Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Варна,
…………….. г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, VІІ касационен състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шести август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на прокурора при ОП-Варна НИНА ВЕЛИЧКОВА и
секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА разгледа
докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. дело № 1387/2020 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (ДИТ), представлявана
от директора, подадена чрез юриск. Б.Л. Н., срещу Решение № 37 от 23.03.2020
г., постановено по АНД № 420/2019 г. на Районен съд – Провадия (ПрРС), с което
е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-011945 от 25.09.2019 г.,
издадено от Директора на ДИТ – Варна.
С жалбата се
настоява, че ПрРС неправилно е тълкувал и приложил законовите разпоредби с
оглед установените факти и обстоятелства по делото, поради което обжалваното
съдебно решение се явява неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Изтъква се,
че наказаното лице е приело да изпълнява трудовите функции на длъжност
„организатор“ в предприятието на работодателя – „Технокар“ ЕООД, като ПрРС не е
обсъдил приложената длъжностна характеристика, според която на наказаното лице
са възложени дейностите по координиране и контролиране сметосъбирането в сектор
Провадия, а като задължение са му вменени осигуряването на безопасни и
здравословни условия на труд, в обема на което се включва познаване на
нормативната уредба в частта осигуряване на безопасни и здравословни условия на
труд, както и спазване и контролиране спазването на инструкциите за безопасност
и здраве при работа. Позовавайки се на издадената от работодателя служебна
бележка № 436/31.08.2018 г., касаторът сочи, че на наказаното лице е проведен
начален инструктаж на 31.08.2018 г. Предвид и
приложените два броя декларации от 28.08.2018 г. за запознаване на
наказаното лице с Плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии и с
Комплексната оценка на риска при работа на заеманата от нея длъжност, касаторът
настоява, че изводът на съда, че нарушителят не е бил инструктиран, не
заслужава подкрепа. На следващо място се поддържа, че Инструкцията за безопасна
работа при гариране и съхраняване е представена към момента на проверката пред
контролните орган от страна на работодателя, като върху същата е положен печат
на дружеството пред компетентните длъжностни лица на ДИТ – Варна, поради което
следва същата да се кредитира като издадена от работодателя и представляваща
годно доказателствено средство. В подкрепа на извода, че правилно е ангажирана
отговорността на наказаното лице, касаторът се позовава и на собственоръчно
дадените от наказания обяснения, от които става ясно, че работникът не е
положил дължимата грижа, както и най-небрежният в такъв случай би положил.
Твърди се, че е спазен процесуалният закон и от акта за установяване на
административното нарушение (АУАН) и от НП е ясно за какво деяние е ангажирана
отговорността, с оглед на което е обезпечено правото на защита. Искането е да
се отмени решението на ПрРС и да се потвърди НП като правилно и законосъобразно,
като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание юриск. Н. поддържа жалбата и направеното искане за отмяна на
обжалваното решение на въззивния съд и за потвърждаване на НП, както и искането
за присъждане на разноски.
Ответникът
по касационната жалба – Б.Л.Б., чрез процесуалния си представител – адв. Г., в
съдебно заседание настоява, че жалбата е неоснователна и прави искане за
оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Алтернативно се прави искане, в случай, че съдът намери достатъчно основания за
законосъобразност на НП, да се намали размерът на санкцията на предвидения
минимум.
Участващият по делото
прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за
оставяне в сила на решението на ПрРС.
Административният
съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от
събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и
заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от
наказаното дружество касационни основания и в обхвата на касационната проверка,
очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице,
участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за
него, поради което е процесуално допустима.
С
обжалваното решение ВРС е отменил Наказателно постановление № 03-011945
от 25.09.2019 г., издадено на Директора на ДИТ, с което за
нарушение на чл. 126, т. 6 и т. 7 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл. 33 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), на Б.Л.Б. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв., на основание чл. 416,
ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 1 от КТ.
От фактическа страна ПрРС е установил, че Б. е санкциониран за това, че на
19.08.2019 г. в гр. Провадия, в бившия „ДАП“, база - Провадия, в качеството си на работник в „Технокар" ЕООД, ЕИК *** не е спазил
утвърдените от работодателя си правила за безопасна работа, тъй като е
извършвал действия по гариране и съхраняване на автомобил „Хюндай" с per. № В***НК в несъответствие с
представената инструкция за безопасна работа при гариране и съхраняване, а
именно предприел е действия по преместването и гарирането на посочения
автомобил посредством избутването му с помощта на багер без да са предприети
мерки срещу самопридвижване на автомобила при наклон на площадката, по която е
придвижван, вследствие на което автомобилът тръгнал на собствен ход по наклона
и притиснал пострадалото лице В.Г.К към кофата на багера, което довело до леталния
му край.
ПрС констатира, че в хода на извършена проверка на място във връзка с
настъпилия инцидент, контролните органи на ДИТ - Варна установили, че на
19.08.2019г., работодателят „Технокар“ ЕООД при осъществяване на дейността по
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, не е изпълнил
задълженията си да осигури ефективен контрол за извършената работа, тъй като е
допуснал лицето В.Г.К, на длъжност „шофьор на
тежкотоварен автомобил на 12 тона“ да извършва действия по гариране и
съхранение на автомобил „Хюндай“ с рег.№ В*** НК в несъответствие с
представената Инструкция за безопасна работа при гариране и съхраняване, а
именно, същото лице е предприело действия по преместването и гарирането на
посочения автомобил посредством избутването му, с помощта на багер, без да са
предприети мерки срещу самопридвижване на автомобила при наклон на площадката,
по която е придвижван, вследствие на което автомобилът тръгнал на собствен ход
по наклона и притиснал пострадалото лице В.Г.К към кофата на багера, което
довело до леталния му край.
За да отмени обжалваното НП, ПрРС приема, че видно от представената Инструкцията
за безопасна работа при гариране и съхраняване, не става ясно същата от кого е
издадена, на коя дата, както и дали въззивникът е бил запознал със същата и е
инструктиран да спазва същата, като е направен извод, че липсват данни въззивникът
да е бил запознат с инструкцията за безопасна работа при гарирането на
процесния автомобил в оригинал и да е преминал инструктаж по безопасност и
здраве при работа.
Крайният извод на ПрРС е, че Б. не е извършил вмененото му нарушение,
поради което неправилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Настоящата
инстанция намира обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен като
краен резултат. При постановяването му районният съд е извършил цялостна
проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК,
приложими по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните
правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства и
е обсъдил доводите на страните. В мотивите на решението е направено изложение
на установените фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.
Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон като
краен резултат, доколкото е прието, че НП е незаконосъобразно.
Не са налице
касационните основания, посочени в чл. 348 от НПК.
По своята
същност възраженията на касатора са за неправилно приложение на материалния
закон от страна на ПрРС.
Неоснователни
са доводите, изложени в касационната жалба.
Съгласно
посочените за нарушени от наказаното лице норми на чл. 126, т. 6 и т. 7 от КТ при изпълнение на
работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да спазва правилата за здравословни и
безопасни условия на труд и да изпълнява законните нареждания на
работодателя. Паралелно с посочените две задължения, в НП като нарушена е
посочена и нормата на чл. 33 от ЗЗБУТ, според която всеки работещ е длъжен да се грижи
за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на
другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.
И двете норми са общи
и не предвиждат конкретни задължения, като нормата от ЗЗБУТ препраща към дадени
от работодателя инструкции. За да е пълно и точно описанието на
нарушението, е следвало да се посочи коя разпоредба на инструкцията не е била
спазена от наказаното лице. В случая нарушението не е изведено нито от фактическа, нито от
правна страна и липсва яснота за какво всъщност е наказано лицето. От събраните по делото
доказателства не се установява от обективна страна Б. да не е спазил някое
от специалните правила на законите и подзаконовите нормативни актове, вкл. на
инструкцията, които регламентират безопасността на труда. Общата разпоредба на чл. 413, ал. 1 КТ сочи, че който наруши
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.,
поради което и от нея не биха могли да се извлекат данни за обективна
съставомерност на деянието, за което е привлечен към административнонаказателна
отговорност ответникът по касация.
Съгласно т.
2 от Инструкцията за безопасна работа при гариране и съхраняване, при наклон на
площадката за гариране и съхраняване на автомобила над 3% се предприемат мерки
срещу самопридвижване. В случая нито от съдържанието на НП, нито от
доказателствата по делото не се установява, че става въпрос за гариране или
съхраняване, както и какъв е наклонът на площадката. Напротив установява се, че
е било необходимо придвижване/преместване на катастрофиралия камион, за да може
да бъде гариран в клетката, като пострадалото лице В.К. е поставял тръба между
кабината на камиона и кофата на багера, с цел избутване на камиона с помощта на
багера. Т.е. дори да се приеме, че наказаното лице, освен, че му е проведен
първоначален инструктаж на 31.08.2018 г. (въпреки липсата на данни за проведен
периодичен инструктаж) и е било запознато с Инструкцията за безопасна работа
при гариране и съхраняване, вмененото му нарушение не се установява по делото,
до какъвто краен извод стига и ПрРС.
Настоящата
инстанция споделя изводите на ПрРС по отношение липсата на яснота от кого е
издадена Инструкцията за безопасна работа при гариране и съхраняване, кога и
дали наказаното лице е запознато конкретно с нея. Неправилно ПрРС приема, че
липсват данни за провеждане на инструктаж за безопасност и здраве при работа,
доколкото от приложената по делото Книга за начален инструктаж действително се
установява, че е проведен такъв на наказаното лице на 31.08.2018 г., за който
факт е издадена и служебна бележка № 436/31.08.2018 г. Последното не опорочава
обаче извода за незаконосъобразност на обжалваното пред ПрРС наказателно
постановление. Не се установява по делото на оспорващия да е проведен
периодичен инструктаж и да е запознат с посочената по-горе инструкция.
При извършената
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът
намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване
или обявяване на нищожност.
С оглед
изхода на делото, искането на касатора за присъждане в негова полза на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 37 от 23.03.2020 г. по АНД № 420/2019 г. на Районен съд – Провадия.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.