РЕШЕНИЕ
№
2339
Гр.
Пловдив, 29.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, І отделение, І състав, в публично съдебно заседание на пети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р..,
като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 2458 по описа за 2021 г. и, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Образувано е по жалба на Н.Д.Б.,ЕГН **********
и Е.П.Х.,ЕГН ********** и двете с адрес:г*** против Заповед № 21ОА-2229 от
18.08.2021г.,издадена от зам.кмет на община Пловдив,с която на основание чл.
25, ал. 2 от ЗОС, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗОС и §1 от ДР на ЗОС е наредено
отчуждаването на 18/54 ид.ч. от сграда с идентификатор 56784.517.500.4 по КККР
на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-6413/02.08.2018 г. на ***
на СГКК- Пловдив, с адрес на сградата:
гр. Пловдив, ул. „Севастопол" № 5, разположена в поземлени имоти с
идентификатори 56784.517.500, 56784.517.501, застроена площ 54 кв.м., брой
етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор:
56784.517.153.1,която сграда съгласно действащия ПУП-ПУР на част от кв.З, кв.4,
кв.19А по плана на „Младежки хълм"- гр. Пловдив, одобрен със Решение № 60,
взето с протокол № 4 от 13.03.2014г. на Общински съвет – Пловдив, попада в
уличната регулация на бул. „Васил Априлов", гр. Пловдив и е определено равностойно
парично обезщетение за 18/54
ид. части от сградата в размер на 40
666,00 лв.,както следва:за Н.Д.Б., ЕГН **********, собственик на 13,75/54 ид.
части от сградата, равностойното парично обезщетение в размер на 31 064,31 лв.;за
Е.П.Х., ЕГН **********, собственик на 4,25/54 ид. части от сградата,
равностойното парично обезщетение в размер на 9 601,69 лв
По подробно изложени съображения в
жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде изменена оспорената заповед
в частта, с която е определено общо парично обезщетение от 40 666 лв. без ДДС за двете жалбоподателки като съсобственици на имота, от които, в
размер на 31 064,31 лв. -за Н.Д.Б. и 9601,69 лв. за Е.П.Х..Поддържа се ,че заповедта в частта
на определеното парично обезщетение е незаконосъобразна, а определеният размер
на обезщетението е значително занижен в сравнение с реалните пазарни цени.
Жалбоподателките, в писмена защита ,излагат
подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като
постановен в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон, а именно определеното парично
обезщетение на отчуждената площ не отговоря на пазарните цени в района на имота
със сходни характеристики.
Направено е искане за присъждане на
разноски по делото.
Ответникът по жалбата - Кмет на Община Пловдив,
чрез процесуалните си представители по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излагат се доводи, че размерът на
обезщетението за отчуждавания имот е определен съобразно законово
регламентираните изисквания. Поддържа се, че оспореният административен акт,
като постановен в съответствие със закона, при наличие на нормативно
установените материалноправни основания за извършеното отчуждаване и при
спазване на регламентираните в ЗОС процесуални правила, е правилен и
законосъобразен. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.Представена е писмена защита по делото.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се
явява ДОПУСТИМА.
По същество на жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административноправния спор:
Предмет на обжалване е Заповед №
21ОА-2229 от 18.08.2021г.,издадена от зам.кмет на община Пловдив,с която на
основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 8, вр. с ал. 2 от ЗМСМА и чл. 21, ал. 1, чл.
25, ал. 2, чл. 22, чл. 29, ал. 2 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС, е наредено
отчуждаването на 18/54 ид.ч. от сграда с идентификатор 56784.517.500.4 по КККР
на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-6413/02.08.2018 г. на ***
на СГКК- Пловдив, с адрес на сградата:
гр. Пловдив, ул. „Севастопол" № 5, разположена в поземлени имоти с
идентификатори 56784.517.500, 56784.517.501, застроена площ 54 кв.м., брой етажи:
2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор:
56784.517.153.1,която сграда съгласно действащия ПУП-ПУР на част от кв.З, кв.4,
кв.19А по плана на „Младежки хълм"- гр. Пловдив, одобрен със Решение № 60,
взето с протокол № 4 от 13.03.2014г. на Общински съвет - Пловдив, попада в
уличната регулация на бул. „Васил Априлов", гр. Пловдив и е определено
равностойно парично обезщетение за 18/54
ид. части от сградата в размер на 40
666,00 лв.,както следва:за Н.Д.Б., ЕГН **********, собственик на 13,75/54 ид.
части от сградата, равностойното парично обезщетение в размер на 31 064,31
лв.;за Е.П.Х., ЕГН **********, собственик на 4,25/54 ид. части от сградата,
равностойното парично обезщетение в размер на 9 601,69 лв.
Жалбоподателките се легитимират като
съсобственици на процесния имот и притежателки на 18/54 ид.ч. от него/ Н.Б. има
13,75/54 ид.ч. и Е.Х.-4,25/54 ид.ч./,видно от представените доказателства: НА
за дарение на недвижим имот № 52,нот.дело № 245/2006г. на *** К.А., НА
за дарение на недвижим имот № 53,нот.дело № 245/2006г. на *** К.А. и
удостоверение за наследници на П.К.Б..
От административната преписка се
установява,че извършеното отчуждаване е в съответствие с предвижданията на
влезлия в сила и действащ ПУП-ПУР на част от кв.З, кв.4, кв.19А по плана на
„Младежки хълм"- гр. Пловдив, одобрен със Решение № 60, взето с протокол №
4 от 13.03.2014г. на Общински съвет – Пловдив
Изпълнено е задължението да се публикува
обявление (изх. № 18ВК508/1/24.06.2021 г.), с което се уведомяват собствениците
на сградата за предстоящото отчуждаване, като копия от него е изпратено за
публикуване на посочените в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗОС места (информационното
табло в сградите на Община Пловдив на адрес пл. „Централен" № 1 и пл.
„Стефан Стамболов" № 1, в сградата на Район „Централен", Община
Пловдив и на интернет страницата на общината-видно от приложени в кориците на
делото протоколи). Обявлението е публикувано в два централни и един местен
ежедневник.Съдът констатира,че съдържанието на обявлението отговаря на
изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗОС. Заповедта е издадена не по-рано от един
месец след публикуване на обявлението в средствата за масова информация.
За нуждите на отчуждаването кметът на
общината е възложил определянето на равностойното парично обезщетение за
предвидения за отчуждаване имот на оценител, отговарящ на изискванията на
Закона за независимите оценители. Представен е договор за възлагане от
02.04.2021г.,по силата на който кмета на община Пловдив е възложил на независимия
оценител Е.А.К.да изготви оценка за определяне размера на равностойното парично
обезщетение по реда на чл.22 във връзка с §1 от ДР на ЗОС.
Размерът на равностойното парично
обезщетение е определен не по-рано от три месеца преди издаването на заповедта.
Равностойното парично обезщетение
по
реда на чл.22 във връзка с §1 от ДР на ЗОС ,който независимият оценител е
определил за имота,в който съсобственически права имат двете жалбоподателки,попадащ
в уличната регулация на бул.“Васил Априлов“,съгласно ПУП-ПУР на част от
кв.3,кв.4,кв.19а по плана на кв.“Младежки хълм“-гр.Пловдив,за отчуждаване на
сграда с идентификатор 56784.517.500.4 по КККР на гр. Пловдив,със застроена
площ 54 кв.м.,2 етажа,е 121998 лева без ДДС.
Съответно за двете жалбоподателки се
получава-общо парично обезщетение от 40 666 лв.
без ДДС съответно на общата им квота от 18/54 ид.ч. , от които, в размер
на 31 064,31 лв. -за Н.Д.Б. ,при квота
13,75/54 ид.ч.и 9601,69 лв. за Е.П.Х.,при
квота 4,25/54 ид.ч.
При определяне на обезщетението е
използван метода на
сравнителната стойност/на аналога/,като се установени
две сделки аналози съобразно изискванията на чл.22 във връзка
с §1 от ДР на ЗОС.Това са сделките,осъществени по НА № 154,нот.дело № 143/20г.
на *** С. Д.относно продажба на ПИ с идентификатор 56784.523.578 ,с
адрес:грПловдив,ул.“Леонардо Да Винчи“№19 и НА № 72,нот.дело 72/2021г. на ***
Н.Б. относно продажба на ПИ с идентификатор 56784.523-385,с
адрес:гр.Пловдив,ул.“Марин Дринов“№9.
Следва да се отбележи,че спор по фактите
няма.Единственият спорен въпрос е досежно размера на паричното обезщетение
,определен по реда на чл.22 във връзка с §1 от ДР на ЗОС.
В тази връзка,по искане на
жалбоподателките ,е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза със
задача да определи отново равностойното
парично обезщетение по реда на чл.22 във връзка с §1 от ДР на ЗОС.
Вещото лице при използване на метода на
сравнителната стойност/на аналога/ ,при извършена справка в Служба по
вписванията гр.Пловдив и след анализ ,установява две сделки-аналози, които
отговарят на критериите са определени в §1, т 2 от ДР на ЗОС.
Това са сделките по НА № 72,нот.дело
72/2021г. на *** Н.Б.относно продажба на ПИ с идентификатор 56784.523-385,с
адрес:гр.Пловдив,ул.“Марин Дринов“№9 и по НА за покупко-продажба № 15,нот.дело
№ 14/2021г. на Нотариус Е. Сопаджиян за ПИ с идентификатор 56784.519.430,с адрес:гр.Пловдив,ул.Васил
Кънчов“№2.
Вещото
лице определя пазарна цена за 1 кв.м. - 1 829.51 лв
Размерът на равностойното парично обезщетение е,както следва:108.00 кв.м.х 1 829.51
лв/кв.м. = 197 586.72 лева.;18/54 ид.ч. = 65 862.24 лева ~ 65 860.00 лева.
В съдебно заседание, експертът посочва
поотделно паричното обезщетение за всяка от жалбоподателките,а то е както
следва: за
Н.Б. с оглед квотата й в собствеността 13.75/54 ид. ч. - 50 311.00 лв. ; за Е.Х.
с оглед квотата в собствеността 4.25/54
ид. ч. - 15 549 лв.
На въпрос на процесуалните представители
на ответника защо е изключена като сделка -аналог ,сделката по НА № 154,нот.дело № 143/20г. на *** С. Д.относно
продажба на ПИ с идентификатор 56784.523.578 ,с адрес:грПловдив,ул.“Леонардо Да
Винчи“№19,вещото –лице отговоря,че в кадастъра имало отбелязване,че се касаело
за паянтова сграда .Експертът не е правил оглед на място на имота.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Относно компетентността на органа.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОС, имоти -
собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани
принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план,
предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на
одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от
първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в
сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в
други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично
или имотно обезщетение.
Заповед № 21ОА-2229 от 18.08.2021г. е
издадена от материално и териториално компетентния по см. на чл. 25, ал. 2 от ЗОС административен орган . В случая ,заповедта е подписана от ***
- К.В.Р.,в качеството му на заместник на административния орган, който е
материално и териториално компетентен да издаде процесната заповед, предвид
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Представена е по делото Заповед № 21
ОА-1247/25.05.2021 г. на кмета на община Пловдив, издадена на основание чл. 39,
ал. 2 от ЗМСМА и представляваща заповед за заместване, с която кметът на
общината е определил заместник-кмет, който да изпълнява функциите на кмет при
отсъствието му, в случая поради временна неработоспособност. По делото са
налични и доказателства, от които , видно, че титулярят е отсъствал, към датата
на издаване на обжалвания административен акт - служебна бележка на Секретаря
на Община Пловдив и писма до областния управител и до председателя на Общински
съвет. Т.е. налице са: заповед за заместване, качество на заместник- кмет на
лицето, което изпълнява функциите на кмет в отсъствие на титуляри и доказателства
за фактическото отсъствие на кмета на Община Пловдив, с което са изпълнени
изискванията за едно валидно заместване на административния орган.
Спазени са изискванията за форма на
административния акт, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОС и чл. 59, ал. 2 от АПК.
Обжалваната заповед е постановена при
спазване на административнопроизводствените правила.
Съдът приема, че оспореният
административен акт е постановен в съответствие с материалноправните
разпоредби, на които се основава и при наличие на законово регламентираните
предпоставки за разпореденото отчуждаване.
При издаването на обжалваната заповед на
кмета на община Пловдив, е спазена нормативно регламентираната процедура за
принудително отчуждаване на имоти - частна собственост.
В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС е
регламентирано, че имоти - собственост на физически или на юридически лица,
могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди,
които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила
подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична
общинска собственост, след предварително и равностойно парично или имотно
обезщетение. Съгласно ал. 2 на чл. 21, за изграждането и експлоатацията на
обектите могат да се отчуждават имоти или части от тях, които се засягат
непосредствено от предвиденото строителство, като части от имоти могат да се
отчуждават само, когато остатъкът от имота отговаря на изискванията, определени
в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение /чл. 21, ал. 3
от ЗОС/. Следователно по аргумент от разпоредбите на чл. 21, ал. 1, ал. 2 и ал.
3 от ЗОС, за принудителното отчуждаване на части от имоти – собственост на
физически лица, законът изисква кумулативното наличие на четири
материалноправни предпоставки, а именно: 1) Наличие на общинска нужда, която не
може да бъде задоволена по друг начин; 2) Влязъл в сила ПУП, съгласно
предвижданията, на който част от имота да е отреден за изграждането на обект –
публична общинска собственост; 3) Имотът, отреден за съответното мероприятие,
да е собственост на физическо или юридическо лице и частта от него да е
непосредствено засегната от предвиденото строителство и 4) От остатъка от имота
да може да се образува УПИ в съответствие с изискванията, определени в ЗУТ,
съобразно вида, местонахождението и предназначението на имота. Налице са всички
материалноправни предпоставки за извършеното отчуждаване,като спор не е
формиран относно наличието им.
Съдът намира, въпреки гореизложеното, че
заповедта в частта й, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение
за извършеното отчуждаване, е издадена при неспазване на императивната
разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗОС във връзка с § 1, от ДР на ЗОС за
равностойно парично обезщетение. Съображенията за това са следните:
От представената административна
преписка по издаването на оспорения акт и от посочването в обжалваната заповед
е видно, че стойността на дължимото се за отчуждавания имот парично
обезщетение, е определено въз основа на оценка на лицензиран експерт Е.А.К.,въз
основа на договор за възлагане.
Съдът намира, че изготвената за нуждите
на производството по отчуждаване оценка, е необоснована. Оценителят е определил
равностойното парично обезщетение на основание чл. 22, ал. 1 във връзка с § 1
от ДР на ЗОС, като е определила пазарната стойност на отчуждавания имот на база
сделки-аналози, които имат за предмет имот със сходни характеристики като
отчуждавания/в границите на една урбанизирана територия в устройствена зона със
същите или с близки показатели на устройство и застрояване и претажават еднакъв
характер на застрояване/.
Приетата по делото съдебно-техническа
експертиза опровергава установеното от лицензирания оценител и са посочени още
сделки-пазарни аналози.
Съответно експертът по приетата
съдебно-техническа експертиза,без каквито и да е мотиви ,изключва една от
сделките-аналози,посочени от независимия оценител,което съдът намира за
неправилно.По делото е наличен документ за собственост,който посочва
характеристиките на продавания имот и в него нотариусът не е вписал,че се касае
за паянтова сграда,каквито твърдения,излага в съдебно заседание вещото лице
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР
на ЗОС по смисъла на този закон „пазарни цени на имоти със сходни
характеристики" са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се
в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо
предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или
близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно
ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни
права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека,
продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните
институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или
юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките
на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по
вписванията по местонахождението на имота.
При изготвяне на заключението на вещото
лице З. са използвани само два пазарни аналога, а именно за сграда с
идентификатор 56784.523.385.1 и за сграда с идентификатор 56784.519.430.1.
Както вече се посочи ,при определяне на равностойното
парично обезщетение, вещото лице е игнорирало използваната в административната
фаза на производството сделка, касаеща покупко-продажба на ПИ с идентификатор
56784.523.578.1. Същата отговаря на нормативно установените критерии на § 1, т.
2 от ДР на ЗОС, доколкото се касае за покупко-продажба, едната страна по
сделката е търговец, попада в указания в закона времеви диапазон (12 месеца
преди датата на възлагане на оценката), касае се за еднофамилна жилищна сграда
в същия административен район, като отчуждаваната такава.
С оглед горното,като се вземат предвид
сделките-аналози/ 3 броя/,посочени от независимия оценител Ковачева и вещото
лице З.,съответни на критериите,заложени в чл.22 във връзка с §1 от ДР на ЗОС,се
получава следното:
Сграда Лв./кв. м.
1 56784.523.385.1 1704.64
2 56784.519.430.1 1954.37
3 56784.523.578 554,58
Стойността на кв. метър е сборът от
стойността на кв. м. на трите пазарни аналога, разделен на три (броя на
пазарните аналози, които са относими), т.е. (1704.64+1954.37+554,58) : 3 =
1404. 53 лева за квадратен метър.
В такъв случай стойността на равностойното
парично обезщетение,/РПО/ ако се отчуждаваше цялата сграда би била 1404.53
(цена за един кв. м.) х 108 кв. м. (РЗП на сградата) =151 689.24 лева.
Тъй като се отчуждават 18/54 от
сградата, то за тях РПО е 50 563.08 лева, или:
За Н.Б., притежаваща 13,75/54 ид. ч. от
сградата РПО ще е 38 624.56 лв.;
За Е.Х., притежаваща 4,25/5 4ид.ч. от
сградата РПО ще е 11 938,52 лв.
Или, оспорената заповед следва да бъде
изменена в оспорената част при така определеното равностойно парично
обезщетение,като жалбата се явява частично основателна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
оспореният административен акт в частта за определената стойност на дължимото
се парично обезщетение за отчуждавания имот, е незаконосъобразен, като
постановен в нарушение на изискванията на чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 22, от ЗОС във вр. с § 1, т. 2, т. 3 от ДР на ЗОС.
Заповед № 21ОА-2229 от 18.08.2021г.,издадена от зам.кмет
на община Пловдив в тази й част следва да бъде изменена, като се увеличи
размера на определеното равностойно парично обезщетение за 18/54 ид.ч. от сграда
с идентификатор 56784.517.500.4 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед № 18-6413/02.08.2018 г. на *** на СГКК- Пловдив, с адрес на сградата: гр.
Пловдив, ул. „Севастопол" № 5, разположена в поземлени имоти с
идентификатори 56784.517.500, 56784.517.501, застроена площ 54 кв.м., брой
етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор:
56784.517.153.1,която сграда съгласно действащия ПУП-ПУР на част от кв.З, кв.4,
кв.19А по плана на „Младежки хълм"- гр. Пловдив, одобрен със Решение № 60,
взето с протокол № 4 от 13.03.2014г. на Общински съвет – Пловдив,от 40 666
лева на 50 563.08 лева,разделено за
двете съсобственички както следва,от
31 064,31 лева за Н.Д.Б. ,ЕГН **********,собственик на
13,75/54 ид.ч. на 38 624.56 лв и от 9 601,69 лева за Е.П.Х.,ЕГН **********,собственик
на 4,25 ид.ч. на 11 938,52 лв.
С оглед изхода на делото, искането на
жалбоподателите за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено,
като Община Пловдив следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски
в размер на 3393 лева по представен
списък по чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Относно направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение,съдът намира,че същото е
неоснователно.Уговореното адвокатско възнаграждение е над минималния
размер,съгласно чл.8,т.3 и т.4 от Наредба № 1от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,но при свобода на договарянето,страните
по договор за правна защита и съдействие могат да уговарят възнаграждение
,различно от минималното.Самата наредба посочва долния праг на адвокатските
възнаграждения,но не забранява да се уговаря по-високо възнаграждение съобразно
фактическата и правна сложност на делата.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2, предложение трето от АПК, Административен съд Пловдив, Първо
отделение, I състав,
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
по жалба, подадена от Н.Д.Б.,ЕГН **********
и Е.П.Х.,ЕГН ********** и двете с адрес:г*** , Заповед № 21ОА-2229 от
18.08.2021г.,издадена от зам.кмет на община Пловдив,с която се отчуждават 18/54
ид.ч. от сграда с идентификатор 56784.517.500.4 по КККР на гр. Пловдив и е определено равностойно парично обезщетение
за 18/54 ид. части от сградата в размер на 40 666,00 лв.,както следва:за Н.Д.Б.,
ЕГН **********, собственик на 13,75/54 ид. части от сградата, равностойното
парично обезщетение в размер на 31 064,31 лв.;за Е.П.Х., ЕГН **********,
собственик на 4,25/54 ид. части от сградата, равностойното парично обезщетение
в размер на 9 601,69 лв,като УВЕЛИЧАВА размера
на обезщетението за отчуждавания имот от 40 666 лева на 50
563.08 /петдесет хиляди петстотин шестдесет и три лева и осем ст./,разделено
за двете съсобственички както следва,от
31 064,31 лева за Н.Д.Б. ,ЕГН **********,собственик
на 13,75/54 ид.ч. на 38 624.56 /тридесет
и осем хиляди шестотин двадесет и четири лева и петдесет и шест ст./ и от 9
601,69 лева за Е.П.Х.,ЕГН **********,собственик
на 4,25 ид.ч. на 11 938,52 /единадесет
хиляди деветстотин тридесет и осем лева и петдесет и две ст./.
ОСЪЖДА
Община Пловдив да заплати на Н.Д.Б.,ЕГН ********** и Е.П.Х.,ЕГН ********** и
двете с адрес:г*** разноски по делото в общ размер от 3393 лева/за Н.Б.-2086,50
лв и за Е.Х.-1306,50 лева/
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: