№ 1551
гр. Варна, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20233110112896 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД от П. С. Й., ЕГН:
**********, действаща чрез процесуален представител адв. М. М., срещу „ Вива Кредит"
АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.
Джавахарлал Неру № 28 бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, както следва: 1.) че
клаузите, съдържащи се в чл.1 ал.З и чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем № 5836980 -
14.07.2022г, сключен между ищцата и ответника са нищожни, поради противоречие със
закона, евентуално като неравноправни по см. на чл. 143 от ЗЗП, евентуално поради
накърняване на добрите нрави; 2.) за осъждане ответникът да върне сумата от 52.33 лева,
недължимо платена при първоначална липса на основание по недействителна клауза „такса
за експресно разглеждане“ по Договор за паричен заем № 5836980 -14.07.2022г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-06.10.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата и 3.) за осъждане ответникът да върне сумата от 50
лева, недължимо платена при първоначална липса на основание по недействителна клауза за
неустойка по Договор за паричен заем № 5836980 -14.07.2022г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда-06.10.2023 г., до окончателното изплащане
на сумата.
Поради констатирано несъответствие между заявените в исковата молба твърдения
и формулираното към съда искане, с определение № 2145/20.02.2024 г. с цел процесуална
икономия, за да не се забавя ненужно производството като бъде оставено без движение,
съдът е указал на ищцовата страна да отстрани посочените противоречия като посочи
точния размер на претендираната сума, платена за такса за бързо разглеждане и тази за
неустойка.
С молба от 06.03.2024 г. ищцата е посочила, че е заплатила сумата от 107.95 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане и 14.39 лева, представляваща неустойка по
договора.
Макар да се е позовала на разпоредбата на чл. 214 от ГПК, съдът намира, че
доколкото с молбата са изпълнени указания за отстраняване на констатирани нередовности в
исковата молбата, изразяващи се в противоречие между изложените твърдения и петитума
на същата, то не се касае за изменение на иска, а за привеждане на претенцията в
съответствие с изискванията за редовност. Именно поради това, след извършените
уточнения и отстраняване на констатираните нередовности съдът е надлежно сезиран с
1
претенции по чл. 55, ал. 1, предл. III от ЗЗД за сумата от 107.95 лева, представляваща такса
за експресно разглеждане и 14.39 лева, представляваща неустойка по договора, без да е
налице изменение на размера на исковете, а единствено същият е уточнен в предоставения
срок за отстраняване на нередовности. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че с
молбата се извършва уточнение освен на размера на исковете, то едновременно с това и
техния предмет /основание/, което би било недопустимо да бъде извършено по реда на чл.
214 от ГПК, в случай, че на страната не бяха дадени указания в посочения смисъл.
Ищцата в исковата си молба сочи, че по силата на Договор за паричен заем №
5836980 - 14.07.2022г, подписан с „Вива Кредит" ООД е получила сумата от 300 лева, при
уговорени ГПР 49.48%, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11 при
срок на кредита от 5 вноски. Съгласно чл.1 ал.З от договора следвало да заплати такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 107.95
лева, а в уговорката на чл.4 ал.2 от договора било предвидено и заплащането на неустойка в
размер на 71.95 лева. На 15.08.2022г погасила предсрочно дълга, като заплатила за такса за
експресно разглеждане на документите сумата от 52.33 лева и за неустойка сумата в размер
на 50 лева или общо 102.33 лева.
Счита, че уговорката предвиждаща възникването на задължението за заплащане на
посочената такса е нищожна на първо място поради противоречие със закона- чл.10а ЗПК и
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че разпоредбите изключват възможността кредиторът да изисква
плащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита,
какъвто характер имала и процесната клауза представляваща услуга с възможност за
улеснена процедура за получаване на парични средства. Твърди още,че въпросната такса
следва да бъде част от ГПР, при което същият би превишил предвидения в закон
максимален размер, в който може да се уговаря.
Навежда твърдения, че клаузата е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря
на изискванията на добросъвестност и справедливост, и поставяла потребителя в
невъзможност да прецени икономическите последици от сключване на договора, поради
което същата е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Предвид нищожността на
клаузата, въз основа на която е извършил плащането, счита че то е изначално недължимо
получено от ответника и той дължи връщането му. Искането отправено до съда е за
уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се
оспорват като недопустими и неоснователни. Сочи се, че исковата молба е предявена срещу
нелегитимирана страна. Релевира възражение и за недопустимост на обективно съединяване
на установителен иск за нищожност на клаузи от договора и осъдителен иск за връщане на
недължимо платената сума.
По отношение договорната неустойка сочи, че същата служи за обезщетение за
вредите, причинени от неизпълнението и е начислена вследствие на неизпълнение на
поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение
- поръчител или банкова гаранция. Сочи още, че предпоставките, предвидени в TP № 1 от
15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г,, ОСТК на ВКС за нищожност на неусточената клауза не
са налице, тъй като единствената цел, за която тя е уговорена излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Дори и да се приемело, че
неустойката е прекомерна, то това не я правило a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави, а следвало да се намали нейният размер. Сочи, че потребителят е бил
надлежно информиран за поетите задължения, както и за правото си по чл. 29 от ЗПК да се
откаже от договора в 14-дневен срок. На следващо място оспорва твърденията, че с
поставянето на изискване за предоставяне на обезпечение се целяло заобикалянето на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и това, че уговорената с чл.4, ал. 2 от Договора
неустойка представлявала скрита лихва и следва да се включи при калкулацията на ГПК,
като в подкрепа на възражението си се позовава на съдебната практика СЕС по решение
Pohotovosf, постановено по дело С-76/10. Оспорва приложимостта на разпоредбата на чл.
33, ал. 1 ЗПК към процесните правоотношения, доколкото дължимостта на неустойката е
настъпила след сключване на договора.
Досежно клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи
2
ответникът сочи, че същата не противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която била приложима
единствено по отношение на действия след сключване на договора. Видно от уговорката на
чл.1, ал.2 от Договора било, че услугата по експресно разглеждане на документи е за
допълнителна услуга, която клиентът доброволно е избрал дали да се възползва от нея,
поради което съгласието по същата е в изпълнение на свободата на договаряне по чл. 9 от
ЗЗД, а на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността
на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Обосновава
становището си, че таксата за експресно разглеждане на документи не целяла заобикаляне
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като извършената допълнителна услуга не
представлявала действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхождала
времево. Клаузата била доброволно уговорена, а не едностранно включена в предмета на
договора, поради което по отношение на същата неприложима оставала защита по ЗЗП за
неравноправност. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. I и III от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на
съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и
поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са
предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на
повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на
унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща
недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на
нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона,
към по-леките, в конкретния случай – противоречие с добрите нрави/неравноправност/.
Предвид изложеното, първо следва да бъдат разгледани исковете за прогласяване
нищожност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, а впоследствие искането за обявяването му за недействителен поради
накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. III от ЗЗД. В съдебната практика,
обективирана например в Решение № 180 от 8.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 705/2018 г., I т.
о., ТК се приема също, че нищожността, поради неравноправност на договорни клаузи, се
основава на противоречието с добрите нрави от общите основания, поради което
претенциите за противоречие с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП подлежат на разглеждане
в посочената последователност, а именно след исковете за нищожност по чл. 26, ал. 1,
предл. I от ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД
Между страните е обявено за безспорно обстоятелството, че ищцата е сключила с
праводателя на ответното дружество Договор за паричен заем № 5836980 - 14.07.2022г., по
силата на който е получила в заем сумата от 300 лева, при уговорени ГПР 49.48%, годишен
лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 5 вноски.
Съгласно чл.1 ал.3 от договора следвало да заплати такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем в размер на 107.95 лева, а в уговорката на чл.4
ал.2 от договора било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 71.95 лева.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е действителността на клаузата
предвиждаща, заплащане на такса „за експресно разглеждане“ на заявлението за сключване
на договора за кредит. С клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № 5836980 е
предвидено задължението на длъжника да заплатила допълнителна такса в размер на 107.95
лева за извършена допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявлението му за
кредит.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, поради което и в съответствие с чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно
3
дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.
С цитираните уговорки за дължима такса за бързо разглеждане на делото по
същество прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на
задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит. Същевременно съгласно чл.10а, ал.1
от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане
на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита,
респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната
разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Нещо повече, срещу заплащането на сумата се гарантира
единствено бърза „обработка“ на искането, което неминуемо съставлява дейност по
отпускане и усвояване на кредита, обхванато от императивна забрана на цитираната
разпоредба на ЗПК за начисляване на допълнителни такси и комисионни.
Освен гореизложеното, конкретните престации, за които са начислени
допълнитените такси са изцяло насочени към събирането на дълга и възможността за
неговото увеличаване чрез отпускане на допълнителни суми, което е изцяло в интерес на
кредитора и се намира в колизия със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С тази такса
кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не
се установява конкретна услуга, която да е предоставена срещу дължимостта на посочената
сума, още повече, че не е установена разликата между обикновеното и приоритетно
разглеждане на документите.
Предвид всичко изложено, посочените уговорката на договора за кредит е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, поради противоречието й с нормата с повелителен
характер на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Горезиложеното относно недействителността на уговорката е относимо и към
клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, с която е предвидено задължение за кредитополучателя
да заплати неустойка в размер на 71.95 лева, в случай, че в тридневен срок от усвояване на
кредита не предостави на кредита допълнително обезпечение – поръчител или банкова
гаранция.
Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на
задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема,
че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не
зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението,което се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на
принципа на добросъвестността. Клаузата не цели обезпечаване на задължението, а цели да
е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един сигурен източник на доход на
икономически по-силната страна.
Това води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение,
без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед
чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това, така уговорената неустойка е нищожна и
на друго основание, защото с нея се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, във
връзка с оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде
извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя,
което на самостоятелно основание я прави нищожна поради противоречие със закона.
По отношение на исковете с правно основание чл. 55, ал. 1,предл.I от ЗЗД:
Фактическият състав на иска, основан на чл. 55, ал.1, предл. I от ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. още при
самото получаване да липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго. Поради това предпоставките за уважаване на този иск са две -
получаване на нещо и липса на установено основание, като извършването на престацията
подлежи следва да бъде доказана от ищеца, а съществуването на валидно основание за
нейното получаване от ответната страна.
4
Предвид установяване на нищожността на клаузите, въз основа на които се
претендира възстановяване на заплатени при първоначална липса на основание суми,
основателността на претенциите е предпоставена от установяване на тяхното реално
заплащане. По същество същото не е спорно между страните, като от представената от
ответното дружество справка се установява, че на 15.08.2022 г. ищцата е заплатила сумата в
общ размер 432.42 лева, от които такса за експресно разглеждане в размер на 107.95 лева и
неустойка в размер на 14.39 лева.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че правопораждащият
фактически състав на исковата претенция по чл. 55, ал. 1 от ГПК за връщане на даденото
при първоначална липса на основание е доказан в условията на главно и пълно доказване,
поради което същата следва да бъде уважена изцяло, съобразно извършени с молба от
06.03.2024 г. уточнения, като ответникът бъде осъден да възстанови недължимо платената
суми - 107.95 лева, представляваща такса за експресно разглеждане и 14.39 лева- неустойка
по договора.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал, 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат възстановени сторените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса в
размер на 100 лева. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАв полза на адвоката, осъществил
безплатната правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в минимален размер от 480 лева с ДДС. И макар съдът да споделя
доводите, че предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове, то в
случая плащането в размер на 480 лева изцяло покрива подлежащото на присъждане
парично притезание в полза на адвоката, заедно с подлежащия на начисляване ДДС, с оглед
предмета и обема на указаната защита, обусловеността на исковите претенции и липсата на
фактическа и правна сложност на спора.
В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че с т. 3 от решение от 25.01.2024г. по
дело С-438/22 на СЕС е прието, че ако се установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. В същото време със съображение т. 54 се приема
задължително тълкуване, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията
споразумения и практики. Поради това съдът намира, че минималните размери на
дължимите адвокатски възнаграждение съобразно Наредба №1 от 9 юли 2004 г. не са
обвързващи при определяне на подлежащия за присъждане хонорар за осъществена
безплатна правна помощ. В този смисъл е и актуалната съдебна практика, обективирана
например в Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. II т.о. на ВКС и
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. I т.о. на ВКС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по иска на П. С. Й., ЕГН: **********, срещу
„Вива Кредит" АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28 бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, както
следва че клаузите, съдържащи се в чл.1 ал.3 и чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем №
5
5836980 -14.07.2022г, сключен между ищцата и ответника, поради противоречието им със
закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД,
ОСЪЖДА „Вива Кредит" АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28 бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап.
офис 73Г да заплати на П. С. Й., ЕГН: **********, следните суми: 1./ сумата от 107.95 лева,
представляваща недължимо платена при първоначална липса на основание по
недействителна клауза „такса за експресно разглеждане“ по Договор за паричен заем №
5836980 -14.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
в съда-06.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумата и 2.) сумата от 14.39 лева,
представляваща недължимо платена при първоначална липса на основание по
недействителна клауза за неустойка по Договор за паричен заем № 5836980 -14.07.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-06.10.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата., на основание чл.55, ал. 1 предл. I от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Вива Кредит" АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28 бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап.
офис 73Г да заплати на П. С. Й., ЕГН: ********** сумата от 100 лева, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Вива Кредит" АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28 бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап.
офис 73Г да заплати на адвокат М. В. М., АК – Пловдив, с адрес на кантора гр. Пловдив,
бул. „Пещерско шосе“ №81, ет. 3 ап Б сумата от 480 лева с вкл. ДДС, представляваща
дължимо възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в производството, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6