№ 2741
гр. София, 29.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно
гражданско дело № 20221100501089 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 274, АЛ. 1, Т. 2 ВЪВ
ВР. С ЧЛ. 577 ОТ ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЕЛ. М. М., ЕГН **********, адрес:
гр.София, ул.’’****, против ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДИЯТА ПО
ВПИСВАНИЯТА към Служба по вписванията - гр. София по повод ОТКАЗ с
вх. рeг. № 14/07.01.2022 г., постановено по депозирано в АВ Заявление от ЕЛ.
М. М. с вх. № 228/07.01.2022 г., с което се иска вписване на Молба-становище
с вх. № 25161001/05.11.2021 г. по гр.д. №16278/2021 г. 82 с-в. В жалбата се
излагат доводи, че обжалваният отказ е неправилен и незаконосъобразен.
Твърди се, че вписването на молба - становище с вх.№ 25161001 от 05.11.2021
год., е разпоредено от председателя на СРС, 82 състав, по гр.д.№ 16278/2021
г. Видно от представения протокол от съдебно заседание от 14.12.2021 г.
частната жалбоподателка е била задължена от съда да представи
доказателства, че е вписала молбата, съдържаща уточенията относно
допълнително предявения иск за подобрения.
Твърди, че съгласно т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г.
по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдията по вписванията не може да
упражнява контрол относно съдържанието на исковата молба, когато нейното
вписване е разпоредено от съда. Смисълът на тълкувателното решение в тази
му част се отнася не само до исковите молби, но и до всякакви други молби в
хода на производството, които съдът е разпоредил да бъдат вписани.
Моли съда, на основание чл. 32а от Правилника за вписванията, да
отмени отказ на съдия по вписвания.
Съдът, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и след
преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:
1
Видно от представените писмени доказателства, със Заявление вх. № на
СВ - гр. София № 228/07.01.2022 г., ЕЛ. М. М. е поискала вписване на молба-
становище с вх. № 25161001/05.11.2021 г. по гр.д. №16278/2021 г. 82 с-в.
Вписването е било разпоредено от Председателя на СРС, 82 състав, по гр.д.№
16278/2021 г. Видно от протокол от ОСЗ от 14.12.2021 г. производството по
делото е оставено без движение и ищцата е била задължена от съда да
представи доказателства, че е вписала молбата – становище от 05.11.2021 г.
съдържаща уточенията относно допълнително предявения иск за подобрения.
С Постановен отказ с вх. рeг. № 14/07.01.2022 г., съдията по вписванията
към Служба по вписванията - гр. София е отказал да разпореди вписване на
молбата – становище излагайки мотиви, че същата не е сред изброените
документи за вписване от чл. 4 Правилника за вписванията, т.е., няма
представен подлежащ на вписване акт.
По допустимостта на частната жалба.
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице,
в срок срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 32а от ПВ,
подлежи на обжалване с частна жалба. Съгласно тази разпоредба съдията по
вписванията се произнася с определение за отказ, когато представеният за
вписване акт не отговаря на изискванията на закона или не е акт, подлежащ на
вписване. Отказът подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния
окръжен съд. Тъй като законодателят регламентира вписването като вид
нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т. 5 ГПК, по аргумент от чл.
32а, ал. 4 ПВ и чл. 577, ал. 1 ГПК отказът на съдията по вписванията се
обжалва по същия ред, по който се обжалва и отказ на нотариус. Предвид
систематичното място на нотариалните производства в част VІ на ГПК
"Охранителни производства", производството за обжалване отказа на
нотариуса, респ. съдията по вписванията, следва да се развива съгласно
общото правило на чл. 538, ал. 2 ГПК - жалбата се подава до окръжния съд
чрез нотариуса, респ. съдията по вписванията, в едноседмичен срок от
връчване на съобщение на страната за постановения отказ (Определение №
26/09.01.2014 по дело № 6754/2013 на ВКС, ГК, III Г.О.).
По основателността на частната жалба.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
Вписването (като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл,
отбелязване и заличаване) е едностранно охранително производство, в чиито
рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се за акт на
безспорна администрация и оказване на съдействие при законосъобразно
развитие на граждански правоотношения. Целта на вписването е
оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими
имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и
наличието на спорове относно права върху вещи. Законодателят го
регламентира като вид нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т. 5 от
ГПК, като това е свързано със субсидиарното прилагане на правилата за
охранителните и нотариалните производства. Основната цел на вписването е
осигуряване на публичност и противопоставимост. Съдията по вписванията
не проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този
акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу
2
тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със
съдържанието на акта и при наличие на правен интерес - да го атакуват пред
съда.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на съдията по
вписванията, че молбата-становище че не е сред изброените документи за
вписване от чл. 4 Правилника за вписванията, т.е., няма представен
подлежащ на вписване акт. Актовете, подлежащи на вписване, са подчинени
на принципа numerus clausus. На вписване подлежат само тези актове, които
са посочени в законова норма като подлежащи на вписване. Опит за тяхното
изброяване е направен в чл. 112, 114 и 115 от ЗС, както и в чл. 4 от ПВ. То
обаче е неизчерпателно, като е възможно в други закони да са посочени
актове, които могат да бъдат вписани – напр. чл. чл. 34, ал. 7 от ЗОС ,чл. 73,
ал. 5 от ТЗ, чл. 237, ал. 1 от ЗЗД, и др.
Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а,
ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за
вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали
актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма
и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се
проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е
изрично предвидено в закон.
В конкретния случай е поискано (макар и по указания на
първоинстанционния съд) вписване на молба – уточнение във връзка с
предявен облигационен иск за заплащане на суми за подобрения в недвижим
имот – гараж. Действително, съдията по вписванията в никакъв аспект не
може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието
вписване е наредено от съда (в този смисъл е т. 6 от Тълкувателно решение
№ 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС). Видно от
мотивите на т.6 в Тълкувателното решение ВКС обаче, настоящата хипотеза е
напълно различна и не попада в приложното поле на ТР. Както е посочено в т.
6 от ТР №7/2013 г. Съдията по вписванията не може да откаже: 1. вписване
на съдебни актове по съображения, че не отговарят на изискванията за
форма или съдържание, тъй като не е компетентен да проверява съдебни
актове; 2. Когато е представено за вписване съдебно решение, което
нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията е
длъжен да го впише, независимо от неговото съдържание. 3. Никаква
проверка не може да бъде извършвана и в хипотезата на постановен
съдебен акт в производство по чл. 577 от ГПК. 4. Идентично разрешение
следва да бъде дадено тогава, когато съдът нарежда вписване на възбрана
върху недвижим имот със свое определение. То не може да бъде
контролирано от съдията по вписванията.
В случая, макар и по указания на първоинстанционния съд, е
поискано вписване на молба-уточнение към искова молба, която съдържа
облигационни претенции. Това не попада в лимитивно изброените актове,
подлежащи на вписване, нито в случаите, изброени в т.6 от посоченото по-
горе тълкувателно решение, които са свързани с хипотезата на чл.4 б.“з“ вр.
б.“а“ от ПВп и която касаят съдебни актове във връзка с недвижими имоти,
но не и искове, а още по-малко молби –уточнения по тях, за извършени
подобрения в спорен имот.
3
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че частната
жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да
бъде потвърдено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЕЛ. М. М., ЕГН
**********, адрес: гр.София, ул.’’**** против ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА
СЪДИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА към Служба по вписванията - гр. София, с
което е постановен ОТКАЗ с вх. рeг. № 14/07.01.2022 г. по депозирано в АВ
заявление от ЕЛ. М. М. с вх. № 228/07.01.2022 г., с което се иска вписване на
Молба-становище с вх. № 25161001/05.11.2021 г. по гр.д. №16278/2021 г. 82
с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател при
условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4