Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе,18.09.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                               

                                                          Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 882/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Г.К.Н.,*** до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 20-3393-000194/14.05.2020г. на ВПД Началник на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на Н. било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв.

Жалбоподателят  моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          За ответника по жалбата, редовно призовани, се явява упълномощен процесуален представител – гл.юрисконсулт на ОД МВР-Русе, която моли Съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага съображения за наличието на допуснати съществени процесуални нарушения и поради недоказаност авторството на нарушението.

 

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.04.2020 г., около 20.40 ч. жалб. Г.Н. управлявал мотоциклет „Кавазаки“ по улиците с.Сандрово, обл.Русе. По същото време, на ул.“Райко Даскалов“, пред магазин за хранителни стоки, се намирал свид.П.Т. – полицейски служител във Второ РУ-Русе. Същият бил с полицейска униформа и светлоотразителна жилетка. Той видял приближаващият към него мотоциклет и констатирал, че същият е без включени светлини, а водачът му е без предпазна каска. Поради това, свид. Т. излязъл на пътя и непосредствено пред мотоциклета подал ясен сигнал с вдигната ръка към водача да спре, като с другата ръка му посочил и мястото където да стори това. Въпреки това жалб.Н. не спрял и продължил движението си в неизвестна посока. Тъй като мотоциклетистът бил без предпазна каска, а мястото, макар и в тъмната част на денонощието, било много добре осветено, свид.Т. разпознал еднозначно Г.Н., когото познавал отпреди. Присъстващи в близост лица – М. Г. и М. Д., възприели случилото се и също разпознали Н..

Впоследствие свид.П.Т. извършил допълнителна проверка, в хода на която установил и други нарушения извършени от жалб.Н., едно от които било, че същият управлявал мотоциклета, след като бил лишен от право да управлява МПС по съдебен ред – с Определение по НОХД №78/2019г. на РРС. За проверката изготвил докладна записка до Началника на Второ РУ-Русе. Въз основа на събраните в хода на проверката материали, свид. Л.Н. – полицейски инспектор във Второ РУ-Русе преценил, че на 17.04.2020г. жалб.Г.Н. е извършил нарушение по чл.150а от ЗДвП, за което му съставил АУАН.

Въз основа на този акт за установяване на административното нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание “Глоба” в размер на 100.00лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.

В акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление са намерили отражение всички предвидени от закона реквизити, включително и достатъчно ясно и изчерпателно описание на нарушението, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

Действително, в НП било посочено, че нарушението е извършено при управление на  МПС Кавазаки, без да е конкретизиран вида на превозното средство с тази марка и без да са посочени други индивидуализиращи белези за същото. Това действително е нарушение на процесуалните правила, но по мнение на Съда не е съществено, тъй като не е оказало негативно влияние върху възможността на нарушителя да разбере в какво нарушение е обвинен и пълноценно да реализира правото си на защита. Това е така, тъй като в акта за установяване на нарушението, въз основа на който е издадено обжалваното НП, актосъставителя посочил, че нарушението е извършено от жалб.Н. с мотоциклет „Кавазаки“ със съответният номер на рамата. По този начин в пълна степен било индивидуализирано МПС, а с връчване на препис от акта лично на нарушителя, на него станало известно това обстоятелство, а именно при управление на какво МПС е извършено нарушението. Нещо повече, доколкото според чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в НП административнонаказващия орган се позовал на тази доказателствена сила, то по мнение на Съда, по този начин в достатъчна степен било запълнено нормативно изискуемото съдържание при описание на нарушението.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава и на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП е осъществен от обективна и субективна страна от Г.Н..

Съобразно цитираната разпоредба, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

По делото бе безспорно доказано, че с Определение № 36/19.02.2019г. по НОХД № 78/2019г. на РРС, с което било одобрено споразумение за решаване на наказателното производство, на Г.Н. било наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години. На осн. чл.59, ал.4 от НК, при изпълнение на това наказание, бил приспаднат и срока, през който Г.Н. бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 22.12.2018г. Определението било произнесено в присъствието на жалбоподателя и влязло в сила от 19.02.2019г. От изложеното дотук става ясно, че към датата на нарушението – 17.04.2019г., жалб.Г.Н. бил лишен по съдебен ред от право да управлява МПС.

Установи се по несъмнен начин, че именно жалб.Г.Н. е автора на нарушението, за което бил привлечен към административнонаказателна отговорност. В тази насока Съдът кредитира като обективни, последователни и непредубедени показанията на свид.П.Т., който бил очевидец на управлението от страна на жалбоподателя и еднозначно го разпознал. Нарушителят бил без предпазна каска и макар, че деянието било осъществено на смрачаване, мястото било достатъчно осветено от изкуствена светлина. От показанията на този свидетел става ясно също така, че при снети лично от него саморъчни обяснения от присъстващите на мястото лице М. Г. и М. Д., същите заявили, че възприели управлението на мотоциклета и разпознали като негов водач Г.Н., когото познавали отпреди. В подкрепа на показанията на свид.Т. в тази им част са приобщените по делото саморъчни обяснения от Г. и Д.. По делото липсват каквито и да било данни тези свидетели, да били предубеден по отношение на жалбоподателя или да имали специално, негативно отношение към него, което да внесе съмнение в тяхна добросъвестност и обективност.

Поради това, Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че именно жалб.Г.Н. е управлявал мотоциклета Кавазаки на 17.04.2019г., около 20.40ч по улиците на с.Сандрово, обл.Русе, след като бил лишен по съдебен ред от правото да управлява МПС.

Изложеното дотук налага извода, че жалб.Г.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана отговорността му с обжалваното НП.

По мнение на Съда, АНО правилно определил вида и размера  на наказанието в неговата минимална стойност, при прилагане на относимата санкционна норма на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С оглед изложеното дотук, като правилно и законосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По делото АНО се представлявал от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Г. Д.. Със писмено становище към жалбата и в хода на съдебните прения, Д. претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00лв.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ал.5 на цитираната правна норма указва, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Чл.27е от тази наредба указва, че възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. В конкретният случай, съобразно личното участие на юрисконсулта в наказателното производство, при това в повече от едно съдебно заседание и ангажирането на относими към предмета на делото доказателства, Съдът намира искането за присъждане на възнаграждението в максимален размер за основателно.

С оглед на изложеното, понастоящем Г.К.Н. следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР-Русе разноските за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 120.00лв.

Поради това и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 АПК Съдът

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-3393-000194/14.05.2020г. на ВПД Началник на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на Г.К.Н.,***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00лв.

 

ОСЪЖДА Г.К.Н.,***, ЕГН-********** ***, направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00/сто и двадесет/лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

          Районен съдия: