РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 25 септември
през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6050 по описа за
Предявените в
обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно
такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
гр.София твърди, че процесното вземане произтича от Договор за
потребителски паричен кредит N:2561084 от
19.05.2016г.
между
„Изи Асет Мениджмънт" АД в качеството му на кредитодател
и Я.Д.М.
в качеството
му на кредитополучател.
По силата на цитирания договор „Изи Асет Мениджмънт" АД
предоставил на ответника в заем сумата общо от 834,60
лева,
представляващи 700 лева нетна стойност на кредита, 134,60 лева договорна лихва.
Поддържа, че ответникът не изплатил изцяло дължимия паричен кредит, а
погасената сума била в размер на 317,00 лева, с която били погасени 155,74 лева
неустойка за неизпълнение, такса разходи в рамер на 9,00 лева, договорна лихва
от 44.66 лева и главница в размер на 107,60 лева.
Поддържа, че срокът на договора е изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно - 15.03.2017 г. и не е
обявяван за предсрочно изискуем.
Претендира
от
ответника Я.Д.М.,
като Заемател по Договор за заем на физическо лице, сключен на 19.05.2016 г. с
№ 2561084, следните суми : 592,40 лева,
представляващи главница по Договор за паричен заем; 89,94 лева,
представляващи договорна лихва: от 18.07.2016 г. до 15.03.2017 г. (падеж на
последна погасителна вноска); 36,00 лева, представляващи такса
разходи за събиране на просрочени вземания; 622,96 лева,
представляващи неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 17.08.2016 г. до 15.03.2017 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 122,52 лева,
представляващи обезщетение за забава за периода от 19.07.2016г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 08.05.2018г., както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски по
заповедното и исковото производства.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът, чрез
назначения му особен представител оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Оспорва обстоятелството, че се намира в облигационни отношения с
ищцовото дружество.
Ответникът счита, че
дружеството-ищец не се легитимирало като кредитор. Възразява, че
не е уведомен надлежно за цесията. Развива съображения
за наличие на неравноправни клаузи и за неправилно разпределение на платените
от ответника вноски.
Съдът след
като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, приема установеното от фактическа страна, като извежда
следните правни изводи:
Приложените писмени доказателства към исковата молба
налагат извода, че за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е бил
възникнал
правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията по образуваното ч.гр.д.
2963/2018г. на РРС и е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът
не е намерен на установените адреси, като
заповедта
за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Съгласно чл.
99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това, а според чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор
е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Разпоредбата е
императивна и има за цел да защити длъжника от възможността да изпълни на
некредитор. Неспазването ѝ има за последица освобождаване на длъжника
от задължението в случай, че изпълни на стария кредитор.
Законът не
поставя специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен за извършената цесия. Единственото изискване е уведомяването да е
извършено от предишния кредитор. Това обаче не означава, че предишният
кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник.
Според чл.36 от
ЗЗД представителната
власт възниква по волята на представлявания, нейният
обем се определя според това, което упълномощителят е изявил и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията
и това уведомяване да е надлежно (в този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015
г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г. о.).
В конкретния
случай е налице хипотеза на упълномощаване от стария кредитор на новия кредитор
за уведомяване на длъжника за извършената цесия. В тази насока по
делото е представено пълномощно, с което предишният
кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощил новия
кредитор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми
длъжника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Следователно
съобщаването
на цесия е извършено от новия кредитор, но в качеството му на пълномощник на
предишния кредитор, така както изисква нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
От своя
страна уведомлението до длъжника съдържа конкретни данни за прехвърляне на
вземането, за предишния и за новия кредитор и индивидуализира вземането. То е изпратено
на адреса на длъжника, посочен в договора и е получено лино от
ответника, чрез неговата майка на дата 09.05.2017г.
След като
длъжникът е надлежно уведомен от
предишния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез
пълномощника му „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за прехвърляне на
вземането по договора за кредит, то на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД следва да се приеме, че цесията е породила
правните си последици по отношение на длъжника, макар и не в
размера претендиран от ищеца видно от приетата и неоспорена
СИЕ.
Основателни
са възраженията на ответника за наличие на неравноправни клаузи в договора за
потребителски кредит. Това е така, тъй като договорът, на който
ищецът се позовава, изпълнява характеристиките на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Цитираната разпоредба
гласи,
че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 от ЗПК за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от ЗЗП, в които
разпоредби е регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи
в потребителските договори.
Според чл.
143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 18 се
съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи,
измежду които попадат и клаузите, които задължават потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка
-чл.
143, т. З от ЗЗП. В конкретния случай се твърди, че на
заемателя е предоставен заем в размер на 700 лева. Същият
е поел и задължението да представи на заемодателя обезпечение на задълженията
си по договора, състоящо се в осигуряване поръчителството на две физически
лица, всяко от които да представи на заемателя служебна бележка за размера на
трудовото си възнаграждение, нетният размер на осигурителния доход на всеки
поръчител да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да
не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с
"Изи Асет Мениджмънт" АД, да няма неплатени осигуровки за последните
две години, да няма задължения към други банкови или финансови институции, или
ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус
не по - лош от 401 „Редовен" или в предоставяне на банкова гаранция в
размер на пялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок на договора. Неизпълнението на горното задължение било
обвързано със санкция – неустойка в размер на 778,70 лева, разсрочена
на 10 равни вноски. Поради направено частично
плащане, ищецът претендира неустойка в размер от 622,96
лева.
Съдът приема,
че цитираната клауза има неравноправен характер, тъй като предвижда заплащане
на необосновано висока неустойка, спрямо заетата сума и по този начин изпълнява
хипотезата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Евентуалните вреди от неизпълнение на
задължение по договор за кредит следва да бъдат изведени на база стойността на
кредита, поради което определянето им в посочения размер води до явно
неравновесие в правата и задълженията на страните по договора.
Съгласно чл.
146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, като тази нищожност, се явява основание за отхвърляне на искането за
издаване на заповед за изпълнение досежно произтичащото от неравноправната
клауза вземане поради противоречието му със законовия ред в страната.
Нищожността следва да се съобрази още на етапа на заповедното производство с
оглед необходимостта от служебно констатиране на неравноправностга на
договорната клауза, прогласена в практиката на ВКС и СЕС (решение №23 от
07.07.2016 г. по т.д. 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решения С-243/2008 г. на
СЕС, С 397/2011 г. на СЕС, С-472/2011 г. на СЕС), и възможността преценката за
тази неравнопраност да се осъществи именно в рамките на производството за
издаване на заповед за изпълнение (решение С - 618/2010 г. на СЕС), особено
когато нейната очевидност не може да бъде пренебрегната.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че по отношение на
претенцията
за неустойка
в размер от 622,96 лева, констатирана като част от неравноправна
клауза –
неустойка в общ размер на 778,70 лева следва да бъде отвърлена.
При тези предпоставки съдът счита, че останалите възражения на
ответника релевирани с отговора по чл.131 от ГПК и писмената защита са
неоснователни. Това е така, тъй като по делото
са представени безпорни доказателства, а именно - писмено потвърждение, рамков
договор за цедиране на задължения, пълномощни, уведомления за цесия и за предсрочна изискуемост на
задължението. По този начин „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД е
придобило от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, едно ликвидно и изискуемо парично вземане, за което длъжникът е бил
надлежно уведомен.
При този изход на процеса
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски по заповедното и исковото производства, който
претендирани са в общ размер от 1050,00 лева но редуцирани съобразно уважената
част на иска са в размер на 493,50 лева.
Водим от тези съображения, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я.Д.М. с
ЕГН: ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.София следните
суми: сумата от 592,40 лева,
представляващи главница по Договор за паричен заем N:2561084
/19.05.2016г.;
сумата от 89,94
лева
представляваща договорна лихва: от 18.07.2016г. до
15.03.2017г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата
36,00 лева, представляваща такса
разходи за събиране на просрочени вземания; сумата от 122,52 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от
19.07.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда –
08.05.2018г.,
както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на
заявлението 08.05.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, като и разноски по заповедното и исковото производство
в общ размер на 493,50 лева, съобразно уважената част на исковете.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.София иск срещу Я.Д.М. с ЕГН: **********
иск за сумата от 778,70 лева, представляваща
начислена неустойка за неизпълнение на задължение по Договор за паричен
заем N:2561084 /19.05.2016г..
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: