№ 283
гр. Велико Търново, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20224100500321 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от “Е.С” АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.В, В.Т - Е, бул."В.В" № ..., представлявано от А.А.К, Х.П.Х и
Р.Г.Л /заедно от всеки двама от тях/, действащи чрез пълномощника адв.
А.М. - ВТАК, въззивна жалба, е Решение № 375/23.03.2022г. по гр.д. №
2953/2021г. по описа на РС - Велико Търново, в частта му, с която спрямо
въззивната страна по предявен пред първата инстанция отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, е прието за установено
със сила на пресъдено нещо, че въззиваемата страна Р. В. М. с ЕГН
**********, не й дължи сумата от 4931, 21 лв. /четири хиляди деветстотин
тридесет и един лева и двадесет и една стотинки/, представляваща стойност
на потребена, но неотчетена и незаплатена електроенергия, за периода
01.11.2016г.- 13.10.2018г., за обект на потребление, находящ се в с.М.Ч, по
партида с клиентски номер ... и абонатен номер ..., за която сума има издадена
фактура № **********/27.09.2021г.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна на постановеното първоинстанционно решение, в
обжалваната му част. Наведени са доводи /оплаквания/ за неправилност на
правните изводи на първоинстанционния съд. Поддържа се, че направеното от
ищеца възражение за погасяване на вземането по давност е несвоевременно
отправено в рамките на първоинстанционното производство, и като такова се
явява преклудирано. При условията на евентуалност се твърди, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по основателността на предявения
отрицателен установителен иск по отношение на същото вземане, т.е. по
1
неговото материално правно съществуване, като едновременно с това се е
произнесъл и по възражението за изтекла погасителна давност, което касае не
съществуването на правото на вземане, а правната възможност същото да
бъде реализирано против волята на длъжника със средствата на
принудителното изпълнение. Излагат се и подробни съображения относно
началния момент, от който е започнал да тече давностния срок на процесното
вземане, както съображения в насока на приложимостта в настоящата
хипотеза, на правилата на общата петгодишна погасителна давност.
Претендира се присъждане на сторените по делото, разноски.
Препис от жалбата е връчен на другата страна на 03.11.2021г., която в
законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 2 ГПК, чрез
пълномощника си адв.Н.Н при ВТАК, не е подала отговор на въззивната
жалба, но от името и за сметка на Р. В. М. с ЕГН **********, е подадена
насрещна въззивна жалба, срещу Решение № 375/23.03.2022г. по гр.д. №
2953/2021г. по описа на РС - Велико Търново, в частта му, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил исковата му претенция с правно
основание чл.124 ГПК, като е приел със сила на пресъдено нещо, че същият
дължи на “Е.С” АД, с ЕИК ..., сумата от 8207, 52 лв. /осем хиляди двеста и
седем лева и петдесет и две стотинки/, представляваща стойност на
потребена, но неотчетена и незаплатена електроенергия, за периода
01.11.2016г.- 13.10.2018г., за обект на потребление, находящ се в с.М.Ч, по
партида с клиентски номер ... и абонатен номер ..., за която сума има издадена
фактура № **********/27.09.2021г.
Въззиваемата страна излага подробни съображения за неправилността на
постановения първоинстанционен съдебен акт в обжалваната от него, част.
Навежда съображения за опороченост на осъществената от служителите на
електроразпределителното дружество, проверка и изготвения на нейно
основание - констативен протокол със съответен номер и дата. Поддържа, че
по делото не са събрани достатъчно безспорни доказателства за изясняване на
обстоятелството с какви показатели е било СТИ при първоначалния му
монтаж на съответния адрес. Излага допълнителни съображения, свързани с
приложимата редакция на ПИКЕЕ към настоящото производство, както и с
доказателствената стойност и доказателственото значение на представената
като писмено доказателство и оспорена от насрещния въззивен жалбоподател,
фактура №**********/27.09.2021г. В защита на своята правна и фактическа
теза, посочва аргументи, касаещи съдържанието и фактите, които установяват
събраните по делото писмени доказателства, като съотнася същите с
констатациите от експертното заключение по назначената СТЕ и обясненията
на вещото лице при изслушването му от съда, обосновавайки неправилността
на доказателствения анализ, извършен от първоинстанционния съд.
С оглед на тези съображения, отправя искане за отмяна на постановеното
първоинстанционно решение в отхвърлителната му част и уважаване на
предявената отрицателна установителна искова претенция с правно основание
чл.124 ГПК, в нейния пълен размер. Претендира се присъждане на сторените
по настоящото производство, разноски и за двете съдебни инстанции.
Препис от подадената насрещна въззивна жалба е редовно връчен на
2
насрещната страна на 18.04.2022г., която в законоустановения срок по чл.263,
ал.1 от ГПК, е подала писмен отговор, като последният отговаря на
изискванията за редовност и допустимост.
В отговора на подадената насрещна въззивна жалба се излагат подробни
съображения за наличието на всички елементи от фактическия състав,
обуславящи приложимостта на разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ.
В рамките на проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито
съдебно заседание, въззивният жалбоподател се представлява от редовно
упълномощения си процесуален представител - адв. М., ВТАК, която изразява
становище за неправилност на постановения първоинстанционен акт в
обжалваната му част, като поддържа изцяло доводите си, изложени в
подадената въззивна жалба, представя списък на разноските по см. на чл.80
ГПК. Въззиваемата страна и насрещен въззивен жалбоподател се
представлява от редовно упълномощения си процесуален представител -
адв.Р.Т, АК - Монтана, който от името и за сметка на доверителя си, изразява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, поддържа
изцяло доводите и съображенията, посочени в подадената насрещна въззивна
жалба, представя и списък с разноските по см. на чл.80 ГПК, като при
запознаване на представения списък с разноски на насрещната страна,
отправя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Всяка от страните представя писмена защита, в която излага
подробни съображения по съществото на правния спор.
Настоящата съдебна инстанция, след преценка на твърденията и доводите на
страните, като съобрази събраните в хода на първоинстанционното
производство, писмени и гласни доказателства, както и приложимата правна
уредба, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е
валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на
съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен
състав и е подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо,
тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и
относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за
съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.
Първоинстанционният съд в пълнота е установил фактите, които са част от
предмета на доказване. Фактическата обстановка е изяснена подробно и в
цялост, поради което настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо
да я възпроизвежда отново, като на основание чл.272 ГПК, изцяло препраща
към мотивите на постановения първоинстанционен съдебен акт в тази тяхна
част.
Въз основа на приетите фактически констатации, първоинстанционният съд
е извел и изводи по същество на правния спор. Действително, при определени
изрично предвидени хипотези, възниква правото на въззиваемата страна за
извършване на едностранна корекция в дължимата цена на електроенергията.
Редът, по който т.нар. “корекционна процедура” се осъществява, е
регламентиран в разпоредбите на Правилата за измерване на количеството
3
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, представляващи подзаконов нормативен
източник. При извършване на проверката на техническите измервателни
устройства е предвидено и съставянето на определени документи. Макар и
при съществуването на разпоредбата на чл.55, ал.1 и ал.2 вр. чл.49 ПИКЕЕ, в
която е изрично предвидено, че начисляването или т.нар. едностранна
корекцията на дължимата сума за електроенергия от съответния абонат, се
извършва въз основа на издаден при спазване на реда на чл.49 - констативен
протокол. На първо място, въззивникът е установил по надлежния ред ( чрез
съставен протокол на основание чл. 49 от ПИКЕЕ) факта на наличие на
показания в невизуализиран регистър на процесното СТИ. Настоящата
съдебна инстанция изцяло споделя съображенията на първоинстанционния
съд относно спазване на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ. Констативният
протокол е съставен в отсъствие на абоната и е подписан от свидетел –
неговият син. В този смисъл съдът правилно е приел, че процесният КП е
съставен при спазване на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ и с оглед
показанията на разпитания свидетел по делото отразява вярно фактическото
положение.
На следващо място, действително в изготвения на база осъществената
проверка от служителите на ЕРП - Север на дата 03.08.2021г., Констативен
протокол № 5500958, са посочени определени факти - констатирано наличие
и конкретно посочени показатели не само на тарифа 1 и тарифа 2, които са
били визуализирани на дисплея на процесното СТИ, но и тарифни показания
в невизуализиран регистър - по ненестроена за отчет тарифа /тарифа 3/. След
демонтирането на процесното СТИ и замяната му с ново, технически
изправно, на демонтираното устройство е извършена метрологична проверка
в БИМ. Констатациите от същата са обективирани в Констативен протокол №
208/20.09.2021г. В тях се сочи, че СТИ измерва в класа си на точност, като не
отчита с грешка над допустимото при съответно натоварване, преминалата
през СТИ електроенергия, както не са констатирани видими механични
дефекти на същото измервателно устройство.
От експертното заключение по назначената комплексна съдебно-техническа
експертиза, изготвено изцяло по писмени данни от приобщените в хода на
първоинстанционното производство - писмени доказателства, става ясно, че
при осъщественото софтуерно прочитане на паметта на процесното СТИ, не е
възможно да се извлече информация и данни относно причината, поради
която е започнало натрупване на показания в невизуализирания регистър
/тарифа 3/, както и началният момент, от който е започнало това натрупване.
Вещите лица посочват няколко възможни причини за натрупването на
показания в невизуализирания регистър, като не могат да посочат с
достатъчна степен на яснота и конкретност, на какво се дължи в настоящата
хипотеза. Не може да бъде извлечена и информация относно това как
първоначално е било настроено да отчита процесното СТИ, в т.ч. по каква
тарифна схема, тъй като в паметта му не са съхранени данни за деня и часа на
осъществяваните самоотчети /общо шест на брой/. Достъпът до тези
показания, респ. тяхното количествено измерване и отчитане, се осъществява
единствено със софтуерна програма, достъп, до която притежава единствено
4
доставчикът на електроенергия. Поради съществуващата техническа
особеност на самото СТИ за извличане на показания от самоотчета му по дни
и тарифи за изминали периоди от време, то като безспорна стойност би могло
да се определи констатираното количествено показание в невизуализирания
регистър /тарифа 3/ единствено при демонтажа на СТИ. Така на практика, от
една страна не би могло да се установи с достатъчна степен на яснота и
категоричност дали към момента на монтажа на СТИ при абоната въобще е
имало показания, натрупани в невизуализираните регистри /тарифа 3 /, както
и количествените им стойности.
От друга страна, констатациите обективирани в изготвения след
осъществената метеорологична проверка на СТИ от БИМ за техническата
изправност на същото - констативен протокол, не притежават обвързващо
доказателствено значение, тъй като по отношение на същия не е предвидено
изрично, подобно на съставяния протокол при извършване на проверка по
реда на чл.49 ПИКЕЕ, че притежава такава доказателствена стойност. Поради
това, на общо основание следва да намерят приложимост общите правила на
ГПК относно процеса по доказване на фактите и обстоятелствата от предмета
на делото, следователно доказателственото значение тези констатации следва
да бъде определено с оглед на всички останали писмени и гласни
доказателства, в т.ч. с експертното заключение по назначената комплексна
съдебно - техническа и софтуерна експертиза. Тук е мястото да се отбележи,
че при приемането на изготвеното експертно заключение в производството
пред първоинстанционния съд, в разясненията си по въпросите на
експертизата, вещите лица отбелязват, че макар при метеорологичната
проверка да е констатирано, че СТИ измерва в класа си на точност
преминалата електроенергия, то не е осъществено тестово измерване на
процесната тарифа 3, по която е налице натрупване на показания. Вещите
лица допълват още, че електроенергията може да премине през СТИ и да се
натрупа по същата тарифа в невизуализирания регистър, през относително
продължителен период, без това по никакъв начин да се отрази на
измервателната способност на процесното СТИ.
В тази връзка преценката дали е налице основание за корекция на основание
чл.55, ал.1 ПИКЕЕ/ е правна преценка, която следва да бъде осъществена от
съда, на база на релевантните факти и събраните доказателства. С оглед на
гореизложеното, след осъществен доказателствен анализ на събраните в хода
на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства,
както и от изготвеното и приобщено в хода на настоящото производство
експертно заключение по назначената комплексна СТИ, което настоящата
съдебна инстанция кредитира изцяло като пълно, обективно и
безпристрастно, за настоящата съдебна инстанция се формира извода за
липсата на достатъчно доказателства за приложимостта на основанието за
начисляване на електроенергия по реда на чл.55, ал.1, ПИКЕЕ.
Доколкото към момента на осъществяване на проверката, а и преди това, в
рамките на процесния период, за който е извършена едностранно корекцията,
въззивната страна е следвало да носи отговорността за поддържане на
електроразпределителната мрежа и на измервателните устройства в
5
техническа годност /най-малкото поради обстоятелството, че се явява
собственик на същите/, то не е правно и логически обосновано в тежест на
въззивника по насрещната въззивна жалба да бъдат възложени
неблагоприятните последици, при положение, че не би могло да се установи с
достатъчна степен на яснота, безспорната причина поради която е натрупано
процесното количество електроенергия в невизуализирания регистър /тарифа
3/, както и началният момент, от който е започнало натрупването на тези
показания. Поради това, за настоящата съдебна инстанция се формира извода
за основателност на подадената насрещна въззивна жалба, поради което
постановеното първоинстанционното съдебно решение, предмет на
настоящото производство следва да бъде отменено в цялост.
С оглед изхода от настоящото производство и отправеното с насрещната
въззивната жалба, искане за присъждане на разноски, както и представените
писмени доказателства за тяхното извършване, на основание чл.78, ал.1 и
чл.294, ал.2 ГПК, в тежест на ответника по насрещната въззивна жалба следва
да бъдат възложени сторените от въззивника, разноски в общ размер на
1834,15 лв. /хиляда осемстотин тридесет и четири лева и петнадесет
стотинки/, сторени разноски пред двете съдебни инстанции.
Предвид горното и на основание чл. 271, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като неправилно Решение № 375/23.03.2022г. по гр.д. №
2953/2021г. по описа на РС - Велико Търново, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. В. М. с ЕГН **********, не дължи на
“Е.С” АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.В, В.Т - Е,
бул."В.В" № ..., представлявано от А.А.К, Х.П.Х и Р.Г.Л /заедно от всеки
двама от тях/, сумата от 13 138,73 лв. /тринадесет хиляди сто тридесет и осем
лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща стойност на потребена, но
неотчетена и незаплатена електроенергия, за периода 01.11.2016г.-
13.10.2018г., за обект на потребление, находящ се в с.М.Ч, по партида с
клиентски номер ... и абонатен номер ..., за която сума има издадена фактура
№ **********/27.09.2021г.
ОСЪЖДА “Е.С” АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.В,
В.Т - Е, бул."В.В" № ..., представлявано от А.А.К, Х.П.Х и Р.Г.Л /заедно от
всеки двама от тях/, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на Р. В. М. с
ЕГН **********, сумата от 1834,15 лв. /хиляда осемстотин тридесет и четири
лева и петнадесет стотинки/, сторени разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличието на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, както и на касационните
основания по чл.281 ГПК, пред Върховния касационен съд на Република
6
България, в едномесечен срок от връчването му на страната, имаща правен
интерес да обжалва.
Препис от настоящото съдебно решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7