ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 613
гр. София, 11.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Емилия Колева
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора Е. В. П.
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20241000600656 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 440, ал.2 НПК, по реда на глава ХХІІ от
НПК.
Образувано е по жалба на А. О. –защитник на лишения от свобода Ц.
Т. Ц., срещу Определение № 194 от 08.05.2024 г. по ЧНД № 175/2024 г. на
Окръжен съд Кюстендил съд, с което е оставена без уважение молбата му за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието „лишаване от свобода” в размер на 11 години,
наложено му с определение № 2991 от 26.07.2019 г. по НЧД№ 3000/2019 г. на
СГС.
В жалбата се сочат конкретни оплаквания срещу атакуваното
определение.
Твърди се, че са налице и двете законово изискуеми предпоставки за
допускане на условно освобождаване. Оценката на осъдения, изпълнението на
плана на присъдата и докладите на пенитенциарните работници
свидетелстват за поправяне на осъдения. Акцентира се, че първоначалната
оценка на риска от рецидив е била в ниските стойности- 32 точки, като е била
снижена до 22 т., а с оглед това, че показателите „настоящо правонарушение“
и „криминално минало“ са статични и непроменяеми, обективно не може да
се извърши снижаването под тази оценка, независимо от положителните
прояви на лицето занапред. Изтъква се, че заради доброто поведение на
1
л.св.Ц. режимът на изтърпяване на наказанието е бил снижен от строг, на общ
и вече е на лек режим. Съответно е било сменявано и мястото на изтърпяване
на наказанието.
Адв. О. подчертава, че осъденият не е наказван, а е бил многократно
награждаван, работи, ползвал е домашен отпуск и се е завръщал, като всичко
изложено сочи на трайна и положителна промяна в поведението и личността
на лишения от свобода.
В жалбата се възпроизвеждат частта от съдържанието на текущите
доклади на ИСДВР и на доклада, изготвен за нуждите на производството.
Формулирано е искане за отмяна на определението на КОС и
постановяване на ново определение, с което да се допусне условно
предсрочно освобождаване на л.св.Ц., с определяне на пробационни мерки,
които да изиграят допълнително корекционна роля.
Софийският апелативен съд в настоящия състав прецени, че делото
следва да бъде внесено в съдебно заседание за създаване на непосредствено
впечатление и изслушване на страните.
В о.с.з. адвокат О. поддържа жалбата, като отново заявява, че
определението на ОС – Кюстендил е неправилно, защото мотивите за отказ да
се уважи жалбата за условно предсрочно освобождаване на Ц. са базирани
единствено върху миналите му осъждания и почти не са базирани на
сегашното му поведение, независимо от това, че съдържанието на
определението преобладаващо е анализ на данните от затворническото досие,
който анализ показва безупречното поведение на осъдения. Поведението на
Ц. отговаря на всички изисквания, той работи на външен обект, завършена е
прогресивната система, на която пенитенциарните работници обикновено
държат, на лек режим е, награждаван е многократно, няма никакво
нарушение, безброй пъти си е ходил в домашен отпуск. След като преминал
на лек режим, лишеният от свобода бил награждаван с по 5 денонощия
домашен отпуск, излизал на свобода безконтролно, връщал се без проблем,
своевременно, без употреба на алкохол и данни за противообществени
прояви. Работи на външен работен обект, без охрана. Според защитника,
пробационните мерки, които може да се наложат, ще са много по-ефективни,
отколкото престоя в затвора, защото самият престой в затвора дава
отрицателно влияние върху личността на осъдения, а пробационните мерки
налагат задължителни срещи с пробационен служител, което в условията на
затвора не е задължително и не се изпълнява редовно. Защитата поддържа, че
корекционният процес е завършен и престоят оттук нататък, престоят на Ц. в
затвора би бил отрицателен фактор за неговата пълна ресоциализация.
В лична защита, л.св.Ц. поддържа казаното от защитника му.
Прокурорът от САП заявява становище, че първоинстанционният
съдебен акт на Кюстендилския съд следва да бъде отменен.
2
Представителят на прокуратурата поддържа, че не може размерът от
остатъка за изтърпяване на присъдата да бъде основен и мотивиращ за отказ
от условно предсрочно освобождаване, предишните му осъждания следва да
се отчитат, но това не следва да бъде определящо, тъй като се разглежда
поведението на лицето по така наложеното наказание, за което се иска
условно предсрочно освобождаване. Документите в делото сочат и са в
подкрепа на това, че той полага обществено полезен труд, награждаван е,
променян му е режимът на изтърпяване на наказанието, което показва, че
лицето действително декларира мотивация за промяна. Това, че той е бил
предсрочно освобождаван по предишни осъждания също следва да се вземе
предвид, но то не може да бъде определящо по отношение на тази присъда,
която той изтърпява и не следва да се разсъждава по презумпция, че след като
в предишното предсрочно условно освобождаване той е извършил друго
престъпление, то и сега най-вероятно ще извърши такова, след
освобождаване. Има и други начини за въздействия и за наблюдение на
лицето, което да бъде извършвано не в условията на местата за лишаване от
свобода. В заключение, представителят на обвинението счита, че може да се
даде шанс на това лице при така изтърпяното наказание, при остатъка, който
му остава за изтърпяване, както и с налагане на пробационни мерки, то да се
възползва от тази привилегия на закона, поради което моли да се отмени акта
на Окръжен съд – Кюстендил и да се постанови условно предсрочно
освобождаване.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата
по делото и служебно извърши цялостна преценка на правилността на
постановеното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално
допустима, но разгледана по същество е основателна.
Първостепенният съд е установил, че по ЧНД№ 3000/2019 г. е
приета за изпълнение присъда на Окръжен съд Айзенщад, Австрия с която
л.св. Ц. Ц. е бил осъден за престъпление съответстващо на такова по чл.242,
ал.4, вр. с ал.2, вр. с чл.20, ал.3 и 4, вр. с ал.1 от НК, на "лишаване от
свобода" в размер на 11 години, като до момента на съдебното произнасяне в
първата инстанция общо изтърпяната част от наказанието е била 6 години и 6
дни, с остатък за изтърпяване 4 г. и 24 дни към датата на постановяване на
атакуваното определение. Следователно, налице е и към настоящия момент
едната от кумулативно изискуемите предпоставки на закона за допускане на
УПО, както обосновано е счел първият съд.
При така установеното наличие на първата положителна
материалноправна предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно
освобождаване, първоинстанционният съдебен състав е извършил своята
преценка за съществуването или липсата на втората положителна
предпоставка за уважаване на искането - дали осъденият е дал доказателства
за своето поправяне.
3
За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение,
съдебният състав на окръжния съд се е позовал на наличната информация от
затворното досие на лишения от свобода, отчел е, че същият е полагал труд и
награждаван многократно, като приложените заповеди за награди сочат, че е
награждаван за добро поведение и примерно отношение към труда.
Същевременно, за да приеме че не са налице доказателства в достатъчен
обем, за поправянето на лишения от свобода в процеса на изтърпяване на
наказанието, съставът на КОС е отчел, от една страна остатъка за
изтърпяване, който не е малък, а също така пространно е обсъдил фактите
относно предходно условно предсрочно освобождаване на л.св.Ц. от
изтърпяване на наказание по предишно осъждане, в който срок Ц. извършил
престъплението, за което е бил предаден на съд и осъден от ОС Айзенщад.
Съдът в първата инстанция е изложил мотиви, свързани с характеристиките
на престъпната дейност, извършена от Ц. след допуснатото първо условно
освобождаване, тежестта на престъплението, трансграничния му характер и
т.н.
САС не може да сподели крайния решаващ извод на първата
инстанция, като за да се произнесе, извърши собствена проверка и анализ на
данните, находящи се в затворното досие на л.св.Ц..
Първоначален доклад на ИСДВР Дечев за лишения от свобода е бил
изготвен на 07.08.2019 г. Отбелязани са проблемни зони по отношение на
самото правонарушение, отношението му към правонарушението, умение за
мислене.
На 18.02.2022 г. година е изготвен текущ доклад от ИСДВР Велинов, в
който е отчетено, че Ц. не е наказван, награждаван четири пъти за изпълнение
на задълженията си, работил е на различни длъжности, като с оглед
дисциплината му е бил назначен на длъжност „отговорник на склад“.
Занижена е била оценката на риска до 28 т. Дадени са положителни оценки на
поведението на лишения от свобода.
Със заповед на Началника на Затвора *** от 4.03.2022 г. е заменен
режимът на изтърпяване от „строг“ на общ“.
Следващ текущ доклад на ИСДВР Велинов е изготвен на 15.02.2023 г. в
който е отбелязана положителната тенденция, нови 6 /шест/ награждавания,
сред които и домашен отпуск, с навременно завръщане. Снижена е оценката
4
на риска до 26 точки.
Със заповед от 29.05.2023 г. на Началника на Затвора *** Ц. е
преместен в ЗО открит тип „***“, като са отчетени всички положителни
прояви и промени.
Със заповед от 26.10.2023 г. на Началника на Затвора *** е бил заменен
режимът на изтърпяване на наказанието на л.св. Ц. от „общ“ на „лек“, като
отново са отчетени всички положителни прояви и промени.
Лишеният от свобода е бил назначаван да работи последователно на
различни длъжности- перач-гладач, оператор на перална машина, работник в
автомивка и работилница, отговорник на склад и други. За изпълнението на
трудовите му задължения е бил награждаван общо 11 пъти, като при
изпълнение на награди, свързани с домашен отпуск се е завръщал в
изискуемото време. Не е бил наказван.
Последният текущ доклад преди иницииране на производството по чл.
440 НПК е бил изготвен от ИСДВР Г. на 14.02.2024 г., като в него са
отбелязани само положителни констатации. Занижена е оценката на риска до
актуалната и стойност – 22 т.
Всички тези текущи доклади и оценки съдържат данни в достатъчен
обем, за извършваната работа с лишения от свобода, от страна на
инспекторите, отговорни за социалната дейност и възпитателна работа и
показват една трайна, устойчива тенденция за промяна, демонстрирана
съзнателно от л.св. Ц.. Тази личностна промяна и успехите в корекциония
процес са настъпили постепенно. Това е отразено при извършваното годишно
препланиране на присъдата.
Очевидно е изпълнена изцяло прогресивната система по отношение на
режима на изтърпяване на наказанието – както от „строг“ режим до „лек“,
така и от затвор до общежитие от открит тип, с определяне на работно място
извън пенитенциарното заведение, което позволява напълно свободно
придвижване на лишения от свобода, с което същият не е злоупотребил.
Разпитан в о.с.з. пред първата инстанция инспектор Г., изготвил
последния текущ доклад заявява, че с поведението си л.св. Ц. мотивирал
ръководството да обсъжда възможността да бъде предложен от Началника на
5
Затвора за условно предсрочно освобождаване, но единствена причина това
да не се извърши е била информацията за предишните осъждания и деянието,
извършено в изпитателен срок на предходно УПО
Софийският апелативен съд счита, че с проявеното отношение към
труда лишеният от свобода доказано е бил последователен, проявил е
упорство и е полагал труд, като изпълнението на задачите от работодателя му
е обосновало неговата похвала.
Всички цитирани по-горе становища и доклади изразяват същите
констатации, както и краен извод за настъпило значително поправяне на
осъдения. В съдебно заседание прокурорът от САП заема същото становище
и се солидаризира с това на защитата за допускане на условно предсрочно
освобождаване на лицето.
Нормата на чл. 439а, ал.3 от НПК предвижда, че размерът на
неизтърпяната част от наказанието не може да бъде единствено основание за
отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, без да се
изследва цялостно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Въпреки заявеното от окръжния съд в мотивите на атакуваното
определение, че обстоятелството относно остатъка на наказанието не е
водещо, в действителност решаващите изводи са изградени под силното
влияние на това обстоятелство.
В обжалвания първоинстанционен съдебен акт не е извършено
пълноценно обсъждане на всички обстоятелства, изложени в първоначалния
доклад за лишения от свобода и в последващите доклади и становища на
представителите на администрацията в местата на изтърпяване на
наказанието. Вместо това необосновано е акцентирано на тежестта на
извършеното престъпление, за което Ц. е бил осъден и изтърпява настоящото
наказание, съответно- обсъдена е спецификата на престъпната му активност.
В тази насока САС следва да подчертае следното:
Всички обстоятелства, свързани с естеството на престъпната дейност
и тежестта на извършеното от лишения от свобода престъпление, са
намерили пълноЦ.н израз в присъдата на ОС на Айзенщад, където
решаващият съд в наказателното производство е извършил индивидуализация
на наказанието на подсъдимото лице, съобразявайки в съвкупност всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Този въпрос е
недопустимо да бъде пререшаван в производството по условно предсрочно
освобождаване, за да се обосновава наличие или липса на поправяне на
осъденото лице след началото на изтърпяване на наказанието, наложено с
присъдата. Наред с това, всички тези обстоятелства, веднъж и пълноценно
обсъдени от решаващия съд, са били поставени основата на първоначалната
6
оценка на риска от рецидив в доклада по чл. 155 от ЗИНЗС. Видно от
доказателствата по делото, такава първоначална оценка е била извършена при
отчитане на същите обстоятелства и е приета средната стойност на риска от
рецидив от 32 точки. Съдебната преценка за наличие или липса на поправяне
от страна на лишения от свобода се извършва въз основа на данните за
протеклите процеси, действия и бездействия на осъденото лице, респ.на
затворническата администрация спрямо него, настъпили след първоначалното
отчитане на фактите относно престъплението и въз основа на наблюдение за
последващата тенденция в личностното развитие на лицето. Повторно
обсъждане на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, за
което на лишения от свобода е било наложено наказание с влязла в сила
присъда е недопустимо да се поставя в основата на мотивите относно
основателността на искането за УПО. В този смисъл изрично и трайно е
установена задължителна за съдилищата съдебна практика. Съгласно ППВС
№ 7/1975 г., т.5, при решаване въпроса за основанията за условно
предсрочно освобождаване съдът не може да се позовава на обстоятелствата
по чл. 54 и 55 НК, както и на квалифициращите деянието признаци, които се
вземат пред вид при постановяването на присъдата, доколкото чл. 70 НК
изисква осъденият през време изтърпяването на наказанието да е дал
доказателства чрез примерно поведение и честно отношение към труда, че се
е поправил.
САС приема, че лишеният от свобода Ц. Ц., за достатъчно
продължителен период на изтърпяване на наложеното му наказание
последователно е демонстрирал желание за личностна промяна и поправяне.
Това е мотивирало администрацията на Затвора *** да снижи оценката на
риска от рецидив с 10 точки – от 32 на 22 точки, която корекция не е
незначителна, постигната считано от началото на 2019 година, /а и както
коректно съобразява защитникът – обективно не може повече да бъде
снижена/ като се отчете, че и първоначалната оценка е попадала в средна към
ниска стойност.
На всички изложени положителни факти относно личностното развитие
на лишения от свобода и провеждания корекционен процес, респ.постигнати
резултати от него, по делото не се намират доказателства, които да се
противопоставят с отрицателни констатации. Такива доказателства, които да
оборват създадената характеристика на лицето, не се представят от прокурора
и началника на затвора, напротив – прокурорът изразява положително
становище за допускане на УПО. Доказателства в различен смисъл не са
събрани и служебно от решаващия съд. Това обуславя, в заключение, извод,
че цялостното поведение на осъдения, понижаването на стойностите на
фиксираните проблемни зони в оценката на правонарушителя и
регистрираните позитивни промени в поведението на лишения от свобода Ц.
сочат, че с наложеното наказание лишаване от свобода е налице постигнат
поправителен ефект.
7
В обобщение, САС достигна до краен извод, че може да се приеме, че
лишеният от свобода Ц. е постигнал изискуемите критерии, за да се
установи наличието на положителната предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК.
Налице е забележима проява на предсрочно поправяне на осъденото лице. За
да се приеме, че лишеното от свобода лице е дало доказателства за своето
поправяне, следва да е било демонстрирано поведение, надхвърлящо
задължително изискуемото от всеки осъден. Софийският апелативен съд в
настоящия състав счита, че описаното в доказателствата, налични в
затворното досие на осъдения Ц. може да се характеризира като очевидно
положително спрямо изискванията за спазване на правилата и доброто
поведение на всеки осъден. Изразена е активна лична позиция на лицето,
упоритост и последователност за постигане целите и задачите, заложени в
плана на присъдата, което несъмнено може да формира извод за поправяне на
лишения от свобода.
Следва да се сподели възражението на жалбоподателя, че след като
администрацията на затвора дава предимствено положителна оценка на
лишения от свобода и свидетелства, че поправяне е постигнато, от една
страна, и от друга страна, налични са обективно, доказателства за това, че Ц.
работи, не е наказван към постановяване на настоящия съдебен акт,
награждаван е, то остава доказателствено неподкрепено становището на
решаващия първоинстанционен състав, изразено в насока, че не са налице
предпоставките за предсрочното освобождаване на молителя.
Ето защо, атакуваното определение, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения Ц. Т. Ц. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода” следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови условното предсрочно
освобождаване на лицето.
Наред с това, САС намира, че за да се преодолее възможността от
рецидив на осъдения след фактическото му освобождаване, спрямо него е
подходящо да бъде постановено определяне на задължителна пробационна
мярки за максимално продължителния срок, предвиден в закона, а именно – 3
/три/ години. Подходяща такава се явява налагането на пробационна мярка
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК,
Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 08.05.2024 г. на Окръжен съд
Кюстендил, постановено по НЧД № 175/2024 г. по описа на същия съд, с
което е оставена без уважение молбата на осъдения Ц. Т. Ц., с ЕГН
**********, за постановяване на условно предсрочно освобождаване от
8
изпълняваното към момента наказание лишаване от свобода за срок от 11
години, определено му по ЧНД № 3000/2019 г. на СГС
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване по отношение на
осъдения Ц. Т. Ц., с ЕГН ********** от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода в размер на 11 години, наложено му по
ЧНД № 3000/2019 г. на СГС
На основание чл. 70 ал.6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер
на неизтърпяната част от наказанието с остатък към дата 08.05.2024 г. - 4
години и 24 дни, съгласно справка на МП-ГД“ИН“-Затвора град *** /л.30 от
ЧНД № 175/24 г. на КОС/.
На основание чл. 70 ал.6 пр.2 от НК ПОСТАНОВЯВА по отношение
на Ц. Т. Ц., с ЕГН ********** изпълнението на пробационна мярка по чл.
42а ал.2 т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен
служител, за срок от три години.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9