Р Е Ш Е Н И Е
№ 106/1.3.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при
секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 1145 по описа на съда за 2022 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано
е по жалба на И.З.З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. К.П.К.,***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
22-0340-000115 от 04.11.2022 год., издадена от Д. Б. Б., на длъжност началник
Районно управление гр. Септември към ОД на МВР – Пазарджик, упълномощен със
Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, с
която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 (осемнадесет) месеца.
В жалбата
се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи, че
действително жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, тъй като се е съмнявал в
манипулации, но е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, като е дал кръв за изследване. Въз основа на тези доводи счита, че не
е налице виновно нарушение на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и
чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП. Моли се за
отмяна на оспорената заповед.
В открито
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. К., поддържа
жалбата и излага доводи за отмяна на оспорената ЗППАМ. Излага подробни
съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 800,00 (осемстотин) лева, въз основа на договор за
правна помощ, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Ответникът – началникът на Районно управление гр. Септември към
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Пазарджик,
не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по
жалбата.
Административен съд –
Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като обсъди оплакванията в жалбата,
писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на страните и след
извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт, съгласно чл.
168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната ЗППАМ
№ 22-0340-000115 от 04.11.2022 г., издадена от Д. Б. Б., на длъжност началник
Районно управление гр. Септември към ОД на МВР – Пазарджик, упълномощен със
Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП
– временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
(осемнадесет) месеца, като са отнети Свидетелство за управление на моторно превозно
средство (СУМПС) № ********* и Контролен талон № 5150830. Мярката е приложена, затова
че на 03.11.2022 год., около 21:50 часа, в с. Варвара, на ул. „Двадесет и
седма“, в посока гр. Велинград, като водач на МПС – БМВ Х6 М50И с рег. № ***,
собственост на „Кристи 12“ ЕООД с Булстат ********* е отказал да му бъде
извършена проверка за тест за установяване употреба на наркотични вещества или
техните аналози с техническо средство „DREGER
DRUG TEST
5000“ с фабричен номер ARPK-0010 и не е
изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози. Водачът
на превозното средство е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARPM-0825,
като пробата е отрицателна. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско
изследване на кръвта с номер 125251, който е подписал и получил екземпляр от
него, ведно с 8 (осем) броя стикери с номер А055802. Посочено е, че лицето
виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП. Оспорената заповед
е връчена на И.З. лично срещу подпис на 14.11.2022 год.
За извършеното
от жалбоподателя нарушение е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) АУАН серия GA № 818156 от 03.11.2022 год. (л. 12 от делото).
По делото е
приложена Заповед
№ 312з-1237 от 14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР – Пазарджик (л. 24 от
делото), с която в т. 1.2. е оправомощил началниците на Районни управление при
ОД на МВР – Пазарджик да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП. Също така, част от приобщения доказателствен
материал по спора е и ксероксно копие, заверено „вярно с оригинала“ на Талон №
125251 от 03.11.2022 год., издаден от младши автоконтрольор Х. Г. С. при РУ – Септември
на ОД на МВР – Пазарджик (л. 13), за изследване на наркотични или упойващи
вещества. Същият е получен от И.З. на 03.11.2022 год. в 23 часа и 21 минути,
лично, срещу подпис, ведно с 8 (осем) броя стикери за изследване. В него е
посочено, че лицето е отказало да му бъде извършена проба на с техническо
средство „DREGER DRUG TEST 5000“ с фабричен номер ARPK-0010 и следва да се яви
в сградата на ФСМП – Септември до 120 мин. от връчването му за изследване на
кръвна проба. Към административната преписка е приложена и Докладна записка с
рег. № 340р-18975 от 04.11.2022 год., изготвена от младши автоконтрольор Х. С.
до началника на РУ – Септември при ОД на МВР – Пазарджик, относно извършената
на 03.11.2022 год. проверка на автомобила, управляван от З.. Приложено е Писмо
с рег. № 340р-19301 от 07.11.2022 год. на началника на РУ – Септември при ОД на
МВР – Пазарджик до началника на Военномедицинска академия по
диагностично-лечебната дейност, с което е изпратена 1 брой взета биологична
проба за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози на
лицето И.З.З. за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване,
във връзка с съставен АУАН серия GA № 818156 от 03.11.2022 год. по чл. 174, ал. 3,
предложение второ от ЗДвП, както и справка за нарушител/водач, от
която са видни издадените на жалбоподателя АУАН, НП и ЗППАМ (л. 16 от делото).
В проведеното
открито заседание по делото процесуалният представител на жалбоподателя е
представил Постановление от 15.12.2022 год. на Окръжна прокуратура – Пазарджик
по прокурорска преписка № 3117 от 2022 год. по описа на същата, ДП № 173 от
2022 год. по описа на ОД на МВР – Пазарджик (л. 49 от делото), с което на
основание чл. 199 от НК е уважено частично искането на обвиняемия И.З.З. и
защитника му адв. К., направено на 06.12.2022 год. при проведения разпит на
обвиняем, а именно за негова сметка в специализирана химико-токсикологична
лаборатория към Военномедицинска академия (ВМА) да бъде извършен повторен
химически анализ.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността
на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146
от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна. Съображенията за
това са следните:
По своята
същност и характер оспорената заповед представлява индивидуален административен
акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и от нея произтичат отрицателни
последици за жалбоподателя, респективно има правен интерес от предявеното
оспорване. Издадена е от компетентен орган по силата на Заповед № 312з-1237 от
14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която в т. 1.2. е
оправомощил началниците на Районни управление при ОД на МВР – Пазарджик да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.
Обжалваната
заповед е в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити,
визирани в чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за
издаването й. В нея освен позоваване на съставения акт за нарушение, се съдържа
подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ.
Съгласно чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 год., бр. 101 от 2016 год., в
сила от 21.01.2017 год., бр. 77 от 2017 год., в сила от 26.09.2017 год.) за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване-до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
За да е
материално-законосъобразна заповедта, издадена на основание на чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП, е необходимо органът да докаже релевираните във фактическия
състав на разпоредбата обстоятелства. В член 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП се
съдържат няколко хипотези. От дадената от органа фактическа обосновка се установява,
че от обективна страна е налице отказ на жалбоподателя, който на 03.11.2022
год. управлява МПС – БМВ Х6 М50И с рег. № ***, собственост на „Кристи 12“ ЕООД,
с Булстат *********, да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнил
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техните аналози. Налице е твърдение за извършено
нарушение на правилата по ЗДвП, но конкретната заповед е издадена именно поради
проявление на отказ от страна на водача З. на 03.11.2022 год., около 21:50 часа,
да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или
техните аналози. На
второ място, издателят на акта е посочил, че жалбоподателят не е изпълнил и предписание
за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техните аналози.
Константна е
съдебната практика, че разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП съдържа
няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно.
Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа
да упражни властническата си компетентност за прилагане на ПАМ с цел
преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата (в този смисъл Решение № 436 от 13.01.2017 год. по адм. дело № 4083 от
2016 год. по описа на Върховния административен съд;
Решение № 8077 от 12.06.2014 год. по адм. дело № 800 от 2014 год. по описа на
Върховния административен съд; Решение № 3588 от 31.03.2015 год. по адм. дело №
10872 от 2014 год. на Върховния административен съд и други).
В случая
приложената по отношение на И.З.З. ПАМ се основава на наличието на една от
нормативно регламентираните хипотези по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – отказ
на водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. С проявлението на
посочения релевантен правопораждащ юридически факт е възникнало публичното
право на органа да наложи ПАМ, като отнеме временно свидетелството за
управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 (осемнадесет) месеца. По отношение на посоченото на второ място
нарушение от страна на водача – не е изпълнил предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техните аналози, от приобщения доказателствен материал
по делото, включително и от представеното от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя постановление на ОП – Пазарджик, както и писмо до
началника на ВМА гр. София, се установява, че на лицето е взето проба във
връзка със съставен АУАН серия GA № 818156 от 03.11.2022 год. по чл. 174, ал.
3, предложение второ от ЗДвП и е констатирана употреба на наркотично вещество –
кокаин чрез химикотоксикологично изследване. Действително, с оглед нормата на
чл. 163, ал. 3 от АПК, жалбоподателят е установил съществуването на фактите и
обстоятелствата, изложени в жалбата му до съда и ги е аргументирал с
представени в тази връзка писмени доказателства, обосноваващи наличието на
проведено химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техните аналози на 03.11.2022 год., но
при анализ на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е видно, че
законодателят е употребил съюза „или“ при отделянето на различните видове
хипотези, за да се приложи процесната ПАМ. В случая е достатъчно да е
осъществена една от двете алтернативни предпоставки, предвидени в цитираната
норма: или водачът на МПС да е отказал да му бъде извършена проверка за наличие
на наркотични вещества или техни аналози с тест или да не е изпълнил
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества
или техни аналози. В случая безспорно е установено, че З. е отказал да бъде
изпробван с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози, както и самият той не отрича, а напротив – потвърждава, че е отказал
да му бъде извършена проверка с тест (виж л. 7 от делото и л. 2 от жалбата на З.
до съда). Ето защо, налице е първата материална предпоставка, визирана в разпоредбата
на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за прилагане на процесната ПАМ. С
установяването на обстоятелството, че водачът впоследствие е изпълнил
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества и/или техните аналози и му е взета кръвна
проба за изследване от медицинско заведение не променя и не опровергава
установения по делото факт, че той е отказал да му бъде извършена проверка за
наличие на наркотични вещества или техни аналози с тест, което обстоятелство е
и основанието за прилагане на процесната ПАМ.
Също така следва
да се отбележи, че наложената на З. мярка има превантивен характер – да осуети
възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като същата не
съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага под
прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на
МПС, но за не повече от 18 месеца“. В този смисъл следва да се обърне внимание,
че представеното по делото постановление на ОП – Пазарджик е във връзка с
образувано наказателно производство за държане и разпространение на високорисково
наркотично вещество – кокаин с нето тегло 26,17 грама, открито в управлявани от
него лек автомобил на 03.11.2022 год. от полицейските власти при извършената
проверка на същото МПС и съставяне на процесния ПАМ.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице сочените фактически и
правни основания за издаване на административния акт, с който е наложена ПАМ,
като при постановяването му са спазени административнопроизводствените правила
и същият е съобразен с целта на закона, поради което жалбата на И.З. следва да
се отхвърли като неоснователна и недоказана.
От ответника по
делото не се претендират разноски, поради което не следва да бъдат присъждани
такива.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Административен съд – Пазарджик, VII-ми състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.З.З., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез
адв. К.П.К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗПАМ) № 22-0340-000115 от 04.11.2022 год. на началника на Районно управление
гр. Септември към ОД на МВР – Пазарджик.
Решението,
на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: