№ 102
гр. Ямбол, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Калина Г. Пейчева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
в присъствието на прокурора Ташко Стоянов Стаматов (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Гражданско дело №
20212300100198 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.336 и сл.от ГПК във връзка с чл.5 от ЗЛС.
Делото е образувано по искова молба, подадена от П. Р. К. от гр.*******, срещу В. Р.
К. от гр.******* - нейна дъщеря, с искане съдът да постанови решение, с което да постави
ответницата под пълно запрещение.
Твърди се, че около една година след раждането на В. и е била поставена диагноза
ДЕТСКИ АУТИЗЪМ и е лекувана с невролептици в малки дози и е инвалидизирана с
решение на ТЕЛК още през 2010 година. Последното преосвидетелстване е от 02.02.2021
година, като видно от представеното Експертно Решение № 90140 на В. е определена ТНР
100 % с чужда помощ. Диагнозата и е: Генерализирано разстройство на развитието,
Атипичен аутизъм- тежка форма.
Твърди се, че В. не може да се храни самостоятелно, не може да се облича, обслужва
се изцяло от майка и. Към настоящия момент ответницата не може да се грижи за себе си, не
притежава никакви умения, познания и интелектуални способности за обучение,
възприемане и възпроизвеждане. Не може да разговаря и да общува с другите, нуждае се от
непрестанни грижи. Поради това и състояние на невъзможност да се грижи за своите работи
с цел да бъдат защитени интересите и е необходимо да бъде под постоянен надзор, тъй като
не разбира свойството и значението на постъпките и действията си.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответницата.
В с.з. искът се поддържа от ищцата.
В с.з. ответницата се явява лично, но не взема отношение по предявения иск.
1
ЯОП дава становище, че ответницата следва да бъде поставена под пълно
запрещение, тъй като тя страда от тежко душевно заболяване – атипичен аутизъм в тежка
форма, съпроводено с генерализирано разстройство, при нея липсва контакт и каквато и да е
форма на съзнателно поведение като състоянието й е такова, че не й позволява сама да се
грижи за своите работи.
След като придоби непосредствено впечатление за състоянието на ответницата и
извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС
прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцата по делото П. Р. К. е майка на ответницата В. Р. К., което се установява от
приложеното по делото удостоверение за раждане на В. Р. К., издадено от община Ямбол
въз основа на акт за раждане № 0485/12.06.2003г.. Ищцата е от кръга на лицата, които
съгласно чл.336, ал.1 от ГПК могат да искат започване на производство за поставяне под
запрещение на ответника.
Видно от представените етапна епикриза на „ИПСМП д-р Веселка Василева 2002“
ЕООД и експертно решение на ТЕЛК № 90140 от 02.02.2021г., ответницата страда от
„Атипичен аутизъм", поради което й е призната над 90% трудова неработоспособност с
чужда помощ, 100%.
Съдът, в изпълнение на чл.337, ал.1 от ГПК, извърши личен разпит на ответницата В.
Р. К. , при който съдът констатира, че последната не отговори въобще на въпросите,
зададени от съда, или говори неразбираемо.
По делото е разпитан свидетелят Г. Р. Г. - брат на ищцата и вуйчо на ответницата,
който сочи, че В. се родила здрава и забелязали, че не може да говори след една годишна
възраст. Водили я по доктори и не е учила в училище. Родителите на ответницата я
обслужват за основните битови нужди. Сочи, че В. не може да се концентрира, не може да
общува и че диагнозата на В. е аутизъм, като сочи, че има много видове аутизъм, като тя е от
добрите аутисти. Свидетелят посочва, че В. не може да чете и да пише, не може сама да
пазарува, не познава парите, дори не знае кой месец сме, коя година.
По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р П.Ц., по
която е дадено заключение, че ответницата страда от психично заболяване в тесен смисъл,
или душевно заболяване. Диагнозата е ГЕНЕРАЛИЗИРАНО РАЗСТРОЙСТВО НА
РАЗВИТИЕТО. АТИПИЧЕН АУТИЗЪМ. ТЕЖКА ФОРМА. Характеризира се с качествени
нарушения в социалните взаимоотношения и в начина на комуникация, с ограничен
стереотипен повтарящ се репертоар от интереси и дейности. Тези качествени абнормности
са изразени в различна степен, но са характерни при всички ситуации. Липсва възможност
за общуване с околните, езиковите умения почти не съществуват. Налице е стереотипно
отношение към определени обекти от средата, епизодични и безпричинни емоционални
изблици, безповодни, но носители на агресивни или автоагресивни актове на поведение,
изискващи постоянен надзор и грижи. Липсват способности за обслужване, комуникацията е
еднопосочна, налице е регрес на базисни функции като възприятно-представна дейност,
2
мислене, емоции, воля, интелект и памет. Вещото лице в заключението установява, че
прогнозата за развитието на настоящото заболяване е песимистична, тъй като въпреки
полаганите грижи от всякакъв характер от страна на близките, както и на педагогически
персонал, психичното състояние на ответницата бележи регрес или в най-добрия случай -
стациониране на наличната симптоматика. Вещото лице Ц. заключва, че наличното
психично разстройство, водещо до регрес в развитието на ответницата както в психичен,
така и в соматичен план, води до състояние на невъзможност тя да се грижи сама за себе си,
за интересите си и да ръководи постъпките си, както и да защитава правата и интересите си.
Ответницата е неспособна да задоволява текущите си нужди.
В с.з. вещото лице поддържа представеното заключение, изготвено след направено
психиатрично изследване на лицето.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.5 ЗЛС във връзка с чл.336 и сл. ГПК.
Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.336 от ГПК, с молба от
близките роднини, от прокурора и от всеки, които има правен интерес от това, може да
бъде поискано поставянето на едно лице под пълно или ограничено запрещение. Ищцата
като майка на ответницата е от кръга на лицата, които могат да искат започване на
производство за поставянето му под запрещение, съгласно чл.336, ал.1 от ГПК.
Съгласно нормата на чл.5, ал.1 от ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които
поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят
под пълно запрещение. В Решение № 12 от 17.07.2014г. по конституционно дело № 10 от
2014г. е прието, че недееспособността по чл.5 от ЗЛС следва да бъде разбирана като
състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на такива правни действия,
които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или
на обществот. Предмет на иска по чл.5 от ЗЛС за поставянето на едно лице под запрещение
е неговата дееспособност, а основанието е наличието на душевна болест или слабоумие, и
невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи. Двете
изисквания следва да са налице кумулативно, за да се постанови ограничаване на
дееспособността или обявяване на пълната му недееспособност. В конкретния случай по
делото е безспорно установено, че ответницата е пълнолетна и страда от атипичен аутизъм.
Това заболяване е от категорията на душевните болести.
Второто необходимо условие наред с наличието на душевна болест е лицето да не
може да се грижи за своите работи – правният критерий, преценката за който се прави от
съда. За да може да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира предписанията на
правните норми и да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда и
да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. Грижата за своите
работи включва и отношението към обществото и съобразяване с установения в него ред,
т.е. лицето следва да се държи нормално. Не е достатъчно лицето да страда от слабоумие или
душевна болест, за да бъде поставено под запрещение. Необходимо е с оглед конкретното
му поведение да се преценява дали то може да се грижи за своите работи. В конкретния
3
случай, от събраните по делото доказателства и личните впечатления на съда от
ответницата, безспорно се установи, че В. Р. К. не може сама да се грижи за делата си. Тя се
нуждае от подкрепа и досега е получавал такава от майка си и баща си. Съдът намира, че
ответницата страда от психично заболяване и не е в състояние да ръководи постъпките си,
да се грижи за своите работи и да защитава своите интересите, не е способна да задоволява
текущите си нужди и разумно да разполага с това, което е придобила.
С оглед на всичко изложено, ЯОС намира, че са налице условията на закона за
поставяне на ответницата под пълно запрещение. Последното се налага предвид
констатираното психично заболяване у ответницата и невъзможността й да се грижи за
правата си и да защитава интересите си.
Предвид изложеното, на основание чл.338, ал.1 вр. с чл.336 от ГПК, вр. с чл.5, ал.1 от
ЗЛС, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В. Р. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.*******, ул.*******
бл.** ,вх.** ет.**, ап.****, ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничество и попечителство при Община Ямбол за учредяване на настойничество.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4