Решение по дело №2536/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 27а ЗЗДет.

Образувано е по жалба от А. Р. К. против Заповед с номер ЗД/Д-РВ-А-021 от 23.10.2024г., издадена от Р. В. К., действаща ЗА директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – [община], с която синът на А. К. – А. Й. Я., е бил настанен временно по спешност в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждане – [населено място] бани, на осн. чл. 27, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет.

Излага се следното: Заповедта е незаконосъобразна. Оспорва се компетентността на органа, издал заповедта. Сочи се, че същата е следвало да бъде издадена от самия Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – [община]. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото жалбоподателката не е участвала в производството по издаване на заповедта. Нарушен е чл. 35 АПК, тъй като органът се е позовал само върху казаното от детето, без да вземе предвид други доказателства. Навежда се, че с обжалваната заповед се нарушава чл. 3 от ЗЗДет., който урежда, че следва да се зачита и уважава личността на детето, като се осигури неговият най – добър интерес. В случая е нарушена и целта на закона, доколкото не е осигурен най-добрият интерес на А. при настаняването му в ЦНСТ.

В становището до Административен съд – [област], подадено от Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Асеновград е изложено, че жалбата е неоснователна, а издадената Заповед е законосъобразна. Същата е била издадена от компетентно лице, съгласно Заповед с номер 1601-РД01-0125 от 10.05.2024г. Майката не е участвала в административната процедура, доколкото същата е била задържана в РУ-[община].

В съдебно заседание жалбоподателката излага, че не е удряла детето си.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, формулира следните фактически и правни изводи:

По делото е приложена обжалваната Заповед с номер ЗД/Д-РВ-А-021 от 23.10.2024г. Същата е издадена от Р. В. К., действаща ЗА директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – [община]. Установява се от заповедта, че бащата на детето А. Й. Я. е починал на 24.01.2017г., като към момента майката е единствен законен представител. На 23.10.2024г. в отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Асеновград е постъпил сигнал от самото дето, като същото е заявило, че майка му, на 23.10.2024г. сутринта, е упражнила спрямо него насилие. Нанесла удари на детето в областта на лицето с шамари и с глава в носа му. Детето е споделило, че системно спрямо него е било упражнявано домашно насилие от страна на майката. Отказва да се върне в семейството и споделя, че се страхува от нея. Пред органите на РУ МВР – Асеновград детето е потвърдило казаното. Майката е била задържана, поради което с нея не е бил проведен разговор. Детето е споделило, че свидетел на насилието към него е и по-големият му брат. По-голямата сестра на детето, Х. К., е била изведено от семейството и е била настанена в ЦНСТ на 13.12.2023г., отново във връзка със сигнал за упражнено насилие от майката. На 23.10.2024г. е била свикана среща на мултидисциплинарния екип на местно ниво по прилагане на механизъм на взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна ситуация, съгласно чл. 36г ЗЗД. Било е взето решение за незабавно извеждане на детето, като настаняването при роднини не е подходящо, няма й приемни семейства на територията на [област]. Прието е, че детето е в риск и се нуждае от закрила, поради което е било настананео временно в ЦНСТ – [населено място] бани.

Приложен е доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. номер СИГ/Д-РВ-А/176 от 23.10.2024г. Посочено е, че е била проведена среща с детето, неговата баба и по-голям брат. С майката не е проведена среща, доколкото същата е била задържана в РУ – [община]. Бабата е заявила, че не е свидетел на насилие спрямо А., но не е присъствала и на място. В проведената среща с по-големия брат на А., същият е заявил, че е видял майка си да удря по-малкия му брат, като от носа му потекла кръв. Той не се е намесил. По-голямата сестра на А., Х. К., е била изведена от семейството и е била настанена в ЦНСТ на 13.12.2023г., във връзка със сигнал за упражнено насилие спрямо нея от страна на майката. Д. А. е с история в системата за закрила на детето, като то е било извеждано от семейството и в предишен период.

Приложена е Заповед с номер 1601-РД01-0125 от 10.05.2024г., с която В. С., като Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – [община], е наредил на Р. В. К. – началник отдел „Социална закрила“, да изпълнява в пълен обем функциите и задълженията на Директора на ДСП – Асеновград при негово законовоустановено отсъствие, за срок от 30 календарни дни. В. С. е бил командирован за срок от 3 дни, за периода от 23.10.2024г. до 25.10.2024г. за участие по проект в [населено място], видно от заповед за командироване на Агенция за социално подпомагане.

Настаняването по административен ред е временно и трае до произнасяне с решение на съответния районен съд по реда на чл. 28 ЗЗДет. Следователно характерът на настоящото производство цели да установи единствено дали административният акт е законосъобразен.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. В тази връзка бяха събрани писмени доказателства, от които се установи, че Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Асеновград е наредил със Заповед с номер 1601-РД01-0125 от 10.05.2024г. Р. В. К. да изпълнява функциите и задълженията на директора в пълен обем, когато е налице законовоустановено негово отсъствие.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна. От събраните по делото доказателства се установи, че становище на майката А. К. не е взето, доколкото същата е била задържана от органите на МВР. Но пък и обжалваният акт не е издаден само въз основа на твърденията на детето А., както се твърди в жалбата. Установи се, че по-големият брат на детето също е изложило пред служител на Дирекция „Социално подпомагане“ – [община], че на 23.10.2024г. майката А. К. е ударила А., след което от носа на детето потекла кръв.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно процесуалното правило на чл. 142, ал. 1 от АПК преценката за съответствието на оспорения административен акт с материалния закон следва да бъде извършена към момента на издаването му. По силата на чл. 1, ал. 2 от ЗЗД държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. В изпълнение именно на тези свои задължения, при осъществяване на своите функции и правомощия органите за закрила на детето следва да се ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства. Освен това, органите за закрила на детето са длъжни да осигуряват на детето закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими законодателни и административни мерки. Именно в изпълнение на тези функции компетентните институции следва да съобразяват всички обстоятелства, свързани с житейския опит, мотивацията на лицето да полага грижа, жилищните и материалните условия, необходими за отглеждане на едно дете и не на последно място, съществуването на причини, които биха навредили на психическото, физическото или социалното развитие на детето.

При произнасянето на административния орган е спазена и целта на закона.

Събраните в открито съдебно заседание гласни доказателства от свидетеля А. могат да установят, че детето А. изпитва съжаление за подадения от него сигнал до органите, но в случая те биха имали връзка и значение в основното производство пред Районен съд – [област] по реда на чл. 28 ЗЗДет., тъй като в настоящото производство съдът изследва дали издадената заповед е законосъобразна, т.е. дали е спазен законът при нейното издаване, а въпросът дали взетите мерки за закрила спрямо детето са основателни или не, не е предмет на разглеждане в случая.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от А. Р. К., [ЕГН], против Заповед с номер ЗД/Д-РВ-А-021 от 23.10.2024г., издадена от Р. В. К., действаща ЗА директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – [община], с която А. Й. Я., е бил настанен временно по спешност в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждане – [населено място] бани до произнасяне на съда с решение по реда на чл. 28 ЗЗДет.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от връчването му на всяка от страните.