№ 1007
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211000501044 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 4486/23.07.2020 г., постановено по гр.д. № 16354/2017 г.,
Софийски градски съд, І-3 състав е отхвърлил като неоснователен предявения
от Г. Ц. Г. иск против „Уникредит Булбанк“ АД и „М.-871“ ЕООД с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на
„Уникредит Булбанк“ АД и „М. 871“ ЕООД, че Г. Ц. Г. не дължи като
солидарен длъжник вземането на „Уникредит Булбанк“ АД по Договор за
банков револвиращ кредит № 403/22.11.2013 г., прехвърлено на „М.-871“
ЕООД с договор за цесия, сключен между двамата ответници на 20.07.2016 г.,
за сумата 50 000 лв. – част от пълния размер на задължението от 1418 988, 33
лв.
С Решението ищецът е осъден да заплати на „М. 871“ ЕООД разноски
по делото – адвокатско възнаграждение в размер 3000 лв.
Срещу решението в неговата цялост е постъпила въззивна жалба от
ищеца Г. Ц. Г..
Въззивникът поддържа неправилност на постановения съдебен акт, до
1
която се е стигнало поради отказ на първоинстанционния съд да допусна
повторна тройна съдебно-графическа експертиза за установяване на основния
факт по делото, а именно: авторството на подписите поставени върху
договора за банков револвиращ кредит № 403/22.11.2013 г.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
друго, с което да уважи изцяло предявените искове от ищеца и да му бъдат
присъдени направените в хода на двете инстанции по спора разноски.
В допълващата въззивна жалба въззивникът поддържа, че мотивите и
констатациите на съда не кореспондират със събрания доказателствен
материал по делото. Намира решението за тенденциозно, тъй като въпреки
възраженията на ищеца по изготвената експертиза, тя е приета и кредитирана
като пълна и категорична, въпреки че е изготвена без да е обсъден нито един
истински сравнителен образец, изготвена е изцяло на копия предоставени от
ответната страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът „М.-871“ ЕООД и чрез своя
процесуален представител депозира отговор. Оспорва изцяло жалбата, като
счита същата за неоснователна. Счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно и същото не страда от сочените във въззивната жалба
пороци. Счита допълнителната жалба за недопустима, евентуално
неоснователна.
Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди на
въззиваемата страна направените във въззивното производство разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът „УниКредит Булбан“" АД не
е депозирал отговор.
В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалните си
представители моли съда да уважи въззивната жалба. Претендира
направените разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Подробни
съображения излага в писмени бележки по делото.
В открито съдебно заседание въззиваемият-ответникът „М. 871“ ЕООД
и чрез своя процесуален представител поддържа, че предвид приетите по
делото нови писмени доказателства ответникът „М. 871“ ЕООД вече не е
кредитор на ищеца, а последният изцяло е освободен от дълг и към него няма
претенции, поради което е отпаднал правния интерес от предявения иск,
поради което моли съда да обезсили първоинстанционното решение и да
2
прекрати производството по делото. Няма претенции за разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемият-ответник „УниКредит
Булбанк“ АД, редовно призован, не изпраща представител, не изразява
становище в хода по същество.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от Г. Ц. Г. против
„УниКредит Булбанк“ АД и „М. 871“ ЕООД за установяване в отношенията
между страните, че ищецът в качеството си на солидарен длъжник не дължи
прехвърленото с договор за цесия между двамата ответници от 20.07.2016 г.
вземане на „Уникредит Булбанк“ АД към „Жоси“ ООД-кредитополучател и
ищеца-солидарен длъжник в размер на 50000 лв., част от пълния размер на
задълженията в размер на 1 418 988,33 лв.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
По делото като писмено доказателство е приет договор за банков
револвиращ кредит № 403 от 22.11.2013 г., сключен между „УниКредит
Булбанк“ АД от една страна в качеството му на кредитор и от друга
страна-„Жоси“ ООД – кредитополучател, ищеца Г. Ц. Г., С. П. П. и ЕТ „М.-
87-Н. П.“-тримата в качеството на солидарни длъжници. По силата на
договора Банката е предоставила на кредитополучателя и при солидарната
отговорност на солидарните длъжници, револвиращ кредит до 1 400 000 лв. за
оборотни средства и финансиране на разходите за основната дейност, като
усвояването се извършва срещу разходно-оправдателни документи.
Съответно кредитополучателят се е задължил след усвояване на кредита да го
ползва целево и да го връща ведно с начислените лихви, такси, комисионни и
други разходи, в предвидените в договора срокове и в съответствие с Общите
условия, Тарифата за таксите и комисионните на „УниКредит Булбанк“ АД за
юридически лица и еднолични търговци.
С договор за прехвърляне на вземане от 20.07.2016 г., за което ищецът е
уведомен в края на месец август 2016 г. /признание за този факт се съдържа в
3
самата искова молба/, „УниКредит Булбанк“ АД е прехвърлило на „М. 871“
ЕООД вземанията си по горния договор, които към датата на сключване на
договора за цесия възлизат общо на сумата от 1 418 988,33 лв.
Във връзка с оспореното от ищеца авторство /положените от него
подписи върху договора/, първоинстанционният съд и на основание чл.193 от
ГПК е открил производство по оспорване на договора за банков револвиращ
кредит № 403 от 22.11.2013 г., в която връзка е приел заключение на съдебно-
графическа експертиза, от което се установява, че подписите-обекти на
експертизата в долния десен ъгъл на всяка страница от 1-10 вкл., както и на
стр.9 в местата „За кредитополучателя:“ в Договор № 403/22.11.2013 г. са
положени от Г. Ц. Г..
Това заключение е оспорено от ищеца, но искането за допускане на
повторна тройна СПЕ е оставено без уважение от първоинстанционния съд.
От показанията на свидетелката В. Р. Р. се установява, че същата работи
в „УниКредит Булбанк“ АД като мениджър корпоративни клиенти и е
запозната с договора, чието предназначение е било рефинансиране на
съществуващи задължения на „Жоси“ ООД към банката в същия размер.
Свидетелката установява, че договорът бил сключен в офис на банката на ул.
„Калоян“, където към онзи момент било и работното й място. Установява, че
при подписването на договора присъствали и двамата управители на „Жоси“
ООД-С. П. и Г.Г..
Разпитан свидетелят С. П. установява, че процесният договор бил
подписан с цел да рефинансират стари задължения на дружеството от 2009 г.,
които влизали в падеж от месец декември, с което били покрити три договора
към „УниКредит Булбанк“ АД. Установява се, че преди подписването на
договора, е имало преговори, а самият договор бил подписан в офиса на
Булбанк на ул. „Калоян“, на което подписване присъствали свидетеля,
съпруга му и ищеца.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че безспорно е доказано както,
че Договорът за кредит е подписан от ищеца, така и че той е подписан от него
в две качества – като управител на дружеството кредитополучател и като
физическо лице – съдлъжник, което с подписване на договора солидарно се е
задължило за размера на цялото задължение. Този извод на съда почива
4
изцяло на оспореното заключение на съдебно – графическата експертиза.
Приел е, че договорът за кредит не е нищожен поради липса на съгласие -
липса на волеизявление от ищцовата страна за това. Приел е, че страните с
подписване на договора, са се съгласили да е налице солидарна отговорност
по отношение на задължението за заплащане на кредита към Банката. По
изложените съображения СГС е приел, неоснователност на исковата
претенция и я е отхвърлил изцяло.
Пред настоящата инстанция и поради допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, е допуснато изслушването
на тройна съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещите лица С. Г. Х.,
Д. К. В. и Д. Г. Г., чието заключение потвърждава изводите на приетото пред
първоинстанционния съд заключение.
Това заключение е оспорено от въззивника-ищец във връзка с което е
допусната втора поред повторна разширена съдебно-графическа експертиза,
изготвена от вещите лица Б. и Ц., от заключението на която се установява, че
подписите за „Солидарен длъжник 1“ в долния десен ъгъл на всяка една от
десетте страници на договора, както и в раздела „За кредитополучателя:“ на
девета страница от името на „Г. Ц. Г.“ в Договор № 403/22.11.2013 г. не са
положени от Г. Ц. Г.. Подписите от името на Г. Ц. Г. са изпълнени със
стремеж към имитация и възпроизвеждане на неговите подписи. Няма
разлика в химикалната паста, с която са изпълнени подписите от името на Г.
Ц. Г. на всяка една от страниците на договора, респ.няма признаци за подмяна
на страница след първоначалното изготвяне на договора. Това заключение е
оспорено от въззиваемата страна „М. 871“ ЕООД.
Пред настоящата въззивна инстанция са приети и нови доказателства, а
именно: договор за прехвърляне на вземане от 03.08.2020 г., по силата на
който „М. 871“ ЕООД е продала на „ИМС 2020“ ЕООД вземането си по
процесния договор за банков револвиращ кредит, за която цесия ищецът е
уведомен на 30.05.2022 г. и договор за заместване в дълг, сключен на
12.05.2022 г. между „ИМС 2020“ ЕООД и „М. 871“ ЕООД, по силата на който
„ИМС 2020“ ЕООД в качеството на кредитор е приел „М. 871“ ЕООД в
качеството на поемател като солидарен длъжник по процесния договор за
банков револвиращ кредит до размера на сумата от 50 000 лв., предмет на
настоящата искова претенция и е освободил досегашния солидарен длъжник 1
5
Г. Ц. Г. от задължението му по договора до размера на сумата от 50 000 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ищеца по делото и е насочена срещу
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258,
ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално
допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск за недължимост на част от
вземането на двамата ответници по договор за банков револвиращ кредит №
403 от 22.11.2013 г., сключен с първия ответник „УниКредит Булбанк“ АД, по
който договор ищецът има качеството на солидарен длъжник и което вземане
на банката е прехвърлено на втория ответник „М. 871“ ЕООД с договор за
цесия от 20.07.2016 г.
Пред първоинстанционния съд между страните не е имало спор относно
наличието на правен интерес за ищеца да предяви исковата си претенция.
Липсата на правен интерес, отпаднала в хода на настоящото производство, се
твърди от въззиваемата страна „М. 871“ ЕООД, предвид приетите пред
настоящата инстанция нови доказателства - договор за прехвърляне на
вземане от 03.08.2020 г. и договор за заместване в дълг, сключен на
12.05.2022 г. между „ИМС 2020“ ЕООД и „М. 871“ ЕООД.
По отношение на прехвърляне на процесното вземане обаче са
приложими разпоредбите на чл. 226, ал. 1 и ал.3 от ГПК, съобразно които, ако
в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху
другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни, като
постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и
спрямо приобретателя.
Не отпада правния интерес на ищеца от предявяване на исковата
6
претенция и с оглед сключения договор за заместване в дълг.
Както е известно от правната теория, заместването в дълг е договор, по
силата на който едно задължение са поема от трето лице, а старият длъжник
се освобождава-чл.102 ЗЗД. Одобрение или разрешение на длъжника не е
необходимо /противно на твърденията на въззивника в писмените му
бележки/, тъй като последният се освобождава от задължението си - арг. от
чл.73, ал.1 ЗЗД.
В случая обаче е налице договор за заместване в дълг, респ.
освобождаване на ищеца-длъжник, но само частично до размера на
задължението от 50 000 лв. (спорното право), цялото от 1 418 988,33 лв.,
следователно и за разликата над 50 000 лв. ищецът продължава да има
качеството на длъжник по процесния договор за банков револвиращ кредит,
съответно ответникът „М. 871“ ЕООД продължава да има качеството на
кредитор спрямо ищеца за вземане в размер на 1 368 988,33 лв.
С оглед на горното правният интерес за ищеца не е отпаднал към
настоящия момент, доколкото и при наличието на положителен за него изход
от настоящия процес по частичния иск, с влязъл сила съдебен акт, то със сила
на пресъдено нещо ще е отречен правопораждащия факт на спорното
субективно материално право, т.е. със сила на пресъдено нещо ще е отречено
правото на вземане на ответниците по договора за кредит и съответно
договора за цесия. Това решение ще ползва със сила на пресъдено нещо,
относно отреченото право, при предявен в друг исков процес иск за
установяване на недължимост на вземането за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право, т.е. от същия договор.
Ето защо и по гореизложените съображения, въззивният съд намира, че
и към настоящия момент за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за недължимост на част от вземане по
процесния договор за банков револвиращ кредит № 403 от 22.11.2013 г.,
сключен с първия ответник „УниКредит Булбанк“ АД, който от своя страна е
прехвърлил вземането си на втория ответник „М. 871“ ЕООД, който пък от
своя страна и в хода на настоящото производство е прехвърлил частично
вземането си, предмет на настоящото производство на трето лице-„ИМС
2020“ ЕООД, по отношение на което и на основание чл.226, ал.3 от ГПК
постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо.
7
По същество на предявения иск:
С оглед събраните по делото доказателства и пред двете съдебни
инстанции, към момента на приключване на устните състезания са налице
едно заключение на единична и две заключения на повторни разширени
съдебно-графически експертизи. Първите две експертизи са със съвпадащи
заключения относно авторството на положените върху процесния договор за
кредит подписи, а последната приета по делото експертиза е със заключение с
противоположен извод, а именно: че подписите не са положени от ищеца.
Съобразно константната съдебна практика, когато по делото са приети
две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно
основно, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за
установяването на което са необходими специални знания, с оглед принципа
за установяване на обективната истина (чл. 121, ал. 2 от КРБ и чл. 10 от ГПК)
съдът следва да положи максимални усилия, за да отстрани противоречието и
изясни кое е вярното заключение-Решение № 107/02.07.2020 г., гр.д. №
2461/2019 г. на ВКС, ІV г.о.
Първата експертиза, изготвена от вещото лице Б. е работила със
следните свободни сравнителни образци: копия на документи от Търговския
регистър, изготвени в периода от 08.02.1995 г.-09.03.2013 г. и частни писмени
документи, изготвени в периода 05.02.2011 г.-21.02.2020 г. Тези сравнителни
образци изрично са оспорени от процесуалния представител на ищеца с
твърдението, че част от тях са копия на документи, а друга част от тях са с
подписи, които не са положени от ищеца.
Втората експертиза изготвена от вещите лица Х., В. и Г. е работила със
следните свободни сравнителни образци: заявления за издаване на документи
за самоличност на български граждани от дати/ 26.01.2011 г., 09.01.2017 г.,
21.07.2017 т. и 24.04.2017 г. и отново частни писмени документи, изготвени в
периода 2019 г.-2020 г., т.е. всичките с изключение на заявлението от 2011 г.
са с дати, далечни след съставяне на оспорения договор.
И третата експертиза, изготвена от вещите лица Б. и Ц. е работила със
следните свободни сравнителни образци: подписи и ръкописни имена в
оригиналите на нотариални актове № 123, дело № 460/2014 г., № 124, дело №
461/2014 г., № 125, дело № 462/2014 г., № 126, дело № 104/2014 г., № 142,
дело № 271/2014 г., № 23, дело № 1115/2013 г., договори за аренда с
8
нотариално удостоверяване на подписите от 02.12.2013 г.-2 бр., както и
подписи на ищеца върху различни документи, намиращи се по делото на
първоинстанционния съд, както и по настоящото дело.
С оглед на горното настоящият въззивен състав намира, че
използваните от вещите лица Б. и Ц. свободни сравнителни образци, при
съобразяване с изричното оспорване на използваните от вещото лице Б.
образци, са най-добре подбрани, тъй като са изготвени в периода 2013 г.,
2015 г., 2017 г. до 2021 г., т.е. период близък до датата, на която е подписан
изследвания от експертизите договор за банков револвиращ кредит, а именно:
22.11.2013 г. и са официални писмени документи, като подписът положен в
тях от ищеца е удостоверен от съответните длъжностни лица и в този смисъл
не е спорно авторството на положените в сравнителните образци подписи.
Видно от обстоятелствената част на заключението на вещото лице Б.
същият е установил съвпадение в общите признаци между изследваните
подписи обекти на експертизата и в сравнителните образци и в по-характерни
според него частни признаци, като е приел, че тези съвпадения са характерни,
устойчиви, образуват идентификационна съвкупност и са достатъчни за
извода, че сравняваните подписи са изпълнени от едно и също лице-ищеца Г.
Ц. Г.. Установените съвпадения и различия не са обосновани от вещото лице
и не е обяснено на какво се дължат.
Вещите лица Х., В. и Г. също са установили съвпадения в общи и
частни признаци, като са дали приоритет на качествените, а не на
количествените показатели, а установените различия са обяснили с
обикновена вариантност.
Вещите лица Б. и Ц. за разлика от другите две експертизи са
констатирали в подписите-обекти неравномерност в темпа на движенията,
нарушения в линейността, множество прекъсвания на движенията на
различни места в различни елементи в отделните подписи-обекти, тъпи
краища. Констатирали са също, че тези необичайности не са характерни за
писмено-двигателния навик на Г. Ц. Г., тъй като при подписите сравнителни
образци от Г. Ц. Г. се установява степен на обработеност над средната - с бърз
темп и добра координация - с точност и устойчивост на формите и връзките
между елементите и пространственото им разположение, преобладаващ
наклон, степен на свързаност – слято изпълнение, без прекъсване от начало до
9
край. Наличието на тази необичайност, която не е констатирана като
характерна за писмено-двигателния навик на Г. Ц. Г., сочи на признаци за
имитация на чужд подпис.
Установените съвпадения в общата визия на подписите-общ вид и
състав на транскрипцията, имат ниска идентификационна стойност, тъй като
същите не са проява на автоматизма в почерка при подписване. Обратно
вещите лица обосновават, че констатираните различия и доколкото същите
касаят автоматизма в почерка /т.е. трудни са за имитация/, сочат на
непривичност в изпълнението и стремеж към наподобяване/имитиране на
чужд за имитатора подпис, поради с което същите притежават висока
идентификационна стойност и са достатъчни за извода, че подписите-обект
на експертизата, не са изпълнени от Г. Ц. Г..
С оглед на така гореизложеното настоящият въззивен състав кредитира
заключението на вещите лица Б. и Ц., като намира същото за обосновано и
вярно по следните съображения:
На първо място, единствено само тази експертиза е работила с
неоспорени от страните и добре подбрани свободни сравнителни образци
/съображения за това са изложени по-горе в настоящите мотиви/.
На следващо място. Методиката на идентификационното изследване се
основава на качествен анализ на почерковия /графичен/ материал, при което
решаваща е субективната оценъчна дейност на експерта. В
криминалистичната доктрина е прието, че няма количествен критерий, според
който да се определи при колко частни признака трябва да е налице
съвпадение, за да се направи извод за тъждество. Принципът е, че колкото по-
специфичен е даден признак, толкова по-голямо е неговото
идентификационно значение. За да бъде обосновано, заключението трябва да
съдържа и обяснения за причината на различието. Заключението на вещите
лица Б. и Ц. е обосновано, доколкото в него подробно са обяснени причините
както за различията, така и за съвпаденията. Установени са различия в
специфични признаци, който са свързани с автоматизма на движенията, т.е.
такива, които са трудни за имитация, а именно: в свързаността, темпа и
координацията на движенията, както като цяло, така и при изпълнение на
отделните съставни елементи, техните части и връзките между тях. Тези
различия в общия и най-вече в частните почеркови признаци и именно защото
10
са констатирани при специфични признаци, притежават висока
идентификационна стойност.
Ето защо съдът приема за обоснован извода на вещите лица, че тези
признаци притежават висока идентификационна стойност. Обратно
установените съвпадения, касаят признаци, които не са проява на
автоматизма в почерка при подписване, което ги прави и по-лесни за
възпроизвеждане при имитация.
Действително това заключение не кореспондира със събраните по
делото свидетелски показания, но въззивният съд не ги кредитира. Същите са
с ниска доказателствена стойност, доколкото показанията на свидетелката Р.
са на заинтересован свидетел, служител на банката, която не би уличила себе
си в извършване на престъпление, свидетелствайки, че ищецът не е бил при
подписване на договора. Свидетелят П. също е заинтересован свидетел,
доколкото същият и към 2013 г. е бил другия управител на дружеството-
кредитополучател и очевидно между него и ищеца е възникнал тежък
конфликт, породил последица от наказателни и граждани дела помежду им.
С оглед на горното съдът намира, че ищецът доказа оспорването на
неистинността на процесния Договор за банков револвиращ кредит №
403/22.11.2013 г., доказа че договорът не е подписан от него, следователно
волеизявленията направени в договора от името на ищеца в качеството му на
солидарен длъжник 1, не са направени от него, т.е няма съвпадение на
насрещните волеизявления. А тогава, когато няма съвпадение на насрещните
волеизявления, има липса на съгласие. Ищецът не е формирал воля за
солидарно задължаване към кредитодателя „УниКредит Булбанк“ АД за
задълженията на кредитополучателя „Жоси“ ООД по договора за кредит и не
е направил волеизявление в тази насока, поради което и в тази част договорът
е нищожен и не е произвел правни последици, т.е. за първия ответник не е
възникнало вземане спрямо ищеца.
Следователно към деня на прехвърляне на вземането – 22.11.2013 г.,
цедентът-първият ответник не е бил носител на съществуващо вземане
спрямо длъжника в качеството му на солидарен длъжник, поради което и
сключеният договор за цесия не е произвел целения транслативен ефект и
вземането не е преминало в патримониума на цесионера-вторият ответник по
делото.
11
По горните съображения предявеният иск се явява основателен, поради
което първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което искът бъде уважен.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото на въззивника – ищец се дължат в пълен
размер направените от него разноски пред двете съдебни инстанции, както
следва: разноски направени пред СГС в общ размер на сумата от 5 157,29 лв.,
от която сума: 2007,29 лв. внесена държавна такса, 350 лв.-депозит вещо лице
и 2800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна
защита от 13.07.2020 г. /л.156 от делото/, сключен с представляващия го
адвокат М. и разноски направени пред настоящата съдебна инстанция в общ
размер на сумата от 4 380,40 лв., от която сума: 1000 лв. внесена държавна
такса, 2000 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, депозити вещи лица,
като от депозита от 800 лв. само платената за експертизата сума в размер на
330,40 лв., доколкото разликата подлежи на връщане, поради неизползването
на депозита, съобразно протоколно определение от 07.06.2022 г.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4486/23.07.2020 г., постановено по гр.д. №
16354/2017 г., Софийски градски съд, І-3 състав И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните и по
иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК предявен от Г. Ц. Г., ЕГН
**********, гр.***, кв. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.** против „УниКредит
Булбанк“ АД, дружество учредено и регистрирано в Агенция по вписванията
гр. София-Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, пл.“Света Неделя“ № 7 и „М. 871“ ЕООД дружество
учредено и регистрирано в Агенция по вписванията гр. София-Търговския
регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к. „Витоша“, ул. „Проф.Георги Златарски“ № 11, със съдебен адрес:
гр.Враца, ул. „Лукашов“ № 10, ет.5 адвокат В. Ч., че Г. Ц. Г. НЕ ДЪЛЖИ като
солидарен длъжник част от вземането на „УниКредит Булбанк“ АД по
Договор за банков револвиращ кредит № 403/22.11.2013 г., прехвърлено на
12
„М. 871“ ЕООД с договор за цесия, сключен между „УниКредит Булбанк“ АД
и „М. 871“ ЕООД на 20.07.2016 г. в размер на сумата от 50 000 лв. /петдесет
хиляди лв./ – част от пълния размер на задължението от 1418 988, 33 лв.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, дружество учредено и
регистрирано в Агенция по вписванията гр. София-Търговския регистър с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Света
Неделя“ № 7 и „М. 871“ ЕООД дружество учредено и регистрирано в
Агенция по вписванията гр. София-Търговския регистър с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Витоша“, ул.
„Проф.Георги Златарски“ № 11, със съдебен адрес: гр.Враца, ул. „Лукашов“
№ 10, ет.5 адвокат В. Ч. да заплатят по равно на основание чл.78, ал.1 от ГПК
на Г. Ц. Г., ЕГН **********, гр.***, кв. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**
направените от него разноски пред СГС в размер на 5 157,29 лв./ пет хиляди
сто петдесет и седем и 0,29 лв./ и разноски пред въззивната инстанция в
размер на 4 380,40 лв. /четири хиляди триста и осемдесет и 0,40 лв./
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13