О П Р
Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 14 ноември 2018 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря............
и прокурора………, след като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА ВЧНД № 659/2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.249 ал.3, вр. ал.1, във вр. чл.248 ал.1, т.3
от НПК.
Образувано е по частен протест на
прокурор при Районна прокуратура – гр.К. срещу протоколно определение от 01.10.2018
г. на Районен съд – гр.К, постановено по НОХД № 176/2018 г. по описа на същия
съд, с което на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК
е прекратено съдебното производство по посоченото дело и последното е върнато
на Районна прокуратура – гр.К за отстраняване на допуснати на досъдебното
производство процесуални нарушения.
В частният протест се излагат
съображения относно незаконосъобразността на решаващия извод на първостепенния
съд за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиненото лице. Според
прокурорът, залегналите в атакувания съдебен акт доводи, че внесеният от Р.п.К.
обвинителен акт не отговаря на законовите изисквания към неговото съдържание,
са изцяло неправилни и необосновани. По-конкретно, протестиращата страна счита
за обективно неверни твърденията на първия съд, че в обвинителния акт не са
посочени пълно, точно и ясно всички обстоятелства, свързани със
съставомерността на инкриминираното на обвиняемия С. престъпление. В тази
връзка подалият протеста прокурор сочи, че за всички тези обективни и
субективни признаци от състава на процесното престъпление, са изложени подробно
и пълно факти в обстоятелствената част на обвинителния акт. Възразява се от
прокурора и срещу сторения в обжалваното определение извод за неяснота в
обвинителния акт, касателно доказателствените материали, подкрепящи
обвинителната теза. Според прокурорът, извод в този смисъл е такъв по
съществото на делото и следва да бъде направен от съда при постановяване на
присъдата му. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на протестираното определение
на първоинстанционния съд и връщане на делото на този съд за продължаване на
производството по него.
С. окръжен съд, след като се запозна с
доводите, изложени в частния протест, както и с материалите по делото, и след
като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано като второ по ред по делото,
след отмяна по въззивен ред на постановена по същото присъда и връщане на
делото за ново разглеждане от първата инстанция. Повод за иницииране на
съдебното производство е внесен обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение
срещу И. Й. С. за извършено от него престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.20 ал.1 от НК. Съгласно възведеното в посочения процесуален акт на РП К. фактическо
обвинение, И. С. е привлечен към отговорност за извършена от него в условията
на съучастие, като съизвършител с Е. К. и Т. Л., средна телесна повреда на Р. В.
М. /счупване на основата на проксималната фаланга на първи пръст на лявата
ръка, довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник/,
причинена чрез нанасяне на удари с дървена бухалка в областта на тялото и
крайниците.
При решаването на процесуалните
въпроси, подлежащи на обсъждане в проведеното от районния съд разпоредително
заседание, съгласно чл.248,
вр. чл.247а ал.2, т.1 от НПК, решаващият състав на този съд, е намерил недостатъци в горепосочения
акт на прокурора от съдържателна страна, които е счел за съществени процесуални
нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на обвиняемия и налагащи
прекратяване на съдебното производство по делото, и връщането му на
прокуратурата за отстраняването им. В този смисъл се е произнесъл с определение
по чл.249 ал.3, вр. чл.248 ал.1, т.3 НПК, предмет на настоящия въззивен контрол.
В мотивите си към същото, решаващия съдебен състав е приел, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт липсва конкретно, точно и пълно
описание на съществените обективни признаци на деянието, извършването на което
е инкриминирано на обвиняемия И. С., както и съществува неяснота, касателно
доказателствените материали, които според прокурора подкрепят поддържаната от
него обвинителна теза.
Настоящият въззивен състав не може да се
солидаризира с тези изводи на първия по степен съд, дали му основание да прекрати съдебното производство и да върне
делото на прокурора. В частност – не се споделя виждането, обективирано в
проверявания съдебен акт, че процесуалния акт на прокурора от Р.п.К. инициирал образуването на
първоинстанционното производство е несъответен на изискванията на
чл.246 ал.2 от НПК. По мнение на въззивната инстанция, същият не страда от посочените недостатъци, а съдържа
описание на абсолютно всички факти относно времето, мястото, начина на извършване на деянието и степента на участие на
обвиненото лице в осъществяването му. Противно на становището на първата
инстанция, въззивният съд не съзря и наличието
на неяснота при
описанието в обсъждания обвинителен акт на доказателствените материали, от
които се установяват посочените обстоятелства /виж л.5 и 6 от обвинителния
акт/. Направената в тази връзка констатация от състава на районния съд, че
„едни от свидетелите отричат участието на подсъдимия в изпълнителното деяние, а
други не са категорични в тази насока или показанията им изобщо нямат отношение
към самоличността на подсъдимия”, последвана от анализ на конкретно ангажирани
свидетелски показания, е въпрос по съществото на делото и е недопустимо да се
разглежда по този начин в процесуалния стадии, в който понастоящем се намира
делото.
Извън гореизложеното, въззивната
инстанция следва да отбележи, че не констатира допуснати, както в хода на
досъдебната фаза на настоящия процес, така и при изготвянето на крайния за тази
фаза процесуален акт, съществени процесуални нарушения, които да ограничават
правата на обвиняемия или на пострадало от престъплението лице. Внесеният в РС
К. обвинителен акт отговаря на изискванията, визирани в чл.246 от НПК и не се
наблюдават отклонения от предписанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК. В обстоятелствената
част на акта ясно е отразена позицията на прокурора относно престъплението и неговите
обективни и субективни признаци, по начин позволяващ на обвиненото лице „да
научи за какво престъпление е привлечен” /чл.55 ал.1 НК/, което е с основно значение
за осигуряване правото на защита на това лице.
С
оглед на всичко гореизложено въззивният съд приема, че атакуваното определение
е незаконосъобразно, доколкото първоинстанционния съд неправилно и в
противоречие със закона е приел наличие на допуснати на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на
процесуалните права на пострадало лице, предвид на което на основание чл.249
ал.1 и 2, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК е прекратил съдебното производство и
върнал делото на прокурора за отстраняването им. Ето защо, проверяваното по
въззивен ред определение на районния съд следва да бъде отменено и делото да
бъде върнато на същия съд за продължаване на производството по него.
Воден от горното, С. окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯВА протоколно определение от 01.10.2018
г. на Районен съд – гр.К., постановено по НОХД № 176/2018 г. по описа на същия
съд, с което на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК
е прекратено съдебното производство по посоченото дело и последното е върнато
на Районна прокуратура – гр.К. за отстраняване на допуснати на досъдебното
производство процесуални нарушения.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.К. за продължаване на
производството по него от стадия на разпоредително заседание.
Определението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/