№ 1421
гр. Русе, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520102406 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ищеца Т. Х. С. твърди, че сключила Договор за паричен заем N:486011
с ответника „Креди Йес“ ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково.
Твърди, че е налице недействителност на целия договор за
потребителски заем поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи
недействителността/нищожността на Договор за паричен заем №486011,
сключен на 09.09.2021г. между Т. Х. С. с ЕГН;********** и „КРЕДИ ЙЕС"
ООД с ЕИК:*********, поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК,
ЗЗП и ЗЗД.
В условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което
ако приеме, че процесният договор за потребителски кредит е действителен,
да прогласи нищожността на отделни клаузи съдържащи се в него, а именно:
чл. З, т. 7, уреждащ месечен лихвен процент в размер на 3,330% /равняващ се
на годишен лихвен процент от 39,96%/, чл. 6 и чл. 8, предвиждащ
обезпечения на кредита и сума, дължима като неустойка при непредоставяне
1
на обезпечение, както и чл. 7, ал. 2, в който е предвидено, че ако кредитът
бъде обявен за предсрочно изискуем, кредитополучателя ще дължи и
непогасената част от неустойката.
Претендират се съдебно-деловодни разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение в условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „КРЕДИ ЙЕС" ООД с
ЕИК:********* е подал писмен отговор, в който развива подробни
съображения за неоснователност на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.12 от ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са главни искове по чл.26, ал.1, пр.1, вр. с чл.22, вр. с чл.11,
ал.1, т.11 и т.12, т.20 от ЗПК, чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД за признаване
за прогласяване на нищожността на договора за кредит, поради противоречие
със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.
В условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване
нищожността на отделни клаузи съдържащи се в него, а именно: чл. З, т. 7,
уреждащ месечен лихвен процент в размер на 3,330% /равняващ се на
годишен лихвен процент от 39,96%/, чл. 6 и чл. 8, предвиждащ обезпечения
на кредита и сума, дължима като неустойка при непредоставяне на
обезпечение, както и чл. 7, ал. 2, в който е предвидено, че ако кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем, кредитополучателя ще дължи и непогасената
част от неустойката.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Креди
Йес“ ООД с ЕИК:********* представлява финансова институции по смисъла
на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които
не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.
2
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по
своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от
ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 от
ЗПК, чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.
В настоящия случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба
основания за недействителност на процесния договор, които са предмет на
делото и не следва служебно да разглежда други основания за нищожност на
договора, незаявени от ищеца.
След изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са
спазени изискванията към съдържанието на договора за потребителски
кредит, предвидени в цитираните разпоредби.
Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, доколкото посочения лихвен процент
не отговаря на действителния по договора,тъй като към него следвало да се
включи и вземането за неустойка по чл.4, ал.2, която представлявала скрита
възнаградителна лихва. В чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК ясно е посочено какви следва
да са реквизитите на договора за кредит съобразно тази разпоредба – лихвен
процент и условията за прилагането му.
Видно от договора за заем /л.6/, в чл.2, т.6 е посочен фиксиран годишен
лихвен процент по заема от 40 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9
от ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо
да се посочват условията за прилагането му.
Действително в договора няма отделно записване на общия размер на
договорната лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова
самостоятелно изискване за съдържанието на договора за потребителски
кредит не е предвидено в чл. 11 от ЗПК или в друга разпоредба, към която да
препраща гл. VI – Недействителност на договора за потребителски кредит.
Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно какъв е
общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора.
Обстоятелството дали предвидената в договора за кредит неустойка
3
представлява скрита възнаградителна лихва и следва да бъде включена в
лихвения процент не рефлектира върху действителността на договора като
цяло, то би могло да доведе до разсъждения за недействителност на клаузата
за неустойка.
Предвид изложеното този иск се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на
действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1
от ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае
действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в
него, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Също
така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде
включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е въпрос относим
към действителността на тази клауза, а не на договора. Предвид изложеното
съдът намира, че е спазена и тази разпоредба от ЗПК – посочен е ГПР и общо
дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР. Предвид
изложеното и този иск се явява неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
По изложените съображения се явява и неоснователен и иска за
прогласяване на недействителност на договора поради заобикаляне на закона,
в частност на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото тази разпоредба
касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и
невключени в него, което не влече след себе си недействителност на целия
договор.
Договорът за кредит не противоречи на добрите нрави, доколкото не се
установява, като цяло нееквивалентност на престацията на ищеца с
престацията на ответника. За предоставен в полза на ищеца кредит в размер
на 1200 лева, ответникът като заемодател получава като възнаграждение за
тази престация сума в размер на 275,30 лева, като възнаградителна лихва.
Съдът не открива нееквивалентност на насрещните престации на страните.
Определеното възнаграждение на ответника, за предоставения заем
съответства на принципа на добросъвестност и справедливост. Дали клаузата
по договора за неустойка представлява скрита лихва, с която необосновано се
увеличава размера на насрещната престация на ищеца, като заемател е
относимо към преценка действитеността на клаузата за неустойка, а не на
4
договора като цяло. С оглед изложеното и този иск е неоснователен и ще се
отхвърли.
Предвид отхвърляне на главните искове, съдът дължи произнасяне по
евентуалния иск.
По евентуалния иск за недействителност на клаузата за
неустойка:
Съдът приема, че същата е нищожна по смисъла на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.
Това е така, тъй като чл.6 от процесния договор за потребителски кредит
представлява уговорка във вреда на ищцата, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Видно от приложения Договор за потребителски кредит, неустойката е
в размер на 996,70 лева при главница от 1200 лева. Следователно
представлява почти 90% от чистата стойност на главницата и е практически
лихва и част от ГПР. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в приложение №1 начин. В Параграф 1, т. 2 от ДР на
ЗПК е дадена легална дефиниция за „Обща сума. дължима от потребителя" и
това е сбора от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя. В таблицата, озаглавена „погасителен план" като обща сума,
която следва да бъде върната, е посочена сумата от 2472,00 лв.. която
включва изначално неустойка, главница и лихва. Според чл. 6 от ДПК, заемът
се обезпечава с две гаранции на физически лица - гаранти и някое от
четирите изброени обезпечения в същата клауза. При заем от 1200 лв.,
предоставянето на обезпечения от посочения вид с практически невъзможно
изисквания, поради което целта на икономически по-силната страна
кредиторът, е била да включи сумата за „неустойка" като част от общата
сума, която ищцата следва да върне. Ако тази сума за неустойка бе включена
при формирането на ГПР, последният би надхвърлил многократно
допустимия петкратен размер на законната лихва, каквито са изискванията на
ЗПК. Тази неустойка не съответства на обичайните функции на неустойката и
5
поради това е нищожна клауза.
Предвид изложеното съдът приема, че по този начин е заобиколена
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния
размер на ГПР. Систематично следва да се отбележи, че посочените в
договора размери на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне ан ГПР. което води до нищожност на клаузата в чл.8 от договора
за потребителски кредит, в която ищцата е задължена да заплати
допълнителната сума от 996,70 лв. при непредставяне на обезпечението,
предвидено в чл. 6 от договора.
По евентуалния иск за недействителност на клаузата
регламентираща размера на договорната /възнаградителната/ лихва:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този
смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Нищожна поради противоречие с добрите нрави е и клаузата,
регламентираща размера на договорната /възнаградителната/ лихва, който е
фикриран на 39.96%. Допустимият размер на договорната лихва не може да
надвишава в настоящия случай по обезпечен кредит двукратния размер на
законната лихва, каквато е константната практика на ВКС, а в случая и от
приложения договор за заем е видно, че годишната договорна лихва
надхвърля дори и трикратния размер на законната лихва при необезпечени
кредити, до който се счита, че договорната лихва не нарушава добрите нрави.
По отговорността за разноските:
6
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при
този изход на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът е освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от плащане на
държавни такси. По делото ищецът се е представлявал от адв. К. Б., която е
поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.8/, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 от
ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за
адв.К. Б. в размер на 300,00 лева, определено въз основа на уважената
претенция, което ще й се присъди.
Ответникът се е представлявал в производството от адв.П. П., като
се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. От тази сума
на основание чл.78, ал.3 от от ГПК следва да се присъди сума в размер на 150
лева, с оглед отхвърлената част от исковете.
При този изход на делото в тежест на ответника следва да бъде
присъдената дължимата д.т. в размер на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Х. С. с ЕГН:********** срещу „Креди
Йес“ ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково
искове за прогласяване на недействителността/нищожността на Договор за
паричен заем №486011, сключен на 09.09.2021г. между Т. Х. С. с
ЕГН;********** и „КРЕДИ ЙЕС" ООД с ЕИК:*********, поради
противоречието му с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.
ОБЯВЯВА за нищожни клаузите съдържащи се в Договор за паричен
заем №486011, сключен на 09.09.2021г. между Т. Х. С. с ЕГН;********** и
7
„КРЕДИ ЙЕС" ООД с ЕИК:*********, а именно: чл. З, т. 7, уреждащ месечен
лихвен процент в размер на 3,330% /равняващ се на годишен лихвен процент
от 39,96%/, чл. 6 и чл. 8, предвиждащ обезпечения на кредита и сума,
дължима като неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на
996,70 лева, както и чл.7, ал.2, в който е предвидено, че ако кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем, кредитополучателя ще дължи и непогасената
част от неустойката.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.Хасково да заплати на адв.К. Б. от АК-Русе, на основание
чл.38 от ЗА, сумата от 300,00 лева адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т. Х. С. с ЕГН:********** да заплати на „Креди Йес“ ООД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково сумата в
размер на 150,00 лева адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.Хасково да заплати в полза на Русенски районен съд д.т. в
размер на 50 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8