ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 152
гр. гр. София , 27.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венелин Б. Иванов
Членове:Красимира П. Костова
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600303 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр. чл.270 НПК.
Въззивното производство е образувано по повод подаден частен
протест от СП против протоколно определение от 28.06.2021 г. по НОХД №
153/2021 г., по описа на СНС, 21 състав, с което са изменени прилаганите
мерки за неотклонение на подс.Г. Б. Б. от „Домашен арест“ в „Парична
гаранция“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева; на подс.И. С. Г. и Б. Б. М.
от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“.
Постъпила е и частна жалба от адв.Ю.Д., защитник на подс.Г.Б., с която
същото определение се атакува, в частта касаеща подзащитния му, с искане
за отмяна на мярката за неотклонение, алтернативно за определяне на по-лека
такава, като същевременно се излагат възражения за неоснователност на
депозирания протест.
В протеста се твърди, че и за тримата подсъдими продължават да
съществуват законово изискуемите предпоставки за прилагане на мерки за
неотклонение, ограничаващи свободното им придвижване, в това число
рискове от извършване на престъпления (включително против правосъдието)
и от укриване, като не са настъпили нови обстоятелства, налагащи тяхното
смекчаване и в този смисъл, в разрез с критериите по чл.56 ал.3 НПК и
1
целите на мерките за неотклонение, СНС без основание е отдал приоритет на
частния над обществения интерес, игнорирайки механизма и начина на
извършване на престъпните деяния с тяхно активно участие. В тази връзка се
иска отмяна на протестираното определение като незаконосъобразно и
неправилно.
В частната жалба на адв. Д. се развива съображения за отсъствие на
обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия Б. към
вмененото му престъпление поради доказателствен дефицит – свидетелите по
делото са разпитвани „щателно по въпроси извън предмета на доказване“; а
лицата, за които се предполага да имат качеството на пострадали по смисъла
на НК от дейността на ОПГ, не са били разпитани като свидетели, като
обвинителната теза са крепи основно на показанията на анонимен свидетел.
Подчертава се, че според съдържанието на обвинителния акт вторичната
престъпна дейност на подсъдимите е осъществена близо половин година след
като ОПГ е преустановила съществуването си. Твърди се отсъствие на
рисковете по чл.63 ал.1 НПК, като се акцентира на чистото съдебно минало на
Б.. Възразява се срещу доводите в частния протест, касаещи степента на
обществена опасност на деянията, начина на извършването им, данните за
личността на Б., опасността от укриване.
След като се запозна с протеста и с жалбата, настоящият въззивен съд
намира същите за процесуално допустими, като подадени в
законоустановения 7-дневен срок от активно легитимирани страни срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
Разгледани по същество същите се преценяват като неоснователни по
следните съображения.
АСНС споделя мнението на първостепенния съд, че продължава да е
валиден изводът за обосновано предположение за съпричастност на всеки от
тримата въззивни жалбоподатели към престъпленията, фигуриращи във
внесения от СП обвинителен акт, за които законът предвижда наказуемост с
лишаване от свобода. Инкорпорираните по делото доказателствени
материали са били предмет на обсъждане в предходни производства по чл.64,
чл.65 и чл.270 НПК, като с оглед липсата на стартирало съдебно следствие,
изводите на този съдебен състав не се различават от направените от
предишните съдебни състави, доколкото се базират на една и съща
непроменена доказателствена съвкупност, чийто анализ не е нужно да бъде
преповтарян за пореден път.
В този смисъл, съобразявайки естеството на възраженията в подадената
частна жалба и действащата презумпция за невиновност, настоящият
въззивен състав се въздържа от оценка на достоверността и достатъчността
на доказателствата, приложимата правна квалификация на деянията,
авторството и вината, тъй като се касае за въпроси извън предмета на
2
настоящата съдебна процедура, които ще бъдат обсъдени и ще получат
отговор на един значително по-късен етап от развитието на процеса, при
произнасянето по реда на чл.301 НПК.
Не може да бъде споделена претенцията в частния протест за наличен
риск от укриване. Липсват каквито и да е данни, които да обосноват обратен
извод за когото и да е от тримата подсъдими, а и в самия протест конкретни
доказателства не се ангажират, извън позоваването на предвидените в закона
санкционни последици при евентуално осъждане.
Същевременно не може да бъде изведено заключение за отпадане на
втория алтернативно предвиден в нормата на чл.63 ал.1 НПК риск от
извършване на престъпление.
Подсъдимият Б.М. е обвинен в извършването на две тежки умишлени
престъпления – участие в ОПГ и изнудване, придружено с нанасяне на побой,
в съучастие с други лица в изпълнение на решение на ОПГ, които според
обвинителната претенция попадат в изпитателния срок по предходното му
осъждане за държане на високорискови наркотични вещества. Тези
обстоятелства не могат да бъдат подценени, доколкото завишават опасността
от бъдещо криминогенно поведение.Тук е мястото да се отбележи, че в
определението си СНС е пропуснал да отчете факта на обремененото съдебно
минало на М., некоректно отбелязвайки най-общо липсата на осъждания и
при тримата подсъдими.
Повдигнатото на И.Г. обвинение също включва две тежки умишлени
престъпления – ръководство на процесната ОПГ и изнудване придружено със
заплаха за убийство и тежка телесна повреда в условията на следствения
арест. Независимо от настъпилата реабилитация по отношение на
предходното му осъждане, тези данни преценени съвкупно с предполагаемата
му роля и функции в деятелността на престъпното сдружение, го очертават в
негативен аспект като личност с по-висока степен на обществена опасност,
със склонност към противоправни прояви.
Относно Б. в материалите по делото се съдържат доказателства за
съществуването на още две наказателни производства в съдебна фаза, водени
срещу него, с предмет също престъпления по чл.321 НК, за каквото е
предаден на съд и по настоящото дело. При определяне на действащата до
момента спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест“ с основание е
била взета предвид предполагаемата му по-ниска позиция в йерархията на
инкриминираната престъпна структура, чистото съдебно минало, както и
обстоятелството, че обвинението му е ограничено само до едно престъпно
деяние по чл.321 ал.3 алт.2 т.2 вр. ал.2 НК.
В основата на аргументацията на СНС за облекчаване на процесуалното
положение на всеки от тримата е поставена констатацията за намалял
интензитет на опасността от бъдещо престъпно поведение предвид
3
„продължителността на задържането“, цялостното добросъвестно поведение,
а за подс.Г. допълнително и данните от личен характер, касаещи
здравословни проблеми на близък роднина.
Социалната изолация в условията на следствения арест за подсъдимите
Г. и М., а за подс. Б. в домашни условия продължава вече 11 месеца, което
обстоятелство само по себе си се явява ново по смисъла на чл.270 НПК и
налага необходимост от преразглеждане на въпроса за подходящата мярка за
неотклонение към този момент от развитието на наказателния процес.
Преценката на критериите по чл.56 ал.3 НПК и преследваните цели по
чл.57 НПК, съвместно с горепосочените обстоятелства налагат извод за
необходимост от смекчаване на прилаганите мерки за процесуална принуда, в
каквато насока се е произнесъл и СНС.
В контекста на изложеното въззивният съд намира, че определените
такива с атакуваното определение се явяват правилно индивидуализирани,
пропорционални и целесъобразни, без да нарушават баланса между
обществения интерес и правата на конкретните подсъдими лица. Исканото с
частната жалба допълнително облекчаване на положението на подс. Б. би
било израз на неоправдано снизхождение, в разрез с целите по чл.57 НПК.
Според АСНС спазването на забраната по чл.62 ал.1 НПК, свързана с
поставянето на И.Г. и Б.М. под „домашен арест“, следва да бъде
контролирано и чрез средства за електронно наблюдение по реда на ал.6
НПК, което налага допълване на произнасянето на СНС в този смисъл.
Водим от горното, АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.06.2021 г. по НОХД №
153/2021 г., по описа на СНС, 21 състав, с което са изменени прилаганите
мерки за неотклонение на Г. Б. Б. от „Домашен арест“ в „Парична гаранция“
в размер на 10 000 (десет хиляди) лева; на И. С. Г. и Б. Б. М. от „Задържане
под стража“ в „Домашен арест“.
ПОСТАНОВЯВА контролиране на мярката за неотклонение „Домашен
арест“ на подсъдимите И. С. Г. и Б. Б. М. и чрез средства за електронно
наблюдение.
Определението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5