№ 909
гр. Пловдив, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501418 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК във вр. с чл. 17 ЗЗДН.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от П. Г. К., ЕГН
********** и Г. В. К., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител
адвокат М. Ч. , против Решение № 1689 от 18.04.2023 г., постановено по гр.д.
№ 17558/2022г., по описа на Районен съд – гр. Пловдив, с което съдът е
задължил на осн. чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН, П. Г. К. ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие – психическо и физическо по
отношение на Д. Н. К., ЕГН ********** и Т. П. К. ЕГН **********;
отстранил , на осн. чл. чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, П. Г. К. ЕГН **********, от
съвместно обитаваното с молителите Д. Н. К. ЕГН ********** и Т. П. К. ЕГН
**********, жилище на адрес гр. Пловдив, ул. *** за срок от шест месеца,
считано от постановяване на решението; забранил на осн. чл.5, ал.1, т.3 от
ЗЗДН, на П. Г. К., ЕГН ********** , да приближава, на разстояние по-малко
от 50 метра, молителите Д. Н. К. ЕГН ********** и Т. П. К. ЕГН **********,
тяхното жилище на адрес гр. Пловдив, ул. ***, както и местата им за
социални контакти и отдих за срок от десет месеца, считано от постановяване
на решението. Задължил, на осн. чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН, Г. В. К. ЕГН **********,
да се въздържа от извършване на домашно насилие – психическо и физическо
по отношение на Д. Н. К. ЕГН ********** и Т. П. К. ЕГН **********, за срок
от десет месеца, считано от постановяване на решението; забранил, на осн.
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на Г. В. К. ЕГН ********** ,да приближава, на
разстояние по-малко от 20 метра, молителите Д. Н. К. ЕГН ********** и Т. П.
К. ЕГН **********, тяхното жилище на адрес гр. Пловдив, ул. ***, както и
местата им за социални контакти и отдих за срок от десет месеца, считано от
1
постановяване на решението, като е наложена глоба на всеки от
жалбоподателите и осъдил всеки един от тях да заплати дължимата в
производството държавна такса.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът на съда за
извършено от страна на жалбоподателите домашно насилие. Поддържа се, че
обжалваното решение е постановено при превратно тълкуване на събраните
по делото доказателства. Твърди се, че от събраните по делото доказателства
категорично се установява, липсата на извършен акт на насилие от тяхна
страна.Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да се отхвърли подадената молба за защита.
В срока по чл.17,ал.4 от ЗЗДН е подаден отговор от въззиваемите чрез
адвокат Д., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна.
Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и
допустимостта на решението съгласно чл. 269 ГПК, намира същото за
валидно и допустимо. По правилността на контролирания акт, съдът е
ограничен от посоченото в жалбите.
Окръжен съд- Пловдив, като взе предвид доводите и съображенията на
страните, и приобщените по делото доказателства, ценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
Първостепенният съд е сезиран с молба за защита по смисъла на чл. 8, т.
1 и т. 2 ЗЗДН, с която от Д. Н. К. ЕГН **********, в лично качество и като
законен представител на малолетното дете Т. П. К.,ЕГН: ********** , се
търси защита срещу действията от страна на съпруга й и баща на детето П. Г.
К., ЕГН **********, извършени на 12.11.2022г.; 18.11.2022г. и 28.11.2022г. ,
както и срещу действия от страна на нейния свекър и дядо на детето Г. В. К.,
ЕГН **********, извършени на 29.11.2022г.; 30.11.2022г.; 02.12.2022г. и
03.12.2022г.
За да уважи молбата за защита, първостепенният съд, след обсъждане
на приобщените по делото доказателства е приел, че П. К. е осъществил
действия спрямо съпругата си Д. Н. К., с която са в процес на развод,
съставляващи психическо насилие и изразяващи се отправяне на обидни
квалификации и заплахи, а на 28 и 29.11.2022г. е упражнил спрямо нея и
физическо насилие, довело до описаните в представеното по делото
съдебномедицинското свидетелство травми. Доколкото този акт е осъществен
в присъствие на детето на страните Т. П. К., то по отношение на него е налице
психическо насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН. По отношение на втория ответник
първоинстанционния съд е приел , че същият също е осъществил акт на
психическо насилие чрез действията си на 29.11.2022г., на 02.12.2022г. и
03.12.2022г. , целящи да сплашат молителката и да я принудят да напусне
семейното жилище на страните.
При самостоятелен прочит на приобщения по делото доказателствен
материал, въззивният съд напълно споделя извода на първоинстанционния
съд, че е безспорно установен по делото посочения в молбата за защита акт
2
на домашно насилие, осъществен от ответника П. К. спрямо молителката на
28.11.22 г. , чрез упражняване спрямо нея на физическо насилие.
За доказване на факта на извършване на твърдяното в молбата за защита
домашно насилие по делото е представена декларация от молителката по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, която съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН
съставлява доказателствено средство в производството по издаване на заповед
за защита, а съгласно чл.13, ал.3 когато няма други доказателства съдът
издава заповед за защита само на основание приложената декларация. В
случая твърденията на молителката, изложени в молбата за защита и в
декларацията, се потвърждават и от представеното по делото
съдебномедицинско удостоверение №44/22 , издадено на дата 30.11.2022г. от
съдебен лекар при ДКЦ“Пловдив“ЕООД, видно от което при прегледа й са
били констатирани множество охлузвания, кръвонасядания, оток по глава,
шия, крайници, белег от отскубване на коса, които според издалия
удостоверението лекар са причинени в резултат на удари с или върху твърд
тъп предмет, а дъговидните охлузвания са типични за дв. на нокти и всички
отговарят по време и начин да са причинени на 28.11.2022г. както се
съобщава в предварителните сведения от пострадалата Д. К., че на тази
дата е била бита от съпруга си с плесници, блъскана в стената , душена и
скубана.
Същевременно така изнесените в молбата за защита обстоятелства,
степента на агресивност в поведението на ответника, а също и неговата
системност се потвърждават и от разпита на свидетеля на ищцовата страна
Н.Н.П.. Съдът напълно кредитира депозираните свидетелски показания, като
последователни , непосредствени и логични в частта им, касаеща предмета на
доказване, отчитайки близката родствена връзка с ищцата при приложение
разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Свидетелят има пълни и преки впечатления
за състоянието на ищцата след инцидента и по време на брачното
съжителство на страните, като показанията му кореспондират и със събраните
по делото писмени доказателства- съдебно-медицинско удостоверение.
Без значение за изхода на делото са твърденията на ответника П. К. , че
преди и по време на процесния инцидент спрямо него било упражнено
насилие от страна на молителката. Даже и това да е така и да се касае за
взаимно нанасяне на удари и други актове на насилие между двамата, то по
никакъв начин не изключва възможността при същия инцидент той да е
извършил домашно насилие спрямо молителката, нито води до отпадане на
възможността за същото спрямо пострадалата да бъдат взети мерки за защита
по ЗЗДН. ЗЗДН не познава фигурата на реторсията, съпричиняването и
компенсацията на вини. Всеки отговаря за реализираното, независимо от
обстоятелствата, в контекста, на които го е извършил.
От изложеното се налага изводът за осъществен на 28.11.2022г. от
страна на П. К. спрямо молителката Д. К. акт на физическо насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, а тъй като той е извършен в присъствието на
малолетното дете Т. , то на основание чл. 2, ал. 2 ЗЗДН следва да се приеме,
че спрямо него също е налице домашно насилие.
3
Установеният по делото акт на насилие от П. К. на 28.11.2022г. ,
обуславя и необходимостта от налагане на мерки по Закона за защита от
домашното насилие, макар по делото да не е установено извършване на
домашно насилие на другите посочени в молбата за защита дати . Смисълът
на посочения закон е именно охраняване на личната свобода, живот и
неприкосновеност във взаимоотношенията между лица в родствена или
фактическа връзка,а конкретния казус несъмнено обосновава необходимостта
от предприемането на такива мерки, поради което молбата за защита
правилно е била уважена от първоинстанционния съд.
Определените с обжалваното решение мерки въззивният съд намира за
подходящи , тъй като приема, че същите ще обезпечат спокойния начин на
живот на молителите, в достатъчна степен ще въздейства върху личността на
ответника П. К. и ще го мотивират към спазване на дължимото поведение,
предписано от нормите на закона и морала. Правилно първоинстанционния
съд с обжалваното решение не е приложил мярката по чл.5 , ал.1,т.4 от ЗЗДН-
временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или
при родителя, който не е извършил насилието, с оглед висящия между
страните съдебен спор по упражняване на родителските права, с оглед
изричната забрана уредена с разпоредбата на чл.5 , ал.3 от ЗЗДН.
Въззивният съд напълно споделя и изводите на първоинстанционния
съд за безспорно установено в процеса упражняване на психическо насилие
от страна на втория ответник Г. К. спрямо молителите.От събраните по
делото писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел на
ищците по делото е безспорно установено, че на посочените дати ответникът
е предприел действия по заплашване на молителката и оказване на принуда да
напусне заедно с детето обитаваното семейното жилище. Обстоятелството ,
че този ответник притежава вещно право на ползване върху имота,
решаващият състав на съда не намира за извинителна причина за грубото му
държание.Спорът между съпрузите за ползването на семейното жилище е
висящ пред районния съд и ще бъде предмет на съдебно регулиране, поради
което въззивният съд намира поведението на Г. К. за укоримо, надхвърлящо
границите на житейски допустимото и обосноваващи необходимостта от
съдебна намеса по реда на ЗЗДН, както обосновано е приел и
първоинстанционния съд с обжалваното решение.
Въззивният съд приема наложените от първоинстанционния съд мерки
за защита спрямо ответника Г. К. за подходящи и счита , че липсва основание
за тяхното ревизиране. Същите ще осигурят защита в пълна степен на
молителите и същевременно ще дадат възможност на ответника да
преосмисли поведението си, последиците от него, а и да формира
самосъзнание да се придържа в бъдеще към поведение, зачитащо личната
неприкосновеност и психическото здраве не само на ищцовата страна , а и на
всеки отделен индивид.
С оглед на така изложените съображения въззивната жалба се намери
за неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно и
законосъобразно.
4
При този изход на правния спор жалбоподателите следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемата Д. Н. К. направените по делото разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лева.
Доводът на пълномощника на жалбоподателите за прекомерност е
неоснователен, тъй като размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение
е под минималния определен размер определен в разпоредбата на чл.22 от от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1689 от 18.04.2023 г., постановено по
гр.д. № 17558/2022г., по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
ОСЪЖДА П. Г. К. ЕГН ********** и Г. В. К. ЕГН ********** , да
заплатят на Д. Н. К. ЕГН **********, сумата 1000 лева, - разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5