Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 04.11.2020 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря М. Симеонова, като разгледа т.д. № 1668/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „К.9.К.“ ЕООД твърди, че между ЕТ „К.**-К.Т.“, чийто правоприемник е, и ответника-възложител „С.“ ЕООД били сключени следните договори: договор от 17.01.2013 г. с предмет „Рехабилитация на водоснабдителната и рехабилитация/разширяване на канализационната мрежа на гр. Габрово“, договор от 07.03.2013 г. с предмет „Строително-монтажни работи (СМР) на довеждащ водопровод за водоснабдяване на с. Черница, гр. Сунгурларе, с. Славянци, с. Чубра, с. Мокрен, с. Пъдарево и Полеви учебен полигон Ново село“ и договор от 29.07.2013 г. за изграждане и модернизиране на канализационна и водопроводни мрежи и съоръжения в гр. Костинброд. Поддържа, че в хода на изпълнение на договорите възникнала необходимост от извършване на допълнителни СМР, което било възлагано устно от представител на ответника, а впоследствие изпълнението им било и надлежно прието чрез подписване на протоколи (вж. уточнителна молба от 12.02.2020 г.). Въз основа на тях ищецът издал фактури № № 5/25.08.2014 г., 4/25.08.2014 г. и 3/25.08.2014 г., но въпреки отправената покана ответникът не извършил дължимите плащания. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати възнаграждението за допълнителни СМР по всеки от договорите, както следва: 63 200,99 лв. по договора от 17.01.2013 г.; 27 696,53 лв. по договора от 07.03.2013 г. и 26 662,34 лв. по договора от 29.07.2013 лв. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът „С.“ ЕООД оспорва правоприемството между изпълнителя по процесните договори и ищеца. Твърди, че фактурираните дейности не са възлагани, нито са извършвани, като излизат извън обхвата на сключените от него договори, както и на договорите, по които самият той е възложител. Възразява за погасяване на вземанията по давност, като поддържа, че протоколите, с които се установява извършването на процесните дейности, са антидатирани, както и че са подписани за него от лице без представителна власт, което не е посочено като представител по процесните договори. Сочи, че договорените дейности са извършвани през 2013 г., когато той е предал работата на своя възложител. Твърди също, че изискуемостта на задълженията е обвързана от плащането на главния изпълнител, за което няма данни да е извършено. Ето защо моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявените искове са за заплащане на възнаграждение за допълнително възложени СМР, свързани с изпълнението на три договора. Доколкото основанието на исковете е договорно, то за основателността им ищецът следва да докаже, че изпълнението на процесните СМР е било надлежно възложено – изрично или конклудентно, вкл. чрез последващо одобрение от оправомощено лице, че дейностите са изпълнени съобразно уговореното, както и че дължимото за тях възнаграждение е в размер на претендираните суми.
Безспорно е, че между ЕТ „К.**-К.Т.“ в качеството му на подизпълнител и ответника като възложител са сключени следните договори: договор от 17.01.2013 г. за превъзлагане изпълнението на дейности по рехабилитация на водоснабдителната и рехабилитация/разширяване на канализационната мрежа на гр. Габрово; договор от 07.03.2013 г. за СМР на обект „Довеждащ водопровод за водоснабдяване на с. Черница, гр. Сунгурларе, с. Славянци, с. Чубра, с. Мокрен, с. Пъдарево и Полеви учебен полигон „Ново село“; договор от 29.07.2013 г. за СМР по изграждане на канализационна и водопроводна мрежа в гр. Костинброд. От своя страна ответникът е действал като изпълнител в отношенията си с третите лица „С.“ ЕООД и „Д.П.Г.“ ЕООД.
Според извършеното в търговския регистър вписване от 01.09.2014 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на дружеството-изпълнител в полза на ищеца. Това съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ означава, че в патримониума на приобретателя-ищец са преминали и съществуващите към момента на прехвърлянето права, включително вземания. Ето защо ако в полза на изпълнителя са възникнали и съществували вземания срещу ответника, то ищецът се явява материално легитимиран да ги претендира и възражението в тази насока се явява неоснователно.
1. Относно
вземането по договора от 17.01.2013 г.:
Съгласно приложението към процесния договор изпълнителят е следвало да извършва дейности по рехабилитация на водоснабдителната мрежа чрез СМР на следните улици, находящи се в гр. Габрово: ул. „Пенчо Семов“, ул. „Успех“, ул. „Лазар Донков“, ул. „Ванче Михайлов“ и ул. „Чардафон“. Предмет на претенцията за заплащане на възнаграждение са СМР, извършени на други улици, а именно: ул. „Стефана Б. Генчева“, ул. „Турист“, ул. „Разцветна“, ул. „Орлово гнездо“, ул. „Народна воля“, ул. „Камъка“.
Спорен между страните е въпросът дали извършването на дейности по непосочените в писмения договор улици е възложено от ответника.
В договора не е предвидена процедура по допълнително възлагане на СМР, поради което то може да бъде извършено изрично или конклудентно, а също и последващо спрямо извършването им, ако е одобрено от възложителя или упълномощено от него лице. В специфичните условия, към които договорът препраща съгласно чл. 2.3, страните очертават кръга на допустимите изменения на договора, сред които са и измененията, свързани с промени на количествата и добавяне на нови видове работи вследствие на предписания и заповеди, свързани с изпълнението на инвестиционния проект, измененията вследствие на частично или пълно отпадане на даден вид работа за сметка на равностойно по цена добавяне на нови видове работи или увеличаване количествата на други видове работи, предписано от възложителя/проектната, както и измененията вследствие разпоредени или измерени от инженера отклонения на изпълнени количества спрямо количествата, описани в количествените сметки (чл. 13.1.b, (i), (iv) и (v) от Специфичните условия). Че изменения с подобен характер са допустими, следва и от разпоредбата на чл. 10 от договора, съгласно която по отношение на каквито и да било други обстоятелства, непокрити от договорното споразумение, изпълнителят ще поема и изпълнява същите задължения и отговорности към възложителя, които възложителят е задължен да изпълнява към своя възложител по основния договор.
От изложеното може да се заключи, че възлагането на дейност по непосочени в договора обекти може да обвърже страните, стига да е извършено надлежно и съответно да е прието. В случая страните не спорят, че за възлагането на СМР за горепосочените улици, вкл. на процесните СМР, не е налице предварително писмено съгласие. За процесните СМР са съставени четири протокола (л. 41-45), в които е изразено последващо писмено съгласие за приемане на работата. Протоколите са датирани от 25.08.2014 г. и подписани за ответника от инж. М.С., съгласно които подлежат на заплащане СМР, изпълнени от ЕТ „К.**-К.Т.“ в периода до 02.11.2013 г. Общият размер на дължимото възнаграждение възлиза на 63 200,99 лв. и е обобщено с протокол № 19, датиран също от 25.08.2014 г. (л. 46), като за заплащането му е издадена фактура № 5/25.08.2014 г.
Съгласно приетите писмени доказателства М.С. е бил в трудово правоотношение с ищеца до 03.01.2018 г. и е заемал длъжността „инженер, производство“. Според длъжностната характеристика за тази длъжност С. е следвало да изпълнява мероприятията, свързани с планирането, организирането, ръководството и контрола на производствената дейност на дружеството, да участва в планирането и да организира изпълнението на инвестиционната му програма. Тъй като обемът на използваните в характеристиката понятия е твърде общ, то за да направи извод относно представителната власт на служителя за възлагане на допълнителни дейности, съдът тълкува съдържанието на характеристиката през призмата на показанията на С., събрани в настоящото производство (за установяване на упълномощителната сделка не е налице ограничение по чл. 164 ГПК, тъй като не е налице задължителна писмена форма за извършването й). Свидетелят сочи, че е контролирал изпълнението, като при необходимост от допълнителни СМР според тяхното количество или неотложния им характер, той ли друго лице (напр. техникът на обекта) възлага извършването им. Според С. той не е имал забрана „да реагира“ за неотложни работи или за работи, които не са в особено голям размер, и не си спомня да му е била „отправяна критика“ за това, че устно е възлагал работа без да е упълномощен, вкл. за процесния договор („не си спомням тук да са ми били ограничавани правомощията“). Свидетелят не изключва допълнително възлагане да е извършвано и директно от главния възложител на подизпълнителя, когато дейността е била неотложна, но той е приемал изпълнението от името на работодателя си (впрочем прякото възлагане от инвеститора се явява обяснимо и с вече цитираната разпоредба на чл. 10 от договора). Свидетелят потвърждава, че не се е случвало да бъде ограничаван от своя работодател във връзка с отношенията със строителите, нито да му е „обръщано внимание“, че няма право да договаря допълнителни СМР и че те следва да се договарят единствено от управителя или прокуриста. С. сочи също, че подписаните от него приемо-предавателни протоколи се предават на прокуриста на възложителя или направо в счетоводството, като заявява, че „не е имало случаи“ да подписва протоколи без да ги отчита по посочения начин.
При тълкуване на вменените с длъжностната характеристика задължения в светлината на изложените от свидетеля факти съдът счита, че същият е имал представителна власт по отношение на ответника да възлага извършването на допълнителни СМР, щом тяхното изпълнение се явява необходимо за приключване на работата, договорена от работодателя му, както и да приема изпълнението на всички възложени работи. Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като не се установяват факти, сочещи на неговата заинтересованост, включително за даване на показания срещу ответника (трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, като при разпита свидетелят сочи „лични причини“ за това).
Според заключението на основната СТЕ изпълнението на процесните дейности обаче не е било необходимо за приключване на дейностите по основния договор (който касае друг улици). Този извод се потвърждава и от повторната СТЕ, като и двете вещи лица заключават, че именно поради липсата на идентичност между обекта на договора и улиците, по отношение на които са изпълнени процесните СМР, не може да се заключи, че тези дейности са били необходими за изпълнение на първоначално възложената работа.
Изхождайки от заключенията на СТЕ, не може да се приеме, че за възлагането на процесните СМР М. Найденов е имал представителна власт – тъй като, както сам сочи, неговите правомощия са включвали допълнително устно възлагане на неотложни дейности, необходими за изпълнение на сключения договор, каквито не са процесните. Въпреки това са налице други доказателства, от които може да се заключи, че изпълнението на СМР по процесните улици е било надлежно възложено. Представени са осем протокола обр. 19 от 10.11.2013 г. (л. 32-40), с които е прието изпълнението на СМР по същите улици. Действително, приемането е извършено отново от М.С., но съгласно заключението на основната и на повторната СТЕ, дейност по тези улици е била предавана и от ответника на неговия възложител „С.“ ЕООД (вж. отговор на въпрос А1). Този факт е установим и пряко от представените от ответника протоколи обр. 19 (л. 113-132), подписани между него и „С.“ ЕООД. Доколкото е налице идентичност между улиците, по които са извършвани приетите от С. СМР, и улиците, работата по които е предадена от ответника на неговия възложител, следва да се направи извод, че ответникът, дори да не е възложил предварително, е одобрил изпълнението на СМР по процесните улици.
Изложеното, при липса на изискване за форма на договора за изработка, е достатъчно да се приеме за доказано наличието на облигационно отношение между страните за изпълнение на СМР по процесните улици. От друга страна, тъй като М.С. е имал представителна власт да възлага извършването на неотложни дейности по вече сключените от работодателя му договори и да приема изпълнението на всички възложени дейности, то подписването от С. на процесните протоколи, датирани от 25.08.2014 г., се явява действие, извършено с представителна власт – било то като действие, с което се възлага изпълнението на неотложни дейности по вече възложените за работа улици, било то като действие, с което се приема работата, одобрена по принцип за извършване от неговия работодател по същите улици.
Следователно изпълнението на процесните дейности от ищеца се явява извънсъдебно потвърдено от ответника – както чрез подписване на протоколите, така и чрез предаване на работата на третото лице-главен изпълнител. Следва да се установи платено ли е възнаграждение за дейностите по процесните протоколи и ако не – в какъв размер е дължимо то.
Както е посочено в протоколи № № 1-4/25.08.2014 г., същите обективират дейности, извършени в периода до 02.11.2013 г. Същевременно между страните са съставени протоколи от 10.11.2013 г., с които се удостоверява изпълнение на СМР по същите улици като процесните. С молба от 10.07.2020 г. ищецът заявява, че всички дейности, изпълнени по протоколите от 10.11.2013 г., са надлежно заплатени. Този извод се потвърждава и от вещото лице В. в о.с.з. на 07.10.2020 г., а също и от съдържанието на издадения ревизионен доклад от 24.04.2015 г., съгласно който ответникът е заплатил на ищеца по издадени в периода януари-декември 2013 г. фактури възнаграждение в общ размер от 258 920,89 лв. без ДДС (извършена е корекция във връзка с осчетоводяването на фактури № № 344, 345 и 347, но от заключението на ССчЕ може да се направи извод, че те не касаят процесните дейности, тъй като такива фактури не са издавани от ищеца).
Може да се обобщи, че ответникът е заплатил на ищеца дейностите, приети с протоколите от 10.11.2013 г., както и че процесните протоколи от 2014 г. са съставени за приемане на дейности, извършени до 02.11.2013 г., т.е. в периода, в който са извършени и разплатените дейности. Ето защо следва да се установи, дали не е налице припокриване на дейностите по протоколите от 2013 г. и процесните.
В повторната СТЕ вещото лице сочи, че „в протоколите обр. 19, датирани през 2013 г., и описаните СМР в представените от ищеца протоколи от 25.08.2014 г. има съвпадение на видовете СМР и разлика в техните количества“. При анализ на съдържанието на протоколи № 1 и № 3 (с изключение на последните две позиции) е видно, че е налице идентичност в обектите (улиците) и във видовете СМР (изкоп, натоварване, превоз земни маси/строителни отпадъци, фланшов накрайник, направа тръби, дезинфекция водопроводи и т.н.), както и в периода на изпълнение (тъй като и процесните протоколи, и тези от 10.11.2013 г. обективират дейности, извършени през 2013 г.). Както сочи вещото лице Я. при разпита си, дейностите „съвпадат като вид, като последователност. Технически е възможно да са изпълнени едновременно като количества единствено ако първия път не е било достатъчно или е имало нещо за довършване“. Извод за повторна необходимост от извършване на същите действия обаче не може да се направи от събраните доказателства. Дори да се приеме, че протоколи № 1 и № 3 от 25.08.2014 г. (с изключение на последните две позиции) обективират надвишени количества спрямо количествата, изпълнени, приети и разплатени по протоколите от 10.11.2013 г., остана недоказано какво от тези количества е било предмет на вече извършеното разплащане и какво подлежи на доплащане към настоящия момент. Приемането на работата от представител на ответника не е достатъчно да обоснове вземане за възнаграждение, ако са налице доказателства, че за работа от същия вид, предмет и време на извършване вече са извършвани плащания. Ищецът следва главно и пълно да докаже точната стойност, с която вече платеното възнаграждение за тези дейности, е по-малко от действително дължимото. Това не беше сторено и поради това съдът приема, че претенцията за заплащане по протоколи № 1 и № 3 (с изключение на последните две позиции) поради недоказаност следва да бъде отхвърлена.
Протокол № 2/25.08.2014 г. съдържа „обобщени разходи за престой и допълнителни дейности“, като по отношение на всяка допълнително призната сума е посочена обосновка. Протокол № 4/25.08.2014 г. пък обобщава извършването на „направа на финално привързване на абонати към нов водопровод“, която дейност не фигурира в протоколите от 10.11.2013 г. (за разлика от Протокол № 3, който е за финално привързване на улицата“ и с изключение на последните две позиции обективира дейности, които съвпадат по вид с дейностите по протоколите от 2013 г.). Т.е. може да се заключи, че описаните в Протокол № 2 и № 4 дейности не са идентични като вид с тези по протоколите от 10.11.2013 г., а там, където има съвпадение, е отразена конкретна причина за допълнително формираното възнаграждение. Това важи и за последните две позиции по протокол № 3 – „преминаване на водопровод и БТК кабел с неясна локация и дълбочина“ и „допълнителни разходи за престой на работници и механизация“ на стойност съответно 520 лв. без ДДС и 945 лв. без ДДС (л. 44, стр. 2).
Поради липсата на категоричен извод от вещите лица, че горепосочените дейности са идентични с протоколите от 2013 г., както и с оглед анализа на обективираните в протоколите от 2014 г. факти (престой, корекция, непредвидена дейност) съдът счита, че същите не се явяват „дублирани“ с вече разплатените дейности (в какъвто смисъл е възражението на ответника) и доколкото са приети надлежно (от представител на ответника), подлежат на заплащане. Дължимата за тях сума е в общ размер от 15 197,69 лв. с ДДС, формирана, както следва: 11 521,80 лв. по протокол № 2 + 1 917,89 лв. по протокол № 4 + 1758 лв. за последните две позиции по протокол № 3.
Възражението за погасяване на това задължение по давност е неоснователно поради следните съображения:
Вземането за възнаграждение по договор за изработка се погасява с петгодишна давност (Решение № 93/24.06.2015 г. по т. д. № 65/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о.). Давностният срок започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането, като при договора за изработка тя настъпва или на уговорения ден за плащане или при приемане на работата, ако няма уговорен ден (в този смисъл е основателно възражението на ответника, че началото на течението на давността не може да бъде поставено от едностранно издадената от ищеца фактура, щом падежът на обективираното с нея задължение е настъпил в предходен момент).
В настоящия случай може да се направи извод, че предаването на работата и съответно падежът на задължението за плащане са настъпили в предхождащ съставянето на протоколите момент. Въпреки това обаче, протоколите са подписани за ответника от лице с представителна власт да приема работата и да удостоверява дължимостта на възнаграждението за нея. Ето защо тези протоколи имат характер на признание на дълга, което прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД, считано от 25.08.2014 г. (съгласно Решение № 181/23.11.2016 г. по гр. д. № 338/2016 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., „няма установена от закона форма за признанието. Волеизявленията могат да се засвидетелстват, съответно установяват с документи, съставени за целта, както и с документи, които не са съставени от длъжника с тази цел. Признание по смисъла на чл. 116 б. "а" ЗЗД ще има, когато длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора по насрещното право, дори да няма за цел да създаде нарочен документ за това.“). Възражението на ответника за антидатиране на протоколите остана недоказано. Когато документът е подписан от пълномощник на страната, то тя не се явява трето лице на този документ и съответно е обвързана от удостоверителното изявление в него до опровергаването му (Определение № 512/23.04.2013 г. по гр. д. № 1309/2012 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС, Определение № 667/15.07.2016 г. по т. д. № 3352/2015 г., ТК, І т.о. на ВКС). Доказателства за опровергаване не се събраха – напротив, свидетелят С. потвърждава възможността протоколите да са съставени в период, следващ предаването на работата на главния възложител, като обяснява това с необходимостта да се отчетат корекциите, които биха били направени от него. Извод за антидатиране не следва и от съдържанието на изпратените от ищеца на ответника напомнителни писма – в тях е посочено, че „документите по фактури № 3, 4 и 5 са предоставени на 05.12.2013 г.“, но не и самите фактури. Тъй като строителният процес е съпътстван от съставяне на различни документи, удостоверяващи изпълнението, а и с оглед приетото от съда, че част от дейностите, обективирани в по-късно съставените протоколи, се припокриват с дейностите по вече изготвените и предадени през 2013 г. документи, то не може да се направи еднозначен извод, че предадените на 05.12.2013 г. документи, споменати в писмото, са именно процесните протоколи № 2 и № 4. Извод за антидатиране не следва и от заключението на ССчЕ, съгласно което фактурата за процесните вземания е осчетоводена в деня на издаването й (25.08.2014 г.) и в нея е възпроизведена датата на протокола. Не може да се обясни с логична причина антидатирането на протокол, съставен през 2013 г., чрез посочване в него на невярна дата от следващата година, тъй като към този евентуален момент на извършване на антидатирането (2014 г.) давностният срок, считано от 2013 г., не би се явил изтекъл. Поради всичко изложено съдът намира за неоснователно заявеното от ответника възражение за антидатиране.
След прекъсване на давността чрез подписване на протоколите до предявяване на иска не е изтекъл нов петгодишен срок. Ето защо вземането за възнаграждение по протоколи № 2 и № 4 подлежи на принудително изпълнение към настоящия момент.
Поради изложеното искът за възнаграждение за дейности по договора от 17.01.2013 г. следва да бъде уважен за сумата от 15 197,69 лв., представляваща сбор от стойностите по протокол № 2, протокол № 4 и последните две позиции по протокол № 3 с ДДС, и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 63 200,99 лв.
2. Относно вземането по договора от 07.03.2013 г.:
Предмет на договора е извършване на СМР на обект „Довеждащ водопровод за водоснабдяване на с. Черница, гр. Сунгурларе, с. Славянци, с. Чубра, с. Мокрен, с. Пъдарево и Полеви учебен полигон „Ново село“, като конкретните дейности са индивидуализирани по техническа спецификация съгласно приложение. В договора е предвидена процедура по възлагане изпълнението на непредвидени работи и по одобрение изменения в количеството на отделните видове СМР (чл. 3, ал. 3 и чл. 4, т. 5), която процедура включва доказване на необходимостта от извършването на тези СМР и одобряването им от възложителя. По отношение на непредвидените СМР плащането е обвързано от получаване на плащане от главния възложител, докато при СМР, чийто количества само са изменени, е предвидено те да се остойностяват по единичните цени за отделните видове СМР, посочени в КСС, или по одобрени от възложителя цени, ако дейността не е посочена в КСС.
За приемане на изпълнението по процесния договор са съставяни следните протоколи: от 21.05.2013 г., 11.06.2013 г. (два), 27.06.2013 г. (четири) и 11.07.2013 г., както и процесният протокол от 25.08.2014 г. за „непризнати, но действително извършени СМР“ (л. 68), които съгласно издадената въз основа на протокола фактура № 4/25.08.2014 г. представляват „СМР за довеждащ водопровод полигон Ново село“.
Съгласно основното заключение на СТЕ дейностите по протокола от 25.08.2014 г. са част от предмета на писмения договор и изпълнението им е било необходимо за извършване на възложената работа. Този извод се потвърждава и от повторната СТЕ. И двете вещи лица заключават, че този протокол има уточняващ и коригиращ вече приетите с предходните протоколи СМР характер.
Изложеното се установява и при съпоставяне на данните по протокол № 1/25.08.2014 г. и данните по съставените през 2013 г. протоколи (л. 69-74). Видно е, че с протокола от 25.08.2014 г. се правят корекции на дължимата сума по всеки един от протоколите от 2013 г.: по протокола от 21.05.2013 г. с дължима сума 31 923,73 лв. се приема разлика в размер на 154 лв.; по протокола от 11.06.2013 г. с дължима сума от 14 223,60 лв. се приема разлика в размер на 21 лв.; по протокола от 11.06.2013 г. с дължима сума от 25 171,26 лв. се приема разлика от 624,84 лв. и 102,56 лв.; по протокола от 27.06.2013 г. с дължима сума от 1 916,13 лв. се приема разлика от 300 лв. и 228,70 лв.; по протокола от 27.06.2013 г. с дължима сума от 1 951,70 лв. се приема разлика по различните позиции съответно 300 лв., 84 лв., 150 лв. и 200 лв.; по протокола от 27.06.2013 г. с дължима сума 1 340,98 лв. се приема разлика от 600 лв.; по протокола от 27.06.2013 г. с дължима сума 1 034,05 лв. се приема разлика от 200 лв. и 137,28 лв.; по протокола от 11.07.2013 г. с дължима сума от 8 934,68 лв. се приема разлика от 300 лв.; общо по всички протоколи е коригирана цена във връзка с премахване и възстановяване на дига в размер от 10 773,44 лв.; по протоколи 2 и 4 е извършена корекция във връзка с уплътняване на изкоп в размер от 7 445,62 лв., по протоколи 1 и 2 е извършена корекция във връзка с преминаване през непредвидено тресавище в размер от 1 430 лв.
Щом тези корекции касаят надлежно възложени с писмения договор дейности, то по изложените в т. 1 от настоящото решение съображения следва да се приеме, че лицето, подписало протокола от 25.08.2014 г. от името на ответника (М.С.) е имало представителна власт да приема изпълнението на описаните в него дейности. Действително, протоколите от 2013 г. са били подписвани за ответника от друго лице (И.С.), посочено и в договора, но предвид показанията на свидетеля С. може да се заключи, че С.не е имал изключителна представителна власт и С. е бил общо овластен да приема работата по различните проекти на работодателя си (както впрочем това е сторено по протоколите от 10.11.2013 г., съставени по договора от 17.01.2013 г., макар в тях като упълномощено лице да е вписан също Стоянов). Нещо повече, С. сочи, че всеки от протоколите, подписвани от него, е бил предаван на прокуриста или в счетоводството веднага след съставянето му, поради което възражението за липса на представителна власт, направено с отговора, не се явява своевременно по смисъла на чл. 301 ТЗ.
Поради изложеното удостоверената от С. дължимост на сумите в обобщения протокол от 25.08.2014 г. (л. 75), въз основа на който е издадена фактура 4/2014 г., обвързва възложителя. Не се доказа погасяване на задължението за допълнително възнаграждение по така приетата работа чрез плащане (плащанията по предходните протоколи не включват корекциите, предмет на процесния). Възражението за погасяването му по давност също е неоснователно по вече изложените в т. 1 съображения. Ето защо искът за заплащане на допълнително възнаграждение съгласно фактура № 4/2014 г. за сумата от 27 696,53 лв. следва да бъде уважен.
3. Относно
вземането по договора от 29.07.2013 г.:
Предмет на писмения договор е извършването на СМР по „Интегриран проект за изграждане на ПСОВ – гр. Костинброд и доизграждане и модернизиране на канализационната и водопроводната мрежа и съоръженията по тях за гр. Костинброд“, като конкретните СМР са технически специфицирани в Приложение № 1 и № 2 и КСС.
Претенцията по този договор е за вземане, за което ищецът е издал фактура № 3/25.08.2014 г. - възнаграждение по Протокол № 1 без обозначена дата (л. 91) и Протокол № 2/25.08.2014 г. (л. 92).
От заключението на основната СТЕ се установява, че дейностите по тези протоколи са част от предмета на договора, но се различават като количество от първоначално възложеното. Дейността по монтаж на тръби DN 1000 и водочерпене според таблица 1 от заключенията не е била конкретно възложена, но и двете вещи лица обобщават, че всички дейности са част от предмета на договора и извършването им е било необходимо за неговото изпълнение. В о.с.з. на 07.10.2020 г. вещото лице В. потвърждава, че „с допълнителните протоколи от 2014 г. са отбелязани такива дейности, които касаят въвеждането на обекта в експлоатация“. Надлежното възлагане се доказва и от факта, че същите дейности (вкл. водочерпене и монтаж на тръби DN 1000) са били предавани от ответника на неговия възложител „Д.П.Г.“ ООД, което е видно от съставените между тях протоколи (вж. напр. протокол от 16.09.2013 г., л. 143).
Щом процесните дейности са част от възложената работа, то М.С. е имал представителна власт да ги приема, какъвто извод съдът направи от неговите свидетелски показания. Следва да се установи подлежат ли същите на заплащане и ако да – в какъв обем.
Вещите лица сочат (а и това е видно от анализа на съдържанието на документите), че двата процесни протокола са напълно идентични както като вид, така и като количество и по стойност на дължимото възнаграждение (21 737,03 лв. с ДДС). В о.с.з. на 07.10.2020 г. вещото лице В. заявява, че не е възможно тези дейности да са извършени два пъти с абсолютно съвпадение на количествата, както и че не се установява технологична нужда от повтаряне на дейностите. Същевременно издадената въз основа на тях фактура включва частично стойност и от двата протокола, но крайната цена надвишава стойността по всеки от тях. Според изложените в о.с.з. на 07.10.2020 г. твърдения от процесуалния представител на ищеца, дейностите в двата протокола действително са идентични, като разликата между установената в тях стойност (21 737,03 лв.) и фактурираната (26 662,34 лв.) е формирана от „допълнителни дейности“, които обаче ищецът не е индивидуализирал нито като вид, нито като момент на извършване. Наред с това ищецът заявява, че протоколите касаят „едни и същи СМР, но при измерването се оказало, че са надвишени количества“ (л. 338, стр. 2).
При тези факти съдът намира, че подлежащи на заплащане могат да са само дейностите по един от протоколите и до сумата, посочена в него. Надвишението, предмет на фактуриране, не се обосновава със събраните по делото доказателства – нито са посочени конкретни допълнителни действия, за чието извършване се претендира разликата, нито са налице данни за изпълнение на същите действия, но в завишени (непосочени в протоколите) количества.
Ето защо ответникът може да бъде задължен само до сумата от 21 737,03 лв. Не се доказа погасяване на това задължение чрез плащане, нито по давност, като за последното възражение съдът е изложил мотиви в т. 1.
Поради изложеното искът, основан на този договор, следва да бъде уважен до сумата от 21 737,03 лв. и отхвърлен за разликата до 26 662,34 лв.
По
разноските:
Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 3 124,02 лв. (държавна такса и депозит за вещи лица). Разноски за адвокат не се претендират според представения списък, а разноските за свидетел подлежат на възстановяване, тъй като не са изплатени на свидетеля, и поради това не могат да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 2 026,02 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати на „К.9.К.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД следните суми:
- 15 197,69 лв., представляваща възнаграждение за допълнителни дейности, извършени във връзка с изпълнението на договор от 17.01.2013 г. с предмет „Рехабилитация на водоснабдителната и рехабилитация/разширяване на канализационната мрежа на гр. Габрово, ведно със законната лихва от 22.08.2019 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаграждение по този договор до пълния предявен размер от 63 200,99 лв.;
- 27 696,53 лв., представляваща възнаграждение за допълнителни дейности, извършени във връзка с изпълнението на договор от 07.03.2013 г. с предмет „Извършване на СМР на обект „Довеждащ водопровод за водоснабдяване на с. Черница, гр. Сунгурларе, с. Славянци, с. Чубра, с. Мокрен, с. Пъдарево и Полеви учебен полигон „Ново село““, ведно със законната лихва от 22.08.2019 г. до погасяването;
- 21 737,03 лв., представляваща възнаграждение за допълнителни дейности, извършени във връзка с изпълнението на договор от 29.07.2013 г. с предмет „Извършване на СМР по изграждане на канализационна и водопроводна мрежа за обект „Интегриран проект за изграждане на ПСОВ – гр. Костинброд и доизграждане и модернизиране на канализационната и водопроводна мрежа и съоръженията по тях за гр. Костинброд – етап 2“, ведно със законната лихва от 22.08.2019 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаграждение по този договор до пълния предявен размер от 26 662,34 лв.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати на „К.9.К.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 124,02 лв. разноски.
ОСЪЖДА „К.9.К.“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 026,02 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: