РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
Провадия, 06.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично съдебно заседание проведено на единадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретаря
Н. С., като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1047
по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството образуването по искова молба от „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Шандор Петьофи“ № 10 срещу А.В.А., с адрес: ***, п.к. 9250, ул. ***.
В исковата
молба се твърди, че на 15.06.2015г. между „4ФИНАНС“
ЕООД, с ЕИК ********* в качеството му на кредитодател и ответникът, в
качеството му на кредитополучател бил сключен договор за кредит № ********** по
смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансовите услуги от разстояние
(ЗПФУР). Сключеният договор бил оформен съгласно чл. 3 ЗЕДЕП във връзка с чл. 2
ЗЕДЕП. Редът и условията, по които кредиторът отпуснал кредита, се уреждали от
Договора и Общите условия към него.
В заявката си ответникът заявил желание да
му бъде отпусната сума в размер на
350 лева. Съгласно последната и условията по договора, кредитът е отпуснат
чрез паричен превод посредством Изипей на 15.06.2015г., за период от 30 дни, с
падежна дата 15.07.2015г..
Ответникът не заплатил задълженията си по
договора, ищецът започнал да начислява наказателна лихва върху главницата по
кредита. До длъжника били изпратени три напомнителни писма, всяко от които се
таксува по 10 лева, съгласно чл.13.5 от ОУ. Въпреки отправените покани
ответникът не погасил гореописаните вземания.
На 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на
цедент, сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по процесния договор в общ
размер 836,68 лева от които: главница - 350,00 лева; наказателна лихва - 456,68 лева; отписани такси за събиране (3 бр. ипратени писма) -
30,00 лева. Посочените вземания са подробно описани в Приложение
№ 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.
Съгласно
предоставеното пълномощно за уведомяване на длъжниците и съгласно договора за
цесия и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ
България“ ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана пратка
посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „Преместен“.
В изпълнение на Договора за прехвърляне на
вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставило на „Кредитреформ
България“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От
сключването на договора за цесия до момента на подаване на исковата молба
длъжникът не бил погасил задълженията си.
Иска се осъждане на длъжника да заплати на
ищеца главница от 350,00 лева, законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител в
писмено становище поддържа предявения иск. Ответникът иска да му се даде
възможност да заплати процесното вземане.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От
приетите по делото доказателства - Договор за прехвърляне на вземания;
Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ“ ЕООД-3 листа;
Потвърждение за прехвърляне на вземания; Договор за кредит №
**********/15.06.2015 г.; Разписка за извършено плащане №
2000000084642324/15.06.2015 г.; Пълномощно; Уведомление за прехвърляне на
вземания; Известие за доставяне от 15.03.2018г. се
установява, следното: На 15.06.2015г. „4финанс“ ЕООД и ответникът сключват договор за потребителски
кредит от разстояние, по силата, на който „4финанс“ ЕООД дава в заем на
отвентикът сума в размер на 350 лева със срок на връщане – 15.07.2015г.. Сумата
е изплатена на ответника чрез Изи Пей на 15.06.2015г.. Договорът е сключен при
действието на Общи условия.
На
01.02.2018г. е сключен договор за прехвърляне на процесното вземане между
„4финанс“ ЕООД и ищецът. До ответникът е изпратено уведомление за извършената
цесия от „4финанс“ ЕООД, но същото не е получено от него – обратната разписка е
върната с отбелязване, че отвентикът е преместен.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240 ЗЗД за осъждане
на ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 350 лева, представляваща
неизплатена главница по
Договор за кредит № **********/15.06.2015 г. ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
В тежест
на ищцата е да докаже, че между „4финанс“ ЕООД и ответникът е бил сключен процесният
договор за кредит, с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията
си по него като е дал в заем на кредитополучателя сумата посочена в него,
настъпилия падеж и просрочването на кредита, цедирането на вземането по
процесния кредит, уведомяването на ответника за цесията.
В
тежест на ответната страна е да
установи положителните факти, на които би се позовала.
От писмените доказателства по делото се установи, че
на 15.06.2015г., „4финанс“
ЕООД и ответникът са сключили договор за потребителски кредит от разстояние, по
силата, на който „4финанс“ ЕООД дава в заем на отвентикът сума в размер на 350
лева със срок на връщане – 15.07.2015г.. Кредиторът изпълнява задълженията си
по договора като в деня на сключването му предава чрез Изи Пей на ответникът
350 лева. Падежът на вземането е настъпил на 15.07.2015г.. Ответникът не доказа
да е изпълнил задължението си по договора да върне взетата в заем сума. Съдът намира, че ответникът е уведомен за настъпилата цесия
с получаване на документите по делото. Поради това и на основание чл.79 ЗЗД ответникът дължи заплащане на ищеца – цесионер на вземането сума в размер
на 350 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за кредит №
**********/15.06.2015 г. ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
С
оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от последния
разноски в настоящото производство съразмерно с уважената част от предявените
искове. Претендираните разноски са в размер на 50 лева – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, съда определя на 100 лева, предвид размера на
цената на иска, ниската правна и фактическа сложност по делото, неявяване на
юрисконсулта в открито съдебно заседание.
Мотивиран
от така изложените съображения, Провадийски районен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, А.В.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, п.к. 9250, ул. *** да заплати на Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сума в размер на 350 лева, представляваща неизплатена
главница по
Договор за кредит № **********/15.06.2015 г. ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
А.В.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, п.к. 9250, ул. *** да заплати на Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата от 150 лева,
представляваща сторените
по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………