№ 127
гр. Свиленград, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200218 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0351-000061 от
09.03.2023 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, с което на М. И. Ш. с ЕГН ********** от село Васково, област
Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 55, област
Хасково, чрез адвокат Е. М., за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят М. И. Ш. чрез процесуалния си представител – адвокат
Е. М., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и
незаконосъобразен – издаден в противоречие с материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила. Претендират се от
процесуалния представител разноски на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата (ЗА).
В съдебната фаза, редовно призована, М. И. Ш., не се явява и не се
1
представлява.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно
призован, не изпраща представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 16.11.2017 година жалбоподателят М. Ш. и Д.И. Ш. сключват
граждански брак (видно от Справката от НБД „Население”).
На 05.12.2022 година жалбоподателят М. Ш. с Договор за покупко-
продажба с нотариална заверка на подписите на страните закупува моторно
превозно средство (МПС) – товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел
208Д с държавен регистрационен номер ******** (видно от Договор за
покупко-продажба на МПС, представен от М. Г. – Нотариус с регистрационен
№ 355 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България с район
на действие – района на Районен съд - Д.град). Информацията за промяната в
собствеността на МПС е въведена в системата АИС-КАТ на 05.01.2023
година (видно от Справка от АС-КАТ).
На 19.02.2023 година Н.Т. вижда, че Д.И. Ш. в село Васково, област
Хасково, управлява процесното МПС, за което уведомява органите на МВР.
Във връзка с подадения сигнал свидетелят К. Г. П. посещава село
Васково, заедно със свой колега.
На 23.02.2023 година в Участък – Любимец свидетелят К. Г. П. - Младши
полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция” в Участък – Любимец
при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите
2
за контрол по ЗДвП), в кръга на службата си, съставя в присъствието на
колегата си – свидетеля Д. Д. П., против жалбоподателя М. Ш. и в нейно
присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със
серия GA и с бланков № 242901. След запознаване със съдържанието на
процесния АУАН, той е подписан от актосъставителя П., от свидетеля П. и от
нарушителя М. Ш.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на извършеното според него нарушение, свързано с предоставянето
на управлението на процесния автомобил на неправоспособен водач от страна
на собственика на това МПС, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му, като сочи две дати и места на нарушението – 23.02.2023
година в Община Любимец, на път без номер и 19.02.2023 година в село
Васково. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 102, ал. 1 ,т. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН
е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя М. Ш., която
сочи, че няма възражения против констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
След получаване на преписката и сезиран надлежно с така съставения
АУАН, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград
към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 23-0351-000061 от
09.03.2023 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган, като също сочи
две дати и места на нарушението – 23.02.2023 година в Община Любимец, на
път без номер и 19.02.2023 година в село Васково, и налага на жалбоподателя
М. Ш. административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. НП е редовно
връчено - лично на жалбоподателя Ш., на 07.04.2023 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана (в този смисъл е и отбелязаното в Справката за
нарушител/водач). Възражения относно начина и формата на връчване на НП
не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра
3
на МВР и Заповед № 1253з-160 от 30.05.2022 година на ВПД Директора на
ОДМВР - Хасково, вземайки предвид факта, че К. Г. П. заема длъжността
„Младши полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция” в Участък –
Любимец при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” и от Писмо с рег.№
351000-2568 от 25.04.2023 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е
назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ
– Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложени са и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в
която е отбелязано че М. Ш. има наложена една санкция с влязъл в сила
Електронен фиш (ЕФ) за нарушение на ЗДвП и Справка относно нарушенията
на Д. Ш., от която е видно, че не притежава Свидетелство за управление на
МПС.
От Декларацията за семейно, материално и имотно състояние на
жалбоподателя М. Ш. става ясно, че със съпруга си Д. Ш. имат шест
малолетни деца, че тя е регистрирана като земеделски производител, но няма
доходи (освен детските надбавки), както и съпругът й, двамата притежават
стопанска постройка и семейното им жилище, двата имота в село Васково,
както и процесното МПС и че нямат сключен Брачен договор относно
придобитото по време на брака имущество. В същия смисъл е и Молба с
вх.рег.№ 3709 от 12.05.2023 година, в който е уточнено, че придобитите по
време на брака вещи между двамата съпрузи са в законов режим на общност
съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 от СК.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
4
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и
от Писмо с рег.№ 351000-2568 от 25.04.2023 година, поради което
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в
резултат на плащане на финансовата санкция.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„б” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т.
1.3.3 от Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021 година, е налице
оправомощаване в полза на полицейски органи в структурите на Охранителна
полиция в Участък – Любимец при РУ – Свиленград в състава им. Видно от
Заповед № 1253з-160/30.05.2022 година е налице и изрично оправомощаване
в полза на актосъставителя К. Г. П., преминал успешно изпит за проверка на
знанията по ЗДвП - полицейски орган от посочената категория. В процесния
казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 23.02.2023 година
актосъставителят К. Г. П. е заемал длъжността „Младши полицейски
инспектор в Група „Охранителна полиция” в Участък – Любимец при РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково”, идентична със Старши полицай, т.е. бил
е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, а Охранителна полиция е структурно звено и част от състава на
МВР. В тази насока е и изявлението на свидетеля П., направено в открито
съдебно заседание, проведено на 22.05.2023 година. Предвид изложеното
актосъставителят К. П. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
5
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
„Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР
– Хасково” и Д.ието е извършено в зоната на отговорност на РУ –
Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
1. В НП са посочени две дати на нарушението – 23.02.2023 година и
19.02.2023 година. Налице е несъответстние в приетото за установено от
страна на АНО.
Датата на нарушението е част от главния факт в
административнонаказателното производство и се включва в предмета на
доказване по делото, тъй като датата е меродавният момент, който законът
свързва с възникване на отговорността на дееца. От обективна страна
административното нарушение се характеризира с дата, респ. период, на
осъществяването си, която следва да бъде посочена в АУАН и НП.
Посочването на този факт относно обективната страна на административното
нарушение е от значение както за защитата на административнонаказания
субект, който има право да научи всички установени елементи на вмененото
му нарушение, за да организира защитата си, но има значение и за съдебната
проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено
наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите
(обективна и субективна страна) на твърдяното нарушение. Отсъствието на
законово предвидените условия за издаване на НП води до ограничаване на
правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от
възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното
установяване, т.е. в конкретния случай на жалбоподателя М. Ш. не й е ясно
срещу Д.ие, извършено на дата 23.02.2023 година или на дата 19.02.2023
година следва да се защитава.
Наличието на две дати, посочени в НП представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната фаза
на производството. Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
датата на извършване на Д.ието представлява задължителен елемент при
6
описание на същото. Датата на осъществяване на Д.ието е обстоятелство,
индивидуализиращо конкретното Д.ие. В случая е компрометирана
доказателствената стойност на официалния документ – НП, приложено към
Административнонаказателната преписка (АНП), поради което и следва да се
приеме, че въобще липсва дата на установяване на административното
нарушение.
Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит за
издаденото НП и липсата й или посочването на различни дати е нарушение на
императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение второ от ЗАНН,
което е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи кога
точно е извършено нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а това пряко
накърнява правото му на защита.
ЗАНН изисква този формалистичен подход. Това е така защото в
настоящото производство не може да се поправят грешки, допуснати на
административната фаза, пък били те технически, очевидни или явни. В
административнонаказателното производство е непознат института на
фактическа (техническа) грешка и е недопустимо съществуването на такава
когато се касае до дата на извършване на Д.ието, тъй като тази дата е
задължителен и изключително важен реквизит (както вече бе посочено).
Именно към тази дата Съдът следва да гради изводите си за материалната и
териториалната компетентност на актосъставителя и наличието на
съществуващ в нормативната уредба състав на административно нарушение.
Т.е. неточното, непълното или грешното посочване на тази дата винаги е
съществено процесуално нарушение. Извеждането на датата на нарушението
от други доказателства по делото е недопустимо. Ако се приеме обратното то
би се стигнало до хипотезата по тълкувателен път да се извличат изводите на
АНО.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно. Т.е. административната
отговорност спрямо М. Ш. за нарушението по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
следва да отпадне като НП бъде отменено като незаконосъобразно.
2. По делото е налице противоречие и по отношение на още един от
основните реквизити на НП, а именно: от една страна е посочено, че Д.ието е
7
извършено в Община Любимец, на общински път без номер и от друга
страна – в село Васково, т.е. издаденото НП не отговаря на изискванията на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в него са посочени две различни места на
извършване на нарушението, което представлява съществено процесуално
нарушение, водещо до грубо нарушаване правото на защита на наказаното
лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да
организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. От друга
страна посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на
издаденото НП, тъй като не позволява и контролиращата съдебна инстанция
да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какво точно
административно нарушение е ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното лице.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано
в НП. Последното представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за
Съда следва да бъде ясно къде точно е извършено нарушението. Неяснота
относно място на извършване на нарушението в НП не може да бъде
заместена от посочване на място в друг документ, респ. от показания на
свидетели, изслушани в съдебно заседание.
С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
АНО е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със
законосъобразни актове. Предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
в НП следва ясно да е описано нарушението с посочване на точното място,
където е извършено, както и на обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. Посочването на две места на
извършване на административното нарушение съставлява нарушение на
задължителен реквизит на НП съобразно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. Безспорно с посочването в НП на две места на извършване на
нарушението, се засяга правото на защита на санкционираното лице. Следва
да се отбележи, че коректното посочване на мястото на нарушението е
абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се описва и
индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради
което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на
обжалването на НП и води до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказан по
8
административноправен ред. Не може елемент от обективния фактически
състав на нарушението, каквото е мястото на извършването му, да се извлича
от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на НП. Така
допуснатото процесуално нарушение е съществено и представлява
самостоятелно основание за отмяна на НП (извън посоченото по т. 1 от
настоящото изложение).
3. Налице е и друго основание, което е материалноправно, водещо до
отмяна на НП: Съдът намира, че в материалите по АНП, а и в тези изискани
служебно от Съда, не се съдържат доказателства за осъществен състав на
административно нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В тази връзка на
първо място следва да се посочи, че Съдът приема, че процесният товарен
автомобил е придобит от М. и Д. Ш. в режим на съпружеска имуществена
общност, доколкото е придобит чрез покупко-продажба на 05.12.2022 година,
т.е. след сключване на гражданския брак между двамата, които не са избрали
законов режим на разделност или договорен режим, поради което
приложение намира законовият режим на общност (чл. 18, ал. 2 от СК). От
АНО не са представени доказателства да са налице обстоятелства, които да
изключват принадлежността на вещното право на собственост върху товарния
автомобил общо на двамата съпрузи. Съгласно чл. 24, ал. 2 от СК,
управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите. В
този смисъл, в настоящия случай е обективно невъзможно да бъде
осъществено изпълнителното Д.ие на коментираното административно
нарушение – жалбоподателят М. Ш. да е предоставила управлението на
товарния автомобил на лице, което е неправоспособно, защото това лице е
нейн съпруг, а те двамата съвместно притежават правото на собственост
върху автомобила и всеки от тях самостоятелно упражнява правомощията от
обхвата на това право, едното от които е именно да ползват движимата вещ,
без да е необходимо другият да предоставя ползването, а жалбоподателят М.
Ш. не може и законосъобразно да лиши съпруга си от това право. Т.е за да
управлява съпругът Д.И. Ш. процесното МПС не е необходимо да му бъде
предоставено от съпругата М. Ш., защото той е също собственик на това
превозно средство. Иначе казано М. Ш. изобщо не разполага с правна и
обективна възможност да лиши съсобственика на автомобила от правото му
да го ползва по предназначението му.
9
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна и че не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура. Спазени биха
били предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и
санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание. Самото нарушение би било описано точно и ясно. За
пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че
квалификацията на процесното Д.ие, посочена в НП е некоректно изписана,
тъй като при квалифициране на Д.ието АНО не е посочил, че същото изпълва
хипотеза втора от чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, но Съдът би приел, че
фактическата обстановка по отношение на нарушението е описана пълно и
точно и са посочени всички изискуеми от закона обстоятелства. Същото би се
отнасяло и до санкционната норма, при изписването на която не е посочено
изрично, че касае хипотеза втора на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП.
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни
и не биха създали каквато и да е неяснота относно вмененото на
жалбоподателя М. Ш. противоправно Д.ие, съответно не би било нарушено
по никакъв начин правото й да организира и осъществи защитата си в пълен
обем. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма и изписването
на относимия текст, актосъставителят е смесил правната норма и текста й,
респ. разделил правната норма, не би довел до различни правни изводи, тъй
като този подход не би засегнал правото на защита на наказания, защото
Съдът би приел, че в АУАН се съдържат конкретните факти по случая (кога,
къде, кой, при какви обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, какво е
извършил). Спазена би била административната процедура по съставяне на
Акта и издаване на обжалваното НП. Предвид изложеното биха липсвали
предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във
формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията
на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на
фактите, подлежащи на доказване.
10
Съдът би приел, че е правилна, дадената от АНО материалноправна
квалификация на извършеното нарушение.
В случая от доказателствата по делото би се установило, че един от
собствениците на процесния товарен автомобил е жалбоподателят М. Ш.,
както и че лицето Д. Ш. има качеството на неправоспособен водач по смисъла
на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Т.е. по делото би се доказала обективната
страна на процесното административно нарушение по чл. 102, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, тъй като Съдът би приел, че се е установил и доказал фактът, че Д.
Ш. е неправоспособен водач, който е управлявал процесното МПС – един от
собствениците на което е жалбоподателя М. Ш., която му е предоставила
управлението. Визираното нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП има
особен субект, който следва да притежава едно измежду изчерпателно
изброените в разпоредбата три качества - водач, собственик или
упълномощен ползвател. Както в АУАН, така и в НП е посочено качеството
на лицето - собственик. Т.е. ясна би била волята на АНО да накаже лицето в
качеството му на собственик.
Съдът би приел, че осъщественото от М. Ш. Д.ие е съставомерно и по
субективен признак, извършено би било виновно при пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят М. Ш. е била напълно наясно относно задължението да не
бъде предоставяно МПС на неправоспособен водач, но е предоставила
процесното такова на неправоспособния Д. Ш., с което обстоятелство тя е
била наясно, тъй като й е съпруг.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителната
разпоредба на ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на
НП, респ. налагането на санкция на извършителя. Отсъствието на изложени
мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално
нарушение. Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано
по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената
материалноправна норма обществени отношения. Обект на защита са
обществените отношения по опазването живота и здравето на участниците в
движението по пътищата. Особено укорими са нарушенията, при които
деецът предоставя управлението на МПС на неправоспособен водач,
11
пренебрегвайки неблагоприятните последици при осъществяване на една
дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички
останали участници в движението - водачи, пътници и пешеходци. От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, процесното Д.ие не би разкрило обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава, предвид риска, който Д.ието носи за околните. Отделно от
това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага чл.
28 от ЗАНН.
Съдът би приел, че административното наказание е правилно и
законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си,
индивидуализиран в максималния такъв, предвиден в закона. При
индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да
го наложи в максималния размер, предвиден от разпоредбата на чл. 177, ал. 1,
т. 3, б. „а” от ЗДвП, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973
година. Действително обществената опасност на Д.ието е завишена, тъй като
се предоставя управлението на МПС на неправоспособно лице, което води до
рискове за живота и здравето на другите участници в движението. Но за
разлика от нея обществена опасност на дееца не е завишена, тъй като по
делото не се констатира наличие на друго идентично нарушение или на
нарушение по ЗДвП (наличието на влязъл в сила ЕФ не би променил тези
изводи на Съда, тъй като той е от преди 10 години) и предвид факта, че М. Ш.
не е възпрепятствала или направила опит да осуети проверката. Отегчаващи
отговорността обстоятелства, извън това посочено с оглед завишената
обществена опасност на Д.ието, не биха се установили. По делото са налични
доказателства за влошеното финансовото положение на жалбоподателя М. Ш.
– безработна е видно от служебно извършената Справка за трудовите й
договори и притежава два недвижими имота – стопанска постройка и
жилището, което обитава заедно със семейството си и не притежава МПС,
изключая процесното такова видно от приетата като доказателство по делото
Декларация за семейно, материално и имотно състояние. Съдът би приел, че
по делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че
жалбоподателят М. Ш. е наказвана и преди това по ЗДвП (изключая ЕФ от
2013 година) или по други закони за извършени административни нарушения.
В случая би могло да се приеме от конкретиката на процесния случай, че се
12
касае за инцидентен случай на извършено административно нарушение от
жалбоподателя. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият
състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на
формално, а не на резултатно Д.ие, поради което липсата или наличието на
вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има
значение едва при определяне на административното наказание, би следвало
в настоящия случай размерът на наказанието да се намали до минималния
законоустановен такъв от 100 лв. В този ред на мисли би следвало да се
посочи, че Съдът би достигнал до този извод и предвид факта, че по делото
липсват каквито и да било данни защо АНО е наложил наказание именно в
размер на 300 лв. Така редуцираният размер на наказанието, Съдът би
намерил за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание.
Изложената фактическа обстановка би се установила от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 22.05.2023 година свидетели – К. Г. П. и Д. Д. П.. Писмените
доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на К. П. и Д.
П.. С правна преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и писмените
доказателства, приложени в АНП, както и допълнително представените,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса (както вече бе посочено).
Същите биха се ценили по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
13
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие от 10.04.2023 година, сключен между М. И. Ш. и
адвокат Е. М., изрично е посочено, че договорените правна защита и
съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38 от ЗА, т.е. като безплатна
за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това
свое право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието
на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице М. И. Ш., която е била представляван по
делото от надлежно упълномощения адвокат Е. М., а оспореното от нея НП е
отменено от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата
14
е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатското възнаграждение са налице, поради което следва
да се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
Размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. Според така направената препратка
към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер,
определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 е 400 лв.
Така посоченият размер на адвокатския хонорар следва да бъде
редуциран, тъй като в конкретния случай работата на адвоката се състоеше
само в изготвяне на Жалбата срещу процесното НП и депозиране на Молба с
декларация за семейно, материално и имотно състояние, а според чл. 18, ал. 1
от цитираната Наредба № 1 от 09.07.2004 година, размерът на адвокатското
възнаграждение за изготвяне на Жалба срещу НП без процесуално
представителство се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на
половината от размера на санкцията, но не по-малко от 100 лв. Не е налице
правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело
се състои (както вече бе посочено) само в изготвяне на Жалбата и представяне
на Декларация, без явяване в съдебно заседание, т.е. налице е несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че следва подлежащото
на присъждане адвокатско възнаграждение да е в размер на 100 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на РУ - Свиленград е отговаряла
ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е
юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР –
Хасково да заплати посочената адвокатското възнаграждение.
В случай на изменение на НП искането на процесуалния представител на
15
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение би било
основателно за сумата от 266.66 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 и
ал. 3, т. 1 и т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0351-000061 от 09.03.2023 година на Началник Група
в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на М. И. Ш. с ЕГН
********** от село Васково, област Хасково, за нарушение на чл. 102, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300
лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от ЗА,
вр.чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град
Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е. Г. М. от
Адвокатска колегия - Разград, сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
адвокатска защита и съдействие на М. И. Ш. по АНД № 218 по описа на
Свиленградския Районен съд за 2023 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16