Р Е Ш Е Н И Е
№ 108 29.01.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: . ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. МАРИНА НИКОЛОВА
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
с участието на прокурора Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 2520 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Краун чейнч“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр.Бургас, ул. Александър Велики №3, представлявано от управителя Р.К., чрез адвокат В.В. ***, срещу решение № 260319 от 13.10.2020 г., постановено по НАХД № 2933/2020 по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 29-0000545 от 07.02.2020 г. на Главния директор на Главна дирекция „Инспекция по труда“ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което, на дружеството – жалбоподател, за нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание същата разпоредба е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
В касационната жалба се излагат твърдения за неправилно приложение на материалния закон. Нарушението не било безспорно доказано. Оспорва се установената фактическа обстановка и се твърдят допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Лицата, пребивавали в проверяваните обекти с цел провеждане на практическо и теоретично обучение, което се изразявало в стаж в реална работна среда. Сочи се Директива № 2016/801 на ЕП и Съвета, която уреждала именно този тип обществени отношения. Твърдят се предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен друг, с който да бъде отменено наказателното постановление. Иска се присъждане на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, се представлява от юрисконсулт Н.. Оспорва касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването. Не сочи доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение на Районен съд – Бургас е потвърдено наказателно постановление № 29-0000545 от 07.02.2020 г. на Главния директор на Главна дирекция „Инспекция по труда“ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на „Краун чейнч“ ООД, за нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, на основание същата разпоредба е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. За да постанови решението съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесулани нарушения. От събраните доказателства безспорно се установило, че на 07.08.2019 г., в обект – обменно бюро „Краун чейнч“, находящ се в гр.Созопол, стопанисван от дружеството – касатор, лицето Ш.С., гражданин на Узбекистан, предоставял работна сила без регистрация в Агенцията по заетостта. Съдът приел за доказани всички елементи от трудовото правоотношение между лицето и дружеството, както и че бил осъществен състава на вмененото му нарушение. Правилно била наложена имуществената санкция на основание чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Изложени са съображения за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
В обстоятелствената част на НП е посочено, че на 07.08.2019 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обменно бюро „Краун чейнч“, находящо се в гр.Созопол, стопанисван от касационния жалбоподател. Проверяващите установили лицето Ш.С., гражданин на Узбекистан, чужденец по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗТМТМ, да полага труд като касиер в обекта. С. е попълнил декларация на основание чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ, в която декларирал, че работи за дружеството от 03.07.2019 г., с работно време от 9 до 17,30 ч., с два почивни дни със съответните почивки и с трудово възнаграждение в размер на 600 лв. От паспорта на чужденеца, проверяващите установили, че на същия била издадена виза вид „С“ – за обучение. Представен бил трудов договор № 135 от 01.07.2019 г. сключен между „Краун чейнч“ ООД и Ш.С. с основание чл.233б от КТ и Анекс към него, с който било изменено основанието на договора от чл.233б от КТ на чл.68 от КТ. При извършена служебна справка в Агенция по заетостта проверяващите органи установили, че за чужденеца, гражданин на трета държава, няма издадена регистрация за работа.
Настоящият касационен състав, счита, че решението на Районен съд – Бургас е правилно. Възраженията, изложени пред първоинстанционния съд, са подробно обсъдени и мотивирано приети за неоснователни. Мотивите на районния съд се споделят от касационния състав. Не се установяват сочените от касатора съществени процесуални нарушения.
Според чл.75а, ал.1 от ЗТМТМ, чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5 000 лв. Алинея 2, предл. второ на същата разпоредба предвижда, че на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Касационният състав намира, че по делото безспорно се установява, че на посочената в НП дата Ш.С., гражданин на Узбекистан, роден на *** г., бил установен да предоставя работна сила за дружеството, без регистрация в Агенцията по заетостта, поради което правилен се явява изводът, че работодателят „Краун чейнч“ ООД приел лице, гражданин на трета държава – Узбекистан да предоставя работна сила, без съответната регистрация в Агенцията по заетостта. Ето защо неоснователно е възражението на касатора, че административнонаказващият орган не е конкретизирал кой от двата, предвидени в закона режими (регистрационен или разрешителен) не е спазен.
Наред с това разпоредбата чл.75а, ал.2 ЗТМТМ във вр. чл.75а, ал.1 от ЗТМТМ разграничава следните групи чужденци – граждани на трета държава: 1. такива, които предоставят работна сила или 2. са приети като командирован или изпратени в Република България в рамките на предоставяне на услуги и 3. приети законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави.
От описанието на нарушението в НП се установява, че в случая се касае за първата хипотеза. По делото липсват данни Ш.С. да е бил приет от дружеството като командировано лице или като изпратено в рамките на предоставяне на услуги, както и същият да е законно пребиваващ чужденец, поради което не може да бъде споделено възражението, според което административнонаказващият орган не е разграничил в коя от хипотеза е осъществено изпълнителното деяние „предоставяне на работна сила“ или „приемане на чужденец“.
Касаторът възразява, че чужденецът пребивавал в България и бил зает в проверявания обект въз основа на споразумение за провеждане на практическо и теоретично обучение, което се изразявало в стаж в реална работна среда. Това възражение е неоснователно. Дуалната форма на обучение е правно регламентирана в Наредба № 1 от 08.09.2015 г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа /дуална система на обучение. Според разпоредбите в тази наредба тази форма на обучение също е предоставяне на работна сила, поради което по отношение на нея намират приложение разпоредбите на КТ и трудовите правоотношения се уреждат чрез сключване на трудов договор между работодателят и обучаемите лица. В този смисъл чужденецът – гражданин на трета страна, е следвало да има разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта още към датата на сключването на Трудовия договор № 135 от 01.07.2019 г. на основание чл.233б от КТ. Следва да се вземе предвид още, че с анекс от 25.06.2019 г. било изменено основанието, въз основа на което бил сключен трудовият договор с чужденеца, като новото основание е чл.68 от КТ – срочен трудов договор. В този случай, безспорно лицето е следвало да има разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта.
Неоснователни са възраженията на касатора за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. В случая липсват данни за смекчаващи обстоятелства, които да отличават установеното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, които да обосноват извод за квалифицирането му като маловажен случай. Това, че с лицето е бил сключен трудов договор, регистриран в НАП по надлежния ред, е факт, сочещ за спазване на други законови изисквания, който е неотносим към предмета на спора. Ирелевантни са и наличието на регистрация в предходен момент и причините за нейната отмяна, за което са наведени твърдения от касатора, без да са представени доказателства.
По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението следва да се остави в сила.
При този резултат в полза на административния орган следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено съобразно чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, XIX-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260319 от 13.10.2020 г., постановено по АНД № 2933/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Краун чейнч“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр.Бургас, ул. Александър Велики №3, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, разноски в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.