Гр. София, 23.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV - „Д” с
- в, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Биляна Коева
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 14686 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № І-50-138/05.10.2018
г. на 50 с - в, СРС, постановено по гр. д. № 3179/2014 г. на СРС е признава за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 213, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З. „А.Б." АД, ЕИК ******, дължи на З. „Б.В.И.Г." АД, ЕИК ******,
сумата 1 424, 33 лв., платено от ищеца
застрахователно обезщетение и разноски по определянето му по имуществена
застраховка „Бонус Каско" по полица № 50343603119/03.07.2011
г. за щети по л. а. Мазда 5, рег. №******-собственост на „И Е.Д.А.Л."
ЕООД, от ПТП, настъпило на 21.10.2011 г. в гр. Пловдив, на ул. Кукленско шосе, ведно със законната лихва от 26.11.2013 г. (подаване
на заявлението) до окончателното й плащане, както и сумата 259, 08 лв. - мораторна
лихва върху главницата от 1 424, 33 лв., за периода 17.02.2012 г. - 26.11.2013 г. както и законната лихва за периода 26.11.2013 г. - 12.12.2013 г. върху сумата 351, 87 лв.,
за които е издадена Заповед от 28.11.2013 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49108/2013 г. на СРС, 50 с-в. С решението исковете
са отхвърлени исковете относно главницата над размер от 1 424, 33 лв. до пълния
предявен размер от 1 786, 20 лв. и за лихви върху главницата над уважената част
от 259, 08 лв. до пълния предявен размер от 324, 90 лв. Ответникът е осъден за
заплащане на разноски в исковото и заповедното производства.
Недоволен от
решението в отхвърлената част само относно лихвите за забава е останал ищецът -
З. „Б.В.И.Г.“ АД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, чрез представителят си, депозира въззивна жалба. В жалбата поддържа, че
правилно СРС е отхвърлил иска за застрахователно обезщетение над сумата от
1 434, 33 лв. до пълния размер от 1 786, 20 лв. -поради частично
плащане от ответника в хода на процеса на 12.12.2013 г. Неправилно обаче съдът
е изчислил дължимата законна лихва за забава в плащането. Не е спорно, че
ответникът е извършил второто плащане в хода на процеса на 12.12.2013 г. - след
подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК на 26.11.2013 г.
Поради това плащането не се е отразило върху размера на претендираната мораторна
лихва от 324, 90 лв., която са търси за периода 17.02.2012 г. - 26.11.2013 г. (подаване
на заявлението) върху цялата главница от 1 776, 20 лв. Съдът е изложил
мотиви, че искът по главницата е признат за основателен за целия размер, но го
е отхвърлен частично поради плащането в хода на процеса. Поради това
неоснователно СРС е приел, че лихвата за забава се дължи за периода 17.02.102
г. - 26.11.2013 г. само върху сумата от 1 424, 33 лв. след приспадане на
извършеното плащане, а не върху цялата главница 1 776, 20 лв. СРС не е
съобразил, че към 26.11.2013 г. плащането на част от главницата още не е било
извършено. Твърди, че съдът неправилно е определил главницата, върху която се
дължи лихва за забава и от там – неправилно е изчислил размера на тази лихва. Моли
да се отмени решението в частта, в която иска за лихва за забава е отхвърлен
над уважената част от 259, 08 лв. до пълния предявен
размер от 324, 90 лв. Претендира разноски съгласно списък.
Ответникът
по жалбата З. „А.Б.“ АД, чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен
отговор по чл. 263 ГПК. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно в оспорената част, постановено при съобразяване на събраните по
делото доказателства. Моли да се потвърди решението в оспорената част и претендира
направените разноски за въззивната инстанция, в това число - юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за
установено следното :
Районният
съд е бил сезиран и се е произнесъл по обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 213, ал. 1 КЗ (отм., но действащ към момента
на ПТП и приложим в случая) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - срещу застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност” на причинителя на вредата.
Съгласно чл.
269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във
въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо в оспорената част,
поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност.
Решението не
се оспорва в частта, в която са уважени исковете по чл. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 213,
ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, в която главния иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 213, ал. , КЗ (отм.) е отхвърлен до пълния
предявен размер заради частично плащане в хода на процеса, поради което е
влязло в сила в тази част.
По делото е
безспорно и от доказателствата се установява, че ищецът е платил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Бонус
Каско“ по полица № 50343603119/03.07.2011 г. за щети по л. а. Мазда 5, рег. № ******
- собственост на „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД от ПТП, настъпило на 21.10.2011 г. в гр.
Пловдив, на ул. Кукленско шосе. С плащането на застрахователното
обезщетение той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата,
респективно - срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска
отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
Не е спорно
и се установява, че след подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.
410 ГПК на 26.11.2013 г., в хода на процеса на 12.12.2013 г., ответникът е
извършил частично плащане на задължението - в размер на 351, 87 лв. Плащането е
отчетено от СРС по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК при определяне размера на претенцията,
поради което главният иск е уважен до размер от 1 424, 33 лв. (1 786,
20 лв. - 351, 87 лв.).
По иска за установяване дължимост на лихви за забава
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
Както е приел и СРС, при забава на изпълнението на парично задължение на общо основание длъжникът дължи обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на забавата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В случаите, когато задължението не е обвързано с уговорка за срок на
изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от момента на поканата за плащане, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
В процесния случай вземането на
ищеца към ответника по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) е възникнало в момента на плащане на обезщетението по застраховката „Каско на МПС“ на увреденото
лице, като плащането по регреса следва да бъде извършено от застрахователя по
застраховката „Гражданска
отговорност“ в срок от 30
дни от представянето на всички доказателства по реда на чл. 213 а от КЗ.
Ответната страна не е оспорвала, че е получила покана
за плащане, нито е оспорила факта на настъпилата забава в плащането към
17.02.2012 г., от който момент се претендира лихва за забава в производството. При
това е обоснован извода на СРС, че искът за лихва следва да се уважи.
Въззивният съд намира за основателно възражението на
ищеца, че лихвата за забава се дължи върху цялата претендирана сума по главница
от 1 786, 20 лв. за периода 17.02.2012 г. - 26.11.2013 г. (подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК), тъй като частичното плащане по главницата е
направено едва в хода на производството
- на 12.12.2013 г. Следователно, при определяне главницата, върху която
се дължи лихва за забава, не следва да се вади извършеното на 12.12.2013 г.
частично плащане на сумата от 351, 87 лв., което е направено след периода, за
който се претендира лихвата за забава. Въззивният съд приема, че размерът на
лихвата за забава следва да се определи върху цялата претендирана главница от
1 786, 20 лв., която към 26.11.2013 г. не е била платена и е била изцяло изискуема,
а по отношение на нея ответникът е бил в забава.
Предвид извършеното плащане на част от сумата по
главницата в хода на процеса, върху останалата неплатена част от 1 424, 33 лв.
ще се дължи лихва за забава от момента на плащането - 12.12.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението. Доколкото решението не е оспорено в
тази част, настоящият състав намира, че не може да се произнася по същество. В
случай, че се прецени от СРС, че при изписване началният момент на дължимата
закона лихва за забава върху останалата непогасена главница от 1 424, 33
лв. е допусната техническа грешка,
тя би могла да се отстрани по реда на чл. 247 ГПК.
Предвид изложеното до момента, като определи размера
на лихвата за забава върху главница от 1 786, 20 лв. за периода 17.02.2012
г. - 26.11.2013 г. по реда на чл. 162 ГПК - чрез интернет програмата calculator.bg, въззивният състав приема, че решението следва да се
отмени в частта, в която искът за установяване на задължение за лихва за забава
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен над размер от 259,
08 лв. до претендирания размер от 324, 90 лв. и искът следва да се уважи изцяло.
Тъй като за исковото и заповедното производства вече са присъдени разноски в
полза на ищеца, като е постановено и отделно решение по чл. 248 ГПК в частта по
разноските пред СРС, което не е оспорено от него е и влязло в сила,
допълнителни разноски не се дължат в полза на ищеца за производството пред СРС.
По разноските пред СГС :
Доколкото въззивната жалба ще бъде уважена, право на разноски има ищецът –
въззивник и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в негова полза следва да се присъди
държавна такса от 25 лв. за производството.
По искането за присъждане на разноски за адвокат в размер на 360 лв. пред
СГС въззивният съд намира, че такива не могат да се присъдят в полза на ищеца
по следните съображения :
Предвид разясненията дадени в т. 1 от ТР от 6.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012
г., на ОСГТК на ВКС и доколкото пред СГС не е представен договор за правна
защита и съдействие между ищеца и представляващият го в производството адвокат,
в който да е уговорен конкретен размер на възнаграждението и начина на
заплащането му, въззивният съд не приема за доказана претенцията му за присъждане
на разноски за адвокат пред СГС в размер на 360 лв. В производството е
представено единствено пълномощно за представителство и фактура за заплатени
възнаграждения в полза на Адвокатско сдружения „Феникс“ в размер на общо 12 689,
44 лв. по различни щети. Представено е и извлечение за заплатени суми в полза
на адвокатското дружество, без да има доказателства, че за представителството
пред СГС с адв. Добролюбова е уговаряно адвокатско възнаграждение в размер на
360 лв.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № І-50-138/05.10.2018 г. на
50 с - в, СРС, постановено по гр. д. № 3179/2014 г. на СРС в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че З. „А.Б." АД, ЕИК ******, дължи на З. „Б.В.И.Г."
АД, ЕИК ****** лихва за забава над размер от 259, 08 лв. до пълния
предявен размер от 324, 90 лв. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че З. „А.Б.“ АД, ЕИК ******, дължи на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ****** лихва за забава върху
обезщетението по чл. 213, КЗ (отм.) в размер на 1 786, 20 лв. за периода
17.02.2012 г. - 26.11.2013 г. (подаване
на заявлението) над размер от 259, 08 лв. до пълния предявен размер от 324, 90
лв., за която сума е издадена Заповед от 28.11.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 49108/2013 г. на СРС, 50 с - в.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена
част.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. „А.Б.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***. ***да
заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, с адрес по делото : гр. София, бул. ****, офис О. к., разноски
пред СГС в размер на 25 лв. държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС, на
основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.