№ 525
гр. Пловдив, 20.03.2023г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХXХI – касационен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА МИХАЙЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. МАРИЯ НИКОЛОВА |
|
При секретар |
РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА |
и с участието |
|
на прокурора |
МАРИЯ ТОДОРОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.адм. дело № 20 по описа на
съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК.
Делото е образувано е по касационни
жалби на А.С.М. ***/ и на ГДИН София срещу решение № 1960/08.11.2022 г. по адм.
д. 1037/22 на Административен съд Пловдив.
С подадената от М. жалба се обжалва
решението в отхърлителната част. Иска отмяната му, като се постанови друго по
съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в претендирания
размер.
С подадената от ГДИН гр. София
касационна жалба се оспорва решението в осъдителната част. Иска се изменянето
му и намаляване на размера на присъденото на ищеца обезщетение от 7000 лв. на
2500 лв.
В съдебно заседание, касаторът М. се представлява
от адв. Н.Д.,която поддържа жалбата.
Касаторът ГДИН София не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
дава заключение за неоснователност на подадените касационни жалби. Счита оспореното
решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.
211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваните му част, поради което са процесуално допустими. Разгледана по
същество, жалбите са неоснователни.
Производството
пред АС Пловдив е образувано и се е развило по искова молба от на А.С.М. ***/,
чрез адв. Н.Д. против ГД“Изпълнение на наказанията„- София. Искът е
предявен за неимуществени вреди за периода 01.05.2017 до 18.04.2022 г. в размер
на 50 000 лв. В исковата молба са изложени твърдения, че през цялото време,
ищецът е в помещения с липса на
достатъчно жилищна площ (под 3 кв.м. нетна площ на човек), липсата на санитарен
възел. Посочва, че в килиите има гризачи, дървеници и хлебарки, липсва лекар,
който да полага постоянни грижи за лишените от свобода, наличие на лишени от
свобода с ХИВ, които не са изолирани от останалите, наличие на болен от КОВИД в
килията, неизвеждане на ищеца на лекар при застрашено здраве, задименост в
помещенията, наличие на починали лишени от свобода в килията на ищеца,
включително от ХИВ, като гледката била зловеща, пребиваване в клилията на
психично болно лице, което тормозело останалите, образуване нна влага и мухъл и
т.н
С оглед
обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните
в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал
относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият
съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по
делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни
изводи.
С решението си по делото административният съд е осъдил ГДИН
София да заплати на ищеца сумата от 7000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за част от исковия период- 08.12.2017 до 18.04.2022, като
отхвърлил иска над тази сума до пълно предявения размер от 50 000 лв. като
неоснователен.
За да постанови този резултат, съдът е приел от
фактическа страна следното:
А.С.М. *** за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода на 08.12.2017 г. За времето от 08.12.2017 г. до 01.05.2019 г. За времето от 08.12.2017
г. до 01.05.2019 г. не се съхранявала пълна информация за помещенията по
настаняване на ищеца, предвид наличието на утвърдена номенклатура за съхранение
на дела в ГДИН само за три години. Единствено се установява, че за времето от
15.02.2017 г. до 18.12.2018 г. ищецът М. бил настанен в спално помещение № 65
на пети пост, което било с площ от 27,24 кв.м. и отделен санитарен възел от
2,65 кв. метра, както разполагало с два отваряеми прозореца в стаята и един в
тоалетната, която разполагала с течаща студена вода. Всеки лишен от свобода бил
снабден с легло и шкаф, като можел да ползва топла вода в банята по утвърден
график два пъти седмично. Считано от 18.12.2018 г. ищецът М. бил настанен в
спално помещение № 8 на шести пост, което било с размери от 29,66 кв. метра и
отделен санитарен възел от 2,54 кв.метра, както и с отварящи се прозорци в
спалното помещение и в тоалетната, в която можело да се ползва течаща студена
вода. Към 01.05.2019 г. и до 19.11.2020 г. ищецът продължавал да е настанен в
спално помещение № 8, където пребивавали в различни периоди общо най-малко
петима лишени от свобода и най-много деветима. На 20.11.2020 г. ищецът бил
преместен в стая с № 17, където пребивавал до 10.10.2021 г. Това помещение било
с площ от 28,75 кв.м. с един отворяем прозорец, като разполагало и със собствен
санитарен възел с отдушник. В стая № 17 за посочения период общо с ищеца били
настанени за различни периоди най-малко шестима лишени от свобода и на-много
деветима. Поради нужда от ремонт на пода на тоалетната в стая 17 ищецът бил
преместен на 11.10.2021 г. в стая № 9, която била с площ от 27,99 кв.метра и
също разполагала със собствен санитарен възел с течаща студена вода, както и
два отваряеми прозореца в спалното помещение и един в тоалетната. В стая № 9 М.
престоял до 17.10.2021 г., като в този период общо лишените от свобода там били
8 човека. От 18.10.2021 г. след приключилия ремонт ищецът отново бил върнат в
стая № 17, където пребивавал до края на исковия период 18.04.2022 г. и в това
време общо настанените в това помещение варирали от шестима до осем лишени от
свобода. На територията на шести пост, където най-много пребивавал ищецът М.,
имало обособено помещение за непушачи - стая № 18, но ищецът не бил изявявал
желание да бъде настанен в него. Отделно на поста имало и общи умивални, които
били ремонтирани през 2017 г. В периода на престой на ищеца в Затвора Пловдив
имало назначени в различно време двама лекари, фелдшер, както и стоматолог. От
рая на март 2022 г., във връзка с разпореждане от 25.03.2022 г. на ГДИН и по
повод напускането на лекаря при Затвора Пловдив било разпоредено медицинското
обслужване там да се осъществява от медицинските специалисти при Ареста Пловдив
до отпадане на необходимостта, като бил въведен график за обслужване на
лишените от свобода в Затвора Пловдив всеки вторник и четвъртък от 14,00 до
16,00 часа, а при необходимост от издаване медицински документи и при неотложни
дейности и извън графика. По време на престоя на ищеца М. *** същият бил
извеждан на прегледи при офталмолог, за което били съставяни амбулаторни
листове, включително и бил стационарно лекуван през 2018 г. в Очна клиника при
УМБАЛ „Свети Георги“. В рамките на целия престой на ищеца М. *** в същия имало
служебна пералня, която по график можело да се ползва от лишените от свобода за
изпиране на спално бельо и лични дрехи при депозиране на съответна молба, като
пералнята разполагала и със сушилня и дрехите се връщали на съответния лишен от
свобода сухи. Всеки лишен от свобода имал възможност да прецени дали да пере на
ръка, дали да предостави прането си на близките си, или да ползва пералнята при
затвора Пловдив. В помещенията по престояване на ищеца проветрението се
осъществявало чрез отваряне на
прозорците по желание на лишените от свобода, с които всяко спално помещение
разполагало. При излизане за престой на открито лишените от свобода можели да
ползват тоалетната, намираща се непосредствено преди изхода, която можела да се
ползва и по времето на самия престой на открито.
По времето на престоя на ищеца в Затвора Пловдив
настъпила смъртта на няколко лишени от свобода, като нито един от тях обаче, не
бил настанен в едно помещение с ищеца. Конкретно в шеста група, в която се
намирали помещенията по настаняване на ищеца починали пет лица, сред които и
посочените в исковата молба на ищеца С.Й.и М.Д.. Първият от тях действително
пребивавал с ищеца в помещение № 8, като на 24.12.2019 г. бил изведен със
Спешна медицинска помощ и настанен в болница, където именно починал на
31.12.2019 г. Лишеният от свобода М.Д. бил настанен в стая № 18, като починал
на 27.10.2019 г., но също в болнично заведение. По време на престоя на ищеца в
Затвора Пловдив в помещение с № 3
на пост шести в края на 2021 г. преболедувал Ковид-19 лишеният от свобода О.К.,
на когото ищецът носел храна. В рамките
на част от исковия период в Затвора Пловдив били настанени и лицата И.С.М. и К.П.Г.,
но в помещения, различни от помещенията по настаняване на ищеца. Първото от
лицата било с констатирана форма на умствена изостаналост, а второто с
установено диссоциално разстройство на личността. За част от периода си на
престой ищецът М. бил настанен на работа в „Обособено производство“, както и
затворническа кухня и като работник по дезинфекция, но бил спиран от работа и
по трите позиции, предвид несправяне със задълженията му и допускани нарушения,
за които му били наложени общо шест дисциплинарни наказания.
От правна страна, първоинстанционния
съд е приел, че в проведеното исково производство са установени 1000 дни. денонощия, в които
касаторът пребивавал в пренаселени килии, в които са се падали по- малко от 4
кв. м. площ на лишена от свобода. Освен пренаселеността, съдът не е констатирал други нарушения на чл.
3 от ЗИНЗС, в резултат на действия или бездействия на затворническата
администрация. Преценил е, че обезщетение в размер на 7000
лв. съответства на критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е
направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите
по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Правилен е изводът, на
първоинстанцинния съд, установен от доказателствената съвкупност и при правилно
разпределена доказателствена тежест, че установеното нарушение, в резултат на
бездействието на администрацията на затвора да осигури на касатора достатъчно
жилищна площ, се установява за 1000 денонощия. Стъпвайки на общоприетите
житейски критерии за справедливост в чл. 52 от ЗЗД и съобразявайки актуалната
практика на Съда по правата на човека, законосъобразно първоинстанционният съд
е определил и размера на полагащото се на касатора обезщетение от 7000 лв. за спорния период.
Неоснователно е възражението, в
касационната жалба на М., че съдът е игнорирал част от твърденията на ищеца,
като задимеността, невъзможността за ползване на пералня, липсата на медицинска
грижа, настаняване с болни от заразни болести, както и със сериозни психически
проблеми. Първоинстанционното решение е изключително подробно и в него съдът с
пространни разсъждения е обсъдил всеки един довод в исковата молба.
Обстоятелството, че съдът не е възприел тези доводи не означава, че ги е
игнорирал, а че ги е отхвърлил след като ги е приел за неоснователни, съпоставяйки
фактическите твърдения в исковата молба с кредитираната доказателствена съвкупност.
Неоснователни са и доводите, залегнали
в бланкетната касационна жалба на ГДИН София. В нея от една страна се твърди,
че не се установява причинно следствена връзка между бездействие на
административния орган и причинени вреди, а от друга страна се иска единствено
намаляване на размера на обезщетението, вместо отхвърляне в цялост на исковата
претенция. Не се изложени никакви съображения, от които да се направи извод, че
определяйки размера на дължимото обезщетение, съдът не се е съобразил с изискванията
на чл. 52 от ЗЗД. Напротив, съдът е обосновал бездействие на ответника да
осигури на М. достатъчна жилищна площ за част от спорния период и е определил
справедливо обезщетение, като съображенията за това напълно се споделят от
касационната инстанция и на основание чл. 221 ал.2 от АПК следва да се препрати
към мотивите на първоинстанционното решение.
Обобщено казано, касационната инстанция
заключава, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му. Решението на Административен съд - Пловдив следва да бъде
оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XХХI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1960/08.11.2022
г. по адм. д. 1037/22 на Административен съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.