№ 747
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20211100108189 по описа за 2021 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И
ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] И. К. е заявил в искова молба от 28.06.2021 г., че на 06.06.2021 г. е
получил от ЧСИ М.П. призовка съобщение за изпълнително дело, образувано
срещу него, по което взискател е бил ответникът „О.Б.“ АД (БАНКАТА).
Делото е било образувано по изпълнителен лист за: 46 414,45 евро главница
по договор за кредит от 19.02.2009 г. плюс законната лихва от 12.06.2015 г. до
окончателното изплащане; 401,45 евро обезщетение за забава от 12.06.2015 г.
до 18.06.2015 г.; 30,86 евро неустойка от 12.06.2015 г. до 18.06.2015 г.; 60,00
лева разходи за нотариална покана; 3 656,56 лева разноски по заповедното
производство.
[2] И. К. твърди, че правото на принудително изпълнение на
1
БАНКАТА по изп. дело е погасено по давност, която е започнала да тече на
18.05.2016 г. и е изтекла на 18.05.2021 г. Затова той моли съда да признае за
установено, че не дължи изпълнение по изп. дело (исковата молба, л. 3-4;
молбата, л. 95).
2. На БАНКАТА
[3] Ответникът БАНКАТА е оспорила предявения иск. БАНКАТА е
заявила, че:
1. е прехвърлила на „К. БГ“ АД (К.) вземането си от И. К. по
изпълнителния лист и затова тя не е материално-правно легитимирана;
2. правото на принудително изпълнение не е било погасено по давност,
защото по изп. дело са били извършвани изпълнителни действия. Ето защо
БАНКАТА моли съда да отхвърли иска (писменият отговор, л. 31-35).
3. Насрещни твърдения и искания на ищеца
[4] И. К. е заявил, че БАНКАТА не го е уведомявала за извършената
цесия. Затова цесията не е породила действие спрямо него. И. К. е насочил
иска си и срещу К. (становището, л. 80-82).
4. На К.
[5] Ответникът К. е оспорил предявения иск. К. е заявил, че:
1. са били извършвани изпълнителни действия, които са спирали и
прекъсвали давностния срок;
2. длъжникът е признал вземането, понеже по време на изп. дело е
сключвал споразумения с БАНКАТА относно спорното вземане (писменият
отговор, л. 97-100).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
2
СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[6] На 30.06.2015 г. СРС е издал изпълнителен лист в полза на „О.Б.“
АД въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. С него СРС е
осъдил И. К. да заплати на БАНКАТА: 46 414,14 евро главница по договор за
кредит от 19.02.2009 г. плюс законната лихва от 19.06.2015 г. до изплащане на
вземането; 401,45 евро неустойка за забава от 12.06.2015 г. до 18.06.2015 г.;
30,86 евро неустойка от 12.06.2015 г. до 18.06.2015 г.; 60,00 лева разходи за
нотариална покана; 3 656,56 лева разноски по делото за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт (изпълнителният лист, л. 7 от делото на
СГС).
[7] Не се спори, че на 13.10.2015 г. БАНКАТА е поискала от ЧСИ да
образува изп. дело срещу И. К. въз основа на издадения изпълнителен лист. В
същия ден ЧСИ М. К. е образувал изп. дело (вж. и решението на СГС, л. 72-
75).
[8] На 28.10.2015 г. И. К. е поискал от БАНКАТА да сключат
споразумение относно погасяването на задължението му по договора за
кредит от 19.02.2009 г. (молбата, л. 59). На 15.12.2015 г. те са сключили
споразумение, с което И. К. е признал вземането на БАНКАТА и са уговорили
да разсрочат погасяването на задължението (споразумението, л. 60-61). Не се
спори, че в същия ден БАНКАТА е поискала от ЧСИ К. да спре изп. дело и
той го е направил (вж. и решението на СГС, л. 72-75).
[9] На 01.04.2016 г. БАНКАТА е поискала от ЧСИ К. да възобнови изп.
дело и е посочила изпълнително действие. На 18.05.2016 г. БАНКАТА отново
е поискала от ЧСИ К. да спре изпълнението, той го е направил, а го е
възобновил на 20.04.2017 г. по искане на БАНКАТА, като ЧСИ К. е насрочил
публична продан на имот, собственост на И. К. (решението на СГС, л. 72-75).
[10] На 22.05.2017 г. БАНКАТА и И. К. са подписали анекс към
споразумението от 15.12.2015 г. С него И. К. отново е признал вземанията на
3
БАНКАТА към него по изп. дело и страните са се съгласили изплащането им
да бъде разсрочено (анекса, л. 63-64).
[11] По искане на БАНКАТА на 16.06.2017 г. ЧСИ отново е спрял изп.
дело. От 16.06.2017 г. до 22.08.2019 г. БАНКАТА не е била искала от ЧСИ К.
да извършва изпълнителни действия. Затова по искане на И. К. СГС е
установил, че е била настъпила перемпция (решението, л. 72-75).
[12] На 18.12.2019 г. БАНКАТА и К. са сключили договор за цесия. С
него БАНКАТА е прехвърлила на К. своето вземане срещу И. К. по договора
за кредит от 19.02.2009 г. (договорът, л. 36-43 и приложение 1, л. 49). На
28.04.2020 г. БАНКАТА е упълномощила К. да уведоми И. К. за цесията
(пълномощното, л. 57-58).
[13] През 2021 г. ЧСИ М.П. е образувал ново изп. дело за същото
вземане и е уведомил И. К. за него на 06.06.2021 г. (съобщението, л. 6). На
20.08.2021 г. ЧСИ П. е връчил на И. К. призовка за принудително изпълнение.
В нея е било вписано, че БАНКАТА е прехвърлила на К. вземането с договор
за цесия от 18.12.2019 г. (призовката, л. 65-66). На 25.08.2021 г. ЧСИ П. е
изготвил опис на недвижим имот на И. К., който е бил ипотекиран в полза на
БАНКАТА за обезпечаване изпълнението на процесното вземане (протокола,
л. 67-68).
[14] И. К. е заплатил: 3 869,33 лева за държавна такса (л. 13). Липсват
доказателства той да е заплатил на адвокат (в пълномощното на л. 5 няма
нищо вписано относно договореното и заплатено адвокатско възнаграждение,
или пък безплатно представителство). Затова съдът приема, че И. К. не е
заплащал на адвокати. БАНКАТА и К. не са заплащали на адвокати (в
пълномощните на л. 76, 92 и 94 липсва договорено и изплатено
възнаграждение) и не са направили разноски.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
4
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[15] И. К. е предявил иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК. Искът е
неоснователен и съдът го отхвърля.
1. По иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК
[16] Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2 от ГПК).
Следователно предпоставката за уважаването на иска е ищецът да установи,
че не дължи изпълнение на ответника, като установява това чрез факти,
настъпили след момента на приключване на съдебното дирене по делото, по
което е било постановено съдебното решение, чието изпълнение се търси.
[17] И. К. твърди, че не дължи изпълнение, понеже правото на
принудително изпълнение е погасено по давност в периода от 18.05.2016 г. до
18.05.2021 г. Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 от ЗЗД). Когато вземането
е установено със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, също е приложима
общата петгодишна давност (решение на ВКС 118-2022-III Г. О. по гр. д. 4
063/2021 г.). Когато срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение
в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила (чл. 416 от ГПК). От този
момент вземането става изискуемо и давността започва да тече (арг. от чл.
114, ал. 1 от ЗЗД).
[18] Давността прекъсва с признаване на вземането от длъжника (чл.
116, б. „а“ от ЗЗД). Признаването на вземането е изявление с удостоверителен
характер или действие на носителя на задължението, с което той потвърждава
категорично и недвусмислено съществуването на конкретно задължение,
което е все още неизпълнено към неговия кредитор (ТР на ОСГTК на ВКС №
4 от 14.10.2022 г. по т. д. № 4/2019 г.).
5
[19] Давността се прекъсва и с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Такива
действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. (чл. 116, б. „в“ от ЗЗД;
мотивите към т. 10 от ТР на ОСГТК на ВКС 2/26.06.2015 г. по т. д. 2/2013 г.)
[20] Съдът установи, че на 15.12.2015 г. и на 22.05.2017 г. БАНКАТА и
И. К. са сключили споразумение и анекс към него, с които не само на два пъти
са договорили разсрочването на изпълнението на процесното задължение, но
и И. К. два пъти е признавал това задължение. Следователно на 15.12.2015 г.
и на 22.05.2017 г. е било прекъснато теченето на давностния срок.
Петгодишният давностен срок не е бил изтекъл нито от 18.05.2016 г. до
22.05.2017 г., нито от 22.05.2017 г. до 18.05.2021 г. Ето защо искът на И. К. е
неоснователен.
[21] Също така, съдът установи, че на 20.04.2017 г. е била насрочена
публична продан на имот, собственост на И. К.. Това е изпълнително
действие, което също прекъсва теченето на давността. От 18.05.2016 г. до
20.04.2017 г. и от 20.04.2017 г. до 18.05.2021 г. не е бил изтекъл петгодишният
давностен срок. Затова искът е неоснователен. Надлежното уведомяване за
извършена цесия е без значение за основателността на установителния иск по
чл. 439 от ГПК (решение на ВКС 209-2018-I Т. О. по т. д. 2 530/2017 г.).
2. По разноските
[22] Искът на И. К. е неоснователен и не му се дължат разноски, а
ответниците не са направили такива. Затова съдът не присъжда разноски. Ето
защо съдът
РЕШИ:
[23] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК на И. С. К. срещу
“О.Б.” АД и „К. БГ“ АД, съдът да признае за установено, че И. С. К. НЕ
6
ДЪЛЖИ изпълнение по изпълнително дело № 20218510401311 на частен
съдебен изпълнител М.П., образувано по изпълнителен лист, издаден на
30.06.2015 г. по гр. дело 34 647/2015 г. на Софийски районен съд.
[24] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[25] Ако ищецът обжалва изцяло решението с въззивната си жалба, той
следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 836,40
лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7