Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 21.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито съдебно заседание на осми октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №786 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № НЯСС – 123 от 12.07.2019 година на Кирил Михайлов Войнов – Зам. Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощен със заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, е наложено на основание чл.83 и чл.53, ал.2 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 на същия член от Закона за водите, на Община Ловеч, седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Търговска" № 22, ЕИК ……., представлявана от К.Д.М. - кмет на общината, административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева), за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.2 във вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите.
За това, че на 30.01.2019 г. на основание чл. 190, ал.4, т.1 от Закона за водите е извършена проверка на язовир „Долен Кайлък", находящ се в поземлен имот № …… в землището на с. Славянци, община Ловеч, Акт за общинска собственост № 53189/01.06.2011 г., собственост на община Ловеч, за което е съставен констативен протокол № 03-05-1/08.02.2018 г. В следствие на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че короната и въздушния откос е обрасли с храстовидна и дървесна растителност, която възпрепятства визуалния им оглед, своевременното откриване на неизправности по тях и създава предпоставки за компрометирането им, т.е. че не са изпълнени от собственика на язовир „Долен Кайлък" задължителните предписания на Комисията за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, назначена със заповед № РД-07-60/02.05.2018 г. на областният управител на област Ловеч, дадени в констативен протокол № 12/22.05.2018 г., а именно: Да премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушния и мокрия откоси, както и по короната на язовирната стена, със срок на изпълнение 30.11.2018 г.
В НП е посочено, че в срока по чл.44, ал.1 Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не са постъпили писмени възражения и обяснения, както и че с така описаното в акта деяние на 01.12.2018 г. община Ловеч е осъществила фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, която задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл. 138а, ал.3, т.5 от Закона за водите.
Посочено е, че извършеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, нещо повече налице е повторност по смисъла на §1, т. 22 от Закона за водите. Община Ловеч е наказана с наказателно постановление № НЯСС - 106/28.09.2017 г., потвърдено с решение № 91/27.04.2018 г. на АС - Ловеч, за неизпълнение на задължително предписание дадено от КОТЕСЯС с протокол от 21.10.2016 г.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Община Ловеч, представлявано от К.М. ***, която го обжалва в срок и излага, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли НП да бъде отменено, като излага че разпоредбата на чл.42 от ЗАНН е императивна и определя задължителните реквизити, които трябва да съдържа акта. Излага, че при съставянето на АУАН №03-002/18.04.2019 г. от инж. Е.Д. са допуснати съществени процесуални нарушения и административно наказателното производство е опорочено. Излага, че с протокола с който са дадени указанията е с №12 от дата 22.05.2018 г., като същия е съставен доста преди влизане в сила на измененията на ЗВ, в сила от 06.07.2018 г. Излага, че нарушението, за което е наложена имуществена санкция, описано в акта и НП, е по чл.190, ал.2 от ЗВ, който е нов текст създаден с редакцията на Закона за водите, в сила от 06.07.2018 г. Сочи, че наложеното наказание е също по текст, който е нов и е създаден с редакцията на закона. Сочи, че в този смисъл позоваването на АНО на протокол №12/22.05.2018 г. и съответно ангажирането на административно наказателна отговорност е за несъществуващо правно основание към датата 22.05.2018 г. – преди появата в правния мир на разпоредбите на чл.138а, ал.3, т.5 и чл.190а, ал.2 от ЗВ. Счита, че са налице нарушения на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като посоченото място на нарушението в АУАН и НП не си съответстват. На следващо място излага, че НП е незаконосъобразно, и поради факта, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, който не са съобразени от АНО, в която насока излага подробни аргументи. С оглед на гореизложеното моли да се отмени НП.
В съдебно заседание жалбоподателят Община Ловеч, редовно призовани, се представляват от юриск. Чобанова, която моли да се отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно. Последната е представила писмени бележки, в които е изложила подробни аргументи, в тази насока.
Ответникът – ДАМТН гр. София, редовно призовани не изпращат представител. Същите са депозирали писмено становище с вх. 9623/30.08.2019 г., в което са изложили подробни аргументи за законосъобразност на издаденото НП и неоснователност на депозираната жалба.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите инж. Е.Г.Д. и инж. С.Д.Д., от становището и писмените бележки на процесуалния представител на Община Ловеч, както и от писменото становище на процесуалния представител на ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 18.04.2019 г. бил съставен Акт №03-002 от 18.04.2019 г. за установяване на административно нарушение от св. инж. Е.Г.Д. в присъствието на св. инж. С.Д. ***, седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Търговска" № 22, ЕИК….., представлявана от К.Д.М. - кмет на общината, за това, че на 30.01.2019 г. на основание чл. 190, ал.4, т.1 от Закона за водите в присъствието на М. Д.на длъжност главен експерт ЗББД – общ. Ловеч / представител на собственика/, извърших проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Долен Кайлък" за установяване на изпълнението на мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирната стена и съоръженията към нея, чрез даденото в Протокол №12/22.05.2018 г. предписание от комисия, назначена от областния управител на област Ловеч със Заповед №РД- 07-60/02.05.2018 г., а именно: „Да се премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушния и мокрия откоси, както и по короната на язовирната стена” със срок за изпълнение 30.11.2018 г. Язовир „Долен Кайлък” е собственост на Община Ловеч видно от Акт № 53189/01.06.2011 г. за публична общинска собственост. Разположен е в имот № …… в землището на с. Славяни, община Ловеч, обл. Ловеч. Класификацията на стената по чл.8, ал.3 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние – малка. При извършването на проверката на 30.01.2019 г. чрез обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, установих, че: короната и въздушния откос са обрасли с храстовидна и дървесна растителност, което създава предпоставки за тяхното компрометиране. От направените констатации по време на проверката следва, че състоянието на откоса и короната на стената е същото, както е констатирано и в Протокол №12/22.05.2018 г. Гореописаната фактическа обстановка е обективирана в КП № 03-05-1/08.02.2018 г. По този начин установих, че Община Ловеч, на 01.12.2018 г., в качеството си на собственик на язовир „Долен Кайлък”, не е изпълнила даденото на основание чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите предписание в Протокол №12/22.05.2018 г., а именно: „Да се премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушния и мокрия откоси, както и по короната на язовирната стена” със срок за изпълнение 30.11.2018 г., което е нарушение съгласно чл.190а, ал.2 от Закона за водите. В акта е направен следния опис на писмените материали: 1. Протокол №12/22.05.2018 г.; 2. КП №03-05-1/08.02.2019 г.; 3. Копие от Акт за публична държавна собственост №53189/01.06.2011 г.; 4. Заповед № А-517/12.07.2018 г. на председателя на ДАМТН; 5. Пълномощно рег. №2422. АУАН е съставен в присъствието на инж. Цветан Борисов Г., ЕГН **********, притежаващ пълномощно с рег. №2422, адрес по местоживеене ***, като на същата дата на последния е бил връчен и препис от последния. В акта в графа възражения, не са вписани възражения.
Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира, че процесния АУАН е съставен съгласно разпоредбата на чл.201, ал.1 от Закона за водите от св. инж. Е.Г.Д., на длъжност главен инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” – Северозападна България в ГД „НЯСС” към ДАМТН гр. Плевен, оправомощен със заповед №А-517/12.07.2018 г. на председателя на ДАМТН, и съответно като такъв притежава правото да съставя АУАН за констатирани нарушения по Закона за водите. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Кирил Михайлов Войнов – Зам. Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощен със заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
По делото не е спорно, че Община Ловеч е собственик на процесния язовир „Долен Кайлък”, находящ се в поземлен имот №67060.59.20 в землището на село Славяни, община Ловеч, съгласно Акт за общинска собственост №53189/01.06.2011 г. Именно в това й качество на Община Ловеч са дадени задължителни предписания с КП №12/22.05.2018 г., а именно: Да премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушния и мокрия откоси, както и по короната на язовирната стена, със срок на изпълнение 30.11.2018 г.
Съдът намира за безспорно установено по делото, че на 30.01.2019 г. е извършена проверка от служители на ДАМТН - свидетелите по делото, единия от които е актосъставителя, а другият свидетел по акта /инж. Е. Д. и инж. Св. Д./, при която е установено, че не е изпълнено от собственика на язовир „Долен Кайлък”, задължителното предписание, дадено от комисия, назначена от областния управител на област Ловеч със Заповед №РД- 07-60/02.05.2018 г. в констативен протокол №12/22.05.2018 г., а именно: Да премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушния и мокрия откоси, както и по короната на язовирната стена, със срок на изпълнение 30.11.2018 г. От това следва, че очевидно предписанието дадено предходната година от комисията, посочена по - горе не е било изпълнено, като по делото са приложени писмени доказателства, че съставения във връзка с проверката КП е бил връчен на Община Ловеч /л.26, 27, 28, 29 и 30 от делото/. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите инж. Е. Д. и инж. Св. Д., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на направената проверка. Съдът дава вяра на показанията на тези двама свидетели, като ги приема за последователни, непротиворечи относно главния факт на доказване, безпристрастни и обективни. Показанията на тези двама свидетели не се изключват взаимно и описват една и съща фактическа обстановка. Начина, по който тези двама свидетели изясниха фактите от направената проверка на обект, собственост на жалбоподателят дава основание да се приеме, че последните дават достоверни показания за констатациите от проверката. Свидетелите са категорични, че нарушението е установено след извършена проверка относно изпълнение на задължителни предписания дадени с КП №12/22.05.2018 г., като по делото не се събраха доказателства, сочещи на мотив същите да дадат необективни показания, а освен това показанията на същите бяха дадени след като последните бяха предупредени за отговорността им по чл.290 от НК. Ето защо съдът намира, че непредприемането на действия по изпълнение на задължителни предписания дадени с КП №12/22.05.2018 г., на Община Ловеч, в случая са безспорно установени.
По делото са налице категорични доказателства, че цитираните в АУАН и НП задължителни предписания, за неизпълнението на които е санкционирана Община Ловеч са доведени до знанието на Кмета на Община Ловеч, респективно до отговорните длъжностни лица. От приложеното по делото заверено копие на КП №12/22.05.2018 г., се установява, че вписаното като присъствало на проверката лице – Цветелин Калчев, Н-к отдел „Контрол и сигурност” – община Ловеч, е положил подписа си, в изготвения КП, като по делото са налице и категорични доказателства /л.32, 33,34 от делото/, че КП №12/22.05.2018 г. с писмо с изх. №ОМ-06-57/22/14.06.2018 г. на Областна администрация гр. Ловеч е изпратен на г-жа К.М. ***, като същия е входиран в Община Ловеч с вх. №0600-163/14.06.2018 г. Ето защо направените в тази връзка възражения от страна на процесуалният представител на жалбоподателят се явяват неоснователни. Съдът намира, че предвид обстоятелството, че видно от съставения КП №12/22.05.2018 г. е присъствал представител на Община Ловеч на извършената проверка, който е положил подписа си в съставения от проверката протокол, както и предвид факта, че са налице безспорни доказателства, че констатациите от проверката извършена на 22.05.2018 г. на яз. „Долен Къйлък”, находящ се в землището на с. Славяни, и дадените с КП предписания са доведени до знанието на Кмета на Община Ловеч е ирелевентно обстоятелството, как и по какъв начин представител на Община Ловеч, е бил призован за извършената на 22.05.2018 г. проверка на яз. „Долен Къйлък”, и дали се е легитимирал преди започването на проверката. Видно от събраните по делото доказателства, след връчване на Кмета на Община гр. Ловеч на КП №12/22.05.2018 г. последния не е оспорил констатациите на съставения КП, както и не е направил възражения, че на извършената проверка не е присъствал техен представител. Ето защо, съдът приема, че в хода на съдебното следствие ответника установи по несъмнен начин, че процесното задължително предписание, обективирано в КП №12/22.05.2018 г. е връчено на жалбоподателят – Община Ловеч, представлявана от К. Маринов - кмет на Общината. За да се счита за връчен един акт на юридическо лице, което съставлява правен субект, но е юридическа фикция, то връчването следва да се осъществи по отношение на неговите представителни органи, които за Община Ловеч са неговия кмет, или упълномощено от последния лице. Както е посочено и по – горе КП №12/22.05.2018 г. е съставен в отсъствие на Кмета на община Ловеч, но е съставен в присъствието на Н-к отдел „Контрол и сигурност” – община Ловеч, като са налице безспорни доказателства, че КП е бил връчен на кмета на Община Ловеч. В този смисъл съдът намира за уместно да отбележи, че когато процесното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на закона, подлежи на изпълнение, което не е обвързано от оспорването му, като индивидуален административен акт. От друга страна обаче, неизпълнението на предписанието именно е юридическият факт, пораждащ административно-наказателната отговорност на неговия адресат, а съответствието на това предписание с разпоредбите на закона е условие, явяващо се решаващо при преценка законосъобразността на процесното НП. Но в административно-наказателното производство при проверката за законосъобразност на НП, съдът следва да установи единствено дали са налице елементите от фактическия състав на нарушението по чл.190а, ал.2 от ЗВ, а именно дадено задължително предписание на контролен орган на ДАМТН и неговото неизпълнение от страна на адресата на предписанието. Следователно преценката обхваща единствено съществуването на правнорелевантните за ангажирането на отговорността факти и обстоятелства, без да се преценява съответствието на предписанието с материалните и/или с процесуалните изисквания на закона. Защитата срещу евентуалната незаконосъобразност на даденото задължително предписание е следвало да се реализира по друг процесуален ред /по АПК/ и в друго производство, като по делото не са налице данни Община Ловеч да е реализирала това свое право.
На следващо място от събраните по делото гласни и писмени доказателства, се установява, че с Констативен протокол №12/22.05.2018 г. е било дадено задължително предписание на Община Ловеч, в качеството й на собственик на язовир „Долен Кайлък”, находящ се в поземлен имот №67060.59.20 в землището на село Славяни, община Ловеч, съгласно Акт за общинска собственост №53189/01.06.2011 г. „Да премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушния и мокрия откоси, както и по короната на язовирната стена, със срок на изпълнение 30.11.2018 г.” . Установява се още, че с така посоченото в акта деяние на 01.12.2018 г. Община Ловеч е осъществила фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 във вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите, като в случая процесния АУАН е бил съставен на 18.04.2018 г. Съдът намира, че са неоснователни направените с писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя възражения за допуснато нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съдът намира, че с Констативен протокол №12/22.05.2018 г. са били дадени предписания по съответния ред и форма, от комисия, назначена от областния управител на област Ловеч със Заповед №РД- 07-60/02.05.2018 г. В случая изпълнителното деяние на нарушението се изразява в бездействие. След като собственикът на язовира е следвало в дадения му срок до 30.11.2018 г. да изпълни предписанията и не е сторил това, то същият е осъществил нарушението на 01.12.2018 г. Констатация (данни) обаче за това, че предписанията не са били изпълнени, контролните органи са направили едва при извършената нова проверка на 30.01.2019 г., когато и всъщност е констатирано с оглед на място, че предписанието дадено с КП №12/22.05.2018 г. не е изпълнено. Вярно е също, че съгласно даденото предписание (виж КП № 12/22.05.2018 г., л.34 от делото) е че, собственикът на язовира е следвало да уведоми писмено Председателя на ДАМТН за изпълнението на предписанията в 14 дневен срок от изпълнението на всяко от предписанията. Такова уведомяване видно от събраните по делото доказателства от страна на собственика не е било направено. Това обаче автоматично не означава, че след изтичането на този 14 - дневен срок при наличието на мълчание от страна на собственика, контролните органи следва да приемат, че е налице извършено нарушение, изразяващо се в неизпълнение на предписанията. Това е така, тъй като неуведомяването на председателя на ДАМТН може да се дължи на причини от най-различен характер (напр. нежелание да бъде направено такова уведомяване и др.), а хипотетично предписанието да е било изпълнено.
Следователно, след изтичане на срока за изпълнение на предписанията за административния орган е била налице възможност да установи извършването на нарушението. Установяването на това обстоятелство както се посочи и по-горе може да стане само след извършване на проверка на процесния язовир с оглед констатиране изпълнени ли са били или не дадените предписания. Тук е мястото да се посочи, че единствено проверката на място би могла да установи има ли нарушение или ни не и този извод не би могъл да се направи единствено на база уведомяване или неуведомяване на административния орган от страна на собственика за (не)изпълнение на предписанията. Вярно е, че проверката е могло да бъде извършена още на 01.12.2018 г., а не почти два месеца след това, но това зависи единствено от организацията и ресурса на адм. орган. Тази проверка е извършена от контролните органи на 30.01.2019 г. и направените по време на същата констатации са послужили на административния орган за установяване на нарушението и нарушителя, т. е. откриване на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано в ЗАНН, но доктрината и съдебната практика приемат еднопосочно, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в администрацията му. От този момент фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му ведно със съществените негови признаци от обективна и/или субективна страна по определен състав. Затова и тримесечният срок по чл.34, ал.1, изр. 2, пр.1 от ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка от страна на контролните органи. В случая такава преценка е била възможно едва на 30.01.2019 г. От тази дата тече тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Затова и съдът приема, че датата на откриване на извършителя и констатиране на нарушението е 30.01.2019 г., от която дата е започнал да тече законоустановения срок за съставяне на АУАН. От доказателствата по делото се установява, че преди изтичането на тримесечния срок на 30.04.2019 г., в настоящия случай е бил съставен АУАН (на 18.04.2019 г.). Ето защо съдът намира направените в тази насока от процесуалният представител на жалбоподателят възражения за неоснователни, като приема, че в случая АУАН №03-002/18.04.2019 г. е съставен преди да изтече давностният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Поради това и съдът счита, че образуваното АНП не е било опорочено и АУАН, както и издаденото въз основа на него НП са съставени в законоустановените срокове.
Съдът намира, че Законът за водите ясно и с императивни норми задължава собствениците на язовирни стени да осигуряват техническа и безопасна експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея, като регулира обществените отношения свързани с тази експлоатация. Преките и непосредствени последици от техническото състояние (изправно или неизправно) на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с живота и здравето на хората, околната среда, стопанската дейност и културното наследство. Тези обстоятелства изключват и приложението на чл.28 от ЗАНН, в която връзка също са направени възражения, още повече на фона на все по-честите случаи на наводнения в резултата на проливни дъждове, водещи до бедствени положения, нанесени щети и дори човешки жертви, именно поради невземането на мерки от страна на собствениците на язовирни стени за поддръжката им. В конкретната хипотеза освен това не са налице предпоставки за приложимост на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се касае за маловажен случай на адм. нарушение, както правилно е преценил АНО с направения в обстоятелствената част на обжалваното НП извод. Деянието е на просто извършване и е осъществено чрез бездействие, поради което е без значение дали са настъпили общественоопасни последици. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид.
Съдът намира, че е спазена процедурата визирана в разпоредбата на чл.40 от ЗАНН. Видно от събраните по делото доказателства до жалбоподателя Кмета на Община Ловеч е била адресирана покана с изх. № 85-02–59 от 21.03.2019 година, с която същият е поканен да се яви лично или чрез упълномощен от него представител, на 18.04.2019 година в 11.00 часа на посоченото в поканата място – РО НЯСС – гр. Враца на ГД НЯСС при ДАМТН в гр. Плевен, при инспектор инж. Д., за съставяне и връчване на АУАН по Закона за водите във връзка с констатациите по Констативен протокол № 03-05-1/08.02.2019 година от проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея на процесния язовир. Със същата покана Кметът на Община Ловеч е уведомен, че при неявяване на посочената дата, АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие по реда начл.40, ал.2 от ЗАНН. Поканата е получена в Община Ловеч на 26.03.2019 година. На посочената в поканата дата – 18.04.2019 година свидетелят - инж. Е. Д. в присъствието на св. Св. Д., и в присъствието на редовно упълномощен от представляващия Община Ловеч – Кмета К.М.,*** Акт за установяване на административно нарушение № 03-002 от 18.04.2019 година, за нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите, за неизпълнение на дадено на основание чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ предписание.
АУАН е подписан от актосъставителя и от свидетелят по акта, както и от представителя на Община Ловеч – инж. Цветан Борисов Г., който е представил пълномощно, с което Кмета на Община Ловеч го е упълномощила да я представлява пред ДАМТН на 18.04.2019 г. за подписване и получаване на АУАН. Съставеният АУАН е връчен на упълномощеното лице – инж. Г. на 18.04.2019 година. При съставянето на АУАН не са били направени възражения от упълномощения представител на Община Ловеч.
Въз основа на съставения АУАН № 03-002 от 18.04.2019 година, на 12.07.2019 г. Заместник - председателят на ДАМТН, оправомощен със Заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН, е издал атакуваното Наказателно постановление № НЯСС – 123 от 12.07.2019 година, като констатираното адм. нарушение, квалифицирано по чл.190а, ал.2 от Закона за водите, е описано по идентичен начин както в АУАН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 19.07.2019 година /видно от известие за доставяне – л.16 от делото/, а жалбата е входирана на 26.07.2019 година пред АНО по пощата с пощ. клеймо от 25.07.2019 г., поради което съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения 7-дневен срок.
С оглед на изложеното съдът намира, че АНО правилно е приел, че Община Ловеч е осъществила вмененото й административно нарушение. В хода на административно наказателното производство, както и в хода на съдебното производство по делото жалбоподателя не ангажира писмени или гласни доказателства, които да оборят констатираното от свидетелите инж. Е. Д. и инж. Св. Д. на място при извършения на 30.01.2019 г., т. е. след изтичане срока на предписанието, който е до 30.11.2018 г., оглед на язовирната стена и съоръженията към нея на процесния язовир, находящ се в землището на с. Славяни, обл. Ловеч.
Съдът намира, че АУАН и НП съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, посочени са обстоятелствата, при които е извършено, посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, посочена е нарушената норма. Налице е единство между фактическото обвинение и приложената санкционна разпоредба за адм. деяние, което е формулирано ясно и недвусмислено, поради което по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на нарушителя, а и в съдебно заседание не се ангажираха доказателства, оборващи възприетата от актосъставителя и АНО фактическа обстановка, даващи основания да се заключи, че действителната такава е различна от описаната в АУАН и в НП. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с депозиране на жалба до настоящата съдебна инстанция. Посочена е надлежно и ясно както от актосъставителя в АУАН /посочена е разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите/, така и от АНО в НП нарушената материално правна норма, която е прецизирана по чл.190а, ал.2 от Закона за водите, като изрично е посочено че последната задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите. Надлежно и ясно е посочено наложеното с НП наказание за процесното адм. нарушение, което е индивидуализирано по вид и размер.
Съдът намира, че АНО посочвайки в НП, че язовир „Долен Кайлък” се намира в землището на с. Славянци, общ. Ловеч е допуснал техническа грешка, като това обстоятелство не съставлява допуснато съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателят. Безспорно от всички събрани по делото доказателства /КП №12/22.05.2018 г.; КП №03-05-1/08.02.2018 г.; акт №53189/01.06.2011 г. за публична общинска собственост и договор №ДВ-328/06.03.2018 г. скл. между Община Ловеч и „Ведипема” ЕООД, ведно с Приложение №1 към него на язовири, находящи се на територията на Община Ловеч/, както и от описаната в АУАН фактическа обстановка се установява, че е била извършена проверка на яз. „Долен Къйлък”, който се намира в поземлен имот №…. в землището на с. Славяни, общ. Ловеч. От друга страна на територията на община Ловеч няма село с име Славянци, а от представения от жалбоподателят договор №ДВ-328/06.03.2018 г. скл. между Община Ловеч и „Ведипема” ЕООД, ведно с Приложение №1 към него на язовири, находящи се на територията на Община Ловеч безспорно се установява, че под №9 в Приложението е посочен язовир „Долен Къйлък” находящ се в с. Славяни, с оглед на което съдът намира, че жалбоподателят, предвид и на останалите индивидуализиращи данни за мястото на извършване на проверката в НП, не е бил лишен от право да разбере мястото на извършване на проверката.
Съдът намира, че правилно както актосъставителят в АУАН, така и административно-наказващия орган в НП, са квалифицирали нарушението, извършено от жалбоподателя - Община Ловеч, по чл.190а, ал.2 от ЗВ /в редакция след изм. и доп. в ДВ бр. 55 от 03.07.2018 г. /, като прецизно и правилно са съотнесени необходимите и надлежно визирани текстово фактически констатации към хипотезата на правната норма. От материално правна страна обжалваното НП е постановено при правилно приложение на материалния закон.
Сочената като нарушена разпоредба на чл.190а, ал.2 от Закона за водите /нова с редакцията й към датата на констатиране на нарушението, т. е. след изм. и доп. публ. в ДВ бр. 55/2018 г. / възвежда задължение на собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията в т.ч. и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ. Разпоредбата на чл.190а от ЗВ предвижда задълженията на оправомощени от Председателя на ДАМТН длъжностни лица по чл.190, ал.4 от ЗВ да контролират изпълнението на: 1. предписанията на комисиите по чл.138а, ал.3;.
Съдът намира обаче, че при определяне размера на имуществената санкция наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1, от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания и като е отчел тежестта на нарушението, неправилно е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 5 000 лева, т. е. размер над минимума. Действително в обстоятелствената част на НП е посочено, че наказанието се налага на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 на същия член от Закона за водите, като в обстоятелствената част на НП са наведени твърдени, че е налице повторност тъй като Община Ловеч е наказана с наказателно постановление № НЯСС - 106/28.09.2017 г., потвърдено с решение № 91/27.04.2018 г. на АС - Ловеч, за неизпълнение на задължително предписание дадено от КОТЕСЯС с протокол от 21.10.2016 г. В случая доколкото по делото АНО не ангажира писмени доказателства за посоченото в обстоятелствената част НП обстоятелство, че жалбоподателят е бил наказван за нарушение от същия вид, и доколкото процесното нарушение е по чл.190а, ал.2 от Закона за водите /нова с редакцията й към датата на констатиране на нарушението, т. е. след изм. и доп. публ. в ДВ бр. 55/2018 г./, която е създадена след като жалбоподателят е бил наказан с № НЯСС - 106/28.09.2017 г., т.е. към онзи момент тази разпоредба не е съществувала, и няма как жалбоподателят да е извършил същото нарушени, и предвид на това, че от направеното в обстоятелствената част на НП описание не се установява, дали цитираното нарушение е установено на този язовир или на друг язовир, находящ се в друга местност, а дори и населено място, различно от местонахождението на язовир "Долен Кайлък", находящ се в поземлен имот № 67060.59.20 в землището на с. Славяни, общ. Ловеч, Акт за общинска собственост №53189/01.06.2011 г. частна държавна собственост, намира, че в тази санкционна част, за това нарушение издаденото и атакувано НП следва да се измени, като съдът намали определеното административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5 000. 00 лева наложено на жалбоподателя, като го намали към минимума съобразно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ на 1 000.00 (хиляда) лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НЯСС – 123 от 12.07.2019 година на Кирил Михайлов Войнов – Зам. Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощен със заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което е наложено на основание чл.83 и чл.53, ал.2 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 на същия член от Закона за водите, на Община Ловеч, седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Търговска" № 22, ЕИК ….., представлявана от К.Д.М. - кмет на общината, административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева), за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.2 във вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 5 000.00 лева на 1 000.00 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки Административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: