Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 251/13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, в
съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретар
Антоанета Лазарова и с
участието
на прокурор
Камелия Цветкова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД № 223/2022 г. по описа на
Административен съд – Монтана
Производство
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №52 от 25.03.2022 г.
постановено по АНД №20211630201198/2021 г., Районен съд – Монтана е изменил
Наказателно постановление № 12-2100007/12.10.2021г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ –Монтана, с което на ЕТ „ФАКТОРИ 83“ гр.Самоков, ЕИК
*********, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.415, ал.2 от Кодекс на
труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер от 2000 (две хиляди) лева,
като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касаторът чрез пълномощника си адвокат В., го обжалва с доводи, че е
неправилно и незаконосъобразно, като моли да се отмени и да се постанови
решение по същество на спора, с което да бъде отменена наложената имуществена
санкция. В съдебно заседание, касатора чрез пълномощника си адвокат В. поддържа
жалбата си и моли да бъде уважена, като претендира разноски по
производството.
Ответната страна, чрез юрисконсулт
Кръстева, с пълномощно по делото, оспорва касационната жалба, като моли решението
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разносни за
касационна инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното решение е правилно и законосъобразно, като
предлага същото да бъде потвърдено.
Настоящият
състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен
интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество в
пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е
НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните доводи:
За да постанови обжалваното
решение, съставът на Районен съд – Монтана е приел, че в
административнонаказателното производство е безспорно доказано, че касатора, в
качеството му на работодател е извършил нарушение на разпоредбата на чл.199,
ал.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, като не е осигурил безопасни условия на труд на работещите на обект
„реконструкция на сграда на кметство с.Владимирово“. В мотивите си въззивния
съд е обсъдил приложението на разпоредбата на чл.415в от КТ и е приел, че
случая не е маловажен. При съобразяване на разпоредбата на чл.27 от ЗАНН,
въззивния съд е намалил размера на имуществената санкция към минимума, който е
предвиден в приложимата разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира
касационната жалба за неоснователна при следните доводи:
Видно от Протокол за проверка
изх.№17104/01.09.2021г., при извършена проверка на 25.08.2021г. на обект
„реконструкция на сграда на кметство с.Владимирово“, служители на Дирекция
„Инспекция на труда“ – Монтана са установили, че изграденото скеле не осигурява
на работещите на обекта. Тези констатация са потвърдени от свидетелите
свидетеля Рангелов – актосъставител и свидетеля Петков в съдебно заседание и са
кредитирани от въззивния съд при съвкупната му преценка на събраните по делото
доказателства, които са обосновали мотивите му, че касатора е извършил
нарушение на разпоредбата на чл.199, ал.2 от Наредба №7 за минималните
изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване. Настоящият съдебен състав
споделя изцяло мотивите на Районния съд, въз основа на които е постановил обжалваното
съдебно решение, с който е прието, че касатора е извършил описаното
административно нарушение, катонаоснованиечл.
221, ал.2 от АПК гивъзприемаизцялокатомотивинанастоящетосъдебнорешение, поради което не смята за
необходимо да ги преповтаря в цялост.
С оглед на направените в
касационното производство възражения от касатора, следва да се отбележи, че
доводите в касационната жалба не се подкрепят от събраните в производството
доказателства. Настоящият състав намира, че наказващият орган е изпълнил
задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и преди издаването на наказателното
постановление е извършил цялостна проверка за законосъобразността на АУАН. Наложеното наказание е съобразено с
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Представения с касационната жалба
Протокол №1/26.08.2021г., който има характер на частен документ, не оборва
констатацията, че към момента на извършване на проверката, който е предходен на
датата на издаване на частния документ, е налице извършено нарушение на
разпоредбата на чл.199, ал.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване.
Не се установяват сочените от
касатора пороци свързани с преквалификация на административното наказание.
Въззивния съд е обосновал в мотивите си, че в наказателното постановление е
допусната техническа грешка, а не е извършил преквалифициране на
административното наказание, както неоснователно поддържа касатора.
Настоящият
съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери касационната жалба за
неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да
остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН,
настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №52 от 25.03.2022 г. постановено по №20211630201198/2021
г. по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА ЕТ „ФАКТОРИ 83“ гр.Самоков, ЕИК *********
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана разноски по съдебното
производство пред касационна инстанция в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: