РЕШЕНИЕ
№ 260089
/ 22.10.2021г. град
Карнобат,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански състав
На двадесети септември, две
хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско дело номер
126 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на П. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***,
Д.Ч.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Ч.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, тримата представлявани от адв.А.П., съдебен адрес ***
оф.1, срещу Т.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с предявен отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че между Д. Ч. Б., наследодател
на ищците, починал на 16.04.2020г. и Т.П.Б., не съществува брачно
правоотношение, поради липса на сключен
граждански брак. Твърди се от ищците, че не е бил съставен акт за брак, алтернативно
се твърди, че съставеният е преправен. Оспорва се подписа на Д. Ч. Б. положен върху акта за сключен
граждански брак, както и нарушение на на чл. 10, ал. 3 СК –липса на двама свидетели на
сключването на брака. Излагат се твърдения за наличието на пречка за сключване
на граждански брак по смисъла на чл. 7 СК, тъй като покойният Д. Б. е страдал
от деменция (слабоумие), които са били основания за поставянето му под запрещение към момента на сключване на гражданския брак и същият не е
бил в състояние да се ориентира в социалната среда, не е могъл да ръководи
постъпки си и да преценява последиците им. Нервно-психическото и физическо
състояние на покойния не му е позволявало самостоятелно да поема права и
задължения чрез лични действия и да се грижи за своите интереси, както и да
управлява имуществото си. Поради заболяването деменция „Dementia'' той е бил в невъзможност да се
грижи за себе си. Отделно се сочи, че ответницата Т.Б. е била свързана с друг брак към момента на
сключване на брака й с покойния Д. Б..
Ищците обосновават правния
си интерес от предявяване на иска с твърдението, че Т.П.Б. е предявила срещу
тях иск за делба на наследствен имот по който в РС - Айтос било образувано
гр.дело № 1000/2020г. В производството за делба, по което било образувано
гр.дело № 1000/2020г. по описа на в РС-Айтос, ответницата се лигитимирала като
последваща съпруга на Д. Б., поч на 16.04.2020г. без да представи акт за
сключен граждански брак.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответницата чрез пълномощника си адв. Г., е подала
писмен отговор, с който заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Излага
подробни съображения.
Страните
ангажират доказателства, правят доказателствени искания и претендират
разноските по делото.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства,
съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание по чл.124
от ГПК.
Съдът е сезиран с иск за установяване несъществуване на брак. Нищожният
брак не поражда правни последици, т.е. той не съществува в правния мир. Нищожният
брак е несъществуващ брак винаги поради липса на законова форма, предвид на
изначално несъществуваща брачна връзка. Съдът следва да разгледа предявеният от
ищците отрицателен установителен иск за несъществуване на брачното
правоотношение – конкретно нарушена процедура по сключването на брак между
техния наследодател Д.Б. и ответницата Т.Б., които обосновават правния си
интерес с предявеният от ответницата срещу тях иск за делба на наследствен имот
оставен от Д.Б..
Пречка за сключване на брак по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 2 ГПК е
налице, когато встъпващият в брак страда
от душевна болест или слабоумие, даващи основание за поставянето му под пълно
запрещение. Това е основание за унищожаване на брака, като такъв конститутивен
иск по чл.318 от СК може да предяви единствено съпруг, който има правен интерес
от това. Недопустимо е воденето на такъв иск от наследниците на починало лице
срещу преживелия съпруг. Единствено за пълнота на изложението следва да се
посочи, че от докателствата по делото не се установи, Д.Б. да е страдал от
слабоумие или друго заболяване, явяващо се пречка за сключване на гражданския
брак.
По делото беше разпитана свидетелката В., която
до 2020г. е заемала длъжността „длъжностно лице по гражданско състояние“ в
община Айтос. В. свидетелства, че помни Д.Б. и Т.Б., които са сключили
граждански брак пред нея. Сочи, че са представили всички необхоими документи –
лични карти, медицинско свидетелство декларации по чл.313 от НК, както и че тя
се е уверила в тяхната самоличност и те са изразили пред нея желанието си да встъпят
в брак. Свидетелката помни възрастната двойка, тъй като двамата са ходили до
община Айтос няколко пъти за да подготвят документите за сключването на брака.
От изисканите от община Айтос заверени копия от акт
за сключване на граждански брак, декларация за сключване на граждански брак,
декларация по чл.9, ал.1 т.3 от СК и медицински свидетелства за встъпване в
граждански брак, неоспорени от ищците се установява, че Д. Ч. Б. и ответницата Т.П.Б. са сключили
граждански брак на ***г.
В показанията си свидетелите К. и Г., които
независимо от роднинските си отношения с ответницата съдът цени като
достоверни, логични и непротиворечиви сочат, че починалият Д. Б. и ответницата Т.Б.
са живели заедно от около 25 години на семейни начала, живеели са много добре в
разбирателства. Свидетелките са имали чести контакти с тях. Починалият Д.Б. не е страдал от психично
заболяване. Св.Г., сочи че майка й е споделила, че с покойния Д.Б. са сключили
граждански брак.
Изводът
който следва от гласните и писмени доказателства е, че бракът между Д.Б. и Т.Б.
не е нищожен на основанията, посочени в исковата молба. Бракът е сключен в
предписаната от закона форма. Според чл. 10 СК в сила от 2009г. длъжностното лице по гражданското състояние проверява
самоличността и възрастта на страните, представените от тях декларации и
медицинските свидетелства. Ако няма пречки за встъпване в брак, длъжностното
лице по гражданското състояние запитва страните дали те са съгласни да встъпят
в брак един с друг и при утвърдителен отговор съставя акт за сключване на брак,
който се подписва от страните, от двама свидетели и от него, като обявява брака
за сключен. Бракът се счита за сключен с подписването на акта от встъпващите в
брак и длъжностното лице по гражданското състояние. В настоящия случай е
безспорно, че бракът между Д.Б. и Т.Б. е
бил сключен, за което е съставен акт за граждански брак от № 0285 от ***г.
Актът за граждански брак е подписан от двамата съпрузи и от двама свидетели, с
посочени имена и единни граждански номера, подписан е и от длъжностното лице по
гражданското състояние. Липсват доказателства за преправяне на акта. Няма
доказателства в подрепа на твърденията, че подписът в акта не е на Д.Б.. Следователно
законът относно формата на сключване на брака и съдържанието на акта е спазен. Вспъващите
в брак са попълнили и декларация за сключване на граждански брак, с която са
декларирали, че не са в брак с друго лице, че не страдат от болест
представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или
живота и здравето на другия съпруг, освен ако им е извество, никой от двата не
е поставен под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие,
които са основание за поставяне под пълно запрещение, както и че не се намират
в роднински връзки по права линия помежду си, или по съребрена линия до IVстепен включително, тест брат или сестра, а също така
и поради осиновяване не са създадени отношения на роднини по права линия или
брат към сестра. Декларацията е подписана от всъпващите в брак Д.Б. и Т.Б. и от
двамата свидетели – П.к.м. и Т. А.в.. Представени са медицински свидетелства от
Д.Б. и Т.Б. за встъпване в брак и двамата са декларирали, че са запознати със
заболяванията на другия, посочени в медицинските свидетелства издадени от д-р П.з..
Напълно несъстоятелни са твърденията на ищците, че бракът е нищожен като
сключен в противоречие със закона, добрите нрави и морала и при липса на
валидно съгласие. Сключването му не противоречи на закона, по никакъв начин не
накърнява добрите нрави, освен това е налице съгласие, доколкото съпрузите са изразили
желанието си да встъпят в брак пред длъжностното лице по гражданско състояние и
са подписали акта за граждански брак. Неоснователно и недоказано остана и
твърдението за нищожност на брака поради това, че Т.Б. е била свързана с друг
брак към момента на сключването на брак с покойния Д.Б., поради което следва да
се приеме, че бракът не страда от
цитираните недостатъци и със сключването си е породил брачно правоотношение,
което е съществувало до смъртта на Д. Б., а предявеният иск за несъществуване
на брачното правоотношение е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78,
ал.3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата разноски от
520 лева, от които 500 лева –адвокатско възнаграждение и 20,00 лева депозит за
призования свидетел В.В..
Мотивиран от излоеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. П. Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, Д.Ч.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Ч.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, против Т.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** за установяване несъществуването на
брачно правоотношение между Д. Ч. Б.,
ЕГН **********, починал на 16.04.2020 г. и Т.П.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** сключили брак на *** г., поради нищожност на брака.
ОСЪЖДА П. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Ч.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Ч.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да платят
на Т.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** разноските
по делото в размер на 520 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: