№ 187
гр. Ш... , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Ш..., СЪСТАВ II в публично заседание на двадесет и
седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Теодора Е. Димитрова
като разгледа докладваното от Теодора Е. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203600500358 по описа за 2020 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Ц. Д. Г. , действаща чрез пълномощника
адв. С. Б. от ШАК, срещу решение № 464/17.07.2020 г. по гр.д. № 2426/2019 г. по описа на
ШРС.
Жалбоподателката намира решението за неправилно и незаконосъобразно по
съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед на което моли въззивният съд да го
отмени изцяло и постанови друго, с което да уважи исковите й претенции и й присъди
деловодни разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите Р. Д. П. , П. Д. П. и И. П. С. , действащи
чрез пълномощника адв. Н. Драгиев депозират отговор по жалбата, в който я оспорват като
неоснователна и молят за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените
по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и
допустима, поради което няма пречки за приемането й за разглеждане.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 2426/2019 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на
жалбоподателката срещу въззиваемите, в която се излагат твърдения, че е собственик на 5/6
ид.ч. от апартамент № 2, секция „А“, ет.2 в сграда ЕС „ Модул „, гр. Ш..., ул. Д..., със ЗП
128.11 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 83510.674.201.1.2 и
изба № 4 с площ от 12.48 кв.м., с прилежащите 0.020668 ид.ч. и 0.08931 ид.ч. от общите
1
части на сградата и правото на строеж върху държавно място, съставляващо ПИ с
идентификатор № 83510.674.201, както и на 5/6 ид.ч. от гараж № 3 с площ от 20.24 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 83510.674.201.1.7, с прилежащите
0.02960 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място,
съставляващо ПИ с идентификатор № 83510.674.201, заедно с изба № 3 от 20.24 кв.м., със
съответно прилежащите ид.ч. от общите части на сградата и дворното място. 4/6 ид.ч. от
имотите е придобила с нотариален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № ... г. на нотариус рег. № 222 при НК, по който
праводателката й – нейната майка Д.П.Р. си запазила правото на пожизнено ползване и
обитаване върху имотите. Другата 1/6 ид.ч. е придобила по наследство от баща си Д.Р.Р..
Ответницата Р. Д. П. е собственик на по 1/6 ид.ч. от описаните имоти, придобита по
наследство от баща им Д.Р.Р.. Същата се е разпоредила със своята 1/6 ид.ч. от жилищния
имот с нотариален акт за дарение № ... г. на нотариус рег. № 222 при НК и нотариален акт за
покупко-продажба № ... г. на нотариус рег. № 222 при НК, а със собствената си 1/6 ид.ч. от
гаража – с нотариален акт за дарение № .... г. на нотариус рег. № 222 при НК и нотариален
акт за покупко-продажба № ... г. на нотариус рег. № 222 при НК, като си е запазила правото
на пожизнено и безвъзмездно право на ползване на дарените/ продадените идеални части.
Сключените от ответницата договори, с които е прехвърлила 7/60 ид.ч. от процесните имоти
на ответника И. П. С. и 3/60 ид.ч. – на ответника П. Д. П. са нищожни, поради заобикаляне
на закона и привидност /симулативност/ на декларираната от страните по тях воля, както и
поради противоречието им с добрите нрави, произтичащо от преследваната с договорите
цел, и липса на основание, с оглед типичната и непосредствена цел на всяко дарение и
продажба. Прехвърлителката не е имала дарствено намерение при отчуждаване на имотите,
тъй като непосредствено след даренията е сключила нови възмездни сделки за останалата
част от имотите, с което се препятства възможността за атакуването им по реда на чл.33, ал.2
от ЗС, доколкото приобретателите се явяват вече съсобственици на имота, както и поради
факта, че прехвърлителката е запазила правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване на
дарените/продадените ид.ч., което сочи на недействителност на сделките за дарение и
продажба. Посочените по-горе договори са сключени и при заобикаляне на закона и са
налице предпоставките по чл.226, ал.3, вр. чл.26, ал.1, пр. І от ЗЗД. Договорите за покупко-
продажба са симулативни предвид мотива за сключването им и липсата на заплатена
продажна цена, въпреки посочването на такава, както и предвид посочения начин на
плащането й. Към момента на извършване на разпоредителните сделки срещу
прехвърлителката е имало образувани множество изпълнителни дела, при което крайната
цел на сключването им е била не постигането на транслативен ефект, а декапитализация на
прехвърлителя и увреждане на кредиторите му. Отразените в н.а. № 38 и н.а. № 40
волеизявления са само формални и не съответстват на действителната воля на страните,
като те не са желали настъпване на правните последици от тези изявления, а са целели само
да създадат привидност на отношенията си, като действителните отношения между тях са
различни от тези, следващи от формалните изявления. Въпреки, че не е страна по
посочените сделки, ищцата има правен интерес да иска прогласяването им за нищожни, тъй
2
като при евентуално уважаване на исковете й, съответните идеални части ще бъдат
възстановени в патримониума на ответницата Попова и тя ще има правото да иска
изкупуването им при условията на чл.33, ал.2 от ЗС. Правният й интерес произтича и от
факта, че със саморъчно завещание от 11.04.1997 г., обявено на 24.04.1997 г. баща й е
завещал на майка й собствената си идеална част от гореописаните имоти, поради което
разпореждайки се с 1/6 ид.ч. от тях приживе на майка им, ответницата се е разпоредила с
чужда собственост. В тази връзка, следва да се има предвид, че с решение по гр.д. №
871/2016 г. по описа на ШРС, съдът е допуснал до делба между ищцата и ответницата три
други имоти, при равни дялове, с оглед на което завещателното разпореждане следва да
бъде уважено, тъй като не е накърнена запазена част. Позовавайки се на изложеното ищцата
е поискала от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожност на нотариален акт
за дарение № ... г. на нотариус рег. № 222 при НК и на нотариален акт за покупко-продажба
№ ... г. на нотариус рег. № 222 при НК, с които ответницата Р.П. е прехвърлила на
ответниците П.П. и И.С. 1/6 ид.ч. от процесния апартамент, както и на нотариален акт за
дарение № .... г. на нотариус рег. № 222 и нотариален акт за покупко-продажба № ... г. на
нотариус рег. № 222, с които ответницата Р.П. е прехвърлила на ответника П.П. 1/6 ид.ч. от
процесния гараж, поради заобикаляне на закона и привидност /симулативност/ на
декларираната с договорите воля на страните по тях, като на основание чл.34 от ЗЗД
постанови връщане на процесните имоти в патримониума на ответницата Р.П.. При
уважаване на исковете по чл.26 от ЗЗД ищцата е поискала съдът да допусне да изкупи 1/6
ид.ч. от апартамента, ведно с прилежаща изба, която е прехвърлена с нотариален акт за
дарение № ... г. на нотариус рег. № 222 при НК и нотариален акт за покупко-продажба № ...
г. на нотариус рег. № 222 при НК, за сумата от 13 775.00 лева, както и 1/6 ид.ч. от гаража и
изба №3, която е прехвърлена с нотариален акт за дарение № .... г. на нотариус рег. № 222
при НК и нотариален акт за покупко-продажба № ... г. на нотариус рег. № 222 при НК, за
сумата от 2 000.00 лева.
В срока за отговор, ответниците са оспорили исковете като изцяло неоснователни.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно и субективно съединени
искове по чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и иск по чл.33, ал.2 от ЗС, като с решението си е
отхвърлил предявения от ищцата иск по чл.33, ал.2 от ЗС, за изкупуване на описаните в
исковата молба апартамент, ведно с избено помещение и гараж като неоснователен и е
прекратил производството досежно предявените от същата искове по чл.26, ал.1 и ал.2 от
ЗЗД за прогласяване нищожност на договори за дарение и продажба, сключени с нотариален
акт № ... г. на нотариус рег. № 222 при НК, нотариален акт № ... г. на нотариус рег. № 222
при НК, нотариален акт № .... г. на нотариус рег. № 222 при НК и нотариален акт № ... г. на
нотариус рег. № 222 при НК, поради недопустимост, като я е осъдил да заплати на
ответницата Р. Д. П. деловодни разноски в размер на 1 400.00 лева.
За да постанови горното, съдът е приел, че тъй като претенцията по чл.33, ал.2 от ЗС е
предявена след преклузивния двумесечен срок от узнаване на сделките и поради това
3
неоснователна, за ищцата липсва правен интерес от иск за прогласяване нищожност на
извършените от съсобственика й дарения и покупко-продажби, което е основание исковете
по чл.26 от ЗЗД да бъдат прекратени на основание чл.130 от ГПК.
Решението се обжалва изцяло от ищцата, с редовна и допустима въззивна жалба,
депозирана преди изтичане на указания в решението двуседмичен срок за обжалване. В тази
връзка, съдът съобрази, че в частта, в която производството по делото е прекратено
касателно исковете по чл.26 от ЗЗД решението има характер на определение и съобразно
разпоредбата на чл.275 от ГПК подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването
му на страните, който срок в случая не е спазен. Доколкото обаче първоинстанционният съд
е посочил двуседмичен срок за обжалване на цялото решение, на основание чл.62, ал.3 от
ГПК за страните по делото е приложим този срок, поради което подадената преди
изтичането му въззивна жалба не е просрочена в частта й относно обжалване на решението в
прекратителната му част.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери обжалваното решение за
валидно и допустимо.
Видно от диспозитива на решението, първоинстанционният съд не се произнесъл по
иска по чл.33, ал.2 от ЗС касателно изба № 3, който пропуск обаче подлежи на отстраняване
по реда на допълване на решението и не може да бъде предмет на въззивна проверка в
настоящото производство.
По съществото на спора, от събраните по делото доказателства се установява и не се
спори между страните, че ищцата и ответницата са сестри. Ищцата е носител на правото на
собственост върху 5/6 ид.ч. от процесните имоти, от които 4/6 ид.ч. придобити по
нотариален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № ... г. на нотариус рег. № 222 при НК и 1/6 ид.ч. – по наследство от баща й Д.Р.Р.,
починал на 18.04.1997 г.. Останалата 1/6 ид.ч. от имотите е придобита от ответницата по
наследство от общия наследодател Д.Р.Р.. С нотариален акт № ... г. на нотариус рег. № 222
при НК ответницата дарила на двамата ответници 1/30 ид.ч. от жилищния имот, ведно с изба
№ 4, като си запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване. С нотариален акт №
... г. на нотариус рег. № 222 при НК ответницата продала на ответниците собствените си
4/30 ид.ч. от същия имот, от които 3/30 ид.ч. на И. П. С. и 1/30 ид.ч. на П. Д. П. , за сумата
от 13 775.00 лева, при запазване за продавачката пожизнено и безвъзмездно право на
ползване. С нотариален акт № .... г. на нотариус рег. № 222 при НК ответницата дарила на
ответника П. Д. П. 1/30 ид.ч. от гаража и изба № 3, като си запазила пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване. С нотариален акт № ... г. на нотариус рег. № 222 при НК,
ответницата продала на ответника П. Д. П. 4/30 ид.ч. от гаража и изба № 3 за сумата от 3
000.00 лева, при запазване за продавачката пожизнено и безвъзмездно право на ползване.
Преди завеждане на настоящото дело ищцата е депозирала искови молби, съответно на
22.11.2018 г. и 17.02.2019 г., за допускане делба на процесните имоти между нея и двамата
4
ответници, като с решение № 794/05.08.2019 г. по гр.д. № 3392/2018 г. по описа на ШРС,
влязло в сила на 30.08.2019 г. е допусната делба на гаража, заедно с изба № 3 между нея и
ответника П.Д.П., при квоти 5/6 ид.ч. за Ц. Д. Г. и 1/6 ид.ч. за П. Д. П. , както и делба на
апартамента заедно с изба № 4 между нея и двамата ответници, при на квоти 50/60 ид.ч. за
Ц. Д. Г. , 3/60 ид.ч. за П. Д. П. и 7/60 ид.ч. за И. П. С. . В производството е била привлечена
като трето лице помагач ответницата Р. Д. П. . Делбеното дело е спряно във втора фаза на
делбата с определение № 4124/2019 г. по гр.д. № 3392/2018 г. на ШРС, до приключване на
производството по настоящото.
Ищцата претендира прогласяване нищожност на сключените между ответниците
договори за дарение и покупко-продажба, поради симулация и заобикаляне на закона.
Твърди, че договорите за дарение са относително симулативни, като прикриващи договори
за покупко-продажба, а договорите за покупко-продажба абсолютно симулативни, тъй като
страните не са имали воля да се обвържат с последиците на обективираните в тях правни
сделки. Също така твърди, че договорите са сключени при заобикаляне на закона, като целта
на даренията е да бъде препятствано правото й на иск по чл.33, ал.2 от ЗС, чрез превръщане
на надарените от трети за собствеността лица в съсобственици, на които впоследствие са
прехвърлени чрез покупко-продажба идеални части от същите имоти в качеството им на
участници в съсобствеността. А, целта на договорите за покупко-продажба е да бъдат
увредени, чрез намаляване на патримоума й, правата на кредиторите на ответницата по
завадените срещу нея многобройни изпълнителни дела. Навежда и възражение, че при
сключване на сделките ответницата не е била носител на правото на собственост върху
идеалните части от имотите, с които се е разпоредила, тъй като те са били завещани със
саморъчно завещание от 11.04.1997 г. от баща й на майка й, която към датата на
разпореждане е била жива. Правния си интерес от завеждане на установителните искове по
чл.26 от ЗЗД обосновава с правото й да изкупи отчуждените от ответницата по 1/6 ид.ч. от
процесните имоти при условията на чл.33, ал.2 от ЗС, какъвто иск предявява при условията
на евентуално уважаване на исковете по чл.26 от ЗЗД.
Въз основа на така установените факти, съдът прие от правна страна следното:
Предмет на разглеждане са четири иска с правно основание чл.26, ал.1, пр. ІІ от ЗЗД
и четири иска по чл.26, ал.2, пр. V от ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с
четири иска по чл.33, ал.2 от ЗС. Ответници по исковете за прогласяване нищожност на
нотариален договор № 37 са Р.П., И.С. и П.П.. Ответници по исковете за нищожност на
нотариален договор № 38 са Р.П., И.С. и П.П.. Ответници по исковете за нищожност на
нотариален договор № 39 са Р.П. и П.П.. Ответници по исковете за нищожност на
нотариален договор № 40 са Р.П. и П.П.. Ответници по иска за изкупуване на 1/6 ид.ч.
апартамента, заедно с изба № 4 са Р.П., И.С. и П.П.. Ответници по иска за изкупуване на 1/6
ид.ч. от гаража и изба № 3 са Р.П. и П.П..
В правната теория и съдебна практика се приема, че нищожността на правна сделка
5
настъпва по право и всеки може да се позове на нея. Тя може да се установи и с иск пред
съда при наличие на правен интерес. Ищец в това производство може да е както страна по
договора, така и трето лице, чиито законни интереси се засягат от действието на атакуваната
като нищожна сделка. Искът е установителен по своя характер и неговата допустимост се
обуславя от наличие на интерес от установяването, който се доказва от ищеца. Правният
интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно. При уважаване на иска сделката се счита за несъществуваща в правния мир и
негодна да поради целените с нея правни последици от деня на сключването й.
Заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр. ІІ е налице, когато участниците
в сделката целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез
извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на
повелителните правила на закона. В този случай страните извършват тези сделки не за да
получат непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-
нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона. Страните по
сделката следва да съзнават целения с нея резултат и да са постигнали съгласие за това.
Според чл.26, ал.2, пр. V от ЗЗД нищожни са и привидните / симулативни / договори,
т.е. тези които са сключени от страните без да желаят да бъдат реално обвързани от договора
и настъпването на правните му последици. При привидните договори страните нямат
намерение да се обвържат от явната сделка, но и двете страни са съгласни да се създаде
привидността. Действителното намерение на страните може да е въобще да не се обвържат
в правоотношение /абсолютна симулация/ или да се обвържат от друго прикрито
съглашение /относителна симулация/. Привидността се отнася до третите лица у които се
цели да се създаде погрешна представа относно действителното правно положение, а не до
страните по сделката, които са наясно, че същата няма правно действие между тях. Съгласно
чл.17, ал.1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях съглашение с едно привидно
съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за
неговата действителност. В тежест на страната, която претендира разкриване на
симулацията е да установи чрез главно и пълно доказване, че страните по симулативната
сделка не са имали воля да се обвържат с нея, а при относителната симулация и, че явното
съглашение се съпътства от друго прикрито такова между същите страни, с което те искат да
се обвържат и, за което са постигнали съгласие по всички съществени клаузи. Когато
симулацията се претендира от страната, която не е участвала в сделката, разкриването й
може да бъде установено с всички предвидени в ГПК доказателствени средства, на база
съвкупната им преценка.
Нормата на чл.33, ал.2 от ЗС гласи, че съсобственик може да продаде своята част от
недвижим имот на трето лице, само след като представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите
условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Ако
декларацията е неистинска или, ако третото лице купи частта на съсобственика при условия,
6
уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованата страна
съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът
трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Съдебната практика приема, че правото на изкупуване е потестативно материално
право и двумесечния преклузивен срок предвиден в нормата на чл.33, ал.2 ЗС се отнася до
неговото съществуване, а не до правото на иск, поради което дали е спазен срока е въпрос
по същество, а не по допустимост на иска. Когато ищецът не е бил поканен да изкупи
продадената част от имота, срокът по чл.33, ал.2 от ЗС започва да тече от датата, когато
обективно е могъл да узнае за сделката и съществените елементи от съдържанието й.
Според ТР № 5/28.11.2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г., ОСГК на ВКС, задължението на
продавача да предложи частта от имота първо на другите съсобственици съществува само
при договор за продажба на идеална част от съсобствен имот. Изискването по чл.33, ал.1 от
ЗС се простира само върху продажбата на ид.ч. от имота на външно за съсобствеността лице.
Това изискване не съществува за желаещия да продаде частта си на друг от
съсобствениците. В случай, че преди продажбата между собственика и външното лице е
сключен договор за дарение на ид.ч. от имота, то последното става съсобственик и
впоследствие при извършване продажба на ид.ч. от същия имот от дарител на надарен
изискването по чл.33, ал.1 от ЗС не важи. Разпоредбата на чл.33 от ЗС не съдържа забрана
съсобственика да се разпорежда със своята част от имота в полза на външно за
собствеността лице, а само въвежда ограничение за упражняване на това право.
Нарушаването на задължението по чл.33 от ЗС от страна на съсобственика, желаещ да
продаде своята ид.ч. от имота има за правна последица само възникване на преобразуващото
право на останалите съсобственици за изкупуване при същите условия. Когато правото на
собственост върху ид.ч. от недвижим имот се придобие чрез продажба в нарушение на
правилото за предлагане първо на останалите съсобственици, осъществената сделка не е
нищожна. При подобно нарушение в полза на останалите съсобственици се поражда
потестативното право да изкупят продадената ид.ч., като встъпят в продажбеното
правоотношение на мястото на купувача, а за да могат да сторят това сделката трябва да е
действителна – по силата на сделката купувачът да е станал собственик на съответната ид.ч.
от вещта. Когато с договор за дарение се отчужди ид.ч. от частта на дарителя в съсобствен
имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата ид.ч. е прехвърлена
впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена
за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл.33, ал.1 от ЗС, няма
заобикаляне на закона по чл.26, ал.1, пр. ІІ от ЗЗД. Като основание за осъществяване на
правото по чл.33, ал.2 от ЗС заинтересованите лица могат да сочат различни основания за
нищожност на договора за дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска за
изкупуване или като преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване. Може да се
твърди, че дарението е извършено при липса на основание или, че то или мотивът,
единствено поради който е направено, са противни на закона или добрите нрави.
Заинтересованият съсобственик може да твърди, че дарението прикрива продажба,
7
сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице. При установяване на
сочените пороци на договора за дарение останалите съсобственици ще могат да упражнят
изкупуването по отношение на продажбата, последвала дарението. В последната хипотеза
ще се приложат правилата за прикритата продажбена сделка, ако са налице основанията за
нейната действителност.
В трайно установената съдебна практика се възприема становището, че
съсобственикът няма правен интерес да оспорва правната сделка между другия съсобственик
и третото лице приобретател, ако не е предявил иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване.
Интересът да оспори с иск сделката, в която не е участвал произтича от правото му на
изкупуване. Ако то не бъде заявено, отпада и правният интерес да я оспорва. В този смисъл
са решение № 296/15.07.2011 г. по гр. д. № 179/2010 г., IV г. о. на ВКС, решение №
302/28.11.2012 г. по гр. д. № 1597/2011 г., III г. о. на ВКС, решение № 54/18.03.2013 г. по
гр.д. № 627/2012 г., ІV г.о. на ВКС.
В решение № 296/15.07.2011 г. по гр.д. № 179/2010 г., ІV г.о. на ВКС, постановено по
реда на чл.290 от ГПК се приема също, че интересът на съсобственика да оспори
прехвърлителната сделка, с която другият съсобственик се е разпоредил със своята идеална
част от съсобствения имот в полза на трето лице произтича от правото му на изкупуване,
като, ако бъде преклудирано правото на изкупуване, отпада и правния интерес на
съсобственика да оспорва чуждата сделка. Изтичането на преклузивния срок по чл.33, ал.2
от ЗС погасява потестативното право и лишава съсобственика от правен интерес да атакува
чуждата сделка.
В случая, от приложените по делото доказателства се установява, че на 22.11.2018 г.
ищцата е предявила иск за делба срещу двамата ответници по отношение на процесния
гараж и изба № 3, а на 07.02.2019 г. е предявила отново срещу двамата ответници и иск за
делба на апартамента и изба № 4, като се е позовала на правото им на собственост върху
имотите на основание атакуваните в настоящото производство правни сделки. От
изложеното и при липсата на други твърдения от страна на ищцата, следва, че тя е узнала за
съществените елементи на сключените между ответниците договори за дарение и покупко-
продажба най-късно на посочените дати. Предвид това и, че разглежданата искова молба е
заведена на 16.08.2019 г. се налага извод, че исковете по чл.33, ал.2 от ЗС са предявени след
преклузивния двумесечен срок, поради което правото на ретракт на ищцата е преклудирано,
т.е. в нейна полза не съществува материално право на изкупуване по съдебен ред. Поради
горното, настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че при
преклудирано право на изкупуване ищцата няма правен интерес от атакуване на сключените
между ответниците сделки за дарение и продажба, което предпоставя недопустимост на
исковете по чл.26, ал.1, пр.ІІ и чл.26, ал.2, пр. V от ЗЗД и прекратяване на производството
досежно тях.
По отношение на исковете с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, като съобрази
8
обстоятелството, че те са предявени след преклузивния двумесечен срок, както и цитираната
по-горе съдебна практика, която споделя напълно, приема, че следва да се отхвърлят като
неоснователни.
В съответствие с изложеното, настоящият състав заключава, че обжалваното решение
е правилно и следва да се потвърди изцяло.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателката следва да заплати на
въззиваемата Р. Д. П. деловодни разноски във въззивното производство в размер на 1 400.00
лева – адвокатки хонорар. На останалите двама въззиваеми не следва да се присъждат
разноски за въззивна инстанция поради липса на доказателства за извършването им.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 464/17.07.2020 г. по гр.д. № 2426/2019 г. по
описа на Районен съд – Ш....
ОСЪЖДА Ц. Д. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. Ш.... да заплати на Р. Д. П. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Ш.... деловодни разноски във въззивното производство в размер на
1 400.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9