МОТИВИ към решение № 24 от 24.04.2017г.,
постановено по АНД №78/2017г. на РС-Г.
Производството
е по реда на чл.375, 376 от НПК и чл.78а от НК.
Постъпило
е предложение от РП-Г., за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание на обвиняемия Х.М.И. с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, за извършено от същия
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр.
чл.130, ал.1 от НК.
Представителят
на РП-Г. поддържа внесеното постановление за освобождаване от наказателна
отговорност, като пледира на обвиняемата да се наложи административно наказание
„Глоба”, в минимален размер.
Обвиняемият Х.М.И.
се явява в съдебно заседание, признава се за виновен и моли да му бъде наложено
наказание “Глоба” в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият
Х.М.И. ***. същият е племенник на свидетеля И.Х.И. и братовчед на свидетеля Д.И.Х..
Познава пострадалия К.Х.П. и отношенията им са белязани с лична неприязън,
въпреки отсъствието на пряк конфликт помежду им.
Свидетелят П.К. е от с.О. и се
познава с обвиняемия и пострадалия.
На 07.11.2016
г. обв.И. , пострадалият П. и свидетелите И.И. и П.К. гостували по покана на
св.Д.Х. ***, където пристигнали около 19,00 часа. Вечеряли, разговаряли на общи
теми и употребили алкохол.
Дълго преди
въпросното събиране, у обвиняемия И. се породило убеждение, че пострадалият П.
се заяжда с него. Мотивиран от това, макар и непредизвикан от поведението или
думи от пострадалия, обв.И. се нахвърлил върху П., обсипал го с удари по
лицето, повалил го на земята и продължил да го удря до момента, в който бил
обуздан от останалите присъстващи, което дало възможност на пострадалия да се
отскубне и избяга.
Извън дома на
св.Х., пострадалият бил придружен от св.К., който му оказал помощ за спиране
кръвотечение от носа и позвънил на тел.112, подавайки сигнал за инцидента. Няколко
минути по-късно, домът на Х. бил напуснат и от обвиняемия, който се насочил към
центъра на с.О.. Там забелязал пострадалия П. и свидетеля К., които очаквали пристигането
на полицейския екип. Обвиняемият повторно атакувал П., но не успял да го
достигне, понеже пострадалият съумял да се предпази, прикривайки се зад
паркирани автомобили.
На следващия
ден пострадалият П. посетил кабинета на специалист – съдебен лекар, откъдето се
сдобил със съдебно-медицинско удостоверение на живо лице № ********, въз основа
на което в хода на досъдебното производство била изготвена и съдебно-медицинска
експертиза.
Видно от
назначената при разследването съдебно-медицинска експертиза в резултат на
нанесените му от обвиняемия И. удари, пострадалият П. получил счупване на носни
кости, оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по външен нос и оток по
лявата повърхност на лицето. Тези травматични увреждания са довели до временно
разстройство на здравето неопасни за живота.
Телесната
повреда е понятие с медицинско и правно съдържание. В медицината с понятието
„телесна повреда“ се означава всяко нарушение на анатомичната цялост или
физиологичните функции на тъканите и органите на човешкия организъм вследствие
въздействие на увреждащи фактори от външната среда. В медицински аспект
понятието „телесна повреда“ съдържа медико-биологичната характеристика на
анатомични и функционални нарушения на организма, които той е претърпял от
външния вредоносен фактор. Правното понятие „телесна повреда“ съдържа в себе
си, освен медико-биологична характеристика на увреждането, така и социалния,
общественоопасен характер на деянието, както и субективния елемент /вината в
съответен вид и форма/.
Здравето на
човека се изразява в неговата телесна цялост и нормално функциониране на
органите му като конкретно състояние по време на посегателството. Към леките
телесни повреди се отнасят тези, които са причинили разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК.
Заключението
на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза по делото е, че в
конкретния случая се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
За да е
налице фактическият състав на чл.131, ал.1, т.12, във вр. чл.130, ал.1 от НК,
следва да са налице от обективна страна следните предпоставки: да е налице лека
телесна повреда; същата да е извършена по хулигански подбуди; деянието да е
извършено при пряк умисъл. Едва ли при наличието на тези предпоставки би бил
осъществен фактическият състав на посоченото престъпление от общ характер.
Безспорно
пострадалият П., вследствие на действията на обвиняемия, е претърпял увреждане,
имащо характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК,
изразяваща се в счупване на носни кости, оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана по външен нос и оток по лявата повърхност на лицето, причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за
живота, представляващи разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Деянието е
извършено при пряк умисъл – за умисъла на едно лице се съди по неговите
фактически действия. В настоящия случай обвиняемият П. нанесъл по гореописания
начин множество удари и е съзнавал, че извършва акт на физическа интервенция
върху телесната неприкосновеност на П., по независимо от това, го направил,
добре съзнавайки, че ще последва телесно увреждане, в това число и на такова от
вида на действително причиненото.
Обвиняемият
насочил всичките си усилия към осъществяването на акта, съзнавайки
общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на негативния
резултат.
Налице е
квалифицираният състав на чл.131, ал.1, т.12 от НК. Съдебната практика
безпротиворечиво е изяснила смисъла на квалификацията „хулигански подбуди“ –
едно деяние е такова, когато е предшествано или съпроводено от хулигански
действия, които се подтикнали дееца да го извърши, когато е извършено по
мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към
плавилата на обществото и човешката личност. Дори да е по личен мотив,
нанасянето на телесната повреда с оглед времето, мястото, множеството хора,
сочи на желание за себеизтъкване и демонстрация на явно неуважение към
обществото.
Процесното
деяние е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, както
и към човешката личност. Такива са налице, тъй като обв. И. съвсем безпричинно
и сред множество хора е нападнал пострадалия П.. В този аспект е налице ясно
изразено поведение от страна на извършителя, което представлява явно неуважение
към П. и пренебрежително отношение към елементарни правила на поведение и
човешката личност.
В случая
извършителят е целял чрез нападението над пострадалия да покаже явното си
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на установения правов
ред и морал, както и към човешката личност. Обвиняемият не е бил провокиран по какъвто и да било
начин от пострадалия.
Именно
проявената демонстративна, провокираща непристойност на действията на
обвиняемия И., характеризира мотивите за извършването им като хулигански.
От
установената в хода на досъдебното производство фактическа обстановка и от
субективните действия на обвиняемия, се налага изводът, че от субективна
страна, престъплението е извършено виновно при пряк умисъл на вината. Това е така,
защото ясно е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е и
искал настъпването на обществено опасните последици. На този извод навежда и
начина на причиняване на телесните увреждания – последователно нанасяне на
удари в различни анатомични области.
Изпълнителното
деяние спрямо пострадалия П. е извършено от обвиняемия чрез действия, които са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Тези действия са
довели до възмущението на присъстващите на инцидента свидетели.
При всички
тези изложени по-горе съображения се налага изводът, че действията на И. следва
да бъдат квалифициране единствено, като действия, осъществени по хулигански
подбуди с причиняване на лека телесна повреда.
От субективна
страна: Деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл – обв.И. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
Съдът установи от правна страна следното:
По описания
начин, с деянието си от субективна и обективна страна обвиняемият Х.М.И. е
осъществил състава на престъплението по чл.131,
ал.1, във вр. чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 07.11.2016г. в с.О., общ.Г. по хулигански подбуди причинил лека
телесна повреда на К.Х.П. ***, изразяваща се в счупване на носни кости, оток,
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по външен нос и оток по лявата
повърхност на лицето, неопасно за живота.
Гореизложените обстоятелства се установяват
от всички събрани в хода на наказателното производство по проведеното досъдебно
производство доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото
по реда на чл.378, ал.2 от НПК, чрез прочитането им в хода на съдебното
следствие, като следва изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства,
които да си противоречат, поради което и не се налага поотделното им обсъждане.
Тъй като
обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, с деянието не
са причинени съставомерни имуществени вреди и за извършеното престъпление по чл.131, ал.1, във вр. чл.130, ал.1 от НК, законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” от три години. Съдът на основание
чл.78а, ал.1 от НК освободи обвиняемия Ж.М.И. от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление и му наложи административно наказание “Глоба”
в размер на 1000 лева, т.е. при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. В тази насока съдът отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство чистото съдебно минало на обвиняемия. Не бяха отчетени отегчаващи
отговорността обстоятелства.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия Х.М.И., да заплати по
сметка на ОД на МВР – С.З., направените по досъдебното производство разноски, в
размер на 144 лева /сто четиридесет и четири лева/ за съдебно-медицинската
експертиза.
Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК.
Воден
от горните мотиви съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: