Решение по дело №328/2019 на Окръжен съд - Хасково

 

РЕШЕНИЕ

№ 455                                    03.12.2019 г.                            гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО.......................................................................... ………….

на  тридесети октомври …………………………две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав :

                                                             Председател: ТОШКА ИВАНОВА              

                                                                    Членове: АННА ПЕТКОВА          

                                                                                    ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

Секретар Р.Р.

като разгледа докладваното от чл. съдията Йонко Георгиев............................................ …….

В.гр. дело № 328............. по описа за 2019 год...................................................................

За да се произнесе взе предвид:   

               

                 Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

            Обжалва се от адв. Т.Т.,пълномощник на  Р.Г.Т. решение №52/11.03.2019г. по г.д. №146/2018г.на РС Харманли,с което е признато за установено на основание чл.422, ал.1,вр. чл.415, ал.1 ГПК  по отношение на М.Г.Т., и Р.Г.Т., съществуването на изискуемо парично вземане в условията на солидарност на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК: ********* за сумата в размер на 1762,88 лева, представляваща главница по Договор № *** от 02.10.2007г. за национална кредитна карта РайКАРТ и Анекс № ***/ 26.06.2009г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК в Харманлийския районен съд 02.06.2017г. до окончателното и изплащане; сумата в размер на 262,19 лева- изискуема редовна лихва по същия договор и анекс за периода от 05.12.2010г. до 04.06.2012г.вкл. - за  кредитополучателя М.Г.Т., ,; сумата в размер на  2629,17 лева - изискуема наказателна лихва за периода от 05.01.2011г. до 01.06.2017г. вкл. за  кредитополучателя  М.Г.Т., за които суми е издадена Заповед № 422 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  по ч.гр.д.№ 630/2017г. по описа на РС -  Харманли.

                          В жалбата на адв. Т.Т.,пълномощник на Росица Т. се присъединява и М.Г.Т. и се правят оплаквания за неправилност,необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Основният довод е за погасяване на вземането на банката по давност.Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК,по отношение и на двамата жалбоподатели

                          В срок  е постъпил писмен отговор от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, в който се поддържа неоснователност на подадената въззивна жалба .                     

                          Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за установено от фактическа страна.

                          Постановеното от Районен съд Харманли и обжалвано пред настоящата инстанция решение  е допустимо и валидно. С това решение съдът  е уважил иска на „Райфайзенбанк България“ЕАД иск против М.Г.Т., и Р.Г.Т. при условие на солидарност за посочените по горе суми,предявен на основание чл.422 от ГПК

            Ищецът „Райфайзенбанк България“ЕАД в първоинстанционното производство  e обосновал правния си интерес от иска по чл.422 от ГПК от Договор № *** за национална кредитна карта РайКАРТ от 02.10.2007г., с който на кредитополучателя М.Т. е отпуснат кредит в размер на 3000 лева с краен срок на погасяване 02.10.2010г. при годишна лихва в размер на 18.50%,както и встъпването  изцяло в дълга на кредитополучателя М.Г.Т. произтичащ от Договора за национална кредитна карта РайКАРТ от 02.10.2007г., в качеството на съдлъжник на Р.Г.Т..Поради неизпълнение на дължими вноски по кредита,банката е предприела принудително събиране по реда на чл.410 от ГПК като е издадена Заповед № 422 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  по ч.гр.д.№ 630/2017г. по описа на РС -  Харманли.Подаденото от страна на Р.Т. възражение против заповедта, а по отношение на М.Т. връчването е осъществено по реда на чл.47 от ГПК е обусловило иска,предмет на спора между страните.

           Ответниците М.Г.Т. и Р.Г.Т. оспорват иска с аргумент,че вземането на банката е погасено по давност.

                          Безспорно установено в първоинстанционното производство е възникването на валидна облигационна връзка между ищеца, в качеството му на кредитодател и ответника М.Т., в качеството му на кредитополучател/картодържател, въз основа на посочения договор от 02.07.2007г. с краен срок на погасяване на кредита 05.06.2012г. Установено е неизпълнение от страна на ответниците и размера на това неизпълнение от заключението на приетата съдебносчетоводна експертиза.

                   

                        Спорният момент повдигнат в исковото производство и поддържан от жалбоподателя във въззивното производство се свежда до основателността на подаденото възражение за изтекла погасителна давност,която според жалбоподателите е кратката такава от 3 години, а съдът е приел, че в случая е приложим общия давностен срок,поради което от датата на крайния срок за погасяване 05.06.2012г.,когато е започнала да тече погасителната давност към 02.06.2017г.,когато е подадено заявлението по чл.410 от ГПК, не е изтекъл пет годишния давностен срок по чл.410 от ГПК.Този извод на съда е законосъобразен и обоснован,поради което задължението за главница от 1762,88лв. се явява дължимо и правилно искът е уважен в този размер,изчислен от вещото лице.По  отношение на присъдената сума досежно 262,19лв. редовна лихва, изискуема по договора,отново следва да бъде споделен извода на съда за нейната дължимост като се отчете направеното възражение от Р.Т. по отношение на тази редовна лихва,което е сторено от съда.По отношение дължимостта на начислената наказателна лихва  от 2629,17лв. според заключението на вещото лице,която  следва да бъде заплатена от кредитополучателя М.Т.,който не е направил своевременно възражение,за разлика от солидарния длъжник Р.Т.,поради което правилно и законосъобразно районния съд е установил,че се дължи от М. Т.

                        Подробното мотивиране на решението и достигането на крайния извод,който извод съвпада и с извода на въззивната инстанция не налага излагане отново на мотиви,поради което съдът препраща изцяло на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд,което води до оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.

                         С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на въззиваемата страна „Райфайзенбанк България“ЕАД в размер на 100лв. юрисконсултско възнаграждение

                        Водим от горното,съдът.

 

                                                             Р  Е  Ш  И:

 

                     Потвърждава решение №52/11.03.2019г. по г.д. №146/2018г.на Районен съд Харманли.

     ОСЪЖДА М.Г.Т., ЕГН: **********,постоянен адрес ***, настоящ адрес ***и Р.Г.Т., ЕГН: **********,***,  да заплатят солидарно на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, район Лозенец, бул.“Никола Вапцаров“ № 55, Експо 2000, представлявано от А.В.А. -Изпълнителен директор и М.Т.П. - Прокурист сумата в размер на 100 лева, юрисконсултско възнаграждение.

 

                  Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                                     Членове:1/

                                                                                        

                                                                                            2/