Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                             10.11.2009 год.                                          Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                                       наказателен състав

на втори ноември                                                                           две хиляди и девета година

в публично заседание, в следния състав:                                     Председател: Минчо Танев

Секретар: П.Б.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД номер 399 по описа на съда за 2009 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от М.К.М., ЕГН **********,***, против наказателно постановление № 83/ 07.08.2009 год. на Директора на ОД МВР- Бургас, с което на основание чл. 270, ал. 1 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на чл. чл. 270, ал. 1 от ЗМВР.

В жалбата се твърди, че не е налице извършено нарушение. Поради изложените причини, се иска от съда да  отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Не взима становище по жалбата.

Ответникът по жалбата ОД МВР- Бургас, не изпращат представител в съдебно заседание. Не взимат становище по жалбата.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани са актосъставителят В.К. и свидетеля по съставяне на акта Д.В..

 

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.07.2009 год. св. Д.В.- мл. автоконтрольор в РУ на МВР- Приморско, констатирал, че жалбоподателя отдава под наем рикши, които се управляват по улиците на гр. Приморско и създават опасност за движението. Свидетеля посетил мястото където жалбоподателя съхранявал рикшите и от където ги отдавал под наем и устно му разпоредил да престане да отдава рикши, тъй като отдаването им е забранено с Наредба на Община Приморско. На 25.07.2009 год. свидетеля В. констатирал, че жалбоподателя не е изпълнил разпореждането му- при управление на полицейски автомобил, свидетеля видял по улиците на гр. Приморско да се движи рикша. Св. В. повикал колегата си- актосъставителя К. и двамата посетили мястото където жалбоподателя отдавал рикшите. Там било установено, че последния не е изпълнил разпореждането на служителя на МВР, да не отдава рикши под наем. Констатираното нарушение мотивирало актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № 83 от 25.07.2009 год. в който нарушението било описано както следва: „…на 25.07.2009 год. в гр. Приморско…….лицето не е изпълнило устно, полицейско разпореждане….да не отдава рикши под наем….…..”. АУАН бил връчен лично на нарушителя и приет от него без възражения. Въз основа на съставения акт, наказващият орган- Директора на ОД МВР- Бургас издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия начин както и в АУАН. Деянието е квалифицирано като нарушение чл. 270, ал. 1 от Закон за министерство на вътрешните работи, поради което и на основание същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели. 

 

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служител на МВР, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директора на ОД МВР- Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията, които изхождат от полицейски органи, по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР, издадени в изпълнение на възложените им функции могат да бъдат писмени, устни или с действия, чиито смисъл е разбираем за лицата, до които се отнасят. Според чл. 55, ал. 4 от ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение. В настоящия случай, съда установи по несъмнен начин, че жалбоподателя е отдавал под наем велосипеди тип „рикши”. Това се потвърди от показанията на свидетеля и актосъставителя, поради което и съда намира изложеното в жалбата твърдение, че жалбоподателя е бил само „монтьор” за неоснователно и неподкрепено с никакви доказателства. Правилно и законосъобразно, жалбоподателя е бил предупреден с устно разпореждане да преустанови дейността си. С издаването на това разпореждане е било упражнено правомощието на служителя на МВР, насочено към опазване на обществения ред. Безспорно това разпореждане не е било изпълнено- видно от гласните доказателства по делото, жалбоподателя е продължил да отдава под наем рикши.

Във връзка с изложеното, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗМВР. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗМВР и ЗАНН. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено. С оглед на горното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние, съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 270, ал. 1 от Закон за министерство на вътрешните работи, което нарушение е извършено виновно от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираните нарушения, са определени в чл. 270, ал. 1 от Закон за министерство на вътрешните работи, където е посочено, че който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Това налага извода, че в конкретния случай, размера на наказанието е определен в границите на нормативно определения такъв, като според съда при индивидуализирането му, административно- наказващият орган го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като правилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, поради което е наложил наказание в размер близък до минималния, нормативно определен.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от М.К.М., ЕГН **********,***, против наказателно постановление № 83/ 07.08.2009 год. на Директора на ОД МВР- Бургас, с което на основание чл. 270, ал. 1 от Закон за министерство на вътрешните работи, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на чл. чл. 270, ал. 1 от ЗМВР и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

 

 

СЪДИЯ :