РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1213
гр. Пловдив, 10 юли 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 184 по описа
за 2020 г. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 203
и сл., във връзка с чл. 300 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
2. Образувано е във връзка
с Решение № 688/16.01.2020 г., постановено по адм. дело № 4119/2019 г. по описа
на Върховен административен съд, Трето отделение, с което е отменено Решение № 204/30.01.2019
г. по адм. дело № 1383/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото
разглеждане на делото, съобразно указанията на висшия по степен съд, изложени в
отменителното решение, Пловдивският административен съд намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищецът В.Е.Л.,
ЕГН **********, с адрес, посочен в исковата молба ***, чрез пълномощника си
адвокат И.А., е предявил срещу ответника Дирекция за национален строителен
контрол /ДНСК/ - София, искови претенции за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконни действия по
принудително изпълнение на влязла в законна сила Заповед №
ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г., издадена от Началника на РДНСК-ЮЦР, отменени с
Решение № 2263/25.11.2016 г., поправено с Решение № 282/27.02.2017 г.,
постановени по адм. дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд -
Пловдив, както следва: 1. В размер на 4933,96 лв. (съгласно направено
изменение на иска в о.с.з., проведено на 04.10.2018г. по адм. дело № 1383/2018
г. по описа на Административен съд - Пловдив) - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на разходите, необходими за възстановяване на
нормалното състояние на жилищната сграда и възстановяване на обзавеждането, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на
иска до окончателното й изплащане; 2. В размер на 5000 лв., обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и психически
страдания, стрес, влошено здравословно състояние, унижение, накърняване на
честта, достойнството и доброто име, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
Исковата претенция се основава на факта, че
принудителните изпълнителни действия са били обжалвани по реда на чл. 294 и сл.
от АПК и с влязло в сила решение на 25.11.2016 г., постановено по адм. дело №
2727/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив същите са били отменени,
но ден преди постановяване на съдебното решение, е било предприето принудително
изпълнение, без да е било налице предварително разрешаване от съдия от
административен съд. С действията на своите служители по принудително
изпълнение на влязлата в сила заповед, ответната организация е причинила горепоменатите имуществени и неимуществени вреди на ищеца. Претендират
се сторените в производството разноски.
3. Ответникът Дирекция за
национален строителен контрол - София, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт А., поддържа, че исковите претенции като недоказани са изцяло неоснователни.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение, че исковете са доказани както по основание, така и по размер.
ІІ. За фактите:
5. От данните по делото се
установява, че на 04.10.2012 г. от Началник РДНСК-ЮЦР е издадена Заповед №
ДК-02-ЮЦР-234, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж –
представляващ „Надстройка на жилищна сграда“, намиращ се в Урегулиран поземлен
имот /УПИ/ ХХ-261, кв. 9 по плана на с. ***с извършител В.Е.Л., с
административен адрес ***. В заповедта е посочено също така, че след влизането
й в сила, Началникът на РО „НСК“ Пловдив при РДНСК – ЮЦР следва да отправи до
извършителя на незаконния строеж покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като при неспазване на срока за
доброволно изпълнение, следва да се извърши принудително премахване на
незаконния строеж от органите на ДНСК за сметка на извършителя/адресатите на
заповедта по реда на чл. 225, ал. 4 от ЗУТ и Наредба № 13 от 2001 г. на МРРБ за
принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на ДНСК. И най-сетне се сочи, че окончателното
почистване на строителната площадка от строителни отпадъци, получени при
премахването на незаконния строеж и възстановяването на терена следва да бъде
извършено от общината/района по местоположение на строежа за сметка на
адресата/адресатите на заповедта (л.31-32 от адм. дело № 1383/2018 г. по описа на Административен съд -
Пловдив).
6. Недоволна от така издадената
заповед, Л. я е оспорила пред Административен съд – Пловдив, като с влязло в
сила на 08.03.2016 г. Решение № 917/12.05.2015 г., постановено по адм. дело №
440/2015 г., съдът е отхвърлил жалбата (л.33-41 от адм. дело № 1383/2018 г. по описа на Административен съд -
Пловдив).
7. В изпълнение на влязлото в сила
съдебно решение, на Л., по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, е връчена Покана за
доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 от АПК с изх. №
ЮЦР-Пд-904-00-261/12.03.2016 г. (л. 42-47 от адм. дело № 1383/2018
г. по описа на Административен съд - Пловдив), като на 17.06.2016 г. същата е
публикувана и на интернет страницата на ДНСК.
7.1. След изтичане на дадения срок за
доброволно изпълнение, от инспектори в РО „НСК“ Пловдив към РДНСК-ЮЦР на
18.08.2016 г. е извършена проверка по изпълнението в отсъствието на адресата на
заповедта – В.Е.Л., като е констатирано, че строежът не е премахнат в срока,
определен с Поканата за доброволно изпълнение изх. №
ЮЦР-Пд-904-00-261/12.03.2016 г. (л. 48 от адм. дело № 1383/2018 г. по описа на Административен съд -
Пловдив).
7.2. Изготвен е протокол за
предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на
незаконния строеж от 17.09.2016 г., като
работната група, състояща се от Началника на РО „НСК“ Пловдив при
РДНСК-ЮЦР и инспектори при същата дирекция, е достигнала до извода, че
изпълнението на премахването следва да бъде извършено ръчно, определен е срок
за принудително изпълнение – 4 дни, както и стойност на премахването – 629,71
лв., без ДДС, съгласно приложена Количествена и стойностна сметка (л.49-50 от адм. дело № 1383/2018 г. по описа на
Административен съд - Пловдив).
7.3. Последвало е издаването на писмо
изх. № Пд-1796-05-233/18.11.2016 г. на Началника на ДНСК, с което е възложено
принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-234 от 04.10.2012 г. на
Началника на РДНСК-ЮЦР, като е разпоредено същото да се извърши в периода от
10,00 часа на 24.11.2016 г. до 17,30 часа на 30.11.2016 г., а при евентуално
обжалване на действията на органа по изпълнението, обективирани в писмото и
спирането им по разпореждане на съда на основание чл. 280, т. 1 от АПК, принудителното
премахване е определено да бъде осъществено в срок от 20 работни дни, считано
от датата на потвърждаването им от съда с влязъл в сила съдебен акт (л.51-57 от адм. дело № 1383/2018 г. по описа на
Административен съд - Пловдив).
Предприето е връчване на писмото, като е изпратеното
съобщение № Р-689-2/18.11.2016 г. до В.Л. е със следния текст:
„ОТНОСНО:
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЯЗЛА В СИЛА ЗАПОВЕД № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 Г.
НА НАЧАЛНИКА НА РДНСК ЮЦР ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА НЕЗАКОНЕН СТРОЕЖ: „ПРИСТРОЙКА ОТ
ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ – МАСИВЕН НАВЕС“, НАХОДЯЩ СЕ В УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
/УПИ/ ХХI-262, КВ. 9 ПО ПЛАНА НА С. ***.
Уведомяваме Ви, че от
10,00 часа на 24.11.2016 г. до 17,30 часа на 30.11.2016 г. ще се извърши принудителното
изпълнение на влязлата в сила ЗАПОВЕД № ДК-02-ЮЦР-247/05.10.2012 Г. НА
НАЧАЛНИКА НА РДНСК ЮЦР ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА НЕЗАКОНЕН СТРОЕЖ: „НАДСТРОЙКА НА
ЖИЛИЩНА СГРАДА“, НАМИРАЩ СЕ В УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ/ ХХ-261, КВ. 9 ПО
ПЛАНА НА С. ***, съгласно Писмо изх. № ПД-1796-05-233/18.11.2016 г. на
началника на ДНСК.“ (л. 58 от адм. дело №
1383/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив).
Тук е мястото да се констатира, че в началната част на
писмото, е посочена заповедта, касаеща Л., но като
незаконен строеж е описан друг такъв, който не е извършен от лицето. В уведомителната
част пък, е посочен грешен номер на заповедта, но е описан правилният незаконен
строеж, подлежащ на принудително премахване.
От Констативен протокол от 18.11.2016 г. се
установява, че е извършено посещение за връчване на посоченото по-горе
съобщение, но В.Л. не е била открита. Съгласно Служебна бележка от същата дата,
е поставено по реда на § 4 от ДР на ЗИД на ЗУТ чрез залепване на съобщението на
посоченото място, а именно на входната врата към незаконен строеж, находящ се в
УПИ ХХ-261, кв. 9 по плана на ***, община Родопи, както и на информационното
табло на Община Родопи и на адрес гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ № 37 (л.59-60 от адм. дело № 1383/2018 г. по описа на
Административен съд - Пловдив).
7.4. Против така предприетите
действия по принудително изпълнение от страна на Л. е депозирана жалба директно
до Административен съд – Пловдив, по повод на която е образувано адм. дело №
2727/2016 г., приложено по настоящото дело.
Констатира се, че в жалбата си лицето е посочило, че
същата е: „ПРОТИВ Действия по
принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-247/05.10.2012 г. на началника
на РДНСК-ЮЦР, насрочени с писмо изх. № ПД-1796-05-233/18.11.2016 г. на
началника на ДНСК.“. Същевременно обаче, в описателната част на жалбата си,
лицето говори не за предмета на посочената по-горе заповед („Пристройка от допълващо застрояване – масивен навес“, находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/
ХХI-262, кв. 9 по плана на ***“), а за обекта, предмет на Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. – „Надстройка
на жилищна сграда“, намиращ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХХ-261, кв. 9
по плана на ***.
В жалбата е направено и особено искане на основание
чл. 297, ал. 4 от АПК да бъде спряно изпълнението до произнасянето на въпроса
по неговата законосъобразност (л.2-6 от адм. дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд -
Пловдив).
7.5. С оглед на това, че жалбата е
била депозирана директно в съда, а не чрез органа по изпълнението, както
предписва правилото на чл. 296, ал. 1 от АПК, с разпореждане от същата дата, на
която е входирана жалбата, а именно 22.11.2016 г., съдът е изискал от ответния
административен орган цялата административна преписка, като е определен срок до
12,00 часа на 23.11.2016 г. (л. 1 от адм. дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив).
7.6. В указания му срок, а именно в
11,21 часа на 23.11.2016 г., административният орган е входирал
административната преписка по издаване на Заповед № ДК-02-ЮЦР-247/05.10.2012 г.
на Началника на РДНСК-ЮЦР (л. 13-82 от адм.
дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив), като след нейния преглед, съдът
е констатирал, че същата е с друг адресат, различен от жалбоподателката
Л. и друг разпореден за премахване обект, поради което и с разпореждане от
същата дата е разпоредил до 10,00 часа на 24.11.2016 г. В.Л. да уточни
действията по принудително изпълнение на коя заповед оспорва (л. 13 от адм. дело № 2727/2016 г. по описа на
Административен съд - Пловдив).
Съобщението за отстраняване на констатираните от съда
нередовности на жалбата е получено от Л. лично на 23.11.2016 г. в деловодството
на съда и в 15,52 часа на същата дата, тя е входирала заявление, в което
уточнява, че жалбата й е насочена срещу действията по принудително изпълнение
на Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. и моли да бъде спряно започването на
описаните в жалбата действия (л. 86-87 от адм. дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд -
Пловдив).
7.7.
С определение №
2002/24.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2727/2016 г. по описа на
Административен съд – Пловдив определеният за докладчик по делото съдия се е
отвел, съответно с Протокол за избор на съдия-докладчик от 24.11.2016 г. в
11,32 часа (очевидно след насрочения
час за започване на принудителното изпълнение) е определен нов съдия-докладчик (л. 88-89 от адм. дело № 2727/2016 г. по описа на
Административен съд - Пловдив).
7.8. Междувременно, видно от Протокол
за установяване състоянието на строежа и строителната площадка преди започване
на принудителното изпълнение от 24.11.2016 г. (л. 67 от адм. дело № 1383/2018 г. по описа на
Административен съд - Пловдив), работна група в състав А.С.П.и Г.Д.К.– С., служители при ДНСК, И.В.Г.–
управител на „Илинойс-Натали“ ЕООД в качеството си на изпълнител по Заповед №
ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. и в присъствието на служители на Община Родопи, „ВиК“ ЕООД и „ЕВН-Кец Стамболийски“ в 10.00 часа се е
събрала за привеждане в изпълнение на посочената по-горе заповед на Началника
на РДНСК Пловдив за премахване на незаконен строеж „Надстройка на жилищна
сграда“, находящ се в УПИ ХХ-261, кв. 9 по плана на ***, изграден от В.Е.Л..
Установено е, че във връзка с изискванията на Наредба
№ 13 от 2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, строежът не е опразнен
от строителна механизация, хора, пожаро- и
взривоопасни материали, горива и смазочни материали, вещества с абразивно
действие и други общоопасни средства, малотрайни
продукти и материали, оборудване на собственика на строежа и др. в срока.
В 10,30 часа е пристъпено към принудително изпълнение
на заповедта за премахване на незаконния строеж „Надстройка на жилищна сграда“.
Констатирано е също така, че в 11,30 часа се е появил
съпругът на В.Е.Л. и е помолил работниците да напуснат строежа. Премахната е
била около 1 кв.м. покривна конструкция и външна изолация на покрива.
Положени са подписи от всички присъствали лица.
7.9. С разпореждане вече на новия
докладчик по адм. дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив
от 25.11.2016 г. е разпоредено в срок до 12,00 часа на 25.11.2016 г. да бъде представена
пълната административна преписка по изпълнението на Заповед №
ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г., като за целта на ответника е изпратен препис от
жалбата, като му е дадена възможност за становище по същата в срок от един час
от уведомяването, което, видно от нарочно отбелязване на деловодителя, е
станало на 25.11.2016 г. в 9,05 часа, т.е. органът е бил уведомен за
постъпилата жалбата срещу действията по принудителното изпълнение след тяхното
предприемане на 24.11.2016 г. (л. 89-гръб от адм. дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд -
Пловдив).
7.10. В указания срок с писмо вх. №
19401/10,54 часа от 25.11.2016 г. от ответния административен орган е
депозирана преписка № Р-689/2012 г. по принудително премахване на строеж
„Надстройка на жилищна сграда“ в УПИ ХХ-261, кв. 9 по плана на с. ***и издаване
на Заповед № ДК-02-ЮЦР-234 от 04.10.2012 г. на Началник РДНСК-ЮЦР (л. 90-152 от адм. дело № 2727/2016 г. по описа на
Административен съд - Пловдив).
7.11. На същата дата (25.11.2016 г.) в 15,08 часа е депозирано заявление от В.Л., с което
уведомява съда, че на 24.11.2016 г. в 11,30 часа, оспорените от нея действия по
принудително изпълнение, са били предприети (л. 153 от адм. дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд -
Пловдив).
7.12. И най-сетне, образуваното адм.
дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, е приключило с
решение № 2263/25.11.2016 г., което е окончателно и с което съдът е отменил: „…по жалба на В.Е.Л.,***, насрочените
действия по принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-247 от 05.10.2012
г. на Началника на РДНСК „ЮЦР“ – гр. Пловдив, обективирани в писмо изх. №
ДП-1796-05-233 от 18.11.2016 г. на Началника на ДНСК.“. Със същото решение
съдът е върнал преписката на Началника на ДНСК за разрешаване на
административноправния спор, съобразно указанията, дадени в мотивната част на
решението, които са в насока за снабдяване от страна на органа по изпълнението
с разрешение по чл. 272, ал. 2 от АПК, с оглед заявеното, макар и едва с жалбата,
изрично несъгласие за влизане или оставане в жилището, предмет на принудително
изпълнение, както и за обсъждане необходимостта от представяне на конструктивно
становище или конструктивен проект и прочие по смисъла на чл. 5, ал. 2 от
Наредба № 13/2001 г., предвид спецификата на случая – премахване само на част
от процесната сграда, което изрично следва да е посочено и обосновано /в едната
или друга насока/ в Протокола по ал. 1, каквото съдържание в протокола от
17.09.2016 г., съдът е констатирал, че липсва.
В постановения съдебен акт липсва произнасяне по
направеното искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 297, ал. 4 от АПК,
като в мотивите си съдът е посочил, че разрешаването по същество на
административноправния въпрос по жалбата против действията по принудително
изпълнение, изключва тази необходимост.
Заверен препис от влязлото в сила решение №
2263/25.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2727/2016 г. е бил изпратен на
Началника на ДНСК София с писмо изх. № 4087/25.11.2016 г. за сведение и
изпълнение (л. 157 от адм. дело
№ 2727/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив).
7.13. След постановяване на съдебното
решение от страна на ответника е депозирано становище по същество, което се
констатира, че не касае процесните действия (л. 160-165 от адм. дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд -
Пловдив).
7.14. По повод подадено Заявление от В.Л.
от 17.02.2017 г. с Решение № 282/27.02.2017 г., постановено по адм. дело №
2727/2016 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
2263/25.11.2016 г., постановено по същото дело, а именно: „… вместо Заповед № ДК-02-ЮЦР-247 от 05.10.2012 г., да се чете Заповед
№ ДК-02-ЮЦР-234 от 04.10.2012 г.“, като заверен препис от поправеното
решение е изпратено на Началника на ДНСК София за сведение и изпълнение с писмо
изх. № 629/28.02.2017 г. (л. 172-173 от адм.
дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив).
8. В хода на
първоначалното съдебно производство е изслушана неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза (СТЕ), чието заключение се свежда до следното:
След извършена проверка на наличните по делото
доказателства и извършен оглед на място, вещото лице е констатирало, че пораженията
в сградата в *** включват: отвор в покрива с разкъртени и липсващи около отвора
битумни керемиди; пароизолация, дървена скара,
каменна вата и обшивка от гипсокартон; повредена предстенна обшивка над ел. табло; разрушена конструкция от гипсокартон по стълбище; петна и следи от течове по таван;
повреди по подова настилка и покритие по стъпала и носещи греди на стълби;
счупен стъклопакет на крило на прозорец; повреди по площадка на входа.
Стойността на необходимите ремонтни дейности за
отстраняване на щетите и възстановяване на функционалната цялост и пригодност
за използване на сградата е представена в табличен вид, като в заключение
вещото лице посочва, че за ремонта на сградата по средни цени в строителството,
е необходима сума в размер на 4933,96
лв., от които 3133,02 лв. за СМР и 1800,94 лв. за материали.
Допълнително в съдебно заседание вещото лице уточнява,
че приема, че повредите са следствие от проникване през покрива, което
проникване е видимо и към момента на огледа, че е направено с разрушаване на
част от битумните керемиди, дървена обшивка под тях, мушама парозащита
и разрушена облицовка от гипсокартон. Видимо е също,
според експерта, че следствие на тези действия се налагат описаните в
Приложение № 1 строително ремонтни дейности за отстраняване на щетите, нанесени
в следствие на това проникване. Посочва се също така, че същото е констатирано
и от вещото лице, което е направило оглед, но не е било назначено от съда, както
и от нотариуса, който е посетил имота. Според вещото лице, няма друга причина,
освен ищецът да е нанасял сам тези щети, но няма логика за това.
9. Като свидетели по
делото са разпитани следните лица:
9.1. К.А.А.– същият заявява, че познава ищцата, комшии са на Д., живеят срещу тях. Те
имат къща. Известно му е, че имат спор с лелята и е трябвало да бутат покрива.
Един ден, когато са се качили в петък, събота и неделя, видели, че има дупка в
покрива и разбрали, че са идвали да бутат. Свидетелят е видял дупка в покрива.
Това се е случило на 25.11.2016 г. Семейство Л.са го въвели вътре и е видял
какво е станало – имало е дупка в покрива, навсякъде по трите етажа е имало
строителни отпадъци, гипсокартони, профили, вата. Посочва,
че в къщата се влиза през централната врата, качва се на едно ниво с 2-3 стъпала
и оттам има стълбище, което води до горния етаж, по цялото стълбище е имало
строителни отпадъци, из цялата къща е имало прахоляк, гипсокартон,
метални профили, вата. Горе са били струпани мебели, след като са погледнали
навън през прозореца, на терасата са видели хвърлени най-различни боклуци, гипсокартон, профили. Свидетелят заявява, че като знае
какво е било преди и какво е видял сега, просто е било трагично. Къщата на
ищеца е била устроена доста добре. Това се е отразило и на Ж./съпруг на ищцата/,
и на В.. Те дълго време отказвали да идват горе, особено Ж., пък и В.. После започнали
да идват, когато им поотминало. Спели са у свидетеля, защото в процесния имот
не е било удобно за спане, вечер сядали на масата, пийвали и както си стояла В.,
започвала да плаче, много е била разстроена. Децата на свидетеля и децата на
ищцата са израснали заедно, постоянно са си играели заедно, но сега имало
промяна, като едното им дете не искало да говори. Горе на третия етаж сочи, че имало
обособен кът за детето, стаята е била боядисана в топли цветове, с цикламено,
нещо такова, много красиво е било направено, но когато са влезли вътре, всичко
е било в боклуци, все едно бомба е гръмнала.
Лично свидетелят не е видял кой е нанесъл тези щети,
кой е отворил покрива, разбрал е още на 24.11., а на 25.11. се е качил, защото се
качва в петък, и е там до неделя, като в понеделник сутрин си тръгва. На 24.11.
му е било първото възприятие, а на 25.11. е влязъл в къщата. Той се е обаждал
редовно на кръчмаря, за да го пита как е времето, да може да се подготви, да
вземе мерки, защото там е планина и кръчмарят му е казал, че на В. покрива са
го бутнали. Свидетелят е знаел, че имат проблеми, спор за имота с лелята,
затова свързва въпросното бутане с лелята.
9.2. Г.Д.Л.– съпруг на ищцата, който
заявява, че желае да свидетелства. Посочва, че в момента са направени
възстановителни работи на това, което е било разрушено преди почти две години.
Било е на 24.11.2016 г., тогава са се качили с майка си, за да спрат водата,
понеже не е бил сигурен дали ще се качва в събота, тъй като се е очаквало
застудяване на времето. Първото нещо, което забелязал, била метална стълба,
облегната на прозореца от към фасадата от към улицата. Паркирал колата, слязъл,
опитал се да отвори вратата, тя се открехна малко и се оказало, че отвътре е била
зарита с отпадъци, гипсокартон, вата, парчета от
метални конструкции. На покрива на тавана имало направена дупка и горе в подпокривното пространство двама души къртели наред, били
изтърбушили от към западната страна, от страната на улицата таванът бил
разрушен, обшивката от гипсокартон била махната,
изолационната вата била разкъсана навсякъде. Видял двама човека. Попитал ги
какви са, казали му нищо да не им прави, те само изпълнявали каквото са им
казали. По-нагоре бил шефът. Свидетелят слязъл обратно на улицата, при което
две дами го посрещнали на вратата и го питали кой е. Казал им, че е собственик
на сградата. Те му казали, че са от РДНСК и пристъпват към събаряне на
незаконен обект. Свидетелят не си спомня точно как са го казали. След това,
доколкото си спомня, той написал възражение срещу тази заповед в
Административен съд и не би трябвало да пристъпват към действие, докато не се
произнесе съответната инстанция. Казал им, че ще извика полиция, отговорили му,
че няма право да им спира работата. Те се отдръпнали малко по-нагоре по
улицата, след 15-20 минути дошла една полицейска кола, спряла при тях, говорили
си нещо, говорили по телефоните, свидетелят през това време нещо обсъждал с
тях, имало един човек, който се представил, че е от община Родопи и казал, че е
наблюдаващ на действията. След около 20 минути една от двете госпожи се върнала
отгоре и е казала, че е станала грешка, качили се на колите и си тръгнали.
Работниците и те си тръгнали с тях. Това било на 24.11.2016 г., часът бил около
обяд. Малко като се успокоил свидетелят, започнал да разглежда вътре какво е
станало - цялата къща вътре била в отломки. Понеже покривът бил направен с
битумни керемиди, те били разкъсали керемидите, били откъртили една покривна
обшивка, от там са избили отвор през гипсокартона,
който е обшивката на цялата сграда и от там са проникнали в таванското
помещение. Под отвора имало двойка канапе, което било зарито с отломки, имало
скъсани ел. кабели, защото на горния етаж имало отделно ел. табло, всичките мебели
били струпани в единия ъгъл на помещението, върху тях бил избит отвор в гипсокартоновата обшивка, според свидетеля около
метър-метър и половина, и отломките били върху самите мебели. Това нещо
продължавало и надолу на етажа, който е на улицата, там имало кухненски бокс, маса
за хранене и т.н. Всичко било зарито в отломки, както и самото стълбище. Цялата
къща е била обособена като едно общо пространство, нямало врати. Вътре имало
метално стълбище с дървени стъпала, а надолу към избата имало бетонно стълбище.
Всичкото било зарито с отломки, включително и задната врата, от която се излиза
на двора. Според свидетеля, по всяка вероятност работниците са хвърляли, тъй
като и в дерето също имало нахвърлени разни парчета. Всички врати били
заключени, след като влязъл свидетелят, отключил. Задната врата се отваряла
отвътре с резе, а другата си е с ключ, тази, която е на улицата. Посочва, че В.
го е изживяла най-тежко. Свидетелят малко по-бързо го е преживял, но съпругата
му много се е стресирала от цялата работа, била е 6-7 месеца на антидепресанти, будела се през нощта и започва да плаче, като
на въпроси на свидетеля защо плаче, тя отвръщала, че не знае. До ден днешен се
оплаквала, че я стяга сърцето. Детето на свидетеля и ищцата, като видяло за
първи път какво са направили, започнало да пищи направо, тогава е било на 6
години и няколко месеца, казало, че са му бутнали къщата и сега нямало къде да
живее. Горе на тавана в подпокривното пространство
единият кът е бил обособен за детето, то си имала креватче, батут,
на който да скача. Вече минали почти две години и всеки път, когато тръгнат
нагоре, детето питало дали ще е там къщата им. След това разрушение, свидетелят
бил до такава степен стресиран, че просто не искал да влезе в тази къща, въпреки,
че са отишли приятели да помогнат, да изчистят и почти до зимата стояли при
съседите отсреща - при К.А.и К.Х.
Вътре в къщата, в подпокривното
пространство свидетелят е видял двете лица. Той е заварил като е отключил двама
души, които продължавали да чупят. Даже в бързането да се изнесат, един чук останал
да стои там. Възстановяване на щетите от тогава е предприемано. Това, което е било
разрушено, се принудили да го възстановят отвътре, без да е боядисано, а отвън
покривът просто е бил покрит с един найлон, за да не тече вътре вода. Тези лица
свидетелят ги е видял в подпокривното пространство,
те са били горе, били пробили покрива, той ги видял, когато си тръгват да излизат
през вратата. Той не им казал, че те са разрушавали нещо освен подпокривното пространство, но било затрупано всичко с това
разрушаване. На 24.11. свидетелят не е знаел, че са отменени тези действия,
само е знаел, че има подадена жалба. Не може да си спомни кога е разбрал, че
действията са отменени. Може би е било в рамките на следващата седмица, когато
е разбрал, че действията са отменени.
Заявява, че вътрешната част е обособена като едно общо
пространство. Има междинна площадка, вито стълбище, т.е., е възможно цялата
къща да бъде зарита от горе до долу с отпадъци.
9.3. А.С.П.– заявява, че работи в регионален
отдел „Национален строителен контрол“ в Пловдив, към РДНСК ЮЦР като инспектор.
В село Д. са били във връзка с принудително изпълнение на влязла в сила Заповед
№ ДК-02-ЮЦР-234 от 04.10.2012 г. за премахване на незаконен строеж „Надстройка на
жилищна сграда“, реализиран в УПИ ХХ-261 кв. 9, по плана на село Д., община
Родопи, от В.Е.Л.. На 24.11.2016 г. в 10 часа са се събрали за изпълнение на
заповедта и са били свидетелката, нейната колежка, управителят на „Илинойс
Натали“ ЕООД - фирмата изпълнител, с която има сключен договор за премахването.
Обектът е бил захранен с ел. енергия и от ЕВН са прекъснали захранването, за
което има издаден протокол. Работниците на фирмата са се качили на покрива,
разместили керемиди и направили един отвор около 80 см. на покрива. Това се е случило
между 10,30 часа и 11,30 часа в присъствие на свидетелката. В 11,30 часа е
пристигнала кола, от която е слязъл човек, вътре е имало и възрастна дама,
представил се е, че е съпруг на В.Л. и е казал работниците да слязат от покрива
и да освободят площадката. ЕВН са възстановили захранването. Свидетелката няма
спомен какво е било на точната дата. В 11,30 часа работниците са слезли от
покрива. Казали са им, че господинът не разрешава да продължи премахването и да
слязат. Тогава служителите на РДНСК са разбрали, че има подадена жалба до съда.
Те са били уведомени за изпълнението и за часа на заповедта с възлагателно писмо. До момента е нямало волеизявление от
страна на ищеца, че не се разрешава достъп. След като е пристигнал господинът и
казал, че не разрешава достъп, са извикали работниците, които са слезли от
покрива, възстановено е било ел. захранването и са си тръгнали.
Съпругът на ищцата е казал, че са подали обжалване в
съда и се чака решението на съдията. Тогава са взели решение да изчакат
решението на съда. Господинът е казал да излязат от собствеността му. Уведомили
са полицията за премахването, които са дошли на края, когато е пристигнал и съпругът
на ищцата. Причината точно да се преустанови премахването е, че съпругът на Л.
е казал да освободят имота. Свидетелката заявява, че са се държали изключително
възпитано, не се е стигнало до инцидент, не е произтекло напрежение между
Лазаров и служителите на РДНСК, което да налага намесата на органите на МВР, но
напрежение винаги имало. Сочи също така, че фирмата изпълнител си преценява как
ще започне премахването, затова има сключен договор. Изпълнението е започнало
около 10,30 часа, като са се събрали в 10,00 часа, но е трябвало да се направи организация,
да се пишат протоколи, свалят се материали от бусовете,
ел. захранването се прекъсва. Свидетелката е била там във връзка с възлагателно писмо и резолюция на началника. Нарочна
заповед не се издава в такива случаи, а става с резолюция на началника.
Началникът на регионалния отдел не е бил на място, а само свидетелката и колежката
й К.
9.4. Г.Д.К.– С. – заявява, че работи в РО „НСК“ Пловдив на длъжност старши инспектор.
Участвала е в самото организиране и в самото принудително премахване. Служителите
на РДНСК не премахват, просто участват. Свидетелката не си спомня подробности,
базира се на съставените документи. На 24.11.2016 г. с колежката Петракиева, с
представител на фирмата изпълнител, с представители на община Родопи, ЕВН и ВиК би трябвало да са били на обекта. След като влезе в
сила заповед, се издава покана. Имало е възлагателно
писмо, с което са били определени час и дата за изпълнение на принудителното
премахване. В 9,30 часа да са отишли, в 10 часа да са се събрали с тези
представили, съставен е протокол, токът е спрян от ЕВН, водата също и е съставен
протокол, след което фирмата – изпълнител е започнала изпълнението. Вътре до
самия обект не е имало достъп. Доколкото си спомня свидетелката, работниците са
се качили от страни със стълба и са започнали да оглеждат откъде може да се
започне самото премахване. Разкрила се е някаква част от покрива около 0,80.
След това дошъл някакъв човек, който се е представил, че е съпруг на В.Л.. Казал,
че има заведено дело и да напуснат обекта. Но те не са били, само работниците. Служителите
на РДНСК са се оттеглили и работниците слезли. За това дело не са били
уведомени, за това са започнали. Горе на покрива са били двама човека.
Започнали да разкриват керемидите. През цялото време са били на покрива горе.
Вътре нямало как да са били. Това е било малко, в рамките на не повече от 1
час, даже може и по-малко да е било като време. Дошъл е един човек, който се е представил
за съпруг на ищцата и е казал да напуснат обекта, че има заведено дело. Не са
били заплашвани от него, не им е бил застрашен животът. Полиция, доколкото си
спомня, в момента не е имало, не си спомня със сигурност, но е имало един
полицай, който не си спомня кога точно е дошъл. Заявява, че не са имали нужда
от полицай, но няма спомен. Посочва, че взимат решение на място с колежката
откъде, а строителната фирма си взима решение как ще извърши премахването. Те просто
участват в организацията. Строителната фирма си има задължение да го осъществи.
С възлагателно писмо им е възложено това, което
задължение е вменено и в длъжностната характеристика на свидетелката.
Началникът на регионалния отдел не е бил на място.
По принцип си говорят със строителите да се запази
имуществото от човешка гледна точка – диван, маса, стол. Но не виждат какво
става вътре в залата. Керемидите са ги подреждали на покрива. Работниците са ги
виждали на покрива, свидетелката не ги е виждала да влизат вътре в сградата.
Неотлъчно не е следяла какво правят. Керемидите са били червена керемида.
10. Приобщени в хода на съдебното
производство по адм. дело № 1383/2018 г. са Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № 119, том III, рег. № 5117, дело № 499/2007 г.
от 10.10.2007 г., Нотариален акт за поправка на
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена
проверка № 146, том I, рег. № 1998, дело № 160/2008 г. от 31.03.2008 г. и Удостоверение №
698/07.08.2013 г. на Община „Родопи“ – Пловдив, депозирани с исковата молба (л. 6-8 от адм. дело № 1383/2018 г. по описа на
Административен съд - Пловдив); Констативен протокол акт № 82, том I, рег. № 925/2017 г. от
03.05.2017 г., депозиран от ищеца с молба вх. № 12521/21.06.2018 г. (л. 22-24 от адм. дело № 1383/2018 г. по описа на
Административен съд - Пловдив); преписи от Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. на Началник РДНСК-ЮЦР,
Решение № 917/12.05.2015 г., постановено по адм. дело № 440/2015 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ведно с потвърждаващото го Решение №
2552/08.03.2016 г., постановено по адм. дело № 8550/2015 г. по описа на ВАС,
Второ отделение, Покана за доброволно изпълнение изх. №
ЮЦР-Пд-904-00-261/12.03.2016 г. до В.Е.Л., ведно с данни за връчването й,
Протокол от 18.08.2016 г. на инспектори в РО „НСК“ Пловдив към РДНСК-ЮЦР,
Протокол за предварително проучване на принудително изпълнение на премахването
на незаконния строеж от 17.09.2016 г. на работна група в РО „НСК“ Пловдив към
РДНСК-ЮЦР, ведно с Количествена и стойностна сметка, възлагателно
писмо изх. № ПД-1796-05-233/18.11.2016 г. на Началник ДНСК, ведно с Договор №
ФО-13-339/17.11.2016 г., сключен между ДНСК гр. София и „Илинойс-Натали“ ЕООД,
Съобщение № Р-689-2/18.11.2016 г. до В.Л., ведно с данни за връчването му,
Решение от 25.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2727/2016 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, Констативен протокол за техническа проверка и
подмяна № 280645 от 24.11.2016 г. на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД,
Протокол за установяване състоянието на строежа и строителната площадка преди
започване на принудителното изпълнение от 24.11.2016 г., представени от
ответника с отговора на исковата молба на 27.06.2018 г. (л. 31-67 от адм. дело № 1383/2018 г. по описа на
Административен съд - Пловдив); заверен препис от влязло в сила Решение № 2263/25.11.2016 г., поправено с
Решение № 282/27.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2727/2016 г. по описа
на Административен съд – Пловдив, представени от ответника (л. 92-96 от адм. дело № 1383/201 г. по описа на
Административен съд - Пловдив).
12. В хода на настоящото съдебно
производство по делото е приложено адм. дело № 2727/2016 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
Други доказателства не са ангажирани от страните,
въпреки дадените от съда указания с разпореждането си от 20.01.2020 г. за
насрочване на делото в открито съдебно заседание.
III. За правото:
13. Съгласно чл. 299, ал. 1 от АПК за
вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително
изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по
изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това
дали вредите са причинени виновно. Според чл. 300 от АПК, исковете се разглеждат
по реда на този кодекс, т.е. по реда на Глава единадесета от АПК.
14. За да възникне правото на иск
за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: наличие на незаконно принудително
изпълнение; вреда от такова незаконно принудително изпълнение; причинна връзка
между незаконното принудително изпълнение и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не
може да се реализира отговорността на държавата, респ. общината по този ред.
Следва да се добави още, че според чл. 4 от ЗОДОВ, приложим в
конкретни случай по препращане от чл. 203, ал. 2 във връзка с чл. 300 от АПК,
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В този смисъл, тъй като
имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна,
вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите (чл.
205, ал. 1 АПК).
15. За разрешаваното на настоящия административноправен спор
е необходимо да бъде съобразено следното по отношение на елементите на
обсъждания фактически състав:
15.1. Условие за допустимост на иска за вреди от незаконно
принудително изпълнение по чл. 299, ал. 1 от АПК, е, действията по принудителното
изпълнение на административния орган по изпълнението, да са предварително
отменени с решение по чл. 294 и сл. от АПК – аргумент от чл. 204, ал. 1 от АПК.
В този смисъл, предявените от ищцата искови
претенции се явяват допустими, доколкото няма спор, че процесните действия по
принудително изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012
г., издадена от Началника на РДНСК-ЮЦР, са отменени с влязло в сила Решение №
2263/25.11.2016 г., поправено с Решение № 282/27.02.2017 г., постановено по
адм. дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
При това положение следва да се приеме, че е налице
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 299, ал. 1
от АПК. Касае се за противоправно поведение от страна на длъжностни лица от
ДНСК, изразяващо се в извършването на незаконно принудително изпълнение.
15.2. Без всякакво
съмнение от въпросните действия по принудителното изпълнение на Заповед №
ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г., издадена от Началника на РДНСК-ЮЦР (отменени
като незаконосъобразни с цитираното по-горе съдебно решение), за ищцата са
настъпили вреди от премахването (събарянето) на около 1 кв.м. покривна
конструкция и външна изолация на покрива на процесния незаконен строеж.
Следователно в случая е налице и вторият елемент от
коментирания сложен фактически състав - вредата.
15.3. В конкретния
казус обаче, липсва пряка и непосредствена причинна връзка между понесените
вреди и незаконосъобразните действия по принудителното изпълнение на Заповед №
ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. за премахване на процесния незаконен строеж.
Причинната връзка е пряка и непосредствена, само когато
вредите са пряка и непосредствена последица на административния деликт, т.е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако
не бе незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие.
16. В случая
премахнатите около 1 кв.м. покривна
конструкция и външна изолация на покрива са част от установения за
премахване с влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. незаконен
строеж - „Надстройка на жилищна сграда“ в УПИ ХХ-261, кв. 9 по плана на ***,
община Родопи, област Пловдив, представляваща надстрояване на част от
съществуваща жилищна сграда, водещо до промяна на покрива, като под новия
покрив са оформени два етажа (жилищен етаж и обитаемо таванско помещение),
вместо съществуващия един етаж. По този въпрос няма противоречие между
страните.
Както вече бе казано, в изпълнение на влязлото в сила
съдебно решение, на Л., по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, е връчена Покана за
доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 от АПК с изх. №
ЮЦР-Пд-904-00-261/12.03.2016 г. (л. 42-47 от адм. дело № 1383/2018
г. по описа на Административен съд - Пловдив), като на 17.06.2016 г. същата е
публикувана и на интернет страницата на ДНСК.
След изтичане на дадения срок за доброволно изпълнение,
от инспектори в РО „НСК“ Пловдив към РДНСК-ЮЦР на 18.08.2016 г. е извършена
проверка по изпълнението в отсъствието на адресата на заповедта – В.Е.Л., като
е констатирано, че незаконният строеж не е премахнат в срока, определен с
Поканата за доброволно изпълнение (л. 48 от адм. дело №
1383/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив).
Следователно, преди да се стигне до предприемане на
незаконосъобразните действия по изпълнението на Заповед №
ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г., Л. е била уведомена и е поканена доброволно да
премахне процесния незаконен строеж.
Според настоящия съдебен състав именно
незаконосъобразното поведение на ищцата е довело до предприемането на
отменените действия по изпълнението на заповедта за премахване на незаконния
строеж (№ ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г.), в която впрочем
също изрично е посочено, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение, ще
се извърши принудително премахване на незаконния строеж от органите на ДНСК за
сметка на извършителя/адресатите на заповедта по реда на чл. 225, ал. 4 от ЗУТ
и Наредба № 13 от 2001 г. на МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК.
Ако ищцата беше премахнала доброволно незаконния строеж,
за което, каза се, е била надлежно поканена, не би се стигнало до
принудителното (частично) премахване на същия. Този резултат е изцяло следствие
на незаконосъобразното поведение на Л..
17. В тази връзка
следва да се посочи още, че на 24.11.2016 г., когато са били предприети
действията по принудителното изпълнение, органът по изпълнението не е бил
надлежно уведомен за предприетото от Л. оспорване по реда на чл. 294 и сл. от АПК, в т.ч. и за несъгласието от нейна страна за влизане или оставане в
жилището й, доколкото се установява, че жалбата е била депозирана директно в
Административен съд – Пловдив, т.е. не е бил спазен редът, посочен в чл. 296,
ал. 1 от АПК, указващ, че жалбата се подава чрез органа по изпълнението до
административния съд. Този ред за подаване на жалбата чрез органа по
изпълнението до административния съд не е самоцел на законодателя, а има за последица
както окомплектоване на преписката и изпращането й на съда, така и узнаване за
предприетото от лицето оспорване, вкл. и изразяване на становище по жалбата
преди същата да бъде изпратена до съда. С други думи казано, спазвайки
законоустановения ред, в съда би следвало да постъпи жалбата, цялата преписка и
становището на административния орган по жалбата, което да даде възможност на
съда максимално бързо да разгледа и реши искането, с което е сезиран.
Това в конкретния случай не е било сторено, поради което
и съдът се е произнесъл след като вече са били предприети действията по
принудителното изпълнение.
Или иначе казано, към 10,30 часа на 24.11.2016 г. (когато
са били предприети действията по принудителното изпълнение) до знанието на
органа по изпълнението не са достигнали нито възраженията на Л. във връзка с
предприетото принудително изпълнение, нито несъгласието й за влизане или
оставане в жилището й, част от което подлежи на принудително премахване и
причината за това са действията на самата Л., която вместо да подаде жалбата по
законоустановения ред, я подава директно в съда.
18. Все в тази
насока, и с оглед дадените указания от ВАС, а именно да се установи кога е
подадена жалбата против принудителното изпълнение – преди или след изпълнението
на влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж и най-вече дали
жалбоподателката в производството по чл. 294 от АПК е поискала от съда спиране
на изпълнението, разгледано ли е било това искане, има ли произнасяне по него,
кога и какъв е резултатът от това произнасяне, е необходимо да бъде съобразено
следното:
Както вече се посочи по-горе, жалбата против
принудителното изпълнение е подадена от Л. на 22.11.2016 г., в която е било
обективирано и искане за спиране на изпълнението, т.е. преди изпълнението на
влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж. Съдът обаче, я е
оставил без движение и е изискал административната преписка по издаване на
посочената в жалбата Заповед № ДК-02-ЮЦР-247/05.10.2012 г., което действие не
би било необходимо, ако самата жалба бе депозирана по законоустановения ред.
След постъпване на преписката и установяването, че Заповед №
ДК-02-ЮЦР-247/05.10.2012 г. касае друг незаконен строеж с друг адресат, е
дадена възможност на жалбоподателката да уточни действията по изпълнението на кой
точно акт оспорва и едва след нейното уточняване е изискана правилната
административна преписка, която е постъпила в съда на 25.11.2016 г., т.е. след
предприетите действия по принудителното изпълнение.
При това положение, дори и съдът да е бил сезиран на
22.11.2016 г., т.е. преди принудителното изпълнение, е бил в обективна
невъзможност да се произнесе по нередовна жалба и липсваща административна
преписка преди 24.11.2016 г., датата на която вече са били предприети
действията по принудително изпълнение, а е сторил това на 25.11.2016 г., когато
вече е бил сезиран с редовна жалба и делото е било окомплектовано с пълната
административна преписка по принудителното премахване на въпросния строеж
„Надстройка на жилищна сграда“ в УПИ ХХ-261, кв. 9 по плана на ***, община
Родопи, област Пловдив.
19. На следващо
място, и отново във връзка с дадените от ВАС указания, следва да се посочи, че
от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от свидетелските показания, не
се установява безспорно ищцата да е проявила необходимата грижа за ограничаване
на вредоносните последици от незаконното изпълнение. Съображенията за този
извод са следните:
При положение, че към 22.11.2016 г. Л. е била наясно с
предстоящото принудително изпълнение, в каквато връзка е и депозираната жалба,
за съда остава неясно каква е била причината в 10,00 часа на 24.11.2016 г. -
определените като начални дата и час за принудително изпълнение, същата да не
се яви лично, за да предприеме необходимите мерки за ограничаване вредните
последици от изпълнението, в т.ч. и да изрази несъгласието си за влизане или
оставане във въпросното жилище от органа по изпълнението. Данни и доказателства
за личното присъствие на ищцата на определените дата и час на разпоредения за премахване незаконен строеж, не са
представени по делото.
До извод в обратната насока не води твърдението, че Л. не
е била наясно коя точно заповед ще бъде изпълнена и кой точно незаконен строеж
ще бъде премахнат, доколкото, въпреки неточното посочване в залепеното на разпоредения за премахване обект съобщение, ищцата в свое
заявление от 23.11.2016 г. е уточнила, че обжалва действията по принудителното
изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. на
Началника на РДНСК-ЮЦР, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен
строеж „надстройка на жилищна сграда“, намиращ се в УПИ ХХ-261, кв. 9 по плана
на ***, община Родопи. Изрично е посочено и още следното: „Предвид началната дата, видно от писмото (обявена за 10,00 ч. на
24.11.2016 (утре)) за извършване на действия по принудително премахване …, ВИ
МОЛЯ да спрете започването на описаните в жалбата действия.“. Т.е., към
23.11.2016 г., ден преди обявените дата и час за започване на принудителното
изпълнение, Л. е била наясно, че на 24.11.2016 г. от 10,00 часа ще започне
принудителното изпълнение на изградения от нея незаконен строеж, но както вече
се посочи по-горе, не се е явила лично на обявените дата и час в собствения й
разпореден за премахване незаконен строеж.
В подкрепа на извода, че присъствието на Л. в обявения
час за премахване на незаконния строеж би предотвратило започването на
действията по принудително изпълнение на заповедта за премахване на незаконния
строеж е обстоятелството, че след като съпругът й е пристигнал на мястото на
изпълнението в 11,30 часа (един час след започване на действията по премахването на
строежа) и е съобщил, че има образувано дело в съда, по което няма произнасяне (според
неговите показания), съответно е помолил работниците да напуснат строежа (според констатациите в Протокол за установяване състоянието
на строежа и строителната площадка преди започване на принудителното изпълнение
от 24.11.2016 г. - л. 67 от адм. дело № 1383/2018 г. по описа на
Административен съд - Пловдив), действията по принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012
г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, са били преустановени и напрактика от целия незаконен строеж (който, каза се, представлява надстрояване на част
от съществуваща жилищна сграда, водещо до промяна на покрива, като под новия
покрив са оформени два етажа - жилищен
етаж и обитаемо таванско помещение, вместо съществуващия един етаж) са премахнати само около 1 кв.м. покривна конструкция и външна изолация на покрива.
20.
Разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ задължават съда да съобрази
доколко поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат от незаконния акт, действие или бездействие на
административния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствена
причина за увреждането е поведението на пострадалия, административният орган не
отговаря. Ако само е допринесъл, т.е. налице е съпричиняване
на вредоносния резултат - обезщетението се намалява с оглед особеностите на
всеки конкретен случай (т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на
ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК). В случая е налице пряка и непосредствена
причинна връзка между поведението на ищцата и настъпилата вреда, доколкото предприемането на принудителното изпълнение в 10,30 часа
на 24.11.2016 г. е обусловено от съвкупността от действия и бездействия на Л.,
а именно: изграждането на незаконен строеж; липсата на доброволно изпълнение на
влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж; действия,
изразяващи се в неспазване на реда за подаване на жалбата чрез органа по изпълнението
до административния съд, което е довело както до невъзможност съдът да се
произнесе незабавно, така и до неуведомяване на органа по изпълнението преди началото
на предприетите действия по принудително изпълнение за оспорването на тези
действия от Л. – както нееднократно се посочи, подадената от ищцата жалба срещу
посочените действия по изпълнението, към 24.11.2016 г. не е била сведена до
знанието на органа по изпълнението, в каквато насока са и показанията на
разпитаните по делото свидетели; бездействие, изразяващо се в неявяването й на
определените дата и час на изградения от нея и разпореден за премахване
незаконен строеж, за да изрази несъгласието си за влизане и оставане в
жилището.
При тези данни, очевидно сочените от Л. вреди (както
имуществени, така и неимуществени), са в пряка релация с действията и бездействията
й да упражни права и изпълни задължения, чрез които да избегне причиняването на
сочените вреди в патримониума й, поради което в случая следва да намери
приложение правилото на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, приложим на основание чл. 203,
ал. 2, във връзка с чл. 300 от АПК. Според въпросната норма, ако увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.
Казано с други думи, когато резултатът е причинен от поведението на субекта, в
чиято правна сфера са настъпили вредите, държавата, съответно общината, се
освобождава от задължението да заплати обезщетение, доколкото
основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение.
Приетата по делото СТЕ по никакъв начин не променят
възприетите вече изводи, което изключва необходимостта от нейното обсъждане.
В този смисъл е Решение № 7964 от 30.06.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 6573/2015 г., III о.
21. Тези именно
съображения обосновават липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконното принудително изпълнение и претендираните имуществени и
неимуществени вреди.
При това положение, предявените от ищцата искове срещу ДНСК
се явяват неоснователни и като такива ще следва да бъдат отхвърлени.
IV. За разноските:
22. При посочения изход на спора, на основание чл. 226, ал. 3 и чл. 143, ал. 4
от АПК, на ДНСК се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска
защита. Те се констатираха в размер общо на 300 лв. (по 100 лв.
за всяка съдебна инстанция), изчислени съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Е.Л.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу Дирекция за национален строителен контрол -
София, искови претенции за заплащане на обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконни действия по принудително изпълнение на влязла
в законна сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г., издадена от Началника на
РДНСК-ЮЦР, отменени с Решение № 2263/25.11.2016 г., поправено с Решение №
282/27.02.2017 г., постановени по адм. дело № 2727/2016 г. по описа на
Административен съд - Пловдив, както следва: 1. В размер на 4933,96 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на разходите, необходими за възстановяване на
нормалното състояние на жилищната сграда и възстановяване на обзавеждането,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане
на иска до окончателното й изплащане; 2. В размер на 5000 лв.,
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и психически
страдания, стрес, влошено здравословно състояние, унижение, накърняване на
честта, достойнството и доброто име, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.Е.Л., ЕГН **********,
с адрес, посочен в исковата молба *** да заплати на Дирекция за национален
строителен контрол - София, сумата от 300 лева, представляваща равностойността
на осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: