РЕШЕНИЕ
гр.София,
16.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на двадесет
и трети юни през две хиляди и двадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Мария Илиева
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 2
194 по описа за 2019 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 455 863 от 23.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 49 097/2017 г. по описа
на СРС, IІІ ГО, 113 състав е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК,
че В.К.Т., ЕГН ********** и Н.К. Д., ЕГН
********** дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********всеки един от тях по ½ от
следните суми: 2 635,87 лева – главница за доставена в периода от
м.05.2014 г. до м.04.2016 г. топлинна енер-гия в имот с абонаментен номер № ****
/с допусната очевидна фактическа грешка в дис-позитива на решението/, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 04.04.2017 г. /датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК/ до изплащането й, и сумата 376,32 лева,
представляваща лихва за забава върху главното вземане за периода: 15.09.2014 г.
до 27.03. 2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
на 08.04.2017 г. по ч.гр.д.№ 21 298/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 113 състав, като
в останалата им част до пълните предявени общи размери, съответно от 2 705,53
лева и 391,69 лева /вкл. вземанията за услугата „дялово разпределение”/ исковете
на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ и
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.
Със същия съдебен акт В.К.Т. и Н.К. Д. са
осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 725,79 лева – разноски за исковото
производство и сумата 108,87 лева – разноски за заповед-ното производство,
съобразно отхвърлените части на исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.
Така постановеното съдебно решение в частта, в която са отхвърлени
като неоснова-телни предявените искове за главница за дялово разпределение в
общ размер от 69,66 лева и за обезщетение за забава върху нея в общ размер от
15,37 лева, е обжалвано от ищеца „Топлофи-кация София“ ЕАД, гр.София. В жалбата се поддържа,
че атакуваното решение в тази му част е неправилно, постановено при нарушение
на материалния закон и че е неоснователно. Наве-дени са съображения, че
съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в
сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение,
като съгласно чл.155, ал.1 ЗЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски, а
след края на отоплителния сезон са изготвени изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дя-лово разпределение. Посочено е и че съгласно чл.22, ал.2
от Общите условия клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
„дялово разпределение”, извършена от избра-ния от тях търговец, а в чл.36 от
същите Общи условия е установено как се формира цената на тази услуга, а
клаузата на чл.33 от Общите условия определя падежа на това задължение.
Поддържа се и част от претендираната сума, представляваща стойността на
услугата „Дялово разпределение”, е дължима по издадени фактури от „Т.С.” ЕАД
във връзка с потреблението на топлинната енергия от клиента през процесния
период, както и че същата е включена при предявяването на заявлението от страна
на дружеството към сумата по извле-чение от сметки и по този начин е формирана
крайната цена на иска им по главницата. Сочи се и че последното се отнася и за
претендираните от дружеството лихви върху главницата за процесния период, като
сумата за тях е прибавена към лихвата, начислена за потребената топ-линна
енергия и по този начин е определена крайната цена на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Релеви-рани са доводи, че дължимостта на сумите за дялово разпределение не е
оспорена от страна на длъжника; че неправилно първоинстанционният съд е приел,
че последният не дължи главни-цата, представляваща стойността на „дяловото
разпределение” и лихвата за забава върху нея, като следва да се обърне внимание
и че сумата за главницата е фактурирана и в съответствие с договорните
задължения между „Т.С.” ЕАД и фирмата за дялово разпределе-ние, както и че в
конкретния случай е следвало да се кредитира приетата и неоспорена по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
Моли въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част, като му се присъдят и направените
разноски по делото и юрисконсултско възнаграж-дение.
Ответниците по жалбата
– В.К.Т. и Н.К.Д.,*** срока по
чл.263, ал.1 ГПК не са подали отговор на въззивната жалба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД не
е взело становище по жалбата.
Решението на СРС в частта, в която са уважени претенциите
на „Топлофикация Со-фия” ЕАД по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, след връщане на
подадената от ответниците В.К.Т.
и Н.К.Д. въззивна жалба с вх.№ 5159882/09.10.2018 г. с определение от
04.12.2018 г., е влязло в сила на 31.01.2019 г. на основание чл.296, т.2 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, като по
отношение на същото не намира приложение нито едно от изключенията, визирани в
ТР на ОСГТК на ВКС, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на
решението с оглед изложените в жалбата доводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно кумулативно
съедине-ни положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Със заявление вх.№ 3024524/04.04.2017
г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу В.К.Т.,
ЕГН ********** и Н.К.Д., ЕГН ********** при условията на раз-делна отговорност за
сумите: 2 705,53 лева – главница, от която: 2 635,87
лева – стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за времето: 01.05.2014
г. – 30.04.2016 г. и 69,66 лева – за дялово разпределение на топлинната енергия
за същия период и 391,69 лева – лихва за забава за периода: 15.09.2014 г. – 27.03.2017 г., от които: 376,32 лева – относно вземането за
топлинна енергия и 15,37 лева – относно вземането за дялово разпределение, касаещи
топлос-набден имот – апартамент № 53, находящ се в гр.София, ж.к.„********”,
або-натен № ****. На 08.04.2017 г. на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за изпъл-нение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 21 298/2017 г. по описа на СРС, ГО,
113 състав срещу посочените лица за предявените общи суми, ведно със законната
лихва вър-ху главниците, считано от 04.04.2017 г. до изплащането й, дължими от
по ½ част от всеки от тях, като на заявителя са присъдени и направените
в заповедното производство разноски на стойност 111,94 лева, от които: 61,94 лева
– държавна такса и 50,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
На 05.06.2017 г. и 09.06.2017 г. са депозирани възражения от длъжниците В.Т. и Н.Д. по чл.414 ГПК, в които същите са оспорили дължимостта на взема-нията по заповедта. В
срока по чл. 415, ал.1 ГПК – на 20.07.2017 г., ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил
пред СРС искове за установяване съществуването на вземанията му по издадената
заповед.
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове, заявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо
съществуването на оспорените от длъжниците В.Т. и Н.Д. главни и акцесорни вземания, за
които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото
възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на
ищеца от предявяване на установителния
иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г.
на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04. 2012 г. по
гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В
тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на
кредитор, обстоя-телствата, от които произтича вземането му, както и неговата
ликвидност, изискуемост и раз-мер, а на ответника – фактите, които изключват
или погасяват това спорно право.
Постановеното от първоинстанционния
съд решение № 455 863 от 23.07.2018 г. по гр. дело № 49 097/2017 г. по описа на
СРС, ІІІ ГО, 113 състав е влязло в сила на 31.01.2019 г. в частта, с която са уважени предявените от ищеца „Т.С.”
ЕАД срещу от ответ-ниците искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД относно дължимостта при условията на разделна
отговорност – по ½ част от всеки длъжник, на следни-те суми:
2 635,87 лева – главница за доставена в периода от м.05.2014 г. до
м.04.2016 г. топ-линна енергия, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 04.04.2017 г. до изплащането й, и 376,32 лева – лихва за забава
върху главното вземане за периода: 15.09.2014 г. до 27.03. 2017 г., с
оглед на което със сила на пресъдено нещо по делото е установено наличието на
елементите от фактическия състав на разпоредбите на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във
връзка с чл.149 ЗЕ за ангажиране на отговорността на ответниците в качеството
им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по договор за продажба на топлинна енергия с ищцовото топлоп-реносно
предприятие при публично известни общи условия във връзка с процесния топлос-набден
имот: апартамент № 53, находящ се в гр.София, ж.к.„********”,
абонатен № **** за периода: м.05.2014
г. – м.04.2016 г.
Спорният въпрос във въззивното
производство е относно дължимостта на вземанията – предмет на отхвърлителната
част решението на СРС, касаещи услугата „дялово разпреде-ление”.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
– етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на
чл.139 – чл.148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. в ДВ бр.34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп., отм. с ДВ бр.25/20.03.2020
г./. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради –
етажна собственост заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според
чл.155, ал.3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен клиент се определят с наредбата по чл.125, ал.3 ЗЕ. За процесния период
в съответствие с тази зако-нова уредба и установеното в Общите условия сумите
за топлинна енергия относно имота на ответниците са начислявани помесечно от „Т.С.“
ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, съгласно данните от
двете изслушани съдебни експертизи, като
след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки.
По силата на чл.22 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД ***, одобрени с
решение № ОУ-02/ 03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19 минути“ и вестник
„24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извърш-ва възмездно от
продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стой-ността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания
от тях търговец.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2014 г. клиентите заплащат
цена на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стой-ността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2014 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търгов-ците,
извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на
клиен-тите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на
договора за продаж-ба на топлинна енергия между страните, който на основание
чл.20а, ал.1 ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства
ищецът се легитимира като субект, който е активно материално-правно легитимиран
да получи цената на извършваната услуга „дялово разпреде-ление“, като предвид
данните от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице В. С. за
процесния период плащане на същата не е налице извършвано. За да се произнесе
по въпроса относно размера на това вземане за времето от м.05.2014 г. –
м.04.2016 г., съгласно допуснатото уточнение, направено с молба на ищеца от
26.07.2019 г., настоящата инстанция съобрази неоспореното в тази част заключение
на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която начислената на ответниците
стойност за дялово разпределение е в размер на 41,10 лева.
До посочената
сума – дължима от ответниците в
съответствие с квотите им в съсобст-веността - по ½ част от всеки, искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД от-носно главницата за дялово разпределение се явява
доказан по основание и размер, поради което подлежи на уважаване. Като неправилно решението на СРС в тази му част следва да бъде отменено и
да се постанови ново, с което визираната претенция да бъде уважена.
В останалата му част – до пълната
предявена стойност от 69,66 лева /част от отхвър-лената от СРС сума до пълния
предявен размер за главницата от 2 705,53 лева/, искът по отно-шение на това
вземане е неоснователен, предвид което като правилно – решението на СРС в тази
му част трябва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията по
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ГПК относ-но главницата за стойността
на дялово разпределение, заявена в размер от 15,37 лева, като част от общо
претендираната сума от 391,69 лева за периода от 15.09.2014 г. до 27.03.2017 г.,
решаващият състав на СГС намира, че не са налице предпоставките за ангажиране
на отговор-ността на ответниците по нея. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма опре-делен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус
относно престирането на цената на услугата „дялово разпределение”, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кре-дитора. Поканата за заплащане
има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответниците на такава покана относно заплащането на услугата за дялово
разпределение, съобразно което последните не са изпаднали в забава и не дължат
на „Т.С.” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД относно това задължение до датата
на подаване на заяв-лението по чл.410 ГПК.
С оглед формирания от съда
извод, че в полза на ищеца не е възникнало вземане за обезщетение за забава
върху стойността на вземането за дялово разпределение, обжалваното решение в
частта, в която искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД е
отхвърлен до пълния предявен размер от 391,69 лева за периода: 15.09.2014 г. –
27.03.2017 г. /вкл. обезщетението за забава за сумата от 15,37 лева върху
главницата, касаеща цената на услугата „дялово разпределение” за времето от м.05.2014
г. до м.04.2016 г. вкл./ е правилно и трябва да бъде
потвърдено.
При приетия изход на спора на жалбоподателя-ищец
следва да се присъдят на осно-вание чл.78, ал.1 във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК
допълнителни разноски за първоинстан-ционното производство в размер на 9,90 лева
и за заповедното производство – в размер на 0,89 лева, съобразно уважената част от исковете, както
и на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК разноски за въззивното
производство в размер на 60,42 лева, съобразно уважената част на жалбата. Поради
липсата на заявено искане по чл.78, ал.3 ГПК, съдът не дължи произнася-не на
това основание.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 455 863 от 23.07.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 49 097/2017 г. по описа на СРС, IІІ ГО, 113 състав – в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
от „Топло-фикация София“ ЕАД, ЕИК********срещу В.К.Т., ЕГН ********** и Н.К. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във връз-ка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД относно главницата за разликата
над сумата от 2 635,87 лева до сума-та от 2 676,97 лева за периода: м.05.2014
г. – м.04.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.04.2017
г. до окончателното й изплащане, като вместо което ПОСТАНО-ВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу В.К.Т., ЕГН ********** и Н.К. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр.София, гр.София, ж.к.„********”, ет.1, ап.53, положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, че В.К.Т., ЕГН **********
и Н.К. Д., ЕГН ********** дължат на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК********– всеки един от тях по ½ част от сумата 41,10 лева /четиридесет и един лева и
десет стотинки/, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за топлоснабден
имот – апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж.к.„********”,
с абонатен № ****, за
периода: м.05.04.2014 г. – м.04. 2016 г. вкл. /част от отхвърления с решението
на СРС от 23.07.2018 г. размер за главницата за разликата над сумата от
2 635,87 лева до сумата от 2 676,97 лева/, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 04.04.2017 г. до окончателното й
изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 21 298/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 113 състав от 08.04.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
455 863 от 23.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 49 097/ 2017 г. по описа на
СРС, IІІ ГО, 113 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В.К.Т., ЕГН ********** и Н.К. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр.София, гр.София, ж.к.„********”, ет.********да
ЗАПЛАТЯТ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********със седалище
и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.1 във връзка с
ал.8 от ГПК допълнително сумите: 9,90 лева /девет лева и деветдесет стотинки/ – разноски за първо-инстанционното
производство и 0,89 лева /нула лева
и осемдесет и девет стотинки/ –
разноски за заповедното производство, както и на основание чл.78, ал.1 във връзка с
ал.8 от ГПК сумата 60,42 лева /шестдесет лева и четиридесет и две стотинки/ – разноски за въззивното
производ-ство.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ище-ца: „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.