Решение по дело №9977/2011 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 724
Дата: 7 май 2012 г. (в сила от 14 юли 2012 г.)
Съдия: Валентина Жекова Кърпичева Цинцарска
Дело: 20112120109977
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

VIII-584                                    07.05.2012г.                          гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                         ОСМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на трети април                                                         две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

секретар Станка Добрева

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

гр.дело № 9977 по описа на БРС за 2011г.

 

Производството е образувано по повод искова молба от “ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД, с ЕИК........, със седалище и адрес на управление: гр. С,  срещу Д.Т.П., с ЕГН ********** ***.

По реда на  чл.422 във вр. чл.124 от ГПК се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца по сключен между страните договор за финансов лизинг с № 04001888/001 от 13.03.2007г. сума в размер 5 042,70 /пет хиляди четиридесет и два лева и седемдесет стотинки/ лева, от които:  2 836,41 лева, представляващи незаплатени изискуеми лизингови вноски /фактури №  *********, *********, *********/, 463,32 лева, представляващи незаплатена неустойка за забава върху лизингова вноска за м. декември 2008г. /сметка No **********/, 632,97 лева, представляващи незаплатена към лизингодателя сума за данък МПС за 2008г. и 2009г. /сметки No ********** и **********/ и 1 110 лева, представляващи незаплатена към лизингодателя сума за абонаментна такса за GPS устройство за автомобила, предмет на договора за финансов лизинг /фактура **********/. Сумите се претендират ведно със законната лихва. Претендират се разноски по делото. Така претендираните суми са оспорени от ответника по ч.гр.дело № 8413/2010г. на БРС.

Ищецът в съдебно заседание чрез упълномощения си процесуален представител поддържа така предявената претенция, като иска нейното уважаване. Ангажират се други доказателства.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявените искове по отношение на тяхната основателност. Ответникът твърди, че не дължи суми на ищеца. Не се ангажират доказателства.

            Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено  следното :

            Производството е с правно основание чл.422 от ГПК, а имено за установяваване на съществуваването на вземане на ищеца по отношение на ответника за посочените в исковата молба суми. Видно от приложеното ч.гр.дело № 8413 по описа на БРС за 2010г. в производство по реда на чл.410 от ГПК ищецът е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение срещу ответника за процесните суми, дължима по сключения между страните договор за финансов лизинг с № 04001888/001 от 13.03.2007г. Тъй като в законопредвидения срок ответникът е направил възражение, че не дължи търсените суми, ищецът на основание чл.422 във вр.чл.415, ал.1 от ГПК е предявил претенциите си за претендирание суми по настоящото дело.

В тежест на всяка една от страните по възникналото между тях облигационно правоотношение е да докаже, изпълнение на поетото свое задължение, като конкретно ищецът следваше да докаже наличието на валидно сключен между него и ответника договор и настъпил падеж на задълженията на ответника. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да заплати, дължимите от него суми по договора.

Съдът намира за безспорно установено по делото, че страните са сключили валиден договор за финансов лизинг с № 04001888/001 от 13.03.2007г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника за ползване лек автомобил, срещу задължението на последния да заплаща определени лизингови вноски, както и други задължения, съгласно сключения между страните договор и Общите условия за предоставяне на финансов лизинг. По делото не е оспорен подписания от двете страни договор, а и ответникът не оспорва обстоятелствата, че има такова съглашение, по силата на което е ползвал предоставения му материален актив-автомобил.

Спорно по делото е, изпълнявал ли е ответникът задълженията си по процесния договор и има ли неизплатени към ищеца задължения, като в негова тежест беше да докаже, че е бил коректна страна по поетите от него договорни задължения.

Видно е, че ищецът претендира от ответника неизплатени лизингови вноски за периода м. януари-м. март 2009г. в общ размер на 2 836,41 лева. Претендира се нейстойка за забава по отношение на вноска за м. декември 2008г. Претендира се неизплатен данък за ползваното МПС за 2008г. и 2009г. и се търси сума за абонаментна такса за GPS устройство за автомобила, предмет на договора за финансов лизинг.

Съдът намира за доказано по делото, че ответникът е ползвал предоставения му от ищеца автомобил до м.март 2009г. Видно от наличното на лист 19 от образуваното пред СРС гр. дело № 57123/2010г. уведомление, ищецът е отправил до ответника писмено предизвестие, че прекратява сключения мжеду тях договор за финансов лизинг на основание раздел XV, чл.15.3., б. „а” от Общите условия на “ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД. От текста на процесния договор съдът констатира, че страните са уговорили приложимост по отношение на тяхните отношение на цитираните общи условия, с оглед на което и съдът счита същите за част от процесния договор. Видно от текста на общите условия, ищецът, в качеството му на лизингодател, има право да прекрати едностранно договора с предизвестие, без да дава някакъв допълнителен срок на другата страна. Това писмено уведомление е стигнало до знанието на ответника, в качеството му на лизингополучател, като видно от изложеното от него в отговора, ищецът е иззел от ответника лизинговия автомобил през м. март 2009г. При така установеното съдът намира, че сключеният между страните договор е развален считано от м.април 2009г., като до м. март 2009г. лизинговия автомобил се е ползвал от ответника-лизингополучател. При така установеното в тежест на последния беше да докаже, че до м. март 2009г., до когато е ползвал лизинговия актив, е заплатил дължимото за това. Ответникът не представи доказателства да е извършвал плащания на лизинговите вноски за м. януари-м. март 2009г., а видно от извършената съдебно-икономическа експертиза от вещото лице Х., в счетоводството на ищеца тези вноски са отчетени като неплатени, следователно за посочения период ответникът дължи на ищеца сумата от 2 836,41 лева за въпросните три вноски.

Дължима от ответника е и сумата от 463,32 лева, представляващи незаплатена неустойка за забава върху лизингова вноска за м. декември 2008г. за периода 10.12.2008г. до 18.03.2009г. Видно от чл.2.11. от процесния договор страните са уговорили клауза за неустойка при забава в плащането на лизинговите вноски от страна на ответника. Уговорената неустойка е в размер на 0,5 % на ден върху всяка просрочена сума, изчеслена от датата, на която сумата е станала изискуема. За посочения период сумата възлиза именно на претендираната от ищеца неустойка за забава, като вещото лице Х. е установил, че в счетоводството на ищеца е отчетена такава забава по отношение на посочената лизингова вноска.

Съдът намира, че ищецът доказа и твърдението си, че ответникът му дължи сумата от 246,57 лева, представляваща данък за МПС за 2008г. Видно от раздел XII, чл.12.2., б. „г” от Общите условия за финасов лизинг, приложими към отношенията между страните, ответникът, в качеството му на лизингополучател, се е задължил да заплаща и разходите по лизинговия актив, произтичащи от закона, какъвто безспорно е данък за автомобила. Ответникът твърди, че е заплатил този данък за 2008г, но не представи доказателства в тази насока, а тежестта на доказване беше негова. Ответникът дължи и част от данъка за МПС за 2009г., до когато е бил ползвател на автомобила. Ищецът е посочил, че данъкът за 2009г. е в размер на 386,40 лева. За трите месеца, през които ответникът е ползвал лизинговия актив, същият дължи данък в размер 96,60 лева.

Основателно се претендира от ищеца и сумата от 1 110 лева, представляващи незаплатена към лизингодателя сума за абонаментна такса за GPS устройство за автомобила, предмет на договора за финансов лизинг /фактура **********/. Видно от от раздел XII, чл.12.9. от Общите условия за финасов лизинг, приложими към отношенията между страните, ответникът, в качеството му на лизингополучател, се е задължил да заплаща и разходите свързани с монтажа и годшните абонаменти за фунционирането на охранителните Джи Пи Ес системи.

С оглед становището на съда за частична основателност на предявените искове ищецът на основание чл.78 , ал.1 от ГПК има право на направените по делото разноски съобразно уважения размер на исковете, а именно 679,45 лева.

 

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Д.Т.П., с ЕГН ********** *** дължи на “ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С, със съдебен адрес: гр. Б, Адвокатско дружество „Костов, Стойков и Ко”, оспорените в производството по ч.гр.дело № 8413/2010г. на БРС суми, дължими съгласно сключен между страните договор за финансов лизинг с № 04001888/001 от 13.03.2007г., а именно: 1. сумата от 2 836,41 /две хиляди осемстотин тридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/ лева, представляваща дължими незаплатени лизингови вноски за м. януари-м. март 2009г., 2. сумата от 463,32 /четиристотин шестдесет и три лева и тридесет и две стотинки/ лева, представляваща неустойка за забава върху лизингова вноска за м. декември 2008г. за периода 10.12.2008г. до 18.03.2009г., 3. сумата от 246,57 /двеста четиридесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/ лева, представяваща  данък за МПС за 2008г., 4. сумата от 96,60 /деветдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева, представяваща  данък за МПС за три месеца от 2009г. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на данъка за МПС за 2009г. над уважения размер от 96,60 лева до претендирания от 386,40 лева, 5. сумата от 1 110 /хиляда сто и десет/ лева, представляващи незаплатена към лизингодателя сума за абонаментна такса за GPS устройство за автомобила, предмет на договора за финансов лизинг и 6. законната лихва върху сумите, считано от 19.10.2010г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Д.Т.П., с ЕГН ********** *** да заплати на “ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С, със съдебен адрес: гр. Б, Адвокатско дружество „Костов, Стойков и Ко” сумата от 679,45 /шестстотин седемдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/ лева, представляваща направените по делото разноски съобразно уважения иск, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в останалата му част.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Валентина Кърпичева-Цинцарска

Вярно с оригинала: Зинаида Монева