Р
Е Ш Е
Н И Е
№870
гр. Хасково, 30.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на
осми декември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря С.
Иванова
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 381/2020г. по описа на
Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
215, ал. 1, във вр. чл. 214, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на М.А. ***, подадена чрез адв.Д.Т. ***, против отказ за издаване на
виза за проектиране, обективиран в писмо рег. индекс № И-2471/13.03.2020г. на
Главен архитект на Община Свиленград.
Жалбоподателят
твърди, че отказът на главния архитект за издаване на виза за проектиране е
незаконосъобразен и противоречащ на материалния закон. Сочи, че с оглед нормата
на чл. 42 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, необходимият брой
на местата за паркиране и гариране на МПС, в това число на ЕПС в отделните
обекти, се определя в зависимост от функционалното предназначение на съответния
обект съгласно Приложение № 5 от същата наредба. В настоящия случай „Гуми
център“ попадал в точка „1-д“ на Приложението по „видове обекти“, съобразно
която таблица се изисквало 1 бр. паркомясто за обекти с площ от 80 - 100 кв.м.
Инвестиционните намерения на заявителя били за смяна на предназначението на
съществуващо помещение и част от друго, на които целият общ сбор от 46 кв.м. +
33 кв.м. бил равен на 79 кв.м. и не надхвърлял 80 кв.м., поради което нямало
как да попадне в приложимостта на осигуряване дори и на 1 бр. паркомясто. В
случая оспорващият счита, че съгласно горецитираната наредба няма изискване за
наличие на паркомясто. Въпреки това, заявителят разполагал с възможност за
обособяване на паркоместа в имота, тъй като в северната част на имота откъм
улица „Максим Горки“ отстоянието от сградата до имотната граница било с
разстояние от около 3.80 метра и дълбочина около 17 метра. Площта била свободна
и можело да се ползва за паркомясто. Твърди, че видно от Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 165, том VIII, рег. № 7661, дело № 1046/2012г., вписан в Агенцията по
вписванията с вх. № 4693 от 02.11.2012г., акт № 28, том 17, дело № 1753/2012г.,
М.А. бил собственик и на гараж, находящ се в приземния етаж на жилищната
сграда, който същият ползвал за паркиране на личния си автомобил и в този
смисъл за него отпадала необходимостта от паркомясто в имота или извън него. В
подкрепа на законосъобразността на искането за издаване на виза за проектиране
и наличие на благоприятни основания за това, в полза на заявителя било и
становището на ОД на МВР - Хасково, сектор „Пътна полиция“ изх. № 125300-2374
от 19.02.2020г., от което било видно, че са спазени изискванията на чл. 14 от ЗДвП при изготвяне на проект за строеж. Оспорващият разполагал и със становище
от МОСВ Регионална инспекция - Хасково изх. № ПД-270/18.03.2020г., на която
представил своето инвестиционно предложение. От становището било видно, че във
връзка с изграждане на „Гуми Център“ в имот с идентификатор № 65677.701.6932 по
КК на гр.С. нямало нужда от провеждане на процедура по реда на Глава втора от
Наредба на ОС. Поради изложените съображения се счита, че отказът за издаване
на виза за проектиране, обективиран в писмо изх. № И-2471/13.03.2020г.,
издадено от Главен архитект на Община Свиленград, е незаконосъобразен, издаден
в нарушение на материалния закон и административнопроцесуалните правила, а
жалбоподателят имал правен интерес от оспорването, тъй като отказът да се
издаде скица-виза за проектиране засягал правната му сфера. Сочи, че издаването
на скица-виза представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б.
“а“ от ДР на Закона за администрацията, като се цитират и разпоредбите на чл.
21, ал. 3 от АПК и § 8 от ПЗР на АПК. Моли се за отмяна на оспорения
административен акт и връщане на преписката на административния орган за
издаване на скица-виза за проектиране на поземления имот, в срока по чл. 57,
ал. 2 от АПК. Претендира се присъждане на разноски по представен списък на
разноските.
Ответникът
- Главен архитект на Община Свиленград, чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание и в представена по делото писмена молба, изразява становище
за недопустимост на подадената жалба, а, ако съдът прецени, че е допустима,
сочи, че същата е неоснователна и недоказана. Претендира присъждане в полза на
Община Свиленград на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че съдът уважи жалбата, прави възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, представляващи
възнаграждение за адвокат и моли същото да бъде намалено до установения
минимум, съгласно Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приложения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 165, том VIII, рег. № 7661, дело № 1046 от
2012г., А. Т. А. и М. Г.Т. даряват на М.А.А. – син на първия и внук на втория
дарител, първият - собствената си ¼ идеална част, а вторият -
собствените си ¾ идеални части от следния недвижим имот с
административен адрес: гр.С., ул.„********“ № ..: урегулиран поземлен имот ХVII – 1932, в квартал 102 по
регулационния план на гр.С., утвърден със Заповед № 602/22.11.1993г., целият с
площ от 255 квадратни метра, ведно с построената в имота жилищна сграда,
състояща се от приземен етаж с гараж в този етаж, жилищен етаж и тавански етаж,
както и масивна сграда – магазин, при граници на урегулирания поземлен имот: от
две страни - улици, УПИ ХVIII-1935, УПИ ХVI-1932, като дарителите А. Т. А. и М. Г. Т. запазват вещното си
право на ползване заедно и поотделно, докато са живи.
До
Кмета на Община Свиленград е подадено Заявление за издаване на виза за
проектиране регистрационен индекс № В-1512/28.02.2020г. от М.А.А., с което е
поискано да бъде издадена виза за проектиране за строеж: „Преустройство на
сграда за търговия с част от селскостопанска сграда в Гуми-център“, находящ се
в УПИ ХVII-1932, кв.102, гр.С., с административен адрес: ул.„********“ № ...
Посочено е, че към заявлението се прилагат документ за собственост – Нотариален
акт № 165, том VIII, № 7661/12г., Скица на имота № 372/2012г., Становище №
125300-2574 – ОДМВР – Хасково, сектор „ПП“.
Видно
от Становище рег.№ 125300-2574/19.02.2020г. на Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР –
Хасково, относно: съгласуване на проект за КТП към ПУП, строеж: „Гуми център“ в
УПИ ХVII, кв.102 по ПУП-ПРЗ, съответстващ на ПИ с № 65677.701.6932 по КК
на гр.С., част: пътна, фаза: ПУП, възложител: М.А.А., на основание параграф 3
от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДвП, Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР
Хасково, е извършена проверка за съответствието на представения проект с
нормативните изисквания на наредбите по чл. 14 от Закона за движение по
пътищата и е констатирано следното: Проектът на строеж: „Гуми център“ в УПИ ХVII, кв.102 по ПУП-ПРЗ, съответстващ
на ПИ с № 65677.701.6932 по КК на гр.С., част: пътна, фаза: ПУП, възложител: М.А.А.,
е изготвен в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 14 от Закона за
движение по пътищата и е издадено положително становище.
Видно
от писмо регистрационен индекс № И-2471/13.03.2020г. на Главен архитект на
Община Свиленград, по повод внесеното в Община Свиленград заявление за издаване
на виза за проектиране за строеж: „Преустройство на сграда за търговия с част
от селскостопанска сграда в гуми център“, намиращ се в УПИ ХVII, кв.102 по ПРЗ на гр. С., Община
С. не може да издаде исканата от М.А.А. виза поради невъзможност за осигуряване
на паркоместа в имота. Липсват данни за датата на уведомяване на заявителя за
така постановения отказ.
С
молба регистрационен индекс № В-2182/27.03.2020г. до Кмет на Община Свиленград,
предвид писмо изх.№ И-2471/13.03.2020г., издадено от Главен архитект на Община
Свиленград, М.А.А. е изложил съображенията си в подкрепа на искането за издаване
на виза за проектиране. Поискал, имайки предвид направеното пояснение, на
основание чл. 36, ал. 2 от АПК, да бъде преразгледано заявление за издаване на
виза за проектиране вх. № В-1512/28.02.2020г. на Община Свиленград, на „Гуми
Център“ чрез преустройство на сграда за търговия и част от селскостопанска
сграда в УПИ ХVI-6932, кв.102, идентификатор №
65677.701.6932 по КК на гр. С..
Във
връзка с така постъпилата молба, в писмо регистрационен индекс №
И-2871/01.04.2020г. на Община Свиленград е отбелязано, че в Община Свиленград е
депозирана молба от М.А.А. относно имот УПИ
ХVI 6932, кв.102, като в същата молба е посочено, че се подава
молбата във връзка с провеждаща се процедура за издаване на виза за проектиране
на „Гуми център чрез преустройство на сграда за търговия и част от
селскостопанска сграда“, след извършена проверка е установено, че е налице
разминаване в посочените имоти във визата и молбата. Указано е, че в тази
връзка следва да се конкретизира по
отношение на кой от двата посочени от А. имота иска да бъде издадена визата за
проектиране.
С
молба регистрационен индекс № В-2520/21.04.2020г. до Кмета на Община
Свиленград, от М.А.А. е поискано, предвид изложеното в молбата и на основание
чл. 36, ал. 2 от АПК, да бъде преразгледано заявление за издаване на виза за
проектиране вх. № В-1512/28.02.2020г. на Община Свиленград, на „Гуми Център“
чрез преустройство на сграда за търговия и част от селскостопанска сграда в УПИ ХVII-1932, кв.102, идентификатор № 65677.701.6932 по КК на гр.
Свиленград.
С
писмо регистрационен индекс № И-3269/28.04.2020г. на Община Свиленград,
адресирано до М.А.А.,*** е внесено заявление за издаване на виза за проектиране
за строеж „Преустройство на сграда за търговия с част от селскостопанска сграда
в гуми център“, намиращ се в УПИ ХVII, кв.102 по ПРЗ на гр. С.. Указано е да бъдат представени
строителни книжа за всички сгради в посочения от А. имот.
Жалбата
е подадена на 05.05.2020г. директно пред Административен съд – Хасково.
Допълнително
по делото е представена молба регистрационен индекс В-3544/10.06.2020г. от М.А.
***, в която се сочи, че във връзка с указанията на главния архитект да се
представят строителни книжа за всички сгради в имота, собственост на М.А.А. –
УПИ ХVII в кв.102 по ПРЗ на гр. С., се представят документи –
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 29/19.05.2004г. на хранителен
магазин, Разрешение за строеж № 6/30.02.1983г. на еднофамилно масивно жилище,
Договор № 57/22.03.1983г. за инвеститорски контрол, Акт за установяване
годността за приемане на строежа, обр.15, Протокол за определяне на строителна
линия и ниво на строеж, Удостоверение изх. № у-3/31.05.2004г., Разрешение за
строеж № 99 от 14.11.95г.
По
делото бе назначена и изслушана съдебно–техническа експертиза. В депозираното
заключение вещото лице посочва, че инвестиционните намерения на възложителя и
собственик на ПИ с идентификатор № 65677.701.6932 по КК на гр.Свиленград – М.А.А.,
видно от предложението за виза към заявление № В-1532 (стр. 40 и 53 от делото),
е за преустройство на съществуващи (заварени) сграда за търговия и
селскостопанска сграда в „Гуми център“, с площ 79 кв.м. Тази квалификация
попада в категорията на строежи от допълващото застрояване в зона, предвидена
за нискоетажно застрояване по ПУП-ПРЗ на гр.С. и по-точно за обект с обслужващи
дейности. Вещото лице цитира текстове от
Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, а именно чл.
42 и Приложение 5 за обекта, и стига до извода, че за процесния обект не се
предвиждат паркоместа, доколкото същият е под 80 кв.м., а нормативното
изискване е за едно паркомясто за обект с такава дейност и площ от 80 до 100
кв.м.
Във
връзка с поставени допълнителни задачи към експертизата е представено
допълнение към заключението. В него вещото лице сочи, че при извършване на
съответните измервания на място се установило, че обектът, предмет на
предстоящия инвестиционен проект, е
сграда, съставена от две части – монолитна, представляваща съществуващ
търговски обект, със складово помещение, изградено от метална конструкция с
обща площ 90.55 кв.м. (по скица 79 кв.м.). По данни на инвеститора, щели да
бъдат преустроени около 55 кв.м. от тази сграда за новото предназначение, а
останалата част от сградата ще обслужва обитателите на жилищната сграда. За
онагледяване на измерванията се прилага ръчна скица. Посочва се още, че
дейността на обект „Гуми център“ е описана подробно в становището от РИОСВ,
което е поискал инвеститорът (стр. 7 от делото). Основната дейност, заявена от
собственика, била обслужване на 3-4 коли по график с материали на клиента.
Съответно се стига до извода за предмета на дейност на обекта и към коя точка
от наредбата попада, като се посочва, че този режим на работа е необходимо да бъде спазван, а когато той бъде променен,
е задължително да бъде поискано от възложителя ново становище от РИОСВ, което
на етап „Виза“ е напълно достатъчно. Заявява се, че бъдещият обект попада съобразно
Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии в хипотезата
на приложение 5, т. 1, буква д), а именно: Друг обект за стопански и обслужващи
дейности (тоест извън изброените в приложението).
Така възприетата фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Оспореното в настоящото производство писмо
рег. индекс № И-2471/13.03.2020г. на Главния архитект на Община Свиленград
обективира властническо волеизявление на административен орган, с което, във
връзка с подадено от М.А.А. Заявление рег.№ В-1512/28.02.2020г. изрично се отказва издаването на скица с виза за проектиране за строеж „Преустройство
на сграда за търговия с част от селскостопанска сграда в Гуми-център“, находящ
се в УПИ ХVII-1932, кв.
102, гр.С., с административен адрес: ул.„********“ № ... Този отказ, според настоящата съдебна инстанция, представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ, подлежащ на обжалване и
съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл. 215, във вр.
чл. 219 от ЗУТ.
Съгласно чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, когато при
прилагане на действащите подробни устройствени планове се променя само
разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в това число при
пристрояване или надстрояване на съществуващите сгради, без да се променят
начина и характера на застрояването, не е необходимо да се изменят тези
планове, като конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140 от ЗУТ.
Съгласно чл. 140, ал. 1 и ал. 7 от ЗУТ,
възложителят или упълномощено от него лице може да подаде заявление за издаване
на виза за проектиране, като визата се издава от главния архитект на общината,
съответно от областния управител, от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Визата за проектиране на специални обекти, свързани с
отбраната и сигурността на страната, се издава от министъра на отбраната, от
министъра на вътрешните работи, от председателя на Държавна агенция
"Национална сигурност" или от председателя на Държавна агенция
"Разузнаване", когато се отнася за обекти на съответното министерство
или агенция. Визата за проектиране се издава в едномесечен срок от постъпване
на заявлението по ал. 1.
По определението на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ,
визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащия ПУП с обхват
поземления имот и съседните поземлени имоти, с означени налични сгради и
постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и
допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания,
ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Отказът да се издаде
виза за проектиране представлява отказ да се издаде документ от значение за
признаване, упражняване на права и е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, подлежащ на съдебен контрол по оспорване от
заявителя, чието искане не е удовлетворено.
По отношение на срока за обжалване, следва
да бъде отбелязано, че същият се преценя като спазен, тъй като с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., редакция ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.
съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в Република България спират да текат процесуалните срокове по
съдебни, арбитражни и изпълнителни производства с изключение на сроковете по
наказателни дела, Закона за екстрадиция и Европейската заповед за арест и
производства, свързани с мерки по принуда. Според § 13, ал. 1 от Заключителните
разпоредби на ЗИД на ЗМДИП (ДВ бр. 34 от 09.4.2020 г., в сила от същата дата), сроковете по чл. 3, т. 1 от закона,
спрени от обявяването на извънредното положение, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник". Тоест в
случая, независимо, че няма данни за датата на уведомяване на жалбоподателя за
постановения отказ, 14-дневният срок за обжалването му е започнал да тече на
21.05.2020 г. и е изтекъл на 03.06.2020 г. Тоест подадената на 05.05.2020г. жалба, във връзка с която е инициирано
настоящото производство, следва да се приеме за депозирана в срок.
С оглед на така изложеното, съдът приема,
че оспорването по жалбата на М.А., като направено от легитимирано лице с правен
интерес - адресат на обективирания в писмо рег. индекс № И-2471/13.03.2020г.
отказ на Главния архитект на Община Свиленград, в нормативно установения
преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледано по същество,
оспорването се явява основателно, поради следните съображения:
Оспореният отказ за издаване на виза за
проектиране е постановен от материално и териториално компетентен
административен орган – Главният архитект на Община Свиленград, но при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и
при неспазване на изискванията за съдържание на административния акт.
От съдържанието на подаденото заявление рег.индекс
№ В-1512/28.02.2020г., е видно, че заявителят М.А., като
собственик на поземлен имот с идентификатор № 65677.701.6932 по КККР на гр.С., е направил искане до Главния архитект на Община
Свиленград за издаване на скица с виза за проектиране, необходима за строеж: „Преустройство
на сграда за търговия с част от селскостопанска сграда в Гуми-център“, находящ
се в УПИ ХVII-1932, кв.
102, гр.Свиленград, с административен адрес: ул.„********“ № ... Искането, определено от изрично и ясно изразената воля на заявителя, е за
издаване на виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ в хипотезата на чл. 134, ал.
6 от ЗУТ, съгласно която разпоредба, когато при прилагане на действащи подробни
устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на
предвидените сгради, в това число при пристрояване и надстрояване на
съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и
правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се
изменят тези планове, като в тези случаи конкретното застрояване се определя с
виза по чл. 140 от ЗУТ. Следователно основателността на направеното искане, е
следвало да се преценява с оглед материалноправните изисквания, регламентирани
в текста на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ.
От посочената по-горе нормативна
регламентация следва изводът, че за издаването на виза за проектиране в
хипотезата на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, е необходимо кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: 1. Със заявеното като инвестиционно намерение
строителство да се променят единствено разположението и конфигурацията на
предвидените по ПУП – ПЗ сгради, в това число пристрояване и надстрояване на
съществуващи сгради; 2. Заявеният за изграждане строеж да не води до промяна на
начина и характера на застрояване и 3. Със застрояването да не се променят правилата
и нормативите за съответната устройствена зона.
Съгласно § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ „промяна
на предназначението“ на обект или на част от него е промяна от един начин на
ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални
данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и
нормативните актове за неговото прилагане. Приложима в случая е Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ, бр. 4 от 2017 г., в сила от
13.01.2017 г.). В Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредбата се съдържа
класификатор с изчерпателно изброяване на кадастралните единици и
съответстващите им кодове. Задължение на административния орган е въз основа на
съдържанието на заявлението, да квалифицира искането и да определи основанието,
реда и производството, по което да бъде разгледано. Съобразно предоставените му
от закона правомощия по чл. 140 от ЗУТ, Главният архитект на общината е
компетентен да направи преценка дали за заявения като инвестиционно намерение
строеж, е необходимо и се следва издаването на виза за проектиране, като
съобрази нормативните изисквания, свързани с устройството на територията. По
делото липсват данни в хода на образуваното и проведено административно
производство да са направени и обективирани по надлежния ред фактически
установявания за относимите факти и обстоятелства, за произнасянето на Главния
архитект по заявеното искане за издаване на скица с виза за проектиране. Ето
защо и с оглед отправеното до него процесно искане, административният орган е
следвало да определи съответстващия код на обекта понастоящем, да установи заявената трансформация в начина му на
ползване води ли до промяна на кода и кой е съответстващият, а оттам – да вземе
решение основателно ли е искането за издаване на виза. Като не е сторил това,
органът в нарушение на процесуалните правила, не е изяснил релевантните за
случая обстоятелства.
На следващо място, съгласно чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им
го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до
отмяна на административния акт. От своя страна, непосочването на правни
основания за издаването на даден индивидуален административен акт или
посочването на такива, несъответствуващи на фактическите основания за издаването
му, по принцип не биха били съществено нарушение на формата му, ако точното
правно основание би могло да се изведе от фактическите основания за издаването.
В случая обаче в оспорваното писмо органът-издател не само не се е позовал на
правно основание – разпоредба от приложимия ЗУТ, регламентираща фактически
състав на издаване на виза за проектиране, но и изложените от административния
орган фактически съображения са изключително лаконични („не може да издаде исканата от М.А.А. виза
поради невъзможност за осигуряване на паркоместа в имота“) и не могат да служат за обосновка на
постановения от него отказ. Тоест в случая в оспорения акт не е посочено нито
правното основание за постановения отказ, нито са изложени съответни и
релевантни мотиви съобразно приложимата за случая хипотеза на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, за обосноваване от фактическа страна на възприетото административно
решение за липса на законово регламентираните материалноправни предпоставки и
условия за издаването на заявената виза за проектиране.
Изискването за мотивиране на акта е
условие за неговата законосъобразност, тъй като само тогава е възможна
ефективна защита на страните в административното производство и упражняването
на контрол от страна на съда. Фактическите основания за издаване на акта следва
да са конкретни и да са относими към приложимото материално право. Липсата на
мотиви не може да бъде запълвана пред съда чрез навеждане на нови доводи и
ангажиране на доказателства, било то гласни или писмени, в хода на производството,
тъй като не е налице предмет на доказване. Тоест не е допустимо преценяването
на законосъобразността на акта от гледна точка на други фактически и правни
основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на
мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт, въз основа на
събраните по делото доказателства. Изискването за мотивиране на
административния акт от неговия издател е абсолютно, а липсата на мотиви сочи
несъмнено на незаконосъобразност на акта, и представлява самостоятелно
основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. В този смисъл обжалваният
акт се явява немотивиран и постановен в нарушение на установената форма за
издаването му. Касае се за съществено нарушение на
административно-производствените правила, самостоятелно обосноваващо
незаконосъобразността на оспорения акт, доколкото лишава съда от възможност да
извърши преценка дали е налице фактическият състав на предвидена в закона
хипотеза.
В тази връзка настоящата инстанция приема,
че оспорваният акт не отговаря на посоченото изискване на закона по чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, тъй като в него не са изложени нито фактически, нито правни
основания за издаването му, което препятства съдебният контрол за материалната
му законосъобразност, който обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти - изложени като мотиви в
акта, доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
упражнената компетентност норма и респективно дали се следват разпоредените с
акта правни последици. В случая обаче поради гореизложените съображения това не
може да бъде сторено.
Констатираните съществени нарушения на
формата на акта и допуснатите съществени процесуални нарушения налагат отмяна
на оспорения отказ за издаване на виза за проектиране и връщане на преписката
по заявлението за ново произнасяне, при което главният архитект на Община
Свиленград да изследва предпоставките по чл. 140 от ЗУТ, във връзка с чл. 134,
ал. 6 от същия закон и се произнесе мотивирано по искането на жалбоподателя.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на
жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски следва да бъде
уважено, като Община Свиленград бъде осъдена да му заплати сумата от 860 лева,
представляваща 10 лв. - внесена държавна такса, 600 лева - договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, и 250 лева – внесена от жалбоподателя сума
за възнаграждение за вещо лице. Предвид направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, следва да се посочи, че съдът намира същото за неоснователно.
Заплатеният адвокатски хонорар е съобразен с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съдът не разполага с възможността да намаля същия под
праговете, определени в същата наредба, още повече, че същият не е и прекомерен
с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Отказ на Главния архитект на
Община Свиленград за издаване на виза за проектиране, обективиран в писмо рег.
индекс № И-2471/13.03.2020г.
ВРЪЩА преписката на Главния архитект на Община Свиленград за
ново произнасяне по подаденото от М.А. ***, Заявление за издаване на виза за
проектиране регистрационен индекс № В-1512/28.02.2020г., при съобразяване с указанията на съда относно тълкуването и прилагането
на закона.
ОСЪЖДА Община Свиленград да заплати на М.А.А. с ЕГН : ********** *** разноски по
делото в размер на 860 (осемстотин и шестдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: