№ 14728
гр. *** 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110168405 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба от *** *** /с предишно наименование ****/ срещу
Р. Ц. В., уточнена с молба от 24.10.2023 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно
наличието на облигационни правоотношения с ответницата с оглед сключени: 1)
Договор за мобилни услуги № *** от 22.03.2019 г., съгласно който на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер **, със стандартна месечна абонаментна такса
26.99 лв. с вкл. ДДС и мобилен телефонен апарат ***; 2) Договор за мобилни услуги
№ *** от 02.07.2019 г., съгласно койот на клиента са предоставени мобилен телефонен
номер **, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 21.99 лв. с вкл. ДДС; 3) Договор за лизинг от
02.07.2019 г., съгласно който на клиента е предоставен мобилно устройство ** за който
лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 4.99 лв. с вкл. ДДС, за които е предвидено че се фактурират заедно
с месечните такси за ползваните услуги през съответния отчетен период. Излага
доводи, че ответницата не е изплатила дължимите такси за предоставените услуги,
начислени за периода от месец юли 2019 г. до месец ноември 2019 г., обективирани във
фактура № **********/25.07.2019 г., фактура № ***/25.08.2019 г., фактура №
***25.09.2019 г. и фактура № ***/25.11.2019 г. Твърди, че след предсрочното
прекратяване на договорните отношения по вина на ответницата, поради изпадането й
в забава за плащане на цената за използваните услуги, за дружеството е налице правен
интерес да претендира заплащането на неустойка, предвидена в съдържанието на т. 11
от процесните договори. Сочи, че стойността на уговорената неустойка не надвишава
сбора на три стандартни месечни абонаментни такси за съответните номера без
начислено ДДС. Поддържа, че общата стойност на непогасените задължения от
ищцата възлиза на 774,69 лева, формирана както следва: задълженията по договор за
1
мобилни услуги № ***22.03.2019 г. са в общ размер на 308,92 лева, от които 74,02 лева
– такси за използвани услуги в периода 25.06.2019 г. – 24.09.2019 г. и неустойка в
размер на 234,90 лева; задълженията по договор за мобилни услуги № *** от
02.07.2019 г. са общ размер на 351 лева, от които 118,92 лв. – такси за използваните
услуги за периода 25.06.2019-24.09.2019 г. и неустойка в размер на 232,08 лева;
задълженията по договор за лизинг от 02.07.2019г., с който е предоставено ползването
на мобилно устройство ***, са в общ размер на 114,77 лева, от които 14,97 лева –
лизингови вноски за периода 25.06.2019 г. – 24.09.2019 г., както и 99,80 лева –
предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода за периода 25.10.2019 г. –
02.06.2021 г. Твърди, че по отношение на процесните вземания разполага с издадена в
негов полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19471/2021 г. по описа
на Сoфийски районен съд, 161 състав, срещу която ответницата е възразила.
Съобразно изложеното е направено искане съда да признае за установено, че
ответницата му дължи плащането на процесните изискуеми вземания, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
07.04.2021 г. до окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по чл. 131 ГПК ответника е депозирал писмен
отговор, в който е заявено становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца и предоставянето на
мобилни услуги от същия на посочената стойност. Оспорва твърдението на ищеца за
предоставени в нейна полза мобилни устройства. Оспорва автентичността на
представените от ищеца договори. Излага доводи, че претендираните лизингови
вноски представляват прикрита неустойка. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания. Съобразно изложеното е
направено искане съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните,
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл.
92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ.
Възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за исковите суми е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал.. ГПК, поради
което са допустими.
За основателността на исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото, при условията
на пълно и главно доказване, следните обстоятелства: 1) наличието на валидни
облигационни правоотношения с ответника по описаните в исковата молба договори за
предоставяне на мобилни услуги; 2) обем на предоставените на ответника
далекосъобщителни услуги и цена на същите. По исковете с правно основание по чл.
422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по
делото, при условията на пълно и главно доказване, валидно уговорени неустоечни
клаузи в чл. 11 от процесните договори, осъществяване на основанията за начисляване
на претендираните неустойки и размер на същите. По исковете с правно основание по
чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) наличието на валидни
облигационни правоотношения с ответника по описаните в исковата молба договори за
2
лизинг на мобилно устройство; 2) предоставянето на предмета на договора за лизинг
на ответника; 3) стойността на изискуемите лизингови вноски.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника
е да докаже, че е погасил процесните вземания, както и положителните факти, на
които основава своите възражения.
От представените по делото писмени доказателства – договор за мобилни услуги
№ ***22.03.2019 г. за телефонен номер ** и мобилен телефонен апарат *** Black /л.
11 и сл./, договор за мобилни услуги № *** от 02.07.2019 г. за телефонен номер ** /л.
15 и сл./, договор за лизинг от 02.07.2019 г. за мобилно устройство ** /л. 18 и сл./,
съдът намира за безспорно установено по делото наличието на валидно възникнали
облигационни правоотношения между страните по делото с посочените в исковата
молба и депозираната молба-уточнение към нея от 24.10.2023 г. параметри във връзка
с горепосочените договори. Оспорването на съществуването им от ответника съдът
намира за недоказано по делото, доколкото обсъжданите договори са подписани от
него, като положените подписи от негово име на тях не са оспорени след представяне
на договорите в оригинал. В тази връзка съдът съобрази, че в писмения отговор
ответникът е направил искане ищецът да бъде задължен да представи договорите в
оригинал, като е изложил твърдения, че подписите са негови, но са положени с
техническо средство. С молба от 12.02.2024 г. /л. 61 и сл./ ищецът е представил
процесните договори в оригинал, като положените подписи на същите не са оспорени
от ответника и от представените документи се установява, че същите не са положени
посредством техническо устройство, а са положени директно от потребителя –
собственоръчно.
След анализ на съдържанието на договорите, съдът приема, че същите не
съдържат неравноправни и/или нищожни клаузи по смисъла на ЗЗП и ЗЗД, каквито
твърдения са изложени в депозирания писмен отговор. Неоснователно е и
възражението на ответника, че не е ползвал предоставени услуги от дружеството-
ищец, като в тази връзка следва да бъде посоченото, че с подписването на договорите
за мобилни услуги, ответникът е поел задължението срещу ежемесечно предоставен
пакет от услуги, съобразно избрания абонаментен план, да плаща уговорената месечна
абонаментна такса. Съгласно т. 23, б. „Б“ от Общите условия на ****, които са приети
от ответника с подписването на изрична декларация-съгласие, приложена към всеки
договор, месечният абонамент осигурява достъп до мрежата и се предплаща от
потребителя. Следователно, месечните абонаментни такси се дължат по силата на
самото сключване на договора и е ирелевантно дали ответникът е ползвал самите
услуги. Във връзка с възражението, че устройството, предмет на договора за лизинг от
02.07.2019 г., не е получено, следва да се отбележи, че в чл. 4 от същия /л. 18/ изрично
е посочено, че с подписването му лизингополучателят декларира, че е получил
устройството.
Във връзка с установяването на основанието и размера на претендираните
вземания по делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводна експертиза /л. 105 и сл./, което съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвено, от което се установява, че при съобразяване с извършените
плащания по процесните договори, дължимите от ответника суми по тях са в размер на
претендирания в исковата молба и депозираната молба-уточнение към нея.
Възражението на ответника за погасяване на вземанията с изтичане на
тригодишна погасителна давност е неоснователно. Извод в тази насока следва от
съпоставката на датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.04.2021 г., и
датата на настъпване на изискуемостта на процесните вземания, за които са издадени
фактури, както следва: фактура № **********/25.07.2019 г., фактура № ***/25.08.2019
3
г., фактура № ***25.09.2019 г. и фактура № ***/25.11.2019 г. В конкретния случай
между датата на настъпване на изискуемостта на всяко вземане и датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК не е изтекъл срок от 3 години, като следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти,
каквито са страните по делото, съдът намира, че за част от анализирания период
погасителната давност е спряна. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с параграф 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели
да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Законът
е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е
възобновено на 21.05.2020 г.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че предявените
положителни установителни искове са доказани по основание и размер, поради което
следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищеца, който претендира такива в общ размер на 685 лв. за исковото производство, от
които 25 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за вещо лице, и 360 лв. – адвокатски
хонорар /платен в прой, видно от представен по делото договор за правна защита и
съдействие от 26.11.2021 г. – л. 9 /гръб/ /, както и разноски в размер на 385 лв. за
заповедното производство. С оглед изхода на спора, ответникът няма право на
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 342, ал. 1 ТЗ, че Р. Ц. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: град *** дължи на
*** ***, ЕИК *** със седалище в град *** и адрес на управление: град *** ж.к. ***,
сума в общ размер на 774,69 лв., формирана както следва: 1) задължения по договор
за мобилни услуги № ***22.03.2019 г. в общ размер на 308,92 лева, от които 74,02 лева
– такси за използвани услуги в периода 25.06.2019 г. – 24.09.2019 г. и неустойка в
размер на 234,90 лева по т. 11 от договора; 2) задължения по договор за мобилни
услуги № *** от 02.07.2019 г. общ размер на 351 лева, от които 118,92 лв. – такси за
използваните услуги за периода 25.06.2019 г. -24.09.2019 г. и неустойка в размер на
232,08 лева по т. 11 от договора; 3) задължения по договор за лизинг от 02.07.2019 г., с
който е предоставено ползването на мобилно устройство ***, са в общ размер на
114,77 лева, от които 14,97 лева – лизингови вноски за периода 25.06.2019 г. –
24.09.2019 г., както и 99,80 лева – предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода
за периода 25.10.2019 г. – 02.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2021 г. по ч. гр. д. № 19741/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 161. състав.
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Ц. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: град *** да плати на *** ***, ЕИК *** със седалище в град *** и адрес
на управление: град *** ж.к. ***, сума в размер на 685 лв., представляваща разноски
за исковото производство, и сума в размер на 385 лв., представляваща разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5