек автомобил "Фолксваген Туран" с ДК№ ******* от пътно -
транспортно произшествие, настъпило на 18.10.2017 г. в гр. Варна, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
17.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл.410,
ал.1, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА А. E. С., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 59 сумата от
1558.03лв./хиляда петстотин петдесет и осем лева и три стотинки/ ,
представляваща съдебни разноски и адвокатско възнаграждение за първа
инстанция и сумата от 977.60лв. /деветстотин седемдесет и седем лева и
шестдесет стотинки/, представляваща съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7