Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.03.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2359 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.П.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу З. „А.Б.Ж.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск за заплащане на сумата от
9857,39 лева, представляваща сбор от заплатени по договор за застраховка живот,
сключен със застрахователна полица № ********** от застрахования основни
застрахователни премии за периода 2015г.-2017г., събрани без основание
след настъпила трайна загуба на работоспособност, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В исковата молба са
изложени твърдения, че между страните е сключен договор за застраховка живот
със застрахователна полица № **********
за срок от 30 години с начало на покритие от 23.05.2005г. Ищецът като
застраховано лице изрядно заплащал всички застрахователни премии. В срока на
действие на договора, застрахованото лице претърпяло злополука на 09.07.2011г.
при полет с парапланер. С влязло в сила съдебно решение било признато за
установено, че уврежданията на ищеца при злополуката представляват
застрахователно събитие и подлежат на обезщетение. Твърди се, че съгласно т.2
от застрахователната полица и т.5.6 от Общите условия при трайна загуба на
работоспособността, застрахованото лице се освобождава от заплащане на
дължимата по договора основна застрахователна премия за остатъка от договора.
За периода 2015г.-2017г. ищецът бил заплатил застрахователни премии в общ
размер от 9857,39 лева, които се явявали платени без основание.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Не се оспорва сключването на застрахователния договор, плащането на
застрахователните премии за процесния период, настъпилия инцидент и
присъждането на обезщетение с влязло в сила съдебно решение. Твърди се, че
уврежданията на ищеца не са настъпили в резултат на покрит риск по
застраховката, а в резултат на премълчано от ищеца обстоятелство, утежняващо
риска, а именно практикуване на делтапланеризъм, а претърпяната травма е в
резултат на падане по време на полет с делтапланер. Сочи се, че искът е
неоснователен и предвид клаузата на т.9.11 вр. 9.12 от Общите условия. Съгласно
посочените клаузи процентът неработоспособност следвало да се определи в период
не по-късно от 12 месеца, считано от датата на злополуката. Твърди се, че
ищецът е предприел действия по освидетелстване 4 години след инцидента.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представената по делото
полица, договор за застраховка живот със
застрахователна полица № 10170002 със срок от 30 години. Съгласно договора при
трайна загуба на работоспособност от застрахователна злополука, настъпила през
срока на застраховката, на застрахования се изплаща процент от
застрахователната сума, равен на процента на загубената работоспособност. Ако
процентът на загубената работоспособност е 30 % или по-висок, застраховката се
освобождава от плащането на дължимите основни застрахователни премии, считано
от началото на застрахователната година, следваща тази през която е настъпила
злополуката, като остава в сила за пълния размер на застрахователната сума. В
този случай договорителят е длъжен да продължи да плаща договорените
допълнителни премии през целия срок на застраховката.
Представени са и Общите
условия на смесеното застраховане „Живот“ на З. „А.Б.Ж.“.
Не е спорно между страните настъпването на
застрахователно събитие на 09.07.2011г. Събитието е настъпило при полет на
ищеца с парапланер, а не с делтапланер, като така е описано във всички
медицински документи.
Видно от експертно решение от 04.03.2015г. на ТЕЛК към
МБАЛ „Света Марина‘ ЕАД – Варна на Г.П.Т. е определена 60 % трудова
неработоспособност с дата на инвалидност 09.07.2011г. при водеща диагноза
„счупване на гръбначен прешлен“.
С експертно решение от 06.03.2017г. на МЗ-Национална
експертна лекарска комисия, постановено по жалба на застрахователя срещу горепосоченото
решение на ТЕЛК при преосвидетелстване на ищеца Г.П.Т. е определена 60 %
трудова неработоспособност с дата на инвалидност 06.01.2012г, като е определен
и срок на инвалидността за три години -
до 01.03.2018г.
Не
е спорно между страните, а и се установява от представените от ищеца
служебни бележки, че ищецът е платил застрахователни премии по процесния
договор за застраховка „живот“ за 2015г., 2016г. и 2017г. в общ размер от 9857,39
лева, от 9564,02 лева са платени в рамките на основно покритие и 293,37 лева за
допълнителни рискове.
С влязло в сила решение по гр.д. №
2318/2013г. по описа на ВРС З. „А.Б.Ж.“ АД е осъдено да заплати на Г.П.Т. сумата
от 1000 евро, предявена като частичен иск от 2600 евро, представляваща
обезщетение за временна загуба на трудоспособност, вследствие на
застрахователно събитие, настъпило на 09.07.2011г.,
на осн. чл. 238, ал.1 от КЗ във вр. с т.3 от Застраховка живот, сключен с
полица **********, в сила от 23.05.2002г., ведно със законната лихва, считано
от 19.02.2013г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 228лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата (1000 евро), за периода
26.12.2011г. – 11.02.2013г., на осн. чл.86 от ЗЗД; сумата от 500 евро, представляващи
направени медицински разходи, вследствие на претърпяно застрахователно събитие
на осн. чл.238, ал.1 от КЗ във вр. с т.4 от Договор за застраховка живот,
сключен с полица: **********/ в сила от
23.05.2003г., ведно със законната лихва,
считано от 19.02.2013г., до окончателното изплащане на задължението, както и за
сумата от 148, 98лв., представляваща лихва за забава върху главницата ( 500
евро), за периода 18.08.2011г. – 11.02.2013г.
С влязло в сила решение по т.д. № 2318/2013г. по описа
на ВОС З. „А.Б.Ж.“ АД е осъдено да заплати на Г.П.Т. следните суми: 12492.70 евро,
представляваща остатък над получено обезщетение за временна
нетрудоспособност до застрахователно обезщетение, дължимо за настъпил покрит
риск трайна загуба на трудоспособност 60 % от височинна травма,
настъпила на 09.07.2011г при злополука при упражняване на опасно хоби по
застраховка „живот“ по полица **********, ведно със законната лихва за валутни
вземания върху тази сума от предявяване на претенцията на
19.05.2015г. до окончателното плащане, на осн. чл. 238 КЗ (отм.),
вр. пар. 22 ПЗР КЗ; 3 986.20 евро,
обезщетение за забавено изплащане на този остатък в размер на законна лихва
върху валутно вземане, за периода на забава считано от
23.04.2012г до 23.04.2015г, на осн. чл. 86 ЗЗД; 9 617.67 лева, представляваща сбор от
заплатени от застрахования основни застрахователни премии за периода 2012-2014г.,
събрани на отпаднало основание след настъпила трайна загуба на
работоспособност, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на
претенцията на 19.05.2015г. до окончателното плащане, на осн. чл. 55,
ал.1 ЗЗД.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и е процесуално допустим.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да
докаже валидно сключен договор за застраховка, заплащане в полза на ответника
на застрахователните премии за периода 2015-2017г., настъпването на трайна
неработоспособност, след която не дължи застрахователни премии. Ответникът
следва да докаже основание за задържането на заплатените застрахователни премии
по договора за периода 2015-2017г.
Установи се по безспорен начин, че между страните е
сключен процесният договор за застраховка „живот“, че е настъпило застрахователно
събитие при полет на ищеца с парапланер, както и че за периода 2015г.-2017г.
ищецът е заплатил дължимите по договора застрахователни премии.
Настъпването на трайна неработоспособност за ищеца в
размер на 60 % е установена по несъмнен начин с представената медицинска
документация, като този въпрос е решен със сила на пресъдено нещо с влязлото в
сила решение по т.д. № 2318/2013г. по описа на ВОС. Предвид че настъпилата
неработоспособност е над 30 %, съгласно клаузата на т.2 от договора за
застраховка, застрахования се освобождава от плащането на дължимите основани
застрахователни премии, като остава задължен само за допълнителните премии.
Предвид че трайната неработоспособност е настъпила
през 2012г., съгласно експертното решение на НЕЛК, то заплатените от ищеца
основни застрахователни премии за периода от 2015г. до 2017г. се явяват платени
без основание.
Възражението на ответника за практикуваното от ищеца
„опасно хоби“ са релевантни към въпроса за размера на дължимото застрахователно
обезщетение, като са разгледани подробно и отчетени в решението по т.д. №
2318/2013г. по описа на ВОС, но не са относими към въпроса за дължимостта на
застрахователните премии. Същото се отнася и за възраженията за срока, в
рамките на който следва да се определи процента неработоспособност съгласно
т.9.12 от Общите условия. Този въпрос също е относим към самото застрахователно
обезщетение и е разрешен в рамките на влязлото в сила решение по т.д. №
2318/2013г. по описа на ВОС. В настоящия случай безспорно установена е настъпилата
трайна неработопоспособност в размер над 30 %, което е достатъчно да се се
приеме, че не е налице основание за плащане на застрахователните премии,
независимо от начина, по който е настъпило застрахователното събитие или срока
на определяне на неработоспособността. Още повече, че към 2015г. вече са били
налице категорични данни за настъпилата трайна неработоспособност в размер от
60 %.
По гореизложените съображения съдът намира, че
недължимо платени се явяват заплатените от ищеца основни застрахователни премии
в размер на 9564,02 лева. Премиите по допълнителните рискове в размер на 293,37
лева съгласно изричната уговорка на изреч. последно от т.2 на процесния договор
за застраховка „живот“ са дължими и след настъпването на трайната
неработоспособност на ищеца. В този смисъл се налага изводът, че предявеният
иск е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 9564,02 лева и
да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до заявения размер от 9857,39 лева.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част от иска.
Ищецът е направил разноски в размер на 394,30 лева за платена държавна такса и
822,87 лева за платено адвокатско възнаграждение, от които ответникът следва да
заплати 1180,95 лева.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
по делото разноски съобразно с отхвърлената част от иска. Ищецът е направил
разноски в размер на 987,60 лева за платено адвокатско възнаграждение, от които
ищецът следва да заплати 29,39 лева.
Мотивиран от горното,
Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.Б.Ж.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.П.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 9564,02 лева, представляваща сбор от недължимо
платени застрахователни премии за 2015г., 2016г. и 2017г. по договор за
застраховка живот, сключен със застрахователна полица № ********** след
настъпила трайна неработоспособност на застрахования в размер на 60 %, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
15.02.2018г. до окончателното плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 9564,02 лева сумата от до
претендирания размер от 9857,39 лева.
ОСЪЖДА З. „А.Б.Ж.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Венцислав
Христов Пантелеев с ЕГН ********** в качеството му на земеделски производител Г.П.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1180,95
лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Г.П.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на З. „А.Б.Ж.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 29,39 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: