Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 11.06.2014 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенския районен съд, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
Председател
: Милен Бойчев
при секретаря В.Ж.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 199 по описа за 2014 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2, чл.224 и чл. 215 от КТ.
Делото е образувано
по искова молба от Т.Ц.Т. против „Международна търговия и инвестиции”
ЕООД, в която ищецът твърди, че работел
като рулеви на кораби собственост на ответното дружество от 11.01.2013г. до
28.11.2013г. Основаната му работна заплата била уговорена на 400 лв. и 0.6 %
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. За периода,
през който работел при ответника, не бил получил дължимите си суми за трудово
възнаграждение и командировъчни пари, като за периода от 11.01.2013г. до
31.07.2013г. ответникът бил му изплатил
частично само 3570.16 лв. заплата и командировъчни пари в размер на 838 евро.
За останалия период от 01.08.2013 г. до 28.11.2013 г. не бил му изплатил
2875.34 лв. трудово възнаграждение и 4162 евро командировъчни пари. Не му било изплатено
и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013г. в размер на 28
работни дни на стойност 599 лева.
Работодателят бил определил командировъчни пари по 25 евро на ден, като
дните извън граница, в които ищецът бил, са за месец януари 11 дни, за месец
февруари 28 дни, за месец март 31 дни, за месец април 15 дни, за месец юни 9
дни, за месец юли 31 дни, за месец август 12 дни, за месец септември 6 дни, за
месец октомври 30 дни и за месец ноември
28 дни.
Предвид изложеното,
претендира ответното дружество да бъде осъдено да му заплати 2875.34лв. неизплатено
брутно трудово възнаграждение за периода от 01.08.2013г. до 28.11.2013г., неизплатени
командировъчни пари за същия период в размер на 4162 евро и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 28 дни
в размер на 599 лв., както и законната лихва върху претендираните суми
от завеждане на делото до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 131
от ГПК, ответното дружество изразява становище за неоснователност на
претенцията за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван
отпуск. Твърди, че всички дължими трудови възнаграждения на ищеца за процесния
период са му платени по банков път, а обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ не
му се дължи, тъй като същият е използвал полагащия му се платен годишен отпуск
за процесния период. Относно иска по чл. 215 от КТ ответното дружество го намира
за частично основателен до сумата от
2499.13 лева.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 11.01.2013г.
между страните по делото е сключен трудов договор №3 на основание чл. 70 от КТ,
с който ищецът бил назначен на длъжността „рулеви”, с място на работа „обект”,
на осем часов работен ден при ненормирано работно време, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 400лв., допълнително трудово възнаграждение
за професионален трудов стаж в размер на 6% за 10 години трудов и професионален
опит и платен годишен отпуск 25 дни. В договора е посочено, че ищецът е
постъпил на работа на 12.01.2013г.
Трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, т.1 от КТ – по
взаимно съгласие на страните, считано от 28.11.2013г., за което е съставен акт
за прекратяване на трудов договор №3/11.01.2013г.
За времето на
трудовото правоотношение между страните, по искане на ищеца, работодателят му е
разрешил ползването на платен годишен отпуск веднъж за 19 дни считано от
01.05.2013г., след това за 4 дни, считано от 01.06.2013г. и 2 дни считано от
05.08.2013г.
Със заповед
№І/11.01.2013г., работодателят е определил начина на формиране на месечното
трудово възнаграждение на работещите в дружеството, а именно като сбор от
работната заплата плюс командировъчните средства за съответните длъжности. За
„Рулеви/старши моряк/” е посочено трудово възнаграждение в размер на 400лв.
+0,6% клас+браншовите минимуми за нощен и извънреден труд, а задграничните
командировъчни пари за длъжността са определени на 25 евро на ден.
Работодателят е предвидил възможност сумата да бъде завишавана или намалявана
до 30 % с докладна записка от капитана на кораба до управителя на ответното
дружество. Заповедта е сведена до знанието на ищеца, за което той е положил
подпис.
Със заповеди
№004/12.01.2013г., №011/06.06.2013г. и №016/11.08.2013г., №024/24.09.2013г., работодателят
във връзка със сключен договор за корабен мениджмънт между ответното дружество
и корабопритежателя „Фанти –Г” ООД /„Фанти ГТ” АД/ е определил ищецът да влезе
в екипажа съответно на м/к „Свети Георги”, м/к „Видин”, м/к „Бонония” и м/к
„Свети Теодор”, а при нужда да бъде прехвърлян на други кораби, по искане на
корабопритежателя, което да се отразява в съответната присъствена форма на
кораба.
С докладна записка
от 28.03.2013г., капитанът на м/к „Бонония” е предложил „валутата за рейса” на Т.Ц.Т.
да бъде намалена до 30%, поради „проявена ненужна самоинициатива” при
изпълнение на трудовите си задължения.
С докладна записка
от 27.11.2013г. капитанът на м/к „Свети Илия” е информирал управителя на
ответното дружество, че екипажът на м/к „Свети Теодор”, който бил част
поверения му конвой, събрал багажа си и напуснал кораба, без да е дошла смяната
им. Докладната била изпратена в счетоводството на ответното дружество, като
основание за намаляване на командировъчната валута за рейса с 30%..
Съгласно
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, дължимите
на ищеца трудови възнаграждения според уговореното в трудовия му договор са
начислени и изплатени с банкови преводи преди образуване на делото, като
последното за месец ноември 2013г. било изплатено на 21 декември 2013г. За
времето докато са траели трудовите правоотношения между страните, ищецът е
ползвал 25дни платен годишен отпуск по негови молби. За този период той е бил в
задгранично плаване общо 216 дни, за които пресметнати дължимите му
командировъчни пари по 25 евро на ден се равняват на 10 561,49лв. На
основание две докладни записки, работодателят му е намалил командировъчните
средства с 30 % за периода 20.01-15.04.2013г. за 86 дни и за периода 26.09-27.11.2013г.
за 62 дни или общо със сумата от 2 170,96лв. Вещото лице е установило, че
на ищеца за целия процесен период са му плащани по банков път и с два РКО общо
4891,38лв. командировъчни средства.
Според допълнителното
заключение на вещото лице, общия трудов стаж на ищеца е в размер на 32г., 4м. и 15 дни, от
които професионалния /моряшкия/ в размер на 26г., 4м. и 15 дни, като са
посочени три варианта за дължимото трудово възнаграждение за прослужено време
при 6% за 10г., 15,6% за 26г. и 19,2% за 32г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По делото не се
спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че страните са
били в трудови правоотношения за периода 12.01.2013г. до 27.11.2013г., като
ищецът е заемал длъжността „рулеви”. Трудовите правоотношения между членовете
на корабните екипажи, плаващи под български флаг и корабопритежателя се уреждат
от общите правила на КТ и особените такива с оглед предмета на регулиране,
уредени в НТНСТОМЧЕКК и други нормативни актове. Съгласно т.7 от пар.1 на ДР на
Наредбата, „работодател” е корабособственика, т.е. отношенията между ищеца и
ответника по своето естество са трудови, но разкриват определени специфики по
отношение на работното време, почивките, полагането на извънреден труд и пр. Обстоятелството,
че ответното дружество „Международна търговия и инвестиции” ЕООД не е
„корабособственик”, а корабен мениджър по смисъла на чл.225а от КТК не
обосновава неприлагането на особените правила на НТНСТОМЧЕКК. Съгласно т.2 от
чл. 225а от КТК, с договор за корабен мениджмънт, корабният мениджър се
задължава срещу възнаграждение да извърши от името и за сметка на
корабопритежателя комплектуване на корабния екипаж с правоспособни морски лица.
За последните ще възникнат всички права и задължения предвидени в нормативните
актове, уреждащи специфичната дейност по корабоплаване, без значение дали
работодател ще бъде корабособственика или корабния мениджър.
Първоначалното
заключение на вещото лице по делото установява, че на ищеца са му платени
всички дължими трудови възнаграждения за процесния период, съгласно уговореното
в трудовия му договор. Последният е
сключен при действието на НСОРЗ, в която са уредени видовете и минималните
размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за тяхното
определяне и изчисляване. Съгласно чл. 12, ал.1 от НСОРЗ за придобит трудов
стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително
месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определен с
индивидуалния трудов договор. В процесния трудов договор е уговорено основно
месечно възнаграждение в размер на 400лв. и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за 10 години в размер на 6%,
Същевременно от представената по делото трудова книжка и допълнителното
заключение на вещото лице се установява, че ищецът има по-голям трудов стаж от
посочения в трудовия договор. Независимо от причината общия трудов стаж да не бъде
признат от работодателя като основание за заплащане на допълнително месечно
възнаграждение, същото ще е дължимо ако са налице предпоставките по чл. 12,
ал.4 т.1 от НСОРЗ – при определяне размера на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят
отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие
по смисъла на §1, т.2 от КТ на същата, сходна
или със същия характер работа, длъжност или професия. В чл. 12, ал.5 от НСОРЗ е
предвидено, че условията, при които се зачита сходния характер на работата,
длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на
браншово равнище или с вътрешни правила за работната заплата в предприятието.
След като по делото липсват данни тези условия да са уредени по предвидения в
наредбата ред и вътрешните правила за работната заплата на ответното дружество,
следва да намерят приложение императивните разпоредби на НСОРЗ. При липса на
легално определено съдържание на понятията „същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност, професия”, преценката за наличието на идентичност
или сходство във вида и характера на работата, чиято продължителност е
основание за заплащане на допълнително възнаграждение е предоставена на
страните по трудовото правоотношение, а при спор между тях, какъвто е
настоящият случай, съдът следва да извърши тази преценка. За да се приеме, че
дадена работа, длъжност или професия има сходен или същия характер с друга,
следва натрупаните при нея знания и умения да могат и да е необходимо да се
приложат в другата. По делото се установява, че ищецът има общ трудов стаж в
размер на 24 години, 59 месеца и 165 дни, изчислен по представената трудова
книжка. Съдът не кредитира заключението на вещото лице за общия трудов стаж в
размер на 32г., 4м. и 15д. /приравнен/, съответно професионален стаж /моряшки/
в размер на 26г., 4м. и 15д. поради очевидна техническа греша, допусната при
изчислението. На стр. 3 от допълнителното заключение, сборът от годините трудов
стаж /2+5+13+1+1+2/ очевидно се равнява
на 24, а не както е посочило вещото лице на 27, поради което компрометирани се
явяват и останалите изчисления от допълнителното заключение. От общия трудов
стаж следва да се извади стажа в размер на 5г. 18м. и 30д. на длъжностите
шлосер, багерист и булдозерист, за които няма основание да се приеме, че имат
същия, сходен или със същия характер работа като тази на която е назначен ищеца
в ответното дружество. За останалите длъжности – моряк, моряк-готвач, боцман,
палубен офицер и пом. капитан съдът приема, че имат същата, сходна или със
същия характер работа като тази за длъжността рулеви. Всички тези длъжности са
свързани с познания и умения в корабоплаването, корабните системи и механизми,
поради което и на основание императивната разпоредба на чл. 12, ал.4 т.1 от НСОРЗ
работодателят дължи на ищеца допълнително трудово възнаграждение не за 10
години както е посочено в трудовия договор, а за целия му трудов стаж на
посочените сходни длъжности, който след пресмятане съдът изчислява на 19г.,
41м. и 135 дни, който приравнен е 22г., 9м. и 15д. Или дължимото на ищеца
допълнително възнаграждение за прослужено време възлиза на 13,2%. /0,6% на
година/, равняващо се на 52,80лв.за пълен работен месец /август, септември и
октомври 2013г./ и 47,6лв. за месец ноември или общо 206лв., от които следва да
се извади платената от ответника сума за 6% за четирите месеца /заявени в
петитума на исковата молба/ в общ размер на 93,71лв., като разликата от 112,29лв. в брутен размер се дължи на
ищеца. До тази сума искът по чл. 128 т.2 от КТ се явява основателен, а до
пълния предявен размер от 2875,34лв. като неоснователен следва да се отхвърли. Ищецът
в първото по делото заседание, след доклада на съда по чл. 146 от ГПК и
разпределяне на доказателствената тежест се е позовал на неправилното формиране
на трудовото му възнаграждение и е представил доказателства за общия си трудов
стаж, възможността за което не е била преклудирана към него момент.
Допълнителното възнаграждение за професионален опит и стаж има постоянен
характер и е елемент от дължимото трудово възнаграждение за всеки отработен
месец.
Съгласно чл. 224,
ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. Съгласно чл. 29, ал.1 /изм./ от НТНСТОМЧЕКК, в
редакцията действала по време на прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, всеки член на екипажа има право да ползва платен годишен отпуск в
размер не по-малко от 30 календарни дни. С оглед този императивно определен в
Наредбата минимум на платения годишен отпуск, и доказателствата по делото, че
ищецът е ползвал 25 дни от него, съдът приема, че при прекратяване на трудовото
правоотношение, с оглед прослуженото време в ответното дружество /от 12.01 до
27.11.2013г./ му е дължимо обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за два дни, което
изчислено по реда на чл. 177 от КТ се равнява на 39,37лв. в брутен размер. До тази сума искът по чл. 224 от КТ
следва да бъде уважен, а за разликата до 599лв. отхвърлен като неоснователен.
Размерът на
полагащите се командировъчни средства за длъжността на ищеца е определен от
работодателя във вътрешните му правила на 25 евро на ден с възможност за
тяхното намаляване/увеличаване с до 30 %. Съгласно утвърдената съдебна
практика, работодателят не може с вътрешни правила да определя по-ниски размери
на командировъчните пари от нормативно установените, тъй като това би противоречало
на чл. 215 и чл. 228, ал. 2 КТ /решение № 32 от
5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3592/2008 г., IV г. о./ За длъжността на ищеца,
нормативно определения минимум на средствата по чл. 215 от КТ се съдържа в
Приложение №3в от НСКСЧ и са в размер на 20 евро на ден. Следователно
налагането на „санкция” с намаляването на определените 25 евро на ден с 30%
/7,5 евро/ е недопустима, тъй като би довела до реално заплащане на командировъчни
пари под установения нормативен минимум. Отделно от това и на основание чл. 272
от КТ, е налице забрана за извършването на удръжки от трудовото възнаграждение извън изрично
посочените от закона. Тази разпоредба следва да намери приложение както за
дължимото трудово възнаграждение, така и за дължимото обезщетение по чл. 215 от КТ. Последното няма характера на допълнително трудово възнаграждение,
обусловено от постигнати резултати в работата и следва да е предварително
определено, а не определяемо според субективната преценка на прекия ръководител
на работника. За неизпълнението на трудовите задължения, КТ предвижда различни
видове дисциплинарни наказания, измежду които не е налагането на финансови
санкции, представляващи удръжки от
дължимите на работника или служителя трудови възнаграждения и обезщетения. По
тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че дължимите командировъчни
суми следва да се изчислят в размера от по 25 евро на ден. Съгласно
заключението на вещото лице, ищецът е бил в задгранична командировка през
заявения в исковата молба период /01.08.2013г. до 28.11.2013г./ 13 дни през
месец август, 5 дни през месец септември, 30 дни през октомври и 27 дни през
месец ноември или общо 75 дни, за които са му дължими 1875 евро или 3667,18лв.
Същевременно от заключението на експертизата се установява, че за целия период
на трудовото правоотношение, ищецът е бил в командировка за 216 дни, за които
са му дължими общо 5400 евро или 10561,49лв., от които са му изплатени
4891,38лв., с банкови преводи. Поради
липса на данни по делото с кой банков превод кое задължение за заплащане на
командировъчни пари е изпълнил работодателя, на основание чл. 76, ал.1 от ЗЗД
следва да се приеме, че са погасени по-старите му задължения, преди
01.08.2013г., поради което претенцията на ищеца по чл. 215 от КТ се явява
основателна за сумата от 1875 евро, а до пълния предявен размер от 4162 евро
следва да се отхвърли като неоснователна. Допълнителен аргумент за частичната
основателност на този иск е и обстоятелството, че ответното дружество не е
оспорило заключението на вещото лице в частта за дължимата на ищеца сума за
командировъчни на ищеца, която е близка до приетата за дължима от съда.
Признание за неизплатени в пълен размер командировъчни суми на ищеца работодателят
е направил и в отговора на исковата си молба.
За пълнота на
изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че ищецът е претендирал
неплатени трудови възнаграждения и командировъчни пари за периода от
01.08.2013г. до 28.11.2013г., а не за целия период на трудовото правоотношение,
за който е направило изчисление вещото лице. Поради това и констатираната
техническа грешка в изчисленията по допълнителната експертиза, съдът е направил
нови изчисления на дължимите суми и то само за заявения в исковата молба период
по установените от вещото лице факти /извършени плащания, трудов стаж и брой
дни в командировка/, поради което е налице несъвпадение на приетите от него за
дължими суми и тези от съда.
С исковата си молба
ищецът е длъжен да изложи всички обстоятелства на които основава иска си, както
и да формулира съобразно тях искането си до съда, с което очертава спорния по
делото предмет. В случая с исковата молба като предмет на делото са въведи
горепосочените три иска, които са докладвани и по реда на чл. 146 от ГПК.
Поради това в настоящото решение съдът не дължи произнасяне по недопустимо
наведените нови факти и искания от процесуалния представител на ищеца в съдебно
заседание и изложението по същество,
свързани с полагането на извънреден труд, полагащи се компенсаторни почивки и
пр., за които в исковата молба и уточнението към нея ищецът не е изложил
обстоятелства, нито е формулирал искане.
Предвид този изход
на спора, съдът следва да определи дължимите разноски, доколкото и двете страни
са претендирали такива. Ищецът е направил разноски по делото в размер на
1000лв., платено в брой адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител според отбелязването в приложения по делото договор за правна
защита и съдействие. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съобразно уважената част
от исковете му се дължи сумата от 328,81лв.
Ответникът е претендирал 800лв. адвокатско възнаграждение, за което в договора
за правна защита и съдействие приложен към отговора на исковата молба е
посочено, че се заплаща по банков път.
При това положение и с оглед задължителните указания дадени в т. 1 от
ТР№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, същите следва да се присъдят само ако са
представени доказателства за тяхното реално заплащане, каквито по делото не са
налице. По тази причина липсва основание за присъждане в полза на ответното
дружество на разноски за настоящото производство.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да
заплати по сметка на Русенския районен съд държавна такса по уважените искове в
размер на 50лв. по иска по чл. 128, т.2 от КТ, 50 лв. по иска по чл. 224, ал.1
от КТ и 146,7лв. по иска по чл. 215 от КТ. От бюджета на съда са изплатени на
вещото лице 180лв., от които съобразно уважената част от исковете ответното
дружество дължи заплащане на 60лв.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Международна търговия и инвестиции” ЕООД, с ЕИК202320257, със седалище и
адрес на управление гр.Русе, ул. „Цар Освободител” №123, вх.1, ет.5,
представлявано от управителя Ивайло Иванов да заплати на Т.Ц.Т. с ЕГН**********
от гр. Русе, на основание чл. 128, т.2
от КТ сумата от 112,29лв.,
представляваща брутния размер на неизплатените трудови възнаграждения за
периода от 01.08.2013г. – 27.11.2013г., на основание чл. 224, ал. 1 от КТ – сумата в размер на 39,37лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2 дни за
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Ц.Т.
с ЕГН********** срещу „Международна
търговия и инвестиции” ЕООД, с ЕИК202320257 искове по чл. 128,
т.2 от КТ за сумата над 112,29лв.
до пълния предявен размер от 2875,34лв.,
по чл. 224, ал.1 от КТ за сумата над
39,37лв., до пълния предявен размер
от 599лв. и по чл. 215 от КТ за сумата над 1875
евро до пълния предявен размер от 4162
евро, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Международна търговия и инвестиции” ЕООД, с ЕИК202320257, да заплати на Т.Ц.Т. с ЕГН********** сумата от 328,81лв. разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Международна търговия и инвестиции” ЕООД, с ЕИК202320257 да заплати по
сметка на Русенския районен съд
сумата от 246,70лв., представляваща
държавна такса по уважените искове и сумата от 60лв., разноски за вещо лице по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: /П/