Р Е Ш Е Н И Е
07.12.2020 г.,гр.Кюстендил
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Кюстендилският
окръжен съд, в публично заседание, проведено на двадесет и четвърти септември, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
С
участието на секретаря Любка Николова, след като разгледа докладваното от съдия
Стамова т.д. № 50 по описа на съда за 2017 г. на КнОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „***“ – дружество, регистрирано в
съответствие със законодателството на ***, рег.№***, със седалище и адрес на управление ***“, ет.***, офис ***, ул.“*** , М., С.представлявано от Директора
Госпожица Р. Р. чрез адв.Й.В.Т. – САК, със служебен адрес,*** срещу „Кодиа
груп“ ООД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“***“№***, ет.***, „Ойл БГ“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Кюстендил, ул.“***“№ *** и синдика
А.Г.М..
В
исковата молба се съдържа искане за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не съществува вземане на кредитора “Кодиа груп“ООД,
ЕИК****от „Ойл БГ“ ООД, по договор за цесия от 27.10.2016г., с който „Кодиа
груп“ ООД е придобило от цедента Д.А.К. вземане в размер на 60 719.92
лева( няма изискуемо и непогасено вземане).
Ищецът
твърди, че е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на
„Ойл БГ“ ООД.Заявява, че в списъка на приети вземания в производството по несъстоятелност
е включено вземане на „Кодиа груп“ООД в размер на 60 719.92 лева ( т.2 от
списъка от 30.11.2016г.).Това вземане е оспорено от ищеца, но с определение
№248 от 26.04.2017г. постановено по т.д.№133/2016г. съдът го е оставил без уважение.Ищецът
твърди, че вземането, което е предмет на договора за цесия не
съществува.Договорът за цесия в който е посочено основанието на прехвърленото
вземане – временна финансова помощ е без достоверна дата.Оспорва се посоченото
основание тъй като към момента на извършване на плащането прехвърлителят е бил
едноличен собственик на капитала на дружеството, не било ясно на какво
основание се извършва плащането заем, суброгация или друго основание, както и
не е ясно дали така извършеното плащане следва да се възстанови от дружеството
на физическото лице, в какъв размер и срок.Друг аргумент ищецът намира във
факта, че при извършване на плащането на бил посочен кредитора в чиято полза се
извършва, не бил посочен падежът на задължението, в договора за цесия падежът
не е уточнен, не е представена покана до длъжника за погасяване на
вземането.Счита, че следва да бъде доказано, че внесените от едноличния
собственик на капитала средства всъщност са негово притежание.Визира
несъответствие между върнатите от несъстоятелния длъжник суми, съгласно
представените касови ордери и разписки и „заетата сума“.Прави възражение за
погасяване на вземането поради изтекла давност, като изразява разбиране, че
липсва разпоредба в закона, която да ограничава възможността за погасяване на
погасителна давност от други кредитор на длъжника в производството по
несъстоятелност.Сочи, че от датата на възникване на вземането на 03.07.2009г.
до датата на извършената цесия 27.10.2016г. са изминали повече от 7 години.Сочи
привидност на договора за цесия, намира, че той е създаден с единствената цел
да създаде привидно вземане в полза на конкретен кредитор, свързан с едноличния
собственик на капитала и да се изместят други кредитори с действителни
вземания.
В
допълнителна искова молба ищецът се е позовал на липса на решение на едноличния
собственик на капитала на „Ойл БГ“ ЕООД по чл.137, ал.1 т.9 ТЗ за допълнителна
парична вноска по чл.134 ТЗ.Изложил е и доводи във връзка с оспорване на
активната му материално правна легитимация и представителната власт на представляващия
дружеството.
В
хода на производството ищецът поддържа исковата молба и претендира разноски.
Ответникът
„Кодиа груп“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“№***, ет.*** представляван от адв.В. М., съдебен
адрес *** в отговор и допълнителен отговор изразява становище за
неоснователност на предявения иск.Оспорвана е активната материално – правна
легитимация на ищеца - качеството му на кредитор в производството по
несъстоятелност.Оспорвана е представителната власт на представляващия
регистрираното в чужбина дружество.Предвид отразеното в представения отчет по
сметка основание за извършеното плащане „временна финансова помощ“, се изтъква
наличие на яснота относно основанието за извършеното плащане, липса на
дарствено намерение у платеца, волята му да предостави сумата 40 000 евро
временно, както и тази сума да бъде върната от получателя при отпадане на
нуждата от тези средства.Посочено е, че сумата не е била върната от „Ойл БГ“ ЕООД
веднага след получаването й, с което мълчаливо е приело да я ползва временно и
да я върне, щом има такава възможност.Изтъква, че дори и да не било постигнато
никакво съгласие относно предоставяне на сумата и връщането й, тази сума е щяла
да се дължи обратно от Ойл БГ ЕООД на г-н К. по силата на разпоредбата на
чл.55, ал.1 ЗЗД поради изначална липса на основание за предоставянето на
сумата.Позовава се на нормата на чл.69, ал.1 ЗЗД според която ако задължението
е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.Поради липса на
конкретна уговорка К. е имал право да търси обратно платената сума 40 000
евра от деня на предоставянето й 03.07.2009г.Ответникът изразява становище за
ирелевантност на обстоятелството дали и
евентуално кога „Ойл БГ“ ЕООД е изпаднало в забава за изпълнение на
задължението си да заплати обратно дадената му временна финансова помощ.Счита,
че това би било от значение само с оглед възникване на акцесорното задължение
за заплащане на законната лихва за забава съгласно чл.84, ал.2 вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД, каквито не са предмет на исковата молба.Ирелевантен според
ответника е и въпроса относно произхода на средствата, предоставени от г-н К.
на „Ойл БГ“ ЕООД, като счита, че предоставянето на сумата е доказано,
документирано от праводателя на ищеца.Ответникът заявява, че друг кредитор би
могъл да прави възражение за изтекла давност, само при условията и по реда на
чл.134, ал.3 ЗЗД вр. с чл.389 ГПК, след като получат овластяване от съда, за
каквото твърдения по делото липсват.Излага становище за ирелевантност на факта
относно достоверната дата на договора за цесия, който е представен в КОС на
11.11.2016г. като приложение към представеното с исковата молба писмено
предявяване с вх.№8465/11.11.12016г.Излага, че в тежест на ищеца е да докаже,
че договорът е привиден.Ответникът претендира да му се присъдят сторените по
делото разноски.
„Ойл
БГ“ ЕООД представлявано от управителя П. А. С. със седалище и адрес на
управление гр.Кюстендил, ул.“***“№*** в отговор и допълнителен отговор
също оспорва исковата молба.Оспорва активната материално правна легитимация на
ищеца, поради липса на доказателства да притежава вземане срещу
длъжника.Поддържа, че оспореното вземане съществува, като признава, че Д.К. е
предоставил на „Ойл БГ“ ЕООД временна финансова помощ от 40 000 евро, която е подлежала на връщане, както и, че на
28.02.2011г. е върнало обратно на Д.К. сума в размер на 1 334.95 евро, на
03.03.2011г. сума в размер на 619.45 евро и на 03.07.2009г. сумата 7 000
евро.Ответникът заявява, че е уведомен за цедиране на вземане от 31 045.60
евро от Д.К. на „Кодиа груп“ ООД с договор за цесия от 27.10.2016г., като
оспорва довода, че вземането е погасено по давност поради прекъсването й с
предявяването му по т.д.№73/2016г. на КОс, по което „Ойл БГ“ ЕООД не е правило
възражение за изтекла давност.
Становището
на А.Г.М. – синдик в прооизводството по несъстоятелност е, че исковата молба е
неоснователна.Заявява, че невъведените в производството по подаване на
възражение срещу списъка на предявени вземания аргументи са
преклудирани(непосочване в данъчните декларации на цедента на сумата, дадена
като финансова помощ и привидност на договора за цесия).Противопоставя довод,
че плащането на сумата от цедента в полза на „Ойл БГ“ ООД е доказано със съставен от „Първа
инвестиционна банка“ АД документ, в качеството на Банка обслужваща конкретната
сметка.От представения отчет по сметка от 04.07.2009г. се установява размерът
на престацията, както и основанието за плащане, записано в него, а именно
временна финансова помощ, установява се кой е вносителят на сумата, а именно
физическото лица, а не несъстоятелното дружество.Изразява становище за
ирелевантност на факта, с какви средства е извършено плащането – с лични
средства или със заети средства.Длъжникът не е оспорвал плащането, правил е
частични плащания – връщал е части от дадената му временна финансова помощ, за
което свидетелства разписка от 28.02.2011г., РКО от 03.07.2009г., отчет от
03.05.2011г., защото временната финансова помощ безспорно указва на заем по
смисъла на чл.240 ЗЗД.Счита, че ищецът не разполага с правото да прави
възражение за давност, което е лично средство за защита на длъжника срещу
предявен от кредитора иск, право на длъжника, който решава дали ще се възползва
от него.Изтъква противоречие в съдебната практика и по въпроса дали синдикът
може да прави такова възражение.По довода, че след като в данъчните декларации
на цедента не е отразена сумата, дадена като финансова помощ се сочи контрааргумент
– въвеждането на декларирането на дадени в заем парични суми е въведено през
2010г., декларирането или недекларирането на сумите не води до
недействителност, а до санкции за недеклариране.От недеклариране на заем в ГДО
не може да се прави извод за наличие или липса на правоотношение по заема.По
твърдението, че договорът е привиден е заявено, че вземането съществува, а кой
би бил кредиторът е без значение за
производството по несъстоятелност.
Допълнителни
отговори на допълнителна исковата молба не са представени.В хода на
производството ответниците „Кодиа груп“ ООД и синдика А.М. поддържат
становището си.Ответникът „Ойл БГ“ ООД не е изпратил представител и в писмена
форма не е изразил друго становище.
Съдът
след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Няма спор по делото за това, че е налице висящо
производство по несъстоятелност на „Ойл БГ“ ЕООД.
В хода на производството по несъстоятелност е изготвен
списък на приети вземания, в който на втора позиция е „Кодиа груп“ ООД с
вземане в размер на 60 719.92 лева, с посочено основание – временна финансова помощ от 03.07.2019г. и
договор за цесия между Д.К. и Кодия груп от 27.10.2016г., посочено е, че няма
обезпечения и привилегии.Списъкът е обявен в ТР на 09.12.2016г.
Вземането е било предявено с молба с
вх.№8465/11.11.2016г.
Не се спори по делото, че в срок ищецът е възразил срещу
приемане на посоченото вземане, като с определение от 26.04.2017г. възражението
е оставено без уважение.Определението е обявено в ТР на 26.04.2017г. в срок по
пощата на 10.05.2017г. е подадена исковата молба по която е образувано
настоящото производство.
С оглед решение на Кюстендилския окръжен съд от
03.05.2018г. по т.д.№47/2017г., решение на Софийския апелативен съд от
04.12.2018г. по т.д.№4214/2018г. и определение №559 от 05.12.2019г. на ВКС по
т.д.№884/2019г. съдът приема за установено, че в полза на ищеца съществува
вземане срещу „Ойл БГ“ ООД за сума в размер на 79 052.95 лева, придобита
от ищеца по договор за цесия от 01.11.2016г., сключен с кредитора „първа
инвестиционна банка“ АД представляваща начислена комисиона за управление по
т.13 от договор за кредит от 26.01.2009г., равняваща се на 1% от усвоения
кредит на 01.06.2016г., по който договор ответникът е солидарно отговорен, като
поръчител във връзка с договор за поръчителство от 19.01.2012г. и анекс 4 към
договора за кредит от 29.12.2015г, наред с кредитополучателя „Данс енерджи“
ЕООД.
С
определение от 12.09.2017г., преди да постанови връчване на преписи от исковата
молба на ответниците, съдът с оглед на представени допълнително доказателства
относно правосубектността на ищеца и представителната власт на подателите на
искова молба е приел, че е налице такава.С оглед представените удостоверения за
идентичност, актуално състояние и удостоверение за актуално състояние и
възложени задължения на английски и в превод, съдът не намира основание за
различен извод.
С
исковата молба са представени като доказателство референция, отчет по сметка
62-62 от 04.07.2009г., отразен е вътрешнобанков превод, с наредител Д.К. в
полза на „Ойл БГ“ ЕООД за временна финансова помощ в размер на 40 000
евро.
Представени
са отчет по сметка от 03.05.2011г. и разходен касов ордер от 03.07.2009г., според които на Д.К. са върнати от „Ойл БГ“ ООД суми 619.45 евро и
13 690.81 евро.
В
договор за прехвърляне на вземане с посочена дата от 27.10.2016г., обективирано
съгласие между Д.К. и „Кодиа груп“ ООД, като първия прехвърля на „Кодиа груп“
ООД сума в размер на 31 045.60 евро, възникнало вследствие на предоставяне
от цедента по банкова сметка ***Д на временна финансова помощ от 03.07.2009г. в
размер на 40 000 евро.Отразено е, че вземането се прехвърля с всички
привилегии, обезпеченияи принадлежности вкл. с изтеклите лихви.В договора е
отразено поето от цесионера задължение при погасяване на вземането да заплати
на цедента 97% от всяка сума, получена за погасяване на вземането.Страните са се договорили възникналите във връзка с
този договор спорове да бъдат разрешени от Търговския арбитражен съд при
Националната юридическа фондация.
Не
се спори, че синдикът и длъжникът са получили съобщение за извършената цесия.За
това свидетелстват становище на длъжника, удостоверено върху писмо от
27.10.2016г.- уведомление за цесия,получаване от длъжника и имейл от
30.10.2016г.- уведомление за цесия представен от синдика с отговора на исковата
молба.
В
с.з. е представено решение на едноличния собственик на капитала „Ойл БГ“ ЕООД -Д.А.К. в 3 точки.По т.1 във връзка с временна
необходимост от парични средства да се направи допълнителна парична вноска в
размер на 40 000 евро, в срок до три години Дружеството се е задължило да
възстанови на едноличиня собственик на капитала внесените от негто допълнителни
парични средства, като е посочено, че дружеството не дължи лихви по тази
вноска, временната финансова помощ не се отразява на капитала на
дружеството.Документът е оспорен от другата страна, в заседанието в което е
представен, като антидатиран и неавтентичен, по късно оспорването му поради
неавтентичност е оттеглено.
Видно
от заключение с вх.№4634/20.07.2020г. на в.л. В.В.Х. е, че на 03.07.2009г. разплащателната сметка
в евро с титуляр „Ойл“ БГ ЕООД е заверена със сумата 40 000 евро,
предоставена от Д.А.К. финансова помощ, на 03.07.2009г. част от получената сума
е върната.Съгласно счетоводните записвания на 28.02.2011г. са изплатени от
корабна ( капитанска) каса 1334.95 евро и 95 евроцента, като е върната част от
получената временна финансова помощ, на
03.03.1011г. са платени от фирмена кредитна карта 619.45 евро, върната е част
от получената временна финансова помощ.По счетоводните книги на длъжинка към
13.10.2016г.е отразено счетоводно задължение към Д.А. в размер на
31 045.60 евро, към 11.11.2016г. не води счетоводно задължение към Д.К.,
към 16.07.2020г. също, като задължението е отписано на основание договора за
цесия.Видно от приложено към заключението удостоверение, издадено от Първа
инвестиционна банка АД на 10.07.2020г.
е, че „Ойл БГ“ ООД е бил клиент на Банката с банкова сметка ***.*** посочен в
приложения с исковата молба отчет е видно, че това е същата сметка по която е
нареден превода от Д.К..Приложена е разписка от Д.К. за получена от капитан на
моторен танкер сума в размер на 1334.98 евро.В заключението на вещото лице се
съдържа коментар относно начина на финансово подпомагане на дружества извън
случаите на увеличаване на капитала – заем, предоставяне на парични средства
без изискване за връщане т.е дарение и временна финансова помощ и особеностите
при счетоводно отчитане, като при
временна финансова помощ и допълнителна парична вноска, отчитането става по
разчетна сметка 493 – разчети със съдружници.Конкретно въз основа на мемориален
ордер без номер от месец юли 2009г. са извършени записвания по дебит сметка 504/9/1
– разплащателна сметка във валута, ков 1 в евро и по креди на сметка 4992/49/1
– други кредитори във валута, аналитична партида 49 Д.К. , код 1 в евро, където
е отразена сума в размер на 40 000 евро, с левова равностойност
78 233.20 лева.Впоследствие е отразено връщане на суми по дебита на сметка
4992/49/1 и по кредита на сметка 502 каса във валута.По делото са представени
мемориален ордер от юли 2009г. в който като основание за осчетоводяване е
посочен решение на ЕСК от 03.07.2009г., както и мемориален ордер от март 2011г.
в който е посочено връщане на врем.фин.помощ платени лични разходи на ЕСК от
фирмена кред.карта, както и мемориален ордер от февруари 2011г. относно
покриване на врем. Финансока помощ.
С
оглед на изложените обстоятелства съдът намира предявения иск за основателен.Съображения:
Съгласно
чл.694, ал.3 т.1 от ТЗ кредитор може да предяви иск за установяване
несъществуването на:прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение
по чл. 690, ал. 1,
но съдът е оставил възражението без уважение.
Искът
е допустим - Налице е неприключено производство по несъстоятелност на „Ойл БГ“
ООД. С влязло в сила решение, имащо установително действие в отношенията на длъжника,
синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност съгласно чл.694,
ал.8 ТЗ е установено, че ищецът притежава качеството кредитор в производството
по несъстоятелност, доколкото е признато съществуването на предявено от същия
вземане и по аргумент от чл.693 ТЗ.
По предявения отрицателен установителен иск,
доказателствената тежест за установяване съществуване на вземането на
основанието на което е предявено в производството по несъстоятелност, пада върху
ответника кредитор „Коди груп“ ООД, който съгласно чл.154, ал.1 ГПК следва да
докаже всички правопораждащи вземането факти:наличието на валидно вземане срещу
„Ойл БГ“ ООД, неговата изискуемост договор за цесия по силата на който именно
това вземане да е прехвърлено на този кредитор, цесията да е съобщена на
длъжника.
В
тежест на ищеца по делото е да докаже положителните факти на които основава
възражението си срещу обстоятелствата, на които ответникът позовава вземането
си.
Както
се установява от представената молба за предявяване на вземане, то основанието
на същото е договор за цесия на вземане, произтичащо от предоставена на
дружеството длъжник временна финансова помощ.Това основание се поддържа от
ответника в хода на настоящото производство.
По
така въведеното основание на преден план възниква въпроса съществува ли вземане
произтичащо от предоставяне на временна финансова помощ от Д.К. на „Ойл БГ“
ООД.Съгласно чл.134 ТЗ - по решение на общото събрание за покриване на загуби и
при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат
задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок.
Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено
друго.Съдружник, който не е гласувал за решението по ал. 1, има право да
прекрати участието си в дружеството съгласно чл. 125, ал. 2 и 3. Това право може да
бъде упражнено в срок един месец от събранието - за съдружниците, които са
присъствали или са били редовно поканени, или от уведомлението - за всички
останали съдружници.Допълнителните вноски не се отразяват в капитала на
дружеството. За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. За връщането
на допълнителни парични вноски чл. 73в не се прилага.Няма спор, че конкретната
ситуация касае еднолично дружество с ограничена отговорност, а сумата е
предоставена от едноличния собственик на капитала.
Съгласно
чл.147, ал.2 ТЗ едноличният собственик решава въпросите от компетентността на
общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на
общото събрание форма.Предвид посочения законов текст, като има предвид
цялостната регламентация за дружеството с ограничена отговорност, съдът счита,
че предоставяне на временна финансова помощ не е изключено за дружества, които
са образувани от едно лице – липсва разпоредба от която да се направи такъв
извод.Следващия въпрос който възниква е по какъв начин следва да се докаже
възникнало задължение за предоставяне на временна финансова помощ, изпълнението
му и последващо задължение за връщане на сумата, изискуемостта на вземането,
може ли такова вземане да бъде цедирано.Достатъчно ли е да се представи само
решение на едноличния собственик на капитала или е необходимо представянето и на договор.
С
оглед разпоредбата на чл.134 и чл.147 ТЗ следва, че за да се приеме за доказано
възникнало на основание предоставена временна финансова помощ вземане за
връщане на предоставената сума, то в тежест на ответника е да представи решение
на ЕСК налично към 03.07.2009г. обективиращо преценката на едноличния
собственик на капитала относно временна нужда от средства с оглед дейността на
дружеството, срок за ползване на сумата, извън хипотеза на увеличаване на
капитала.След като в допълнителната искова молба, ищецът изрично сочи като
основание за недължимост на сумата липса на такова решение, ответникът не
проведе нужното доказване, което да създаде у съда сигурно убеждение, че
доколкото има някакво прехвърляне на средства на 03.07.2009г.( факт установен с
представения отчет по сметка и заключението на вещото лице ) то това е именно с
цел подпомагане дейността на дружеството, като тук не се споделят доводите на
ищеца, че в този случай е следвало да се посочи лице в полза на което се извършва
плащането вместо дружеството.Представеното решение на едноличния собственик на
капитала от 03.07.2009г. е оспорено относно неговата действителна дата,
своевременно, в съдебно заседание в което този частен по своя характер документ
е представен.Съгласно чл.180 ГПК частните
документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство,
че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица т.е
изключена е обвързваща доказателствена стойност на частен документ относно
датата на съставянето му.Според чл.181 от ГПК частният документ има достоверна
дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.Наличието респ.
отсъствието към 03.07.2009г. на решение на ЕСК за предоставяне на временна
финансова помощ - което следва да е в писмена форма е свързано с признаване
отричане възникване на вземане, което конкурира собственото вземане на ищеца в
производството по несъстоятелност и затова той има интерес да оспорва датата на
изготвяне на документа установяваща съществуването му към посочения момент.Ответникът
не представи доказателства които да създадат убеждение у съда, че към
03.07.2009г. е било взето такова решение в надлежна форма.Посочването на
основание за извършения превод – временна финансова помощ при извършения от К.
превод не е достатъчно за да се приеме съществуването на документа, както и
споменаването на решение на ЕСК от 03.07.2009г. в мемориален ордер, който е без дата и не е подписан и поради това не се ползва с
обвързваща доказателствена сила.Съгласно чл.143, ал.1 ТЗ дружеството води книга
за дяловете и протоколна книга за решенията на общото събрание - в случая не е
представено извлечение от тази книга установяваща вписването на взетото
решение.Вярно е, че при липса на основание за получаване на дадено плащане, то би подлежало на връщане,сумата би
подлежала на връщане и като предоставена в заем, но в случая ответникът основава дължимостта на
сумата именно като подлежаща на връщане временна финансова помощ,и не е въвел
като алтернативен или евентуален правопораждащ факт, възникнало вземане въз
основа на неоснователно обогатяване.Изрично в представения договор за цесия се
визира предоставяне на временна финансова помощ.Това не е без значение, защото
началния момент на погасителната давност за различните вземания е различен
което рефлектира върху преценката по основателността на предявения иск.Съдът
споделя разбирането, че кредитор на длъжник в производството по несъстоятелност
може да релевира възражение за давност вместо него, като доколкото се касае за
материално правно възражение което може да бъде релевирано в производството по
иск за съществуване/ несъществуване на вземането, не е налице хипотезата на
чл.134, ал.3 ЗЗД която касае извънсъдебни действия.Подобно разрешение, но по
отношение на придобивната давност, е дадено в разяснителната част на т. 3 от
Тълкувателно решение № 4 от 17.12.12 г. по тълк. д. № 4/12 г. на ОСГК на ВКС,
според което позоваване на придобивна давност може да бъде направено и от
кредиторите на длъжник при негово бездействие
В
обобщение от изложеното съдът приема, че ответникът не е доказал, че вземането
предмет на прехвърляне с договора за цесия е възникнало, за да бъде
прехвърлено.Не е доказано съществуващо вземане в полза на ответника на
поддържаното от последния основание, поради което предявения иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
С
оглед уважаването на иска и на основание чл.694 ал.7 ТЗ ответникът „Кодиа груп“
ООД следва да бъде осъден да заплати по сметка на КнОС д.т. в размер на 4%
върху ¼ от 60 719.92 лева.
С оглед уважаването на иска ответникът „Кодиа
груп“ ООД следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски в
размер на 1920 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за 1 адвокат- адв.Т..Съдът
не уважава искането за заплащане на допълнителна сума от 200.00 лева –
заплатено адв.възнаграждение за втори адвокат – адв.Станева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
По
предявения от „***“ – дружество, регистрирано в
съответствие със законодателството на ***, рег.№*** със седалище и адрес на управление ***“, ет.2, офис 1, ул.“***, ***, ***представлявано от Директора
Госпожица ***
чрез адв.Й.В.Т. – САК, със служебен адрес,*** срещу
„Кодиа груп“ ООД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“***“№ ***, ет.***, „Ойл БГ“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление
гр.Кюстендил, ул.“***“№ *** и синдика А.Г.М. иск по чл.694, ал.3 т.1 от ТЗ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на „Кодиа груп“ ООД,
ЕИК ****със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“***“№***, ет.*** срещу „Ойл БГ“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Кюстендил, ул.“***“№ *** с основание временна финансова помощ и договор за цесия от
27.10.2016г., между „Кодиа груп“ ООД и Д.А.К. в размер на 60 719.92 лева,
включено в списъка на приети вземания обявен в ТР 09.12.2016г. на позиция 2, НЕ СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА
„Кодиа груп“ ООД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“***“№***, ет.*** да заплати по сметка на
Кюстендилския окръжен съд държавна такса в размер на 607.19 лева.
ОСЪЖДА
„Кодиа груп“ ООД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“***“№***, ет.*** да заплати на „***“ – дружество, регистрирано в
съответствие със законодателството на ***, рег.№***, със седалище и адрес на управление ***“, ет.***, офис ***, ул.“***, ***, *** представлявано от Директора
Госпожица Р. Р.чрез адв.Й.В.Т. – САК, със служебен
адрес,*** за заплатено адвокатско възнаграждение сумата 1920.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: