№ 82
гр. Велико Търново, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно търговско дело №
20184001000108 по описа за 2018 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С Решение № 85/15.12.2017 г., постановено по т.д. № 79/ 2016 г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч, съдът е ПРИЗНАЛ ЗА НЕСЪЩЕСТВУВАЩО по реда на чл.694,ал.3,т.1 от
ТЗ по отношение на „КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София и на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД/н/,ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч и при участието на основание
чл.694,ал.4 от ТЗ на синдика М. Н., вземане на „КРИСТЪЛ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ"ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София към
„НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч,
в размер на 500 000 /петстотин хиляди/ лева, представляващо уговорена в чл.9 от
Споразумение от 29.09.2015г. неустойка, прието като част от вземането по т.6 от Списъка на
приетите вземания по чл.685,ал.1 от ТЗ, в производството по т.д.н. № 17/2015г.по описа на
Окръжен съд Ловеч, поради нищожност на клаузата на чл.9 от Споразумение от
29.09.2015г.,на основание чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД.
ОТХВЪРЛИЛ Е претенцията на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА"
АД/н/,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София-1000, р-н Средец,ул.
„Граф Игнатиев"№10, представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици,
назначени с Решение № 196 от 13.11.2015г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране
1
на влоговете в банките, за признаване за несъществуващо вземането на „КРИСТЪЛ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София към „НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД/н/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Ловеч, прието под №6 от Списъка на приетите вземания по чл.685,ал.1 от ТЗ,
до пълния претендиран размер за : главница от 12 527 840.42 щатски долара /22 135
942.35 лева/, вземане за лихва до 06.07.2016г. /датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност/ в размер на 4 090 219.48 щатски долара /7 227 172.41
лева/, вземане за неустойка върху неплатена лихва в размер на 61 250.25 щатски долара /108
225.52 лева/, като неоснователен и недоказан и е разпределил разноски съобразно изхода на
спора.
Настоящото производство е образувано по две жалби:
1.Въззивна жалба с вх. № 564/ 22.01.2018 г./п.к. 19.01.2018 г./ по описа на Окръжен
съд -Ловеч от ищеца „КТБ” АД /н/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, чрез адвокат С. К. от АК – гр. София, срещу Решение № 85/15.12.2017 г.,
постановено по т.д. № 79/ 2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която е
отхвърлен, като неоснователен и недоказан, иска на ищеца „КТБ” АД /н/ срещу
ответниците „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД, ЕИК ********* и „Нафтекс Петрол”
ЕООД/н/, ЕИК *********, както и в частта за разноските.
Считайки решението в обжалваната част за неправилно, моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което иска на “КТБ” АД/н/ да бъде уважен в пълен размер.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Оспорва извода на съда, че
„Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД има вземане към „Нафтекс Петрол” ЕООД/н/,
произтичащо от договор за заем от 11.07.2013г. и договор за цесия от 10.12.2014г. Излага, че
в хода на производството, ответникът „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД, чиято е
доказателствената тежест не е ангажирал доказателства, от които безспорно да бъде
установено реалното предоставяне на суми от заемодателя на заемателя. Твърди, че такова
доказателство не е приетото заключение на вещото лице по допуснатата СИЕ, т.к. в нито
един от посочените преводи направени след сключването на договора за заем, като
основани не е посочен конкретния договор от 11.07.2013г. , а само „договор за заем“, като
излага, че през 2013г. са извършени и други преводи на същото основание. Поддържа , че
банката ищец е трето за договора за заем лице по смисъла на чл.181 от ЗЗД, че ответниците
не са представили доказателства за достоверността на датата на подписването му, поради
което за най- ранна достоверна дата следва да се приеме тази на депозиране на молбата за
предявяване на вземанията на „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
„Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД чрез процесуален представител, в който е изразено
становище за неоснователност на оплакванията срещу решението в обжалваната част, което
намира за правилно, законосъобразно и обосновано. Оспорва всички твърдения изложени в
жалбата, с аргументи идентични с изложените в отговора на исковата молба. Поддържа, че
в хода на първоинстанционното производство е доказано реално предаване на сумите по
2
Договора за заем с извършването на описаните в заключението на вещото лице по приетата
СИЕ три банкови превода от дати 15.07.2013 г., 18.07.2013 г. и 24.07.2013г., поради което
твърдението на „КТБ" АД/н/, че не е доказана достоверността на датата на сключване на
договора за заем е голословно. Правилно ОС - Ловеч е приел, че е налице действителен и
реален договор за заем и не е налице твърдяната от ищеца „КТБ" АД /н/ симулативност.
Установено е по делото, че Договорът за прехвърляне на вземане от 10.12.2014 г., сключен
между „Елит Петрол" АД, като цедент, и „Кристъл Асет Мениджмънт" ЕООД, като
цесионер, е валиден и сключен в изпълнение на всички законови изисквания, тъй като са
налице насрещни престации, постигнато е съгласие относно вида и размера им, както и по
отношение на съпътстващите ги привилегии и обезпечения. Първоинстанционният съд
правилно е приел, че по Договора за даване вместо изпълнение от 25.02.2015 г.
прехвърлените вещи са били налични в „Нафтекс Петрол" ЕООД/н/ към 25.02.2015 г.,
балансовата им стойност е била 3 583 384,91 лв., същите са били предадени на купувача
„Кристъл Асет Мениджмънт" ЕООД и че прехвърлянето на процесните вещи е надлежно
отразено в счетоводствата и на „Нафтекс Петрол" ЕООД/н/ и на „Кристъл Асет
Мениджмънт" ЕООД. Претендира потвърждаване на решението в обжалваната част и
присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК, въззиваемият „Нафтекс Петрол" ЕООД/н/ не е
депозирал отговор на въззивната жалба.
2. Въззивна жалба с вх. № 733/26.01.2018г./п.к. 25.01.2018г./ от ответника „Кристъл
Асет Мениджмънт” ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощник адвокат Х. Г. от АК – гр.
София, срещу Решение № 85/ 15.12.2017г., постановено по т.д. № 79/ 2016 г. по описа на
Окръжен съд - Ловеч в частта, с която е уважен иска на ищеца „КТБ” АД /н/ срещу
ответниците „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД, ЕИК ********* и „Нафтекс Петрол”
ЕООД/н/, ЕИК ********* за сумата 500 000 лева, както и в частта, с която е отхвърлено
искането за присъждане на разноски за неуважената част от исковите претенции.
Считайки решението в обжалваната част за неправилно, постановено в противоречие
с материалния закон и събраните по делото доказателства, немотивирано и необосновано,
моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска на “КТБ” АД/н/ да бъде изцяло
отхвърлен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Оспорва извода на
съда, че клаузата за неустойката в размер на 500 000 лв., дължима при неизпълнение на
задължението от страна на „Нафтекс Петрол" ЕООД/н/ за пълно погасяване на дълга в срок,
е нищожна, поради противоречие на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от 33Д.
Поддържа, че в случая става въпрос за мораторна неустойка, която е уговорена, че е
дължима за забавено изпълнение на парично задължение, произтичащо от предоставен
паричен заем, поради което същата напълно съответства на основните функции на
неустойката -обезпечителна, доколкото е предназначена да стимулира изпълнение на
задължението, а при съпоставка на размера на задължението и очакваните вреди от
евентуално неизпълнение, се вижда, че неустойката е в рамките и на другата основна
функция обезщетителната. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.
3
по Тълкувателно дело 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че уговорената в чл. 9 от
Споразумението от 29.09.2015 г., неустойка не е нищожна поради накърняване на добрите
нрави. Твърди, че съдът не е взел предвид , че съгласно чл. 3 от процесния Договор за заем,
уговореният срок за връщане на всички дължими суми е бил 15.07.2014 г., т. е, изтекъл е
повече от една година между падежа на заема и датата, на която е сключено
Споразумението, като уговорения сравнително кратък срок за връщане на дължимата сума
по заема, след изтичането на който се дължи процесната неустойка, е в пряка връзка със
забавата на „Нафтекс Петрол" ЕООД/н/ от повече от една година за връщането на заема,
поради което същата изпълнява обезпечителна функция, доколкото е предназначена да
стимулира нормалното развитие на търговските отношения между страните и в този смисъл
не противоречи на добрите нрави. Поддържа , че същата кореспондира на установения към
договарянето и размер на дълга, като същата има за цел да обезщети кредитора „Кристъл
Асет Мениджмънт" ЕООД за вредите, които търпи от неизпълнението на „Нафтекс Петрол"
ЕООД/н/, а не да го обогати неоснователно. Твърди, че поради забавата на длъжника,
страните са сключили въпросното Споразумение, в което ca предвидили заплащането на
неустойка при неизпълнение на задълженията в допълнително предоставения срок, като
времето, през което се начисляват лихви е поставено изцяло от волята и отговорността на
неизправния длъжник.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
„КТБ” АД /н/, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу решението в обжалваната част, което намира за
правилно, законосъобразно и обосновано. Счита възраженията и доводите на въззивника за
неоснователни, тъй като Окръжен съд Ловеч е взел предвид всички относими към
преценката относно нищожността на клаузата за неустойка обстоятелства, като е съобразил
критериите, въведени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/ 2009 г. на
ОСГТК на ВКС и е стигнал до правилния извод, че процесната клауза за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Претендира потвърждаване на решението в
обжалваната част.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК ,въззиваемият „Нафтекс Петрол" ЕООД/н/ не е
депозирал отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание по същество, „КТБ“АД/н/ , чрез процесуалния си представител,
поддържа депозираната въззивна жалба и отговор на жалба на насрещната страна.
В съдебно заседание по същество, „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД и „Нафтекс
Петрол” ЕООД/н/,редовно призовани не се явяват и не се представляват.
Синдикът на „Нафтекс Петрол “ЕООД/н/ М. Н., редовно призован не се е явява в
съдебно заседание и не е взел становище по жалбите.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд – Ловеч е образувано по иск на „КТБ“ АД /н./ -
град София , с правно основание чл. 694 ал.3 т.1 от ТЗ против „Кристъл Асет
4
Мениджмънт"ЕООД ,гр. София и „Нафтекс Петрол" ЕООД/н/,гр.Ловеч, да бъде признати за
несъществуващи вземанията „Кристъл Асет Мениджмънт" ЕООД,гр.София към „Нафтекс
Петрол"ЕООД/н/,гр.Ловеч, основаващи се на чл.79, ал.1 от ЗЗД,вр. чл.1,ал.1 и ал.2 вр.
чл.10,ал.2 от Договор за заем № 26-00-ОД-26 от 11.07.2013г., сключен между „Елит
Петрол"АД /заемодател/ и „Нафтекс Петрол"ЕООД/н/ /заемополучател/, във вр.с чл.3 от
Договор за прехвърляне на вземане от 10.12.2014г., сключен между „Елит Петрол"АД и на
„Кристъл Асет Мениджмънт"ЕООД, за следните суми: главница в размер на 12 527 840.42
щатски долара /22 135 942.35 лева/, вземане за лихва до 06.07.2016г.-датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност в размер на 4 090 219.48 щатски долара /7
227 172.41 лева/, вземане за неустойка върху неплатена лихва в размер на 61 250.25 щатски
долара /108 225.52 лева/, дължима на основание чл. 10, ал. 2 от договора за заем, вземане за
неустойка по споразумение от 29.09.2015г. в размер на 500 000 лева, включени в Списъка на
приетите предявени вземания по т.д.н.№17/2015г. по описа на Окръжен съд -Ловеч и
одобрени с Определение от 18.11.2016г. по 692,ал.4 от ТЗ, постановено по ч.т.д.№68/2016г.
по описа на ОС-Ловеч.
В исковата молба ищецът твърди, че той и ответникът „Кристъл Асет Мениджмънт"
ЕООД са кредитори в производството по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол"/н/ЕООД.
Вземането на ищеца е включено в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по
чл.685,ал.1 от ТЗ, с поредност по чл.722,ал.1,т.1 и т.8 от ТЗ. Вземанията на ответника
„Кристъл Асет Мениджмънт" ЕООД/ процесните/ са включени от синдика в Списъка на
приетите вземания на кредиторите, обявен на 10.09.2016г. На основание чл. 690 от ТЗ,
кредиторът „КТБ"АД /н/ е подал възражение срещу приетите вземания на кредитора
„Кристъл Асет Мениджмънт" ЕООД, което с Определение от 18.11.2016г. по 692,ал.4 от ТЗ,
постановено по ч.т.д.№68/2016г. по описа на Окръжен съд -Ловеч е оставено без уважение, с
което обосновава правния си интерес от водене на настоящото производство .
Ищецът изцяло оспорва като несъществуващи на процесните вземания, тъй като се
основават на поредица нищожни по смисъла чл.26,ал.2 от ЗЗД/липса на предмет/ и
абсолютно симулативни сделки- чл. 26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, сключени между свързани лица
„Кристъл Асет Мениджмънт" ЕООД към „Нафтекс Петрол"/ЕООД /н/, основани на Договор
за заем № 26-00-ОД-26 от 11.07.2013г. между „Елит Петрол" АД /заемодател/ и „Нафтекс
Петрол" ЕООД /заемател/, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя за
временно и възмездно ползване парична сума в размер на 15 000 000 щатски долара, която
сума заемателя се задължава да върне на заемодателя в срок до 15.07.2014г. Твърди, че
Договор за заем № 26-00-ОД-26 от 11.07.2013г, не е сключван, както и че заемодателят не е
предал на заемателя цитираната в договора за заем сума. Ако се установи , че такава сума е
преведена на заемателя , то оспорва тя да е по процесния договор от 11.07.2013г. Оспорва
извършената на 10.12.2014г. между „Елит Петрол" АД/цедент/ и „Кристъл Асет
Мениджмънт" ЕООД/цесионер/, с която цедента прехвърля на цесионера изискуемите си
вземания към „Нафтекс Петрол" ЕООД/н/, произтичащи от Договора за заем, като нищожна
поради липса на предмет – чл.26 ал.2 от ЗЗД , доколкото нищожен е и договорът за заем.
5
Оспорва плащането на цената по договора за цесия от купувача на вземането. Оспорва
частичното погасяване на задължението на „Нафтекс Петрол" ЕООД/н/ към „Кристъл Асет
Мениджмънт" ЕООД чрез даване вместо изпълнение, по силата на Договор за даване вместо
изпълнение от 25.02.2015г., относно: цената на описаните в договора вещи; същите не са
собственост на Нафтекс Петрол" ЕООД/н/;не е налице реалното им предаване. Твърди , че
Споразумение от 29.09.2015 г., по силата на което „Кристъл Асет Мениджмънт "ЕООД и
„Нафтекс Петрол" ЕООД/н/ се споразумяват за размера на твърдяното вземане и срока на
погасяването му- до 02.10.2015г., като при неизпълнение в договорения срок се дължи
неустойка в размер на 500 000 лева е нищожно по смисъла чл.26,ал.2 от ЗЗД, като
представлява абсолютна симулативна сделка, както и поради противоречие с добрите нрави
чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД. Подобни съображения се съдържат и в депозираната в срока по чл.
372, ал. 1 от ГПК допълнителната искова молба.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците „Нафтекс Петрол” ЕООД/н/ с ЕИК
*********, гр.Ловеч и „Кристъл Асет Мениджлънт" ЕООД с ЕИК *********, гр.София, чрез
процесуални представители са депозирали писмени отговори с идентични аргументи, в
които иска се оспорва като недопустим, тъй като исковата молба е подадена след изтичане
на предвидения в чл.694,ал.1 от ТЗ преклузивен 7- дневен срок. В случай, че иска се приеме
за допустим, оспорват същия като неоснователен и недоказан. „Кристъл Асет Мениджмънт”
ЕООД,като титуляр,твърди,че вземането му е ликвидно и изискуемо. „Нафтекс Петрол”
ЕООД/н/ потвърждава наличието на задължения към „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД в
посочения размер. Ответниците оспорват всички наведени от ищеца твърдения за порочност
на процесните договори, с които ищеца обосновава вземането си към несъстоятелния
длъжник „Нафтекс Петрол“ ЕООД/н/. Поддържат, че Договорът за заем от 11.07.2013 г. е
валидно сключен и е породил действие между страните „Елит Петрол" АД /заемодател/ и
„Нафтекс Петрол" ЕООД/н/ /заемател/ и за „Елит Петрол” АД са възникнали вземания
спрямо заемателя за получаване на сума в размер на 15 000 000 щатски долара, както и
възнаградителна лихва и лихва за забава. След като тези вземания произтичат от валидно
правоотношение и са прехвърлими по своя характер, твърди, че не е налице соченото от
„КТБ"АД/н/ основание за недействителност на процесния Договора за цесия. Твърди, че в
изпълнение на Договора за даване вместо изпълнение от 25.02.2015г., „Нафтекс
Петрол"ЕООД/н/ е предало на „Кристъл Асет Мениджмънт" ЕООД собствени на
дружеството движими вещи, описани в Приложение № 1 и Приложение № 2 към Договора,
срещу което задължението на „Нафтекс Петрол"ЕООД/н/ по Договора за заем е частично
погасено със сумата от 2 494 510. 35 щатски долара /с левова равностойност в размер на 4
300 061,89 лева/. След предаването на владението върху процесиите движими вещи,
съгласно уговореното в Договора за даване вместо изпълнение, вещите били включени в
инвентарната книга на „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД. Позовавайки се на
Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС, оспорват като
неоснователни твърденията на „КТБ"АД/н/, че Споразумението от 29.09.2015г.,сключено
между „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД и „Нафтекс Петрол" ЕООД/н/, е нищожно
поради симулативност, както и че същото цели признаването от страна на длъжника
6
„Нафтекс Петрол" ЕООД/н/ на несъществуващо задължение и неговото валидиране.
Твърдят, че уговорената неустойка в размер на 500 000 лева е законосъобразна,не е
прекомерна и не противоречи на добрите нрави.
Претендират отхвърляне на иска и присъждане на направените от тях по делото
разноски. В депозираните в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, допълнителни отговори,
поддържат изразеното становище за неоснователност на предявения иск.
Синдикът на „Нафтекс Петрол“ ЕООД/н/ М. Н. е изразил становище по иска, като е
изложил, че е установил съществуването на процесното вземане, поради което го е включил
в списъка на приетите такива.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбите, след съвкупния анализ на събраните по делото пред
първа и въззивна инстанция доказателства приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността
на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
С въззивните жалби, ответниците не поддържат възражението си за недопустимост
на предявения иск. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че
искът е предявен в срока по чл.694 ал.6 от ТЗ. Определение № 629/18.11.2016г., по ч.т.д.
№68/2016г. по описа на Окръжен съд -Ловеч, постановено по реда на чл.692,ал.3 и ал.4 от
ТЗ, е обявено в търговския регистър на 18.11.2016г.,а искът е предявен на 24.11.2015г.
„КТБ“АД/н/ е легитимирано лице-кредитор по реда на чл.694,ал.3,т.1 от ТЗ, чието
възражение срещу прието вземане на друг кредитор, не е уважено от съда по реда на чл.692
от ТЗ. Надлежна е и пасивната легитимация на ответника „Крестъл Асет Мениджмънт”
ЕООД, като кредитор, чието вземане се оспорва и на ответника ”Нафтекс Петрол” ЕООД/н/,
като длъжник. В производството е участвал синдикът на дружеството, по отношение на
което е открито производство по несъстоятелност - чл.694,ал.4 от ТЗ.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Страните не спорят по установените от първоинстанционния съд факти.
С Решение №50/06.07.2016г. по т.д.н. №17/2015г. по описа на Окръжен съд- Ловеч е
открито производство по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол” ЕООД, определена е
началната дата на неплатежоспособността, наложени са общ запор и възбрана върху
имуществото на длъжника.
Ищецът „КТБ”АД/н/ е предявил своевременно вземането си в производството по
несъстоятелност, като същото е включено в Списъка на приетите вземания, предявени в
7
срока по чл.685,ал.1 от ТЗ.
С молба с вх.№5575 от 05.08.2016г. „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД е предявил
вземането си към „Нафтекс Петрол” ЕООД/н/, като претенцията му е за следните суми:
главница в размер на 12 527 840.42 щатски долара /22 135 942.35 лева/, вземане за лихва до
06.07.2016г.- датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност в
размер на 4 090 219.48 щатски долара /7 227 172.41 лева/, вземане за неустойка върху
неплатена лихва в размер на 61 250.25 щатски долара /108 225.52 лева/, дължима на
основание чл.10, ал. 2 от договора за заем, вземане за неустойка по споразумение от
29.09.2015г. в размер на 500 000 лева. Вземането произтича от Договор за заем № 26-00-ОД-
26 от 11.07.2013г., с който „Елит Петрол" АД е предоставил в заем на „Нафтекс Петрол"
ЕООД сумата 15 000 000 щатски долара, което по Договор за прехвърляне на вземане от
10.12.2014г. „Елит Петрол" АД /цедент/ е прехвърлило на „Кристъл Асет Мениджмънт"
ЕООД /цесионер/,а със Споразумение от 29.09.2015г. между „Кристъл Асет Мениджмънт"
ЕООД и „Нафтекс Петрол" ЕООД/н/ е било установено по размер и е уговорена неустойка за
неизпълнение.
Вземането е включено в Списъка на приетите предявени вземания под №6 по т.д.н.
№17/2015г. по описа на Окръжен съд Ловеч.
С Определение № 629/18.11.2016г., по ч.т.д.№68/2016г., Окръжен съд Ловеч е оставил
без уважение възражението на „КТБ”АД/н/ по реда на чл.692,ал.3 и ал.4 от ТЗ.
Спорът в настоящото производство е правен и е сведен до установяване валидността
на правоотношенията между „Кристъл Асет Мениджмънт"ЕООД и „Нафтекс
Петрол"ЕООД/н/,с които „Кристъл Асет Мениджмънт"ЕООД обосновава вземанията си в
производството по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол"ЕООД/н/, респективно до
установяване основателността на направените от ищеца възражения за нищожност на
договореностите в хипотезата на чл.26 ал.2 от ЗЗД, а именно- абсолютни симулативни
сделки, сключени между свързани лица, с оглед постигане на желаните правни последици
едновременно генериране на вземане на „Кристъл Асет Мениджмънт" ЕООД към
несъстоятелния длъжник и отписване от счетоводните книги на несъстоятелния на
несъществуващи задължения към „Елит Петрол" АД, за нищожност поради липса на
предмет – чл.26 ал.2 от ЗЗД и поради противоречие на добрите нрави – чл.26 ал.1 пр.3 от
ЗЗД.
Възраженията на ищеца за нищожност на Договор за заем № 26-00-ОД-26 от
11.07.2013г.,сключен между „Елит Петрол" АД, в качеството му на заемодател и „Нафтекс
Петрол" ЕООД, в качеството му на заемател, по силата на който заемодателят предоставя на
заемателя за временно и възмездно ползване парична сума в размер на 15 000 000 щатски
долара, която сума заемателят се задължава да върне на заемодателя в срок до 15.07.2014г.,
поради липса на предмет – чл.26 ал.2 от ЗЗД, съдът счита за неоснователно по следните
аргументи.
Договорът за заем е реален и неформален, като за сключването му освен постигането
8
на съгласие се изисква и реалното предаване на заемната сума, за да възникне валидно
задължение за заемателя да я върне. Съгласно чл.1 от процесния договор, страните са се
договорили, сумата да се предоставя чрез превод по банкова сметка, т.е. безкасово плащане.
Съгласно чл.305 от ТЗ такова плащане се счита за извършено със заверяването сметката на
кредитора. При преценка на събраните в хода на производството доказателства, съдът счита
, че ответниците , чиято е тежестта за установяване на този факт са доказали, че заемната
сума е предадена на заемателя.
От заключението на приетата по делото СИЕ, което съдът кредитира като обективно
и изчерпателно се установява, че „Елит Петрол” АД е превел в полза на „Нафтекс Петрол”
ЕООД/н/, на датите 15.07.2013г.- сумата 5 450 00 щатски долара, на 18.07.2013г.- 5 950 000
щатски долара и на 24.07.2013г.- 3 600 000 щатски долара, или общо 15 000 000 щатски
долара. В счетоводството на „Нафтекс Петрол” ЕООД/н/ е отразено налично задължение
към „Елит Петрол” АД, в сметка 151- „Краткосрочни заеми”. Отразени са и плащания по
това задължение за периода 30.07.2013г.до 30.09.2013г.С последното счетоводно записване
на 21.12.2013г. задължението е в размер на 14 999 146.36 щатски долара. По задължението
са начислявани и плащани и лихви общо в размер на 278 458.51 щатски долара, от които-
просрочени лихви 227 772.40 щатски долара, текущи лихви 48 747.23 щатски долара и
неустойка върху просрочена лихва 1 938.88 щатски долара, за периода 26.08.2014г. до
10.12.2014г.
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по приетата
СГЕ, безспорно е установено , че договорът за заем от 11.07.2013г. е подписан от
посочените в него за заемодател и заемател лица -изпълнителни директори и
представляващи дружествата. Видно от представените от ищеца и заверени „вярно с
оригинала“ банкови извлечения, преводите са осъществени чрез „КТБ“ АД, където и двете
дружества са имали сметки, с посочено основание “по договор за заем“. Оспорвайки
реалното изпълнение /предаването на сумите/, ищецът не е оспорил верността на
собствените си счетоводни записвания, както и не е представил доказателства, че
заверяването на сметките на посочените дати и с посочените суми касае друг, а не договора
за заем от 11.07.2013г., поради което следва да се приеме, че сметката на заемателя е
заверена със сумата от 15 000 000 щатски долара. Доказването на този правно значим факт,
преценено в съвкупност с обстоятелството, че плащанията следват по време сключването на
процесния договор, както и надлежното отразяване на вземането /задължението по договора
за заем в счетоводството на дружествата заемодател и заемател, води до обоснован извод, за
възникнало валидно задължение за заемателя „Нафтекс Петрол“ ЕООД/н/ да върне сумата
по договор за заем от 11.07.2013г. на „Елит Петрол“ АД, респективно не е налице хипотезата
на чл.26 ал.2 от ЗЗД, нищожност поради липса на предмет.
Настоящият съдебен състав счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че
ищецът не е „трето“ по смисъла на закона – чл. 181 от ГПК лице и спрямо него посочената в
договора за заем дата – 11.07.2013г. важи. Спрямо „КТБ“АД/н/ не е необходимо договорът
за заем да има достоверна дата и може да му бъде противопоставен, т.к. като лице не
9
участвало в съставянето на документа /договора за заем/ не черпи права от издателите му и
негови права не могат да бъдат увредени от антидатирането му./ Така в Решение №
235/04.06.2010г. по гр. дело № 176/2010г. на ВКС , второ г.о./
Неоснователно е и възражението на ответника за нищожност на процесния договор за
заем по см.на чл.26, ал.2, пр. последно от ЗЗД- т.н. ”симулация”. Обвързаността на
дружествата „Елит Петрол” АД и „Нафтекс Петрол” ЕООД/н/,като част от икономическата
група „Петрол” и това, че са ”свързани лица” по см. на §1 от ДР на ТЗ, не се оспорва от
ответниците. Доколкото търговските договорености и икономическата обвързаност на
дружества и участието в управлението на едни и същи лица, само по себе си не е забранено
от закона, както и, че по делото ищецът не е представил доказателства обосноваващи
категоричен извод за симулативност на договореностите, следва да приеме, че договорът за
заем е действителен и реално обвързва страните.
С въззивната си жалба ищецът не е поддържал възраженията си за нищожност на
договор за цесия 10.12.2014г. и Договор за даване вместо изпълнение от 25.02.20215г.
Мотивите на първоинстанционния съд за валидност на същите се споделят от
въззивната инстанция.
С договор за прехвърляне на вземане от 10.12.2014г., „Елит Петрол” АД цедира
вземането си към „Нафтекс Петрол” ЕООД/н/ на „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД. При
доказаност на валидността на подробно описаното цедирано вземане, а именно процесния
договор за заем и доколкото същият, видно от заключението по СИЕ, е отразен в
счетоводствата на двете дружества, то по делото са установени валидни и съществуващи
насрещни престации по договора за прехвърляне на вземането. Договорът е подписан от
представителите на цедента и цесионера./ заключение по СГЕ/. Постигнато е съгласие, че
прехвърлителния ефект настъпва с подписване на договора, както и за цената на
придобитото вземане- 5 000 000 лева, платима съгласно чл.4.1 в срок не по-късно от
31.01.2015г. Тук следва да се има предвид , че въпросите за цената, срещу която е
прехвърлено вземането, дали е определена по размер, начина на нейното изплащане, както и
дали тя е изобщо е била платена, касаят единствено отношенията между цедента и
цесионера. Представени са и доказателства за надлежно уведомяване на длъжника от
цедента за прехвърляне на вземането, при което и съгласно уговорката на чл.8 цесията има
действие по отношение на „Нафтекс Петрол”ЕООД/н/. Доказателства за симулативност на
сделката не са представени.
С Договор за даване вместо изпълнение от 25.02.2015г., „Кристъл Асет Мениджмънт"
ЕООД и „Нафтекс Петрол" ЕООД/н/, се съгласяват част от задължението в размер на 4 300
061.89лв., равностойни на 2 494 510.35 щатски долара, да се погаси чрез прехвърляне на
правото на собственост върху собствени на длъжника движими вещи, описани в
Приложение №1 и Приложение №2 към договора. В ал.2 страните се съгласяват, че след
погасяването по този договор остава дълг от 13 106 729.87 щатски долара, от които главница
-12 527 840.42 щатски долара, просрочени лихви 452 759.68 щатски долара, текущи лихви от
116 243.49 щатски долара и неустойка върху просрочена лихва от 9 886.28 щатски долара.
10
От приетите по делото писмени доказателства/ Приложения №1 и №2, приемо-
предавателен протокол за предаване на владението върху движими вещи от 25.02.2015г.,
Фактура №********** от 25.02.2015г./,гласните такива чрез разпит на св. Стефан Божилов,
чиито показания съдът кредитира като непосредствени и в унисон с останалия събран по
делото доказателствен материал, както и от заключението по СИЕ, безспорно е установено,
че описаните в договора и приложенията вещи на стойност 4 300 061.89лв. са собственост
на „Нафтекс Петрол" ЕООД/н/; на 25.02.2015г. реално са предадени на „Кристъл Асет
Мениджмънт” ЕООД, като са вписани в баланса на дружеството, поради което е извършено
частичното погасяване на задължението на „Нафтекс Петрол" ЕООД/н/ към „Кристъл Асет
Мениджмънт" ЕООД в посочения размер.
По отношение на Споразумение от 29.09.2015г.
С нотариално заверено под № 3470/2015г. по описа на Нотариус с рег.№142 НК и
район на действие РС-София споразумение, „Кристъл Асет Мениджмънт" ЕООД и
„Нафтекс Петрол" ЕООД/н/, са се съгласили, че вземането на първия към несъстоятелния
длъжник е в размер на 15 720 930.39 щатски долара, или в равностойност на 27 443
242.14лв., формирано от : главница -12 527 840.42 щатски долара, лихви 1 245 506.54 щатски
долара, наказателна надбавка върху просрочена главница от 1 885 934.35 щатски долара и
неустойка върху просрочена лихва от 61 649.08 щатски долара, като длъжникът ще заплати
сумата 15 720 930.39 щатски долара в срок до 02.10.2015г.,по банковата сметка на кредитора
в „Първа Инвестиционна Банка” АД. За неизпълнението на поетото задължение в срок,
кредиторът има право да получи неустойка от 500 000 лева.
Спорен пред настоящата инстанция и предмет на проверка е въпросът за
нищожността поради противоречие на добрите нрави – чл.26 ал.1 от ЗЗД на неустоечната
клауза в процесното споразумение. Възраженията на въззивника „Кристъл Асет
Мениджмънт" ЕООД, в тази насока, съдът счита за неоснователни, по следните
съображения.
Правилата на добрите нрави са морална категория, като правнорегулиращото им
действие съществува като общ принцип в правото, приложим и в отношенията спрямо
търговците. С нормата на чл. 289 от ТЗ законодателят забранява упражняването на право въз
основа на търговска сделка, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна.
Длъжникът по търговска сделка, трябва да полага грижата на добър търговец - чл. 302 ТЗ.
Във всичките тези норми е залегнал принципът за приложимост на моралните критерии и
спрямо поведението на търговеца при сключване и изпълнение на сделките. По аргумент от
чл.307 от ТЗ, справедливостта и добросъвестността, са залегнали като критерий и източник
за уреждане на търговските правоотношения. От законовото изискване към търговеца да
изпълни поетите задължения с грижата на добър търговец /добросъвестно/ не следва, че е
невъзможно наличие на нищожна неустойка между търговци по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3-
то, вр. с чл.9 от ЗЗД, като нравствената допустимост на договореното е въпрос на конкретна
преценка. Безспорно с оглед договорната свобода и изискванията на търговския обмен,
11
страните- търговци, сами определят предварително дължимата неустойка при неизпълнение
на сключената между тях търговска сделка. Съгласно т. 3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на
ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В конкретния случай, договорената неустойка и по-конкретно, предвидения кратък
срок за изпълнение, след който настъпва дължимостта й, според настоящия състав на съда,
не съответства на добрата търговска практика и добрите нрави, тъй като така определена,
целта й не е да стимулира своевременното изпълнение на установените със споразумението
задължения, както твърди ответника – въззивник „ Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД.
Преценена към момента на сключване на договора /споразумението/, така уговорената
неустойка от 500 000 лева, не може да стимулира длъжника да изпълни за пет дни
задължение от 27 443 242114 лева , което е следвало да изпълни още на 15.07.2014г. и за
просрочието на което, така или иначе дължи лихви. Уговореният размер, съотнесен към
дълга, не може нито да обезщети справедливо кредитора по договора за заем от
11.07.2013г./т.к. вземането по споразумението произтича от същия и вземането, по който е
предмет на цесията от 10.12.2014г./ като изправна страна за вредите от неточното
изпълнение, нито да обезпечи точното и в срок изпълнение на заемателя „Нафтекс Петрол“
ЕООД /н/. В конкретния случай, така договорената неустойка, макар и съдържаща се в
търговски договор, не цели проявление на основните й функции - обезпечителна,
обезщетителна и санкционна, а разкрива белезите на договореност за несправедливо
обогатяване на кредитора, което е в противоречие с установените в обществото добри нрави
и търговски практики и затова е нищожна.
В заключение, ищецът, чиято е доказателствената тежест е установил по делото, че не
е налице вземане на „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД към „Нафтекс Петрол” ЕООД/н/ в
производството по т.д.н.№ 17/2015г.по описа на Окръжен съд-Ловеч, прието в Списъка на
приетите вземания, в размер на 500 000 лева, представляващо неустойка по Споразумение
от 29.09.2015г.,поради което правилно и законосъобразно, в тази част иска е уважен.
Въззивните жалби като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение, следва да бъде потвърдено, вкл. и в частта за присъдените разноски.
По разноските за въззивното производство.
С разпоредбата на чл. 694 ал.7 от ТЗ, са предвидени изключения от нормите на
чл.128 т.1 от ГПК и чл.69 ал.1 т.1 от ГПК, като е предвидено , че за предявения
установителен иск, дължимата държавната такса не се внася при образуване на делото,
както и ,че същата се определя върху една четвърт от вземането. Таксата е за сметка на
кредитора – ищец, когато искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено, и за
сметка на кредитора с оспорено вземане, когато искът бъде уважен, съответно на общото
правило на чл.71 от ГПК, че по водене на делото се събират държавни такси върху цената на
иска, като приход в полза на държавата в широк смисъл на думата /ЗДТ/, а освобождаването
от заплащане на държавна такса е само в изрично предвидените случаи./така в Определение
№ 1908 от 8.07.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1219/2024 г., I т. о., ТК и др./
12
При този изход на спора, оставяне без уважение и на двете жалби, с оглед
разпоредбата на чл.694 ал.7 от ТЗ, „КТБ“АД/н/, следва да бъде осъдена да заплати държавна
такса за въззивното производство в размер на 147 356.7 лева, като при наличие на
откритото производство по несъстоятелност на „КТБ”АД/н/, сумата следва да се събере от
масата на несъстоятелността. „Кристъл Асет Мениджмънт” ЕООД, следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за въззивното производство по сметка бюджета на съдебната власт
в размер на 2500лева, съобразно уважената част на иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 85/15.12.2017 г., постановено по т.д. № 79/ 2016
г. по описа на Окръжен съд – Ловеч .
ОСЪЖДА „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА" АД/н/, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София-1000, р-н Средец,ул.„Граф Игнатиев"№10,
представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М., ДА ЗАПЛАТИ в бюджета на съдебната власт по
сметката на ВТАС сумата 147 356.7 / сто четиридесет и седем хиляди триста петдесет и
шест лева и седемдесет ст./ лева, представляваща държавна такса по реда на чл.694,ал.7 от
ТЗ, която да се събере от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА „КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх”№43, представлявано от
управителя К. П. Е., ДА ЗАПЛАТИ в бюджета на съдебната власт по сметка на ВТАС
сумата 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща държавна такса по реда на
чл.694,ал.7 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13