Номер 28412.10.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПазарджикII Граждански състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана И. Димитрова
Секретар:Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20205200500579 по описа за 2020 година
Производството е по реда на ч.258 и сл. от ГПК. С решение №
38/17.02.2020 г., постановено по гр.д. № 879/2019 г. В.ският районен съд е
осъдил Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" 2 да
заплати на И. И. У. , с НГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. "Х.Б."
№ 9, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
следствие на наказателно производство - досъдебно производство № ЗМ
681/2009 год. по описа на РУ В. и вх. № 1097/2009 год. по описа на РП В.,
образувано срещу него, което било прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, ведно
със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска-23.08.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 250 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, в
следствие на наказателно производство - досъдебно производство № ЗМ
681/2009 год. по описа на РУ В. и вх. № 1097/2009 год. по описа на РП В.,
образувано срещу него, което било прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, ведно
със законната лихва от 18.07.2017 год. до окончателното изплащане на
1
сумата.
Осъдил е Прокуратурата на Република България да заплати на И. И. У.
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от сумата от 2127.78 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, за периода от 18.07.2017 до
22.08.2019 г., като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 2127.78 лв. до
пълния претендирай размер от 2127,95 лева.
Осъдил е Прокуратурата на Република България да заплати на И. И. У.
на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 975 лв., представляваща разноски в
производството.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, в която са
изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че не са
налице обективните предпоставки на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като макар
и наказателното производство да е било прекратено на основание чл.24, ал.1,
т.1 от НПК, по същество било прекратено поради изтекла давност, а тази
хипотеза не била включена в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Отделно от това се
твърди, че обезщетението за неимуществени вреди не е съобразено с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Изложени са твърдения, че прокуратурата е
действала изцяло законосъобразно и продължителността на досъдебното
производство се дължи на факта, че пострадалите са обжалвали около 10 пъти
постановленията за прекратяване, поради което прокуратурата следвало да
бъде освободена от отговорност изцяло. Алтернативно се поддържа, че
отговорността на прокуратурата била гаранционна, а обезщетението в размер
на 10 000 лв. било прекомерно завишено, поради което се иска неговото
намаляване.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ищеца И.У. чрез неговия
процесуален пълномощник с искане решението на районния съд да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно с присъждане на разноските за
въззивна инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и
2
при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против Прокуратурата на Република България
ищецът И. И. У. е твърдял, че в продължение на около 9 години срещу него се
водело наказателно производство, като досъдебното производство било
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като деянието не
било извършено или не съставлява престъпление. Твърдял е, че неправилно
му било повдигнато и поддържано обвинение от 17.05.2010 год. по досъдебно
производство № ЗМ 681/2009 год., по описа на РУ В. и вх. № 1097/2009 год.,
по описа на РП В. за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, което било
прекратено с Постановление на прокурор от РП В. за прекратяване на
досъдебното производство, влязло в сила на 18.07.2017 година. Макар да
знаел, че е невинен през целият период, през който продължило
наказателното преследване срещу него, ищецът бил много напрегнат и
изключително притеснен, защото никога не бил подлаган на такива
изпитания, не бил призоваван и разпитван за толкова дълъг период - около 9
години - в полицейски участък. За това време многократно му били връчвани
призовки от полицейски служители, подлаган бил на многобройни разпити,
очни ставки, предявяване на разследвания и всички тези обстоятелства
обърнали живота му на 360 градуса. От това бил стресиран, живеел в тревоги,
съмнения и отчаяние да не бъде осъден на стари години, като се чувствал
унизен от отношението на полицейските органи. В началото на наказателния
процес било разколебано доверието му в правосъдието и убеждението, че
процесът срещу него се водел справедливо, тъй като считал, че бил жертва на
междусъседска интрига, на влошени междуличностни отношения и именно,
поради тези обстоятелства се притеснявал дали истината ще възтържествува.
Твърдял е, че бил пенсионер, с отлични характеристични данни и
изключително добро име в обществото. Счита, че с прекратяване на
производството всички действия на прокуратурата ех lege стават
незаконосъобразни без значение от фактите, които са ги породили. При
определяне на справедлив размер на обезщетението моли да се има предвид,
че наказателно производство продължило приблизително около 9 години,
който период бил извън всякакви разумни срокове за водене на наказателни
дела. Поддържал е, че в конкретния случай по делото не се установило
каквото и да е съпричиняване по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като той бил
3
оказвал пълно съдействие на разследващите органи и дал подробни обяснения
за случилото се. Твърдял е, че с договор за правна защита и съдействие №
008787 от 17.05.2010 г., ведно с пълномощно е заплатил изцяло и в брой 250
лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
наказателното производство, от което претърпял освен описаните
неимуществени вреди и имуществени такива, в пряка причинна връзка с
неоснователното обвинение в извършване на престъпление. Предвид
изложеното моли исковете му да бъдат уважени. Претендирал е разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на
РБ, в който са изложени твърдения, че предявените искове са неоснователни.
Ответникът е твърдял, че не са налице обективните предпоставки, визирани в
чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, тъй като освен наличието на обвинение и образувано
наказателно производство, последното следвало да бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, тоест на основание чл.243, ал.1, т.1, от НПК, във вр. с чл.24,
ал.1, т.1 от ИПК, или да е прекратено поради това че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. В случая обаче наказателното
производство, водено срещу ищеца И. И. У. (макар да било прекратено и на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК) по същество било прекратено поради
изтекла давност, но наказателното производство е било образувано преди
наказателното преследване да е погасено по давност и в този смисъл не били
налице нито една от кумулативно посочените обективни предпоставки в чл.2,
ал.1, т.З от ЗОДОВ за ангажиране на отговорност на Прокуратурата. Ищецът
не бил представил доказателства за това кога и дали изобщо постановлението
за прекратяване от 31.03.2017 г. на РП - В. било стабилизирано, поради което
не можела да се прецени началната дата, от която се иска обезщетение за
твърдяното увреждане и да се прецени изискуемостта му. Поддържано е, че в
настоящия случай липсвали действително претърпени вреди, а ищецът
описвал едно нормално състояние на негативни преживявания, които всяко
едно лице, спрямо което се води наказателно производство, би имало и които
не следвало да се вменяват в отговорност на Прокуратурата. Липсвала
причинна връзка между твърдяното като неоснователно наказателно
преследване и настъпилите вреди. Не Прокуратурата била отговорна за
4
продължилото наказателно производство, а пострадалите и съдът поради
многократното обжалване на постановленията за прекратяване и отмяната на
тези постановления от съда. При условията на евентуалност е оспорен
предявения иск по размер с твърдение, че в случаите на причинени
неимуществени вреди по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от значение било как
обвинението за извършено престъпление се е отразило върху здравето,
личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Паричното
обезщетение за моралните вреди следвало да съответства на необходимото за
преодоляването им. В този смисъл следвало да се вземе предвид, че
обвиняемият е бил с най-леката мярка за неотклонение „подписка", която не
била довела по същество до ограничаване на правата му, като освен това не
били прилагани други мерки за процесуална принуда; спрямо него били
осъществени малък по обем действия по разследването, а наказателното
производство протекло само на стадия на досъдебното производство.
Воденият срещу ищеца процес не бил получил медийна гласност, а основна
причина за предприетото наказателно преследване спрямо ищеца били
жалбите на пострадалите, които допринесли за продължителността на
процеса. По отношение на претенцията за имуществени вреди се поддържа,
че била недоказана по основание и по размер, а в условията на евентуалност,
че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед
извършените действия по разследването и следвало да се намали.
Поддържано е, че Прокуратурата на Република България следвало да бъде
освободена от отговорност по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, или по чл.5,
ал.2 от ЗОДОВ, тъй като ищецът бил допринесъл и бил станал причина за
воденото производство срещу него.
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че срещу
ищеца е повдигнато и поддържано обвинение от 17.05.2010 год. по досъдебно
производство № ЗМ 681/2009 год., по описа на РУП В. и вх. № 1097/2009 год.,
по описа на РП В. за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, въз основа на което
е проведено наказателно производство. Този факт е приет за безспорен между
страните с определение на РС-В., а и се установява от приетите по делото
писмени доказателства - Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 31.03.2017 г., по описа на РП - В. и Определение № 444 от
18.07.2017 год., постановено по в.ч.н.д. № 527/2017 год., по описа на Районен
5
съд на Окръжен съд Пазарджик, влязло в законна сила на 18.07.2017 г.
Безспорно е установено също така, че с определение № 61/25.04.2017 г.,
постановено по ч.гр.д. № 187/2017 г. Пазарджишкият окръжен съд е
потвърдил постановление от 31.03.2017 г. на РП-В., с което на основание
чл.243, ал.1, т.1, от НПК, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НПК е прекратено
образуваното наказателно производство, а именно досъдебно производство №
ЗМ 681/2009 год., по описа на РУП В. и вх. № 1097/2009 год., по описа на РП
В.
Несъстоятелно е твърдението на Прокуратурата на РБ, че независимо от
посочената правна норма, въз основа на която производството по делото е
прекратено, по същество ставало въпрос за прекратяване поради изтекла
погасителна давност. В прекратителното постановление на Прокуратурата и в
определението на ПОС, с което то е потвърдено, като причина за
прекратяване на досъдебното производство се сочи единствено фактът, че
липсва осъществен от обективна и субективна страна престъпен състав на
хулиганство по чл.325, ал.1 от НК и по чл.144, ал.3 от НК, поради което
производството по делото е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК,
вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Липсват каквито и да било доказателства в
подкрепа на твърдението, че досъдебното производство е прекратено поради
изтекла давност.
Неоснователно е възражението, че Прокуратурата следва да бъде освободена
от отговорност на основание чл. 5 ЗОДОВ. Съгласно чл.5, ал.1 ЗОДОВ когато
увреждането е причинено поради изключителна вина па пострадалия,
обезщетение не се дължи, а съгласно ал. 2, когато пострадалият виновно е
допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Следователно за да
се освободи ответникът от отговорност неимуществените вреди следва да са
настъпили изключително по вина на пострадалия или че увреждането не се
дължи на повдигнатото обвинение, а само на намесата на пострадалия. Такива
доказателства по делото не са ангажирани.
Отговорността на Прокуратурата в случая възниква не по повод на
извършени от нейна страна незаконосъобразни действия в наказателното
производство и възникнали по повод на тях между страните в производството
отношения, а по силата за законова разпоредба. Чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
6
ЗОДОВ урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи
вреди, поради което има гаранционно-обезщетителен характер. Всички
предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на
причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат
обективен характер, като за възникването на отговорност от страна на
Държавата не е предвидено като предпоставка наличието на виновно
поведение на длъжностните лица от прокуратурата. Това сочи на извода, че
това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице
посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен
акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били
неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен
етап от производството действията на прокуратурата са били
законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното
убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали
същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са предвидени от
закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, за
разлика от предвидените в чл. 5 от ЗОДОВ основания за отпадане или
намаляване на отговорността / в този смисъл - Решение № 267 от 21.04.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 4587/2018 г., III г. о., ГК/.
Що се касае до аргумента, че не само прокуратурата е виновна за това,
че досъдебното производство е продължило толкова дълго, следва да се
посочи, че ищецът е този, който определя страните в производството по
ЗОДОВ и единствено от неговата воля зависи към кого ще насочи
претенциите си за обезщета.
Неоснователно е и възражението за прекомерност на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди. Установява се от доказателствата, че
досъдебното производство е образувано през 2009 г. и е прекратено
окончателно на 25.04.2017 г., т.е. продължило е повече от 8 години, в които
по отношение на ищеца са предприемани многократни процесуални действия:
той е бил многократно призоваван и разпитван, повдигано му е обвинение и
т.н. Напълно несъстоятелно е твърдението, че не били събрани доказателства
за негативните изживявания на У., преживени в резултат на висящото
7
наказателно производство против него. Тези вреди се установяват по
безспорен начин от показанията на двамата разпитани по делото свидетели,
които установяват, че в резултат на това той вдигнал кръвно, отслабнал с 20
кг., затворил се в дома си и тотално се сринал психически. Трайна е
практиката на ВКС, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях. При
наличие на акт, с който се прекратява воденото срещу ищеца наказателно
производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, без съмнение за него са произтекли
неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по
справедливост. Цитираната по-горе практика на ВКС приема, че
„справедливостта“ представлява критерий за определяне на такъв размер на
обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за
последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този
критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В случаите, когато се определя обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат
предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година,
постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, а също така и
установените в практиката факти и обстоятелства от значение за
определянето на обезщетението, каквито са личността на увреденото лице,
данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната
среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както
и продължителността на наказателното производство, наложената мярка за
неотклонение, отражението на производството върху личния, обществения и
професионалния живот, разгласяването и публичността на производството, а
също така и причиняването на здравословни вреди. В конкретния случай
ищецът е на 69 г., пенсионер, липсват данни за предишни негови осъждания, а
от свидетелските показания се установява, че той се ползва с добро име в
обществото. Действително повдигнатото му обвинение не е разгласено чрез
средствата за масово осведомяване, но е станало известно на приятелското му
обкръжение и всички негови близки. От особено значение в случая е
продължителността на воденото срещу него досъдебно производство – повече
от 8 години, като този срок в никакъв случай не се вмества в нормалните
8
представи за „разумен срок“ и многократно надвишава сроковете за водене на
досъдебно производство, предвидени в НПК. В тази връзка и предвид
напреднала възраст на ищеца съдът намира определения от районния съд
размер на обезщетение за неимуществените вреди от 10 000 лв. за справедлив,
поради което решението в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е възражението и по отношение на претърпените
имуществени вреди. За воденето на досъдебното производство ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. и предвид
продължителността на производството съдът намира за неоснователно
твърдението за прекомерната му завишеност. Въззивният съд се
присъединява изцяло и към мотивите, изложени от районния съд по
отношение на тази претенция и препраща към тях по този въпрос.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено. На основание чл.272 от
ГПК въззивният съд се присъединява изцяло към мотивите, изложени в
обжалваното решение и препраща към тях по всички възражения, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
С оглед изхода на спора в полза на И.У. следва да бъдат присъдени
разноски за тази инстанция в размер на 580 лв. на основание чл.38, ал.2 във
връзка с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/17.02.2020 г., постановено по гр.д. №
879/2019 г. по описа на В.ския районен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша" 2 да заплати на И. И. У. , с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
В., ул. "Х.Б." № 9, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 580
лв.
9
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10