№ 76
гр. Свиленград, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200183 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №23-0351-000571 от
11.12.2023година на ВПД Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград,с което на С. Б. Й. с ЕГН ********** от гр.************ за
нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 15 точки .
Жалбоподателят С. Б. Й. в законно предвиденият срок обжалва горе
цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,поради което
моли съда да го отмени. Оспорва се извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя. Твърди се,че административно наказателното производство
били допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничил
правата на наказаното лице.
Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява .
Пълномощника на жалбоподателя адв. Й. моли съда да уважи жалбата по
изложените в нея доводи и излага допълнителни съображения в подкрепа на
жалбата,а именно,че на доверителят й реално не е била дадена възможност да
даде кръвна проба,тъй като бил задържан по време на проверката и въпреки
това не е бил закаран до центъра на спешна помощ да даде кръв. Моли съдът
да присъди разноски по делото в полза на жалбоподателя ,съобразно
представения списък на същите.
Административнонаказващият орган/АНО/- ВПД Началник група към
1
ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не
взема становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Д. Г. Г. и И. Д. П. ,както и от показанията на разпитаната по
делото свидетелка Л.Х.Д., се установява, че на 23.11.2023година , във
връзка със съмнения,че водачът –жалбоподател управлява МПС след
употреба на наркотични вещества , полицейският служител-св.И. Д. П. и
негови колеги , изпълнявали служебните си задължения ,на същата дата в
18,20часа ,забелязали жалбоподателя да управлява МПС лек автомобил
марка БМВ 530Д с рег.№ ************ в гр.************, в близост до дом
№52, като автомобила се движел в посока ул.Сан Стефано.
Полицейските служители ,подали звуков и светлинен сигнал,като по този
начин спрели водача за проверка.
При извършената проверка полицейските служители,констатирали,че
водачът е жалбоподателя, а собственик на лекият автомобил бил Б.Йо.
Й.,като в автомобила до водача,пътувал като пътник-Н.С.Г..
Полицейските служители претърсили лекият автомобил и открили в
МПС наркотични вещества и обяснили на водача-жалбоподател,че ще му се
извърши проверка за употреба алкохол и на наркотични вещества, като за
целта около 18,40часа бил извикан за съдействие св.Д. Г. Г.
/мл.автоконтрольор при РУ Свиленград/.
На място св.Д. Г. Г. разяснил на водача правата и задълженията му при
отказа и съответно при извършване на теста за употреба алкохол и на
наркотични вещества, след което полицейският служител изпробвал водача за
употреба на алкохол,като техническото средство отчело-0,00% промила.
В 19,10часа поканил водача-жалбоподател да бъде изпробван и за
употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „ DRUG
TEST 5000 , но същият отказал да бъде изпробван, поради което бил издаден
талон за медицинско изследване №100420, като екземпляр от талона му бил
връчен в 19,40часа,срещу подпис и му е предоставен 30минути срок да се
яви в ЦСМП Свиленград за даването на кръвна проба,въпреки че
жалбоподателя бил задържан със Заповед за задържане на лице по ЗМвР за
срок от 24 часа от 18.30часа на 23.11.2023г., видно от приетата по делото
Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз-289 от 23.11.2023г.
Въпреки указанията на съда към АНО да ангажира доказателства,че
жалбоподателя е съпроводен за даване на кръвна проба в съответния център
за спешна помощ, по делото е постъпило писмо,че на лицето е дадена
възможност да даде кръвна проба в ЦСМП Свиленград,но същият не се е
възползвал, като съответно не е ангажирал доказателства,съгласно
изискванията на Наредбата,че лицето е било съпроводено до съответното
заведение и пред съответното медицинско лице,същото е отказало даването
на кръвна проба за установяване на употреба на НУВ/доколкото същият е бил
задържан към часа на отказа да бъде тестван с техническото средство и към
2
часа посочен в талона,в който е следвало да се яви в центъра за спешна
помощ.
За така възприетото нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП/описано
нарушение и словом/ на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за
извършено административно нарушение, серия GA с №987298 от
23.11.2023г. в негово присъствие,като същият се е запознал със
съдържанието на съставеният АУАН,за което обстоятелство се е подписал,
без да изложи възражения по него ,като екземпляр от АУАН му е бил връчен
срещу подпис.
Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило писмено
възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение на за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание
чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 15
точки .
НП е връчено на жалбоподателя на 21.02.2024г.,видно от отбелязването в
разписката,инкорпорирана в самият документ.
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач,и
има издадени НП за извършени от него нарушения по ЗДвП,ЕФ и осъждане
по НОХД 182/2021г. по описа РС Хасково.
По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване № 100420, както и
Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на 188
от ЗДвП от 23.11.2023г. попълнена от жалбоподателя,в която е декларирал,че
именно той е управлявал МПС на процесната дата около 18,10часа, както и
справка относно собственост на управляваното от жалбоподателя МПС.
По случая е изготвена и докладна от актосъставителя
Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.
Г. Г., И. Д. П. и Л.Х.Д. , така също и от приетите писмени доказателства –
Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните
работи, справка за нарушител/водач , Декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбите на 188 от ЗДвП от 23.11.2023г, талон
за медицинско изследване №100420 Заповед за задържане на лице,писмо и
докладна ,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283
НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Д. Г. Г. и И. Д. П. , възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
3
доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ –
Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект,
те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното
нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват
категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата
въпреки отправената покана към него да бъде тестван с техническо средство
за употреба на наркотици,е отказал,се кредитират от съда с доверие, но
показанията им в частта ,че същият е отказал да даде кръвна проба,тъй като
не се е явил в ЦСМП Свиленград ,не се кредитират от съда,доколкото
противоречат на събрания по делото писмен материал,в частност Заповед за
задържане на лице,от която се установява,че същият е бил задържан с
посочената заповед,още към момента на извършване на проверката с
техническото средство и е нямал фактическата възможност да посети центъра
за спешна помощ,ако не бъде конвоиран от служителите на полицията,но
доказателства в тази насока не се ангажираха,поради което остана
недоказано обвинението в тази му част. Още повече,че разпитаната по делото
свидетелка Л.Х.Д., установява,че по време на обиска в дома на родителите на
жалбоподателя,същият е бил задържан и съпровождан от полицейски
служители,което е станало късно вечерта,като преди това и станало известно
,че бил спрян,задържан,тестван в сградата на РУ Свиленград за употреба на
алкохол,но при покана за тестване на НУВ ,същият отказал да бъде тестван с
техническото средство , а искал да даде кръв,с оглед множеството фалшиво
положителни резултати при тестването с техническото средство, в която
насока самите те/свидетелката и родителите на жалбоподателя/ съветвали
децата си/ да дават кръвна проба ,вместо да бъдат тествани с техническо
средство/. След задържането му,сочи че жалбоподателя бил заведен за обиск
в квартирата в която живеел,а в последствие в дома на родителите му. От
него разбрала,че дори и в по късен момент/след полунощ/ не му било
осигурено правото да даде кръв ,а единствено бил заведен за освидетелстване
при настаняването му в сл.арест.Показанията на посочената свидетелка се
кредитират от съда,тъй като не противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал,а напротив подкрепя се от писмените доказателства
по делото-в частност приобщената Заповед за задържане на лице,от която се
4
установява,че действително жалбоподателя е бил задържан в 18,30часа на
процесната дата за срок от 24часа и при липса на попълнен Протокол за
извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни
аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2 към
чл.5,ал.2 от Наредбата/въпреки указанията на съда към АНО да ангажира
доказателства в тази насока/,то съдът намира показанията на св.Демирева за
обективно и безпристрастно дадени ,поради което се кредитират от съда с
доверие.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-1632
от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач , Декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбите на 188 от ЗДвП от 23.11.2023г, талон за медицинско изследване
№100420 Заповед за задържане на лице,писмо и докладна се потвърждава
възприетата от съда по горе фактическа обстановка.
Материалната компетентност на издателя на НП – ВПД Началник група
към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по
делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия
орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за
нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в
рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№
351000-1769 от 14.03.2024 година на РУ - Свиленград, поради което
производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в
сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и
санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, се налага административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
5
изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и
да даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични вещества
или техни аналози са два различни способа, чрез които се установява
наличието на наркотични вещества или техни аналози.
В случая на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени
именно като две различни алтернативни възможности, които контролиращият
орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде
установено дали управлява МПС след или без употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласил
да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би
осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато проверяваният
водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се
съгласи да даде проба за медицинско изследване.
По тази причина изброяването на методите, с които се установява от
контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози не
представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се
касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на
МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, независимо по кой метод.
Спорният по делото момент е дали към часа посочен в АУАН и НП,
жалбоподателят е отказал да изпълни предписанието за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Съобразно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози(обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в
сила от 29.09.2017 г.), при наличие на външни признаци, поведение или
реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или
техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за
медицинско изследване.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., резултатът от
проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се
попълва в протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични
вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно
приложение № 2, като първият екземпляр остава за органа, извършил
проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а третият се
предоставя на водача.
Съгласно чл. 15, ал. 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. при връчен ТМИ
евентуален последващ отказ следва да се удостовери не от кого да е и къде да
е, а от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1 в амбулаторния журнал на
лечебното заведение и в протокола по чл. 14, ал. 2, като се удостоверява с
подписа на изследваното лице.
6
В случая липсват подобни доказателства за отказ и надлежни
отбелязвания в тази връзка,въпреки указанията на съда към АНО да ангажира
доказателства в тази насока,такива не са представени в указания от съда
срок,като единствено е постъпило писмо,че на нарушителя е дадена
възможност да даде кръвна проба в ЦСМП,но същият не се е възползвал от
това, което твърдението не отговаря на обективната истина и противоречи на
събрания по делото доказателствен материал.
Съдът намира, че е налице изявено желание на жалбоподателя да упражни
възможността да установи дали е употребил НУВ чрез мед. изследване на
кръвта му,съгласно свидетелските показания на разпитаната по делото
св.Демирева.
В конкретния случай обаче жалбоподателят е бил задържан по ЗМВР на
процесната дата още в 18,30часа за срок от 24часа, като по този начин
правото му на свободно предвижване в пространството е било изцяло
ограничено.
Няма данни ,кога точно жалбоподателят е бил освободен ,но посочения
срок за задържане-24часа ,респективно на евентуално му освобождаване е на
24.11.2023г. в 18,30часа/но на съда е служебно известно след справка в
деловодната програма на съда,че жалбоподателя е бил задържан под стража
по ЧНД 719/2023г. по описа на РС Свиленград/, е след изтичане на срока за
явяване в мед. заведение във вр. с издадения ТМИ.
Посоченото налага извода, че по време на задържането жалбоподателят
не е имал възможност сам и по своя воля да се придвижи до мед. заведение в
гр. Свиленград, налагащо задължение за органите на РУ-МВР-Свиленград,
издали заповедта по чл. 72 ЗМВР, да му осигурят възможността да даде
кръвна проба, отвеждайки го до мед. заведение, където същият да даде
кръвна проба или да откаже да стори това (в който случай да се приложи и
спази чл. 15, ал. 7 от Наредбата).
Задължението обаче не е било изпълнено от органите на РУ-
МВР-Свиленград. Посоченото препятства прилагане на чл. 15, ал. 6 от
Наредбата, предвиждащ, че при неявяване на лицето за изследване в указания
в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство
или теста, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Неявяването на лицето в мед. заведение и то в точно определения от дл.
лице срок се приравнява на отказ за даване на проба, т. е. законът предвижда
настъпването на неблагоприятни последици за лицето не само ако въобще не
се яви в мед. заведение, а дори ако се яви, но след определеното време.
Обаче последната хипотеза не е налице в случая.
Въпреки желанието на жалбоподателя да даде кръвна проба, същият не е
могъл да стори това, доколкото е бил задържан и не е бил отведен до мед.
заведение.
Налага се извода, че причина за недаване на проба в срок е поведението
на дл. лица в РУ-МВР-Свиленград (нетранспортирането на задържания е
липса на съгласуваност между служителите), които при определяния срок от
30 минути за явяване в болницата, в същия този срок са ограничили правото
на жалбоподателя да даде проба, задържайки го и извършвайки други
7
процесуално следствени действия с него/обиски в различни домове в
гр.Свиленград/.
Не са налице каквито и да било доказателства, обуславящи извода, че
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена кръвна проба.
При това положение следва да се приеме, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя, доколкото неявяването му в мед. заведение в гр.
Свиленград е не по негова вина, а предвид неосигурената му възможност за
това (жалбоподателят обективно не е могъл да даде кръвна проба, доколкото
е бил задържан и не е бил отведен до мед. заведение).
При това положение и според горепосоченото следва да се приеме,че
напълно неправилно на жалбоподателят е било наложено наказание по
визирания в НП адм.състав на нарушение, тъй като липсват категорични
доказателства,че водача не се е явил да даде кръвна проба /с оглед желанието
му даде имено кръвна проба,но обективната невъзможност за това,доколкото
е бил задържан и не е бил отведен в мед.заведение/,поради което следва да се
приеме,че напълно неправилно е била ангажирана адм.отговорност на
жалбоподателя по визирания текст,поради което обжалваното НП като
неправилно ,следва да се отмени.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно ,поради което следва да бъде
уважено , като се осъди АНО да заплати на жалбоподателя разноски в размер
на 800лева.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на РУ Свиленград, е отговаряла ОД
на МВР Хасково, а не поделението й (доколкото само ОД на МВР е
юридическо лице), Съдът намира, че следва посочените разноски да бъдат
присъдени именно в тежест на ОД на МВР Хасково.
Мотивиран от горното и на основание 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 вр.с ал. 3,
т. 1 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление /НП/ №23-0351-
000571 от 11.12.2023година на ВПД Началник група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград,с което на С. Б. Й. с ЕГН ********** от
гр.************ за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание
чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 15
8
точки .
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на С. Б. Й. с ЕГН ********** от гр.************ ,сумата в
размер на 800 лв. , представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
по АНД №183/2024г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9