№ 206
гр. Б. 17.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20211200501052 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и
следващите от ГПК.
С решение № 174 от 24.08.2021г., постановено по гражданско дело №
1134/21 по описа на РС Б.е отхвърлена молбата на К. К. Ч. ,действащ като
баща и законен представител и от името на малолетния М.К. Ч.,насочена
против неговата майка АН. П. Ч. за предоставяне на защита по ЗЗДН като
неоснователна.
Недоволен от така постановеното решение е останал молителя , който
обжалва същото изцяло с оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност, като излага съображения. Моли настоящата въззивна
инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт
и се уважи молбата за предоставяне на съдебна защита.В хода на съдебното
дирене,чрез пълномощника си по делото поддържа въззивната си жалба и
пледира за уважаването й.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от А.Ч.- въззиваема страна в настоящото производство.Поддържа се и
1
в съдебно заседание,че жалбата е неоснователна,а постановеното решение
правилно и законосъобразно.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от
ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес
от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен
акт.
Пред въззивната инстанция са събрани нови писмени
доказателства,изслушана е и експертиза на вещо лице психолог,която е
изготвила първоначално и допълнително заключение.Изслушано е и детето
М. Ч..
При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното:
Първоинстанционният районен съд бил сезиран с молба за защита от
домашно насилие, предявена от К. К. Ч. ,действащ като баща и законен
представител и от името на малолетния М.К. Ч.,насочена против неговата
майка АН. П. Ч..В нея се твърди,че детето от брака му с А.Ч.-М. Ч. има
регистриран постоянен адрес в Б. През учебната 2020-2021г. е бил ученик в
училище "Д.Д." Б.На 23.04.21г. в междучасие,ответницата е отвела сина им с
автомобил,като междувременно е изхвърлила и мобилния му телефон по
пътя.Поддържа се в молбата,че ответницата чрез тези действия е
препятствала детето да продължи образованието си,защото то не е
посещавало учебни занятия за периода от 26.04.до 29.04 на 2021 г. ,задържано
от майка си.Твърди,че и към момента на подаване на молбата 05.05.21 г.
детето също не е пуснато да продължи образованието си.
Моли против ответницата да се предприемат мерки по ЗЗДН,като се
задължи да се въздържа от домашно насилие спрямо детето М.К. Ч.,временно
да се определи местоживеене при родителя,който не е упражнил насилие-
К.Ч.,да се забрани на А.Ч. да приближава жилището,училището,местата за
социални контакти за определен срок,да й бъде наложена глоба.
Ответницата е оспорила молбата.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства.Следва да се отбележи,че всички доказателства по делото са
обсъдени от съда,стояли са на неговото внимание и същият по вътрешно
убеждение е постановил своя съдебен акт.Действително във въззивната
2
жалба,освен доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния
акт се съдържат и необосновани нападки против обема на решението и
бързината на произнасяне,като в този случай въззивникът ги отбелязва с
отрицателна оценка.Въззивният съд намира за нужно да отбележи,че
нападките са безпочвени и от своя страна ги свързва с отрицателния
резултат,който е получил молителя.
От събраните доказателства пред двете инстанции се установява ,че К.Ч. и
А.Ч. са бивши съпрузи.Живеели са в Р.Г..Първоинстанционният съд е
възприел,че с със съдебно решение №13/3 2020г. на Първоинстанционен съд
гр.А на А.Ч. е възложено изключителното попечителство върху двете деца.
Пред въззивната инстанция въззивникът е представил решение № 2555/2021г.
на гръцки съд,от мотивите на което може да се установи,че е отхвърлено
негово искане за промяна на охранителни мерки,тъй като срокът,за който са
определени е изтекъл.Независимо от произнасянето на гръцките
съдилища,пред въззивната инстанция са депозирани писмени
доказателства,от които е видно,че А.Ч. е предявила иск против К.Ч. за
предоставяне на родителските права,режима на контакти и издръжката за
детето М.,съответно за другото им дете Виктория против техния баща
К.Ч..По образуваното гр.д.№ 600/21 по описа на РС П. е разпоредено копие от
исковата молба да се изпрати на ответника.Т.е налице е висящ съдебен спор
между родителите по упражняване на родителските права, по определяне
местоживеенето на детето и режима на личните отношения.
От своя страна А.Ч. пред РС П. също е предявила молба за защита по
ЗЗДН и на 14.01.2022г. по гр.д.№ 120/22 е издадена заповед за незабавна
защита.
Няма спор по факта,че на 23.04.2021г.,когато детето М. е бил в
междучасие,ответницата се е приближила до него,има данни,че са се
прегърнали,след което детето е отведено с автомобил в с.Д.
общ.Шумен,където са живеели родственици ,както и в гр€Ш след това.В
отговора на А.Ч. се твърди,че тя е уведомила класния ръководител Д. за
това,че взема детето при себе си,но последният разпитан като свидетел е
отрекъл.
Има писмени/уд.№ 196 от 21.05.2021г. от училище "Д.Д." Бл-д/ и гласни
доказателства /св.Д.,че майката е уведомила в последствие училищните
3
власти в Б.за промяната на местоживеенето на детето,като е поискала детето
да премине в онлайн форма на обучение.След кореспонденция към
12.05.2021г. М. е започнал под електронна форма да провежда обучение,като
за периода от 26.04.2021г. до 12.05.2021г. ,майката е извинила отсъствията на
детето.
Съставът на въззивния съд осъществи контакт с детето М..То обяснява,че
когато е видял майка си се е зарадвал.бил е доволен от посещението си в
с.Д.,защото там е била и сестричката му.Не се е притеснил,че няма да ходи на
училище.
В първото си заключение,вещото лице е отнесло психическото състояние на
детето М. към промяната на средата му и животът в гр.С.,където в
последствие се е установила майката с нов партньор.
Съдът е възложил допълнителна задача да се отговори за състоянието на
детето за периода от 23.04.2021г. до 29.04.2021г.
В допълнителното заключение,съдебно психологическата експертиза,след
обсъждане на фактите ,от които е направила изводите си сочи,че към датата
на неговото отвеждане от майката ,детето е било спокойно и не е очаквало
неприятности.Бил е радостен,че се среща със сестра си.За периода от 23.04.-
29.04г. 2021г.,научавайки,че няма да се върне при баща си е станал
тревожен,поради откъсването от обучението му и от приятелската
среда.Според психолога , М. е тревожно дете,свикнало да се подчинява на
родителския авторитет,с подтиснати желания.У него се наблюдава защитен
механизъм за подтискане на негативни емоционални състояния.Според
психолога,тази промяна от 23.04.2021г.,установявайки,че няма възможност за
избор при кой от родителите да остане се е отразила отрицателно върху
психиката на детето.
Разпитани са по делегация и братът на ответницата ,както и нейната
майка.Те потвърждават факта на вземане на детето от майката.Твърдят,че М.
се е чувствал добре при тях,не е бил ограничаван от това да общува с други
деца.По данни на брата,самият М. е поискал да отиде с майка си.Съдът
кредитира и техните показания,макар да имат близка родствена връзка със
страната,но същевременно отчита тяхната пристрастност и
заинтересованост.Освен това те правят изводите си въз основа само на
външно наблюдение върху детето, за разлика от вещото лице психолог,което
4
притежава специални знания.
Молбата,на основание на която е образувано производството по делото е
придружена с декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН,в която декларация изнесените
факти съвпадат.
При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази
следното:
Следва да се отбележи,че производствата по ЗЗДН имат строго ограничен
предмет, за ограничен времеви период.В това производство съдът не
изследва кой е по- добрият родител ,кой има по добри родителски
качества,как поведението на родителя влияе върху психиката на детето
неограничено във времето.
Въпросът на който следва да се отговори е дали се касае за домашно
насилие при обстоятелствата,описани в молбата и установени безспорно по
делото.Съобразно дадената от закона дефиниция с нормата на чл. 2 от Закона
за защита от домашното насилие, «домашно насилие" е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.Безспорно е по делото,че се касае за
твърдяно насилие от кръга на лицата по чл.3 т.4 ЗЗДН.Безспорно е,че към
23.04.2021г. детето е имало постоянно местожителство от 2019г. в Б.при баща
си.Съдът не намира,че е от значение към този момент какъв е статута на
детето М.,съобразно постановените решения от гръцките съдилища,тъй като
те са се произнасяли по обезпечителни мерки и попечителство на децата,но
към настоящия момент няма окончателно решение,тъй като както е
установено в РС П. по предявена искова молба от ответницата е образувано
гражданско производство по определяне от българския съд на това кой от
родителите да упражнява родителските права,контактите ,издръжката.Дори и
да се приеме,че към релевантната дата 23.04.2021г.,съобразно
разпорежданията на съда,родителските права са предоставени на майката,то
тя не е упражнила правата си по предвидения от закона ред,тъй като
самоволно е отделила детето от постоянното му местожителство и най-
вече,защото за периода от 26.04.2021г. до 12.05.2021г. е лишила детето от
5
възможността да посещава учебни занятия.За този период,извиняване на
отсъствието на детето чрез нея не омаловажава и не дерогира факта,че детето
е било лишено от образование,което е едно от правата,които децата
безусловно притежават.Погледнато през призмата на чл.11 ал.1 и ал.2 от
Закона за закрила на детето,ответницата е въвлекла детето в
дейност,неблагоприятна за неговото образователно развитие,осъществила е
форма на психическо въздействие,противоречащо на неговите интереси,което
е установено и от допълнителното заключение на психолога.Фактът на
невъзможността му за право на мнение или избор да остане при майка си или
да се върне при баща си и в познатата среда ,го е направило тревожно и
подтиснато.Тези действия са форма на психическо и емоционално
насилие,осъществено след 23.04.2021г.Периодът в молбата,за който
молителят,като представляващ М. е посочил е 23.04.-29.04.2021 и
05.05.2021г. и в този времеви отрязък,от събраните по делото доказателства
се установиха действия на А.Ч.,които лишават правото на детето от
образование,което е и ограничаване на личните права-една от формите на
домашно насилие по чл.2 ЗЗДН.
По изложените съображения,съдът намира молбата за основателна.Що се
касае до мерките,които трябва да се наложат на ответницата,съдът избира
тази по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН- задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие.
Останалите,поискани в молбата мерки при това състояние на фактическите
отношения са неприемливи.Както е посочено по-горе данните по делото
са,че в РС П. е стартирал граждански процес по искове с правно основание
чл.127 СК.Мярката по чл.5 ал.1 т.4 ЗЗДН -временно определяне
местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който
не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това
не противоречи на интересите на детето не може да се наложи,тъй като в чл.5
ал.3 ЗЗДН е посочено,че тази мярка не се налага при висящ съдебен спор
между родителите по упражняване на родителските права, по определяне
местоживеенето на детето или режима на личните отношения.След като тази
мярка е недопустима,то и няма да бъде изпълнена със съдържание мярката да
се забрани на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице
при условия и срок, определени от съда.
6
На извършителя А.Ч. следва да се наложи минимална глоба от 200
лв.,доколкото съдът отчита,че в момента двете малолетни деца са при нея и
тя следва да се грижи за тях и да ги издържа.Въззивникът не е претендирал
разноски в съдопроизводството,поради което такива не се присъждат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 174 от 24.08.2021г., постановено по
гражданско дело № 1134/21 по описа на РС Б.вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН АН. П. Ч. ЕГН
********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
малолетното си дете М.К. Ч..
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, АН. П. Ч., че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да я
задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на АН. П. Ч. ЕГН **********,
глоба в размер на 200, 00 (двеста) лева, платима в полза на държавния
бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН АН. П. Ч. ЕГН **********, да
заплати по сметка на Б.кия районен съд държавна такса за производството в
размер на 25, 00 (двадесет и пет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8