Р Е Ш Е Н И Е
№ 726
гр. Плевен, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Плевен, втори състав, в публично
заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при
секретаря Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Николай Господинов
административно дело № 664/2020г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 76а,
ал.4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Образувано
е по жалба от “Университетска многопрофилна болница за активно лечение д-р
Георги Странски“ ЕАД /по-долу УМБАЛ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул. „Георги Кочев“ № 8а, представлявана от изпълнителния
директор доц. д-р Ц. Х. Л., срещу Писмена покана изх. № 51-05-169/09.10.2018г.
на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/-Плевен.
В
жалбата се твърди, че оспорената поканата е незаконосъобразна, постановена при
съществени нарушения на административно производствените правила, в
противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.
На
първо място се излагат доводи, че жалбоподателят е подал възражение на
основание чл.74, ал.4 от ЗЗО против
констатациите на проверяващите, но същото не е внесено за разглеждане от
Арбитражна комисия, с оглед което се твърди допуснато от ответника съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения
адм. акт.
На
следващо място се оспорват констатациите на ответника, свързани с ИЗ № 26395/15.07.2018
г. – 20.07.2018 г. по КП № 198, приложимостта на чл.350, ал.1 от НРД за МД за
2018г., респективно наличието на основание за възстановяване на получената сума
за отчетената първа хоспитализация на пациента и се твърди, че преценката на
проверяващите е неправилна, тъй като посочената норма от НРД не регламентира
кое измежду проведените две болнични лечения подлежи на заплащане, а освен това
в конкретния случай фактическите констатации не съответстват на правната
квалификация по чл.350, ал.1 от НРД, а на такава по чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО,
вр. чл.287, ал.3, т.18 от НРД за МД за 2018 г.
По
отношение т. II от
писмената покана /т. II.1 и II.2/ по КП № 240 се излагат подробни доводи, че
констатациите, че изследванията от диагностичните процедури, с които са
отчетени КП, не са извършени в пълен обем, поради което КП не са завършени, а
лекарствените продукти не следва да бъдат заплатени, са неправилни. Твърди се, че
при двете пролежавания на пациента същият е получил пълно и адекватно лечение,
съобразено с диагнозата, проведено според правилата на добрата медицинска
практика.
В
заключение се прави искане за отмяна на оспорената писмената покана. Претендира
се присъждане на деловодни разноски. и да се присъдят разноски.
Ответникът по жалбата- директор на РЗОК
Плевен, не е подал писмен отговор по жалбата, въпреки предоставената му с
определение № 1479/12.11.2018 г. възможност.
По
горната жалба първоначално е образувано адм. дело № 979/2018 г. по описа на
Административен съд- Плевен, приключило с Решение № 26/13.01.2020 г., с което е
отменена писмена покана изх. № 51-05-169/09.10.2018 г. на директора на Районна
здравноосигурителна каса-Плевен и ответникът е осъден да заплати на “Университетска
многопрофилна болница за активно лечение д-р Георги Странски“ ЕАД разноски в размер на 933 лева. Горният съдебен
акт е оспорен от ответника и с Решение № 10500/30.07.2020 г., постановено по
адм.д. № 3186/2020 г. ВАС е отменил първоинстанционното съдебно решение и е
върнал производството за ново разглеждане от друг състав на АС- Плевен. С мотивите
на касационният съдебен акт са дадени задължителни указания.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Т.Г., която поддържа жалбата
по изложените в нея съображения. Прави искане да бъде отменена оспорената
писмена покана и претендира присъждане на деловодни разноски, съставляващи
заплатената от доверителя ѝ държавна такса и депозитите за вещото лица и
изрично заявява, че не претендира адвокатско възнаграждение. Излага доводи
единствено във връзка с частта на писмената покана, касаеща т. II.1 и 2 във връзка с клинична пътека № 240 и твърди, че
спорът е изяснен от допуснатата допълнителна експертиза.
Ответникът
се представлява се от гл. юрк. В.с пълномощно по делото, която поддържа
изложеното в депозираните писмени бележки при предходното разглеждане на
производството, както и доводите от касационната жалба против предходното
съдебно решение. Изразява становище, че от допълнителната медицинска експертиза
се потвърждава, че по отношение на пациента, лекуван по клинична пътека № 240 е
приложено количество от лекарството „Джевтана“, надхвърлящо с 42 % максимално
допустимото, което противоречи на фармакотерапевтичното ръководство. В
заключение прави искане да бъде отхвърлена подадената жалба и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен
съд- Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
Нормата
на чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО регламентира, че поканата за възстановяване на сумите
по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Следователно приложим е 14-дневен
срок от съобщаването, съгласно чл.149, ал.1 от АПК. Поканата е връчена на 11.10.2018 г., видно от отбелязването на л.10 от адм. дело № 979/2018 г., а
жалбата на дружеството е постъпила при ответника на 23.10.2018 г., видно от поставения
върху него входящ номер, т.е. в регламентирания 14-дневен
срок за обжалване, поради което и като подадена от лице, чиито права и законни
интереси са накърнени е допустима за разглеждане по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
“Университетска
многопрофилна болница за активно лечение д-р Георги Странски“ ЕАД е ЕАД, осъществяващо дейност в областта на
медицината, което се установява от приложената на л.71 от адм.д. № 979/18 г.
разпечатка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ.
Административното производство по издаване на
оспорената покана е започнало със Заповед № РД-08-1704/31.08.2018 г. на
директора на РЗОК /л.69 от адм. дело № 979/2018 г./, с която е наредена
планова, тематична, първична, самостоятелна проверка на ЛЗ, по изпълнение на
сключените с него ИД. Определени са задачи и срок на проверката, като е
посочено, че за резултата от проверката да се съставят протокол /констативен
протокол, а при установяване на административно нарушение - АУАН. Разпоредено е
при констатиране на неоснователно получени суми да се състави и връчи протокол
за неоснователно получени суми.
В резултат от извършената въз основа на горната
заповед проверка е съставен Протокол за неоснователно получени суми № 519/2018
г. / л. 49-51 от адм. дело № 979/2018 г./, издаден на основание чл.76а от ЗЗО и
чл.24 от Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 год. за условията и реда за
осъществяване на контрол по чл.72, ал.2,3,4,5,6,7 и 8 от ЗЗО. В същия са
описани пет случая на пациенти, съответно в раздели I - три случая през юли 2018 г. и в
раздел II - два
случая през август 2018 г. Посочено е, че неоснователно получените суми са
както следва:
I.1 -
Сумата от 2200 лева за отчетена хоспитализация в тридесетдневния период от
датата на дехоспитализация на едно и също ЗОЛ по една и съща КП № 198, съгласно
чл.350, ал.1 от НРД 2018 за МД; I.2 - 460 лева за незавършена КП
№165 съгласно чл.378, ал.2, т.1 от НРД 2018 за МД; I.3 - 500 лева за отчетена терапевтична
КП № 56, която индикира оперативно лечение, съгласно чл.349 от НРД 2018 за МД; II.1 - 470
лева поради това, че не е изпълнен диагностично лечебният алгоритъм /ДЛА/ по КП
№ 240, съгласно чл.286, т.6, буква „б“ от НРД 2018 за МД; II.2 - 470
лева поради това, че не е изпълнен ДЛА по КП №240, съгласно чл.286, т.6, буква
„б“ от НРД 2018 за МД;
Съставен е и протокол № 7 /л. 11-18 от адм. дело №
979/2018г./. В същия освен първите три описани случая в протокола за
неоснователно получени суми /тези по раздел I/ са описани и други случаи. По
отношение на описаните в протокола за неоснователно получени суми трима
пациенти е налице по-подробно описание на установеното в медицинската
документация относно тяхната диагностика и лечение. И двата протокола са
връчени на УМБАЛ на 28.09.2018 г., видно от отбелязването на приобщените по
делото копия на същите. Срещу тях е подадено възражение /л.52-57 от адм. дело №
979/2018г./, в което се излагат твърдения, аналогични на твърденията в жалбата
пред съда, и е отправено искане спорът да бъде изпратен за решаване от
арбитражна комисия.
Административният орган е назначил комисия за
извършване на проверка и същата е съставила и доклад до директора на РЗОК от
05.10.2018 г. /л.58-68 от адм. дело № 979/2018г./, който не е връчван на ЛЗ. В
доклада са описани процесните случаи и е изразено становище за неоснователност
на възраженията на ЛЗ.
По преписката е приобщена медицинската документация
на пациентите /л.19-48 от адм. дело № 979/2018г./.
Въз основа на горното е издадена е процесната Писмена
покана изх. № 51-05-169/09.10.2018г. на директора на Районна
здравноосигурителна каса- Плевен /л.9-10 от адм. дело № 979/2018г./. В същата като
правно основание за издаване са посочени разпоредбите на чл.76а, ал.3 вр. ал.2
от ЗЗО, във вр. с чл.24, ал.2 и чл.24, ал.7 от Инструкция № РД-16-31/23.06.2016
год. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2,3,4,5,6,7 и
8 от ЗЗО.
Поканата е връчена на 11.10.2018 г., видно от
отбелязването на л.10, а на 23.10.2018 г. жалбата на дружеството е постъпила в
органа, видно от вх.№ /л.2/.
При
първоначалното разглеждане на делото е назначена съдебномедицинска експертиза,
съгласно заключението на която, за пациента, лекуван по КП, посочени в
последните две точки от писмената покана, същият е с карцином на простатата с
костни метастази. В заключението се сочи, че е назначена правилна терапия
според вида на онкологичното заболяване, стадия, предхождащата терапия. Преди
терапията е изследвана пълна кръвна картина, която е в норма. Липсва изследване
на биохимични показатели. Необходимата доза е 42,25 мг „Джевтана“ общо на
цикъл. Според протокол на клиничната комисия по химиотерапия е изчислена доза
60 мг, която е приложена. В о.с.з. по адм.д. № 979/18 г. вещото лице е
уточнило, че „Джевтана“ е концентриран цитостатичен разтвор, който е във
флакони от 60 мг. и е посочило, че в
медицинската документация не фигурират биохимични показатели на пациента като е
изказало предположение, че е възможно пациентът да е правил биохимия няколко
дни преди това.
С оглед дадените
задължителни указания с решението на касационната инстанция е назначена
допълнителна съдебномедицинска експертиза, съобразно която в приложените към
медицинската документация протокол на клиничната онкологична комисия по
химиотерапия № 1615 от 19.04.2018г. на пациента К.К. е посочено интервенозно
приложение на Cabazitaxel, 60 mg стандартна доза, 360 mg обща доза, брой курсове 6 през 28 дни.
Приложеното количество при хоспитализацията на болния на 02.08.2018 г. от
медикамента Cabazitaxel (Jevtana) е 60 mg. От представената медицинска документация
следва, че приложената доза на посочения медикамент и при двата курса терапия е
60 mg, което съответства на посочената в протокола от Онкологичната комисия,
където се отбелязва дозата на всеки медикамент в съответната схема за курс,
общата доза за плануваните курсове за лечение, броят им и интервала, на който
ще се прилагат.
В открито
съдебно заседание на поставен въпрос от страна на процесуалния представител на
ответника в.л уточнява, че необходимата дозировка на този медикамент е 25
мг/кв.м., съобразно изискванията на фармакотерапевтичното ръководство и в
конкретния случай за пациента дозировката е 42,25 мг. обща доза на цикъл.
След като съобрази релевираните от жалбоподателя
основания за оспорване на административния акт, изложени в жалбата, събраните
по делото доказателства и след извършена проверка за законосъобразност на
основание чл. 168 АПК във вр. с чл. 146 АПК, съдът приема за установено от правна
страна следното:
При преценка на законосъобразността
на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е
същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните
и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на
закона.
Съгласно чл. 72, ал.2 от ЗЗО контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване
на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от
длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на
НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК
– контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице
може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с
участието на служители на НЗОК". В случая е налице издадена заповед за
проверка от Директора на РЗОК-Плевен, с която е определен и проверяващ екип -
служители на РЗОК Плевен за извършване на проверката.
Нормата на чл. 76а, ал.3 ЗЗО, сочи, че след изтичане на срока за възражение по ал.
2 на чл. 76а управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена
покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се
връчва на изпълнителя на медицинска помощ. Процесната покана е издадена от
директора на РЗОК-Плевен и предвид горепосочената разпоредба е издадена в
рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на
жалбоподателя, че при издаването ѝ са допуснати процесуални нарушения,
даващи основание за нейната отмяна. Неоснователни са доводите на жалбоподателя,
че след като е било подадено възражение против протокола за неоснователно
получени суми е следвало преписката да бъде изпратена за разрешаване от
Арбитражна комисия, тъй като единствено констатациите на длъжностните лице по
чл.72, ал.2 от ЗЗО, свързани с констатирани нарушения могат да бъдат
разглеждани от такава комисия, а процесната писмена покана е издадена при
наличие основанията на чл.76а от ЗЗО, т.е. за получени суми без правно
основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на
НРД.
Съдът намира, че оспореният административен акт е
надлежно мотивиран. В съдебната практика се приема, че няма пречка мотивите да
бъдат изложени както в оспорения адм. акт, така и предходен акт, на който се
позовава, какъвто е настоящият случай. В писмената покана е налице позоваване
на констатациите от Протокол № 7/28.09.2018 г. /л. 11-18 от адм.д.№ 979/2018
г./.
За да се издаде
законосъобразно писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно
основание, следва да се извърши проверка, която следва да установи дали е била
извършена хоспитализация по същата КП и за всеки отделен случай дали са били
налице индикации за хоспитализация, дали е спазен ДЛА и дали са спазени
индикациите за дехоспитализация. Тоест за всеки пациент следва да се установи
дали са били налице показания да бъде приет на лечение по съответната КП, дали
са изпълнени изискуемите от нея диагностични и лечебни дейности, и дали
заболяването е повлияно поне в минимално изискуемата степен съгласно
изискванията на КП преди изписването. Следва и установеното заболяване да
попада в хипотезата на съответната КП, което условие се изпълнява при спазване
на съответните индикации за прием, и извършване на предвидените в КП
диагностични и лечебни дейности.
Доколкото всяка КП съдържа правила за поведение, при
отказ от плащане поради нарушение следва да бъде посочено и коя от нормите на
съответната КП не е спазена, за да може ЛЗ да се защити. В конкретния случай съдът счита, че писмената покана в частта й по
т. I, т. 1 е издадена в съответствие с
материално-правните разпоредби на закона. Ответникът е посочил, като правно
основание за възстановяване на сумата от 2200 лева разпоредбата на чл. 350,
ал.1 от НРД. В същата е предвидено, че когато в срок до 30 дни от
дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в
същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП
след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Нормата не
посочва критериите, въз основа на които да се определи кое от леченията следва
да бъде заплатено. В административната преписка липсват както констатации, така
и доказателства относно правилността на проведените лечения. В протокол № 7/28.09.2020
г. подробно е описано какво е извършено при двете пролежавания на пациента,
като липсва извод, че при някое от пролежаванията са били допуснати нарушения.
В делото не се съдържат доказателства, както и твърдения за допуснати нарушения
от УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД при извършените при двата приема
на пациента медицински дейности. Повторната хоспитализация е извършена отново в
УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД.
Съдът намира, че възстановяването на сумите се базира
на регламентираното в чл. 350, ал. 1 от НРД основание. Налице е нормативна
презумпция за нарушение на клиничната пътека при едната от двете хоспитализации
като е ирелевантно е при кой от двата случая на хоспитализация са нарушени
правилата за клинично поведение. Изключения са предвидени ако друго е посочено
в КП, или при операции на чифтни органи - чл. 350, ал.2 от НРД. В случая по КП
№ 198, по която е лекуван пациентът, не е предвидена възможност за прием в срок
по-малък от 30 дни. На пациента не е извършена операция на чифтен орган, и
затова не е приложимо и изключението по чл. 350, ал.2 от НРД.
Съдът отбелязва, че по
отношение на оспорената покана в частите ѝ по т.I.2 и т.I.3 в подадената жалба не са налице изложени
оплаквания.
Точка I.2 касае незавършена КП № 165 съгласно чл.378,
ал.2, т.1 от НРД 2018 за МД. Отчетена е терапевтична КП в случай, в който е било необходимо оперативно
лечение, но не е изпълнен ДЛА. От ИЗ 25907/11.07.2018г. – 16.07.2018г. се
установява, че се касае за пациентка, отчетена по КП 165 /Диагностични
процедури и консервативно лечение на токсо- инфекциозен и анемичен синдром от
акушеро- гинекологичен произход/, която обаче е приета отново на 17.07.2018 г.
в същото отделение по КП № 162 /Оперативни интервенции чрез коремен достъп за
отстраняване на болестни изменения за женските полови органи/, при което и
двете клинични пътеки са били отчетени и заплатени от НЗОК.
Видно от Протокол № 7/28.09.2018г., при проверката е
установено, че изследванията от диагностичната процедура, която е отчетена по
КП 165 не са извършени в пълен обем, поради което е достигнат и правилният
извод, че същата не е завършена. Ето защо са налице материалните предпоставки
на чл. чл.378, ал.2, т.1 от НРД 2018 за
МД и оспорената писмена покана се явява законосъобразна в тази ѝ част.
По точка I.3 с подадената жалба също не се излагат
съображения, от които може да се направи извод, че се оспорват направените от
ответника констатации. В същата е посочено, че е отчетена терапевтична КП № 56,
която индикира оперативно лечение. Налице е позоваване на разпоредбата на
чл.349 от НРД 2018 за МД, съгласно която при постъпване на пациент по
терапевтична КП, по която са извършени диагностично-терапевтични процедури и
доказаната диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно лечение,
на изпълнителя на болнична помощ се заплаща само хирургичната КП. От ИЗ №
2579/10.07.2018г.- 15.07.2018 г. и Протокол № 7 е видно, че за пациента е
отчетена КП 56 /Диагностика и лечение на болести на черепно- мозъчните нерви,
на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертоброгенни болкови
синдроми/. Клиничната пътека е отчетена и заплатена от НЗОК. На 16.07.2018 г.
пациентката е приета в Клиника по неврохирургия със същата диагноза по КП № 212
и е извършена оперативна интервенция. С оглед горното съдът счита, че се
установяват предпоставките на чл.349 от НРД 2018 за МД, поради което на
изпълнителя на болничната помощ следва да бъде заплатена само хирургичната КП,
респективно сумата по терапевтичната КП № 56 се явява неправомерно получена и
подлежи на възстановяване.
По отношение писмената
покана в частите ѝ по т. II.1. и т.II .2, съдът намира, че
жалбата също е неоснователна. И двата пункта касаят неизпълнение на
диагностично- лечебният алгоритъм по КП № 240 по отношение на един и същ
пациент. АО е приел наличие на предпоставките на чл.286, т.6, б.“б“ от НРД 2018
за МД. Касае се за основен компонент на КП, задължителен за изпълнение от
лечебното заведение, а именно спазване диагностично- лечебният алгоритъм и на фармако-терапевтичните
ръководства (съгласно чл. 259, ал. 1, т. 4 ЗЛПХМ).
За изясняване на спорните
въпроси в тази част на писмената покана е назначена СМЕ, а с оглед дадените от
касационната инстанция задължителни указания и допълнителна СМЕ. От
заключението на вещото лице д-р М.Т. се установява, че за последните два случая
в писмената покана има липса на изследване на биохимични показатели в
медицинската документация, което е в нарушение на изискванията на КП № 240,
посочено в писмената покана. Налице е и соченото несъответствие между вложеното
количество лекарствено вещество с фармако-терапевтичното ръководство по
медицинска онкология, доколкото ВЛ посочва, че приложеното количество е 60 мг,
а е следвало да се приложи 42,25 мг.
От заключението по допълнителната
съдебномедицинска експертиза е видно, че в приложения към медицинската документация
протокол на клиничната онкологична комисия по химиотерапия № 1615 от
19.04.2018г. на пациента К.К. е посочено интервенозно приложение на Cabazitaxel, 60 mg стандартна доза, 360 mg обща
доза, брой курсове 6 през 28 дни. Приложеното количество при хоспитализацията
на болния на 02.08.2018 г. от медикамента Cabazitaxel (Jevtana) е 60 mg. От представената
медицинска документация следва, че приложената доза на посочения медикамент и
при двата курса терапия е 60 mg, което
съответства на посочената в протокола от Онкологичната комисия, където се
отбелязва дозата на всеки медикамент в съответната схема за курс, общата доза
за плануваните курсове за лечение, броят им и интервала, на който ще се
прилагат. В открито съдебно заседание на поставен въпрос от страна на
процесуалния представител на ответника в.л уточнява, че необходимата дозировка
на този медикамент е 25 мг/кв.м., съобразно изискванията на фармако-терапевтичното
ръководство и в конкретния случай за пациента дозировката е 42,25 мг. обща доза
на цикъл.
Предвид горното съдът счита,
че е доказано неизпълнение на диагностично- лечебния алгоритъм, изразяващо се в
липса на изследване на биохимичните показатели на пациента, както и неспазване на изискванията на
фармако-терапевтичното ръководство, свързано с дозировката на медикамента.
По тези съображения съдът счита, че оспорената покана
съдържа фактическите и правни основания по смисъла на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, които се установяват и от
събраните по делото доказателства, при издаването ѝ не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, поради което същата се
явява законосъобразен административен акт и жалбата против него следва да бъде
отхвърлена.
При този изход от производството в полза на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен
съд-Плевен, ІІ-ри състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба от “Университетска
многопрофилна болница за активно лечение д-р Георги Странски“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Георги Кочев“ №
8а, представлявана от изпълнителния директор доц. д-р Ц. Х. Л., срещу Писмена
покана изх. № 51-05-169/09.10.2018г. на директора на Районна
здравноосигурителна каса /РЗОК/-Плевен.
ОСЪЖДА “Университетска многопрофилна
болница за активно лечение д-р Георги Странски“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Георги Кочев“ № 8а,
представлявана от изпълнителния директор доц. д-р Ц. Х. Л. да заплати в полза
на Регионална здравноосигурителна каса Плевен разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/