Решение по дело №347/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260368
Дата: 11 май 2021 г. (в сила от 11 май 2021 г.)
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20212100500347
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ V- 47                                               11.05.2021г.                                Град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд, второ гражданско отделение, пети въззивен състав

На дванадесети април, две хиляди двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ВЯРА КАМБУРОВА

       ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                      2. мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

Секретар: Таня Михова

Прокурор: -

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело № 347 по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 260428 от 15.10.2020г. по гр.д.№ 10692/19г. на РС- Бургас, са отхвърлени исковете на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ АД, чрез БНП “Париба Пърсънъл Файненс С.А“- клон България  против В.В.П., за установяване, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1104.38 лв.- неплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит към договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX -13899611, сключен на 17.09.2016г.; 219,82 лв.- договорна лихва за периода от 1.08.2018г. до 4.01.2019г.; 57,90 лв.- мораторна лихва за периода от 4.01.2019г. до 11.07.2019г., както и законната лихва, начислена върху главницата за периода от 25.07.2019г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2834/26.07.2019г. по ч.гр.д.№6036/19г. на БРС, като са отхвърлени и евентуално предявените осъдителни искове за същите суми.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№269958/3.11.2020г. по описа на РС- Бургас, подадена от юрисконсулт Палазов, в качеството на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ АД, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“- клон България. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че решението на БРС е недопустимо. Районният съд не се произнесъл по искането на дружеството за постановяване на неприсъствено решение, обективирано в молбата му от 21.08.2020г., макар съгласно чл.239, ал.3 от ГПК да е имал такова задължение. Сочи, че трайната съдебна практика е в насока, че в тази хипотеза решението е недопустимо- Решение №157 по т.д.№ 262/2020г. на Първо т.о. на ВКС. Изтъква се, че липсата на произнасяне по това искане съставлява съществено процесуално нарушение. Смисълът на разпоредбата бил да не се поставя страната в положение на процесуална изненада и при приключване на делото тя да не знае за произнасянето на съда по този въпрос.

Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да бъде върнато на БРС за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се разноски.

В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемата.

По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва съдебното решение. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК /след своевременното отстраняване на констатираните от БРС нередовности/. Ето защо съдът приема, че въззивната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.3, предл.2 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК- за установяване съществуването на вземания на ищеца по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, сключен към договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX -13899611,  сключен с В.В.П. ***, както следва- за главница в размер на 1104,38 лв. и за 219,82 лв. - възнаградителна лихва, както и искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.3, предл.2 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД- за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва в размер на 57,90 лв., както и за законната лихва върху главницата за периода от 25.07.2019г. до окончателното изплащане на вземанията, за които вземания по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед №2834/26.07.2019г. по ч.гр.д.№6036/2019г. по описа на РС-Бургас.

Тъй като ответницата е уведомена за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд е дал указания на ищеца да предяви установителен иск за вземанията си. Ето защо за ищецът, който е предявил исковете в законния срок, е налице правен интерес от производството по установителните искове.

При условията на евентуалност- в случай, че установителните искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, са предявени осъдителни искове против ответницата за същите суми.

Ищецът сочи, че на 2.02.2017г. ответницата активирала предоставената ѝ кредитна карта, чийто максимален кредитен лимит бил 1500 лв. Процесният револвиращ потребителски кредит се усвоявал посредством всякакви трансакции- теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства /POS/ и др., осъществени чрез издадената кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ кредит, за кредитополучателя възниквало задължение за заплащане на минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Ответницата преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 1.08.2018г., когато било последното ѝ плащане по нея. Балансът по тази карта бил 1324,20 лв., което принудило ищецът да преустанови ползването ѝ. Въпреки поканите ответницата продължавала да не изпълнява, поради което ищецът се породил правен интерес да потърси съдебна защита на вземането си чрез предявените установителни, респективно- осъдителни искове.

Претендира се присъждане и на направените в заповедното и исковото производство разноски. Ангажирани са доказателства.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Чрез пълномощника си- юрисконсулт Палазов е депозирал писмена молба, в която са направени разнообразни искания с оглед евентуалното процесуално поведение на ответницата. Изрично е поискано, ако е налице хипотезата на чл.238, ал.1 ГПК, да се постанови неприсъствено решение. Направени са доказателствени искания. По същество се претендира да бъдат уважени предявените искове. Моли съдът да уважи предявените искове и да му присъди разноските.

Ответницата не е представила отговор на исковата молба, въпреки, че същата му е била връчена редовно- чрез работодателя, установен посредством служебно изисканата справка от НАП, на 24.06.2020г. За съдебното заседание, насрочено за 21.09.2020г. същата отново е била призована по месторабота, като връчването на призовката е редовно, при условията на чл.41, ал.2 от ГПК.

Ответницата не е взела участие в откритото съдебно заседание лично или чрез пълномощник.

Видно от протокола за проведеното на 21.09.2020г. единствено съдебно заседание, районният съд е докладвал молбата на процесуалния представител на ищеца делото да се гледа в негово отсъствие, становището му по доказателствата, както и искането за постановяване на неприсъствено решение. Докладвал е делото на основание чл.146, ал.1 от ГПК съобразно проекто-доклада от 30.07.2020г., препис от който е бил връчен на страните преди съдебното заседание.

Изрично в протокола е отразено, че не е налице предпоставката на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което на основание чл.239, ал.3 от ГПК районният съд е оставил без уважение искането на процесуалният представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.

Оставени са без уважение доказателствените искания на ищеца, приключено е събирането на доказателствата и след като делото е счетено за изяснено съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в законния срок.

В решението си Бургаският районен съд е констатирал сключването на договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX -13899611, по силата на който дружеството- ищец предоставило на ответницата сумата от 241,79 лв., а тя се задължила да я върне на 5 равни месечни вноски, всяка по 48,35 лв., както и една първоначална- 46,51 лв., в срок до 5.02.2017г. Цитирал е разпоредбата на чл.12 от договора, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10000 лв., в който случай ще издаде и предостави картата след проучване изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Установено е отразяване в договора, че ако не-по късно от 18 месеца от първоначалната погасителна вноска, кредитна карта не бъзе издадена, уговорките за издаването ѝ не пораждат действие за страните. Съдът е констатирал още, че по делото е налице фактура от 19.09.2016г., подписана от ответницата, установяваща, че на 20.09.2016г. последната е получила мобилния телефон, чиято покупка била финансирана с потребителския кредит . Констатирано е още, че според издадения от доставчика касов бон, че първоначалната вноска е била заплатена. Относно остатъкът от продажната цена било посочено, че  същата ще бъде заплатена по банков път. Съдът е констатирал, че е представено и Приложение от 17.09.2016г. към договора за потребителски кредит, уреждащ отпускането на револвиращ кредит на ответницата в размер на 1500 лв. и издаването на кредитна карта, както и месечно извлечение от кредитната карта, които не са подписани от ответницата. При тези факти съдът е приел, че при изначално възложена му доказателствена тежест ищецът не съумял да докаже, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните с предмет- предоставяне на револвиращ кредит, чрез издаване на кредитна карта. Счел е, че липсват годни доказателства /подписани от ответницата приложение и месечно извлечение от кредитна карта/, от които да се изведе заключение, че страните са постигнали съгласие за издаване на кредитна карта с лимит 1500 лв., че подобна карта е издадена от ищеца, че е предоставена на ответницата, както и че последната е потребила сумата, за да дължи връщането ѝ при уговорените условия. С тези мотиви районният съд е отхвърлил както установителните, така и осъдителните искове.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая, единственото оплакване на въззивника в жалбата е това за недопустимост на решението.

Решението е валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, спазени са изискванията за писмена форма /чл.235, ал.4 ГПК/ и съдържание /чл.236 ГПК/. Съдебният акт е ясен и разбираем.

Решението е допустимо, тъй като е постановено по редовна искова молба, при наличие на правен интерес у ищеца от предявения установителен иск иск, който е подаден в законния срок. Допустими са и евентуално съединените осъдителни искове. Произнасянето на съда е в рамките на търсената от ищеца защита.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е произнесъл по искането му за постановяване на неприсъствено решение, поради което решението му се явявало недопустимо съобразно задължителната съдебна практика - решение №157/29.11.2010г. по т.д.№262/2010г. на ВКС, I т.о.

Напротив- видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 21.09.2020г. налице е изрично произнасяне на съда по това искане с нарочно определение за оставяне без уважение на искането, т.е. по същество за неговото отхвърляне. Освен това произнасянето на съда е мотивирано, макар и с лаконични мотиви- липсата на предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 ГПК, т.е. счетено е, че искът е вероятно неоснователен. Съдът е спазил стриктно разпоредбата на чл.239, ал.3 от ГПК, поради което постановеното от него решение по общия ред, предмет на обжалване в настоящото производство, е допустимо.

Пред въззивната инстанция не са въведени каквито и да било оплаквания, касаещи правилността на обжалвания съдебен акт, поради което в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260428 от 15.10.2020г. по гр.д.№ 10692/19г. на РС- Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ АД за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                       

                                                   2.